Изписа ли вежди държавата, или извади очи?

Вестник „Застраховател прес” отблизо следи сагата около въвеждането на нов данък върху застрахователните премии, който бе замислен като част от антикризисната програма на правителството. По въпроса как се стигна до идеята за облагане на застрахователните премии, вестникът публикува (в брой 7/2010 г.) становището на Теодор Дечев, доктор по социология, и.д. председател на УС на Съюза за стопанска инициатива, който бе и участник в дискусиите, касаещи антикризисните мерки, в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).  Както писа г-н Дечев, идеята за промяна на данъчното облагане на застраховането от данък върху печалбата към облагане на застрахователните премии принадлежи на Националната агенция по приходите (НАП). Първоначално предложението на НАП предвиждаше връщане за определен период (една година) към данъчната уредба на застраховането, съществувала до 2005 г. По този начин от НАП очакваха да добавят към хазната 100 милиона лева.

След острата реакция на застрахователите НСТС направи две последователни промени в предложението на НАП. Първоначално беше намалена ставката на предлагания данък върху оборота, така че очакваните данъчни приходи от облагането на застраховането да станат 50 милиона лева. След това се стигна до възможно най-компромисното и може би най-възможното в настоящите условия решение за застрахователите – предложи се преминаване към режим на облагане на застрахователните премии, който да бъде въведен след консултации и преговори с Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и Комисията за финансов надзор (КФН).

Една от първоначално лансираните идеи предвиждаше облагане на бизнеса на общозастрахователните дружества със 7 на сто, а на животозастрахователните – с 1 на сто. В крайна сметка парламентът прие на първо четене законопроект, който урежда новото (но в известен смисъл и старо) данъчно облагане на застрахователните премии, като се уточнява, че ще се облагат застрахователните премии (при изрично изреждане на необлагаемите) с 2 на сто.
В обществото остана усещането, че животозастрахователните компании се освобождават от новия данък. В отговор на въпрос на в. „Застраховател прес”  Светла Несторова - председател на УС и изпълнителен директор на ЗАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп”, заяви следното: „Всъщност не е съвсем вярно твърдението, че животозастрахователите са „пощадени“. Голяма част от портфейла на животозастрахователните дружества е по същество общо застраховане, но в сферата на личното застраховане. Това са множеството видове застраховки „Злополука”, предлагани от животозастрахователите компании, както и набор здравни застраховки, критични болести и т. н. Оттук следва или че една и съща застраховка ще се облага в общозастрахователните компании, а в животозастрахователните – не, което и сами виждате, че е пълен абсурд, или че и животозастрахователите ще плащат въпросния данък, но върху част от портфейла си, а върху другата част – не. Откъдето пък следва, че ще трябва да извършим необходимата системна подготовка, или иначе казано - пак ще свършим цялата работа, но освен това ще поддържаме и два модела на облагане едновременно…

А по въпроса дали това е антикризисна мярка, ще кажа отново, че за мен адекватни антикризисни мерки са тези, които увеличават оборота, парите в обръщение, и активизират пазара, а не такива, които вкарват пари в бюджета, но свиват потреблението и притискат и без това стеснения пазар.”

Търсейки по-ясни формулировки и отговори на възникналите въпроси, представител на редакцията се срещна и разговаря с консултанта на Асоциацията на българските застрахователи – адв. Антоанета Димоларова, интервюто с която поместваме на 12-та страница. Помолихме за мнение и г-жа Цветанка Крумова – член на УС и изпълнителен директор на ЗАД „Армеец”, която познава изключително добре действащите европейски практики.

В последна сметка и чисто фактически нещата изглеждат така: замислен като антикризисна мярка, целяща да подобри финансовото състояние на държавата (чрез „принасяне на жертва” от един или друг бизнес, в случая – застрахователния), новият данък се оказва просто данък на потреблението, който се заплаща от крайния потребител, т.е. от клиентите на застрахователните компании. Затова и повечето от застрахователите изразиха своите опасения, че новият данък ще окаже отрицателно влияние върху техния бизнес – едновременно и пряко, и косвено. Независимо дали те ще повишат цените на полиците, които са облагаеми, включвайки предварително и сумата на данъчното задължение (въпреки че тази сума ще се вписва в полицата на отделен ред и ще се внася във фиска), или ще начисляват данъка върху сумата на застрахователната премия, платима от клиента, може да се очаква отлив на потребители на застрахователни услуги. А това ще означава по-малък премиен приход и по-малка застрахователна съвкупност, съответно - намаляване на застрахователната плътност и покритие, които в България и без това не са особено високи.

Вярно е, че – както се вижда от интервюто с г-жа Димоларова – този вид данък е широко разпространен в Европа (не се събира само в 5-6 държави членки на ЕС). Но въпросът е, че данъкът се лансираше като антикризисна мярка, а в крайна сметка се оказа данък, платим от потребителите, т.е. – от гражданите, които са клиенти на застрахователните компании. С други думи – това ще бъде не просто данък върху застрахователните премии, а данък върху премиите на застрахованите лица. Прилича на игра на думи, но не е само това.

Клиентите ще бъдат пряко засегнатите. Косвено, разбира се, ще бъде засегната и застрахователната индустрия. Но освен косвено - и пряко, ако се стигне до отлив на клиенти (а това се очаква като реакция) и до съответно по-малки продажби. Същевременно реалистичните очаквания от постъпления в хазната са някъде между 10-20 млн. лева….

Може би положителното в това „упражнение” ще бъде донякъде това, че – имайки предвид бъдещата хармонизация на режимите за косвено данъчно облагане в ЕС, която се споменава в преабмюла на Директивата «Платежоспособност ІІ», - българските застрахователи ще се научат да го прилагат по-рано от предвидените срокове? Но доколкото е известно на специалистите, за това няма поставени срокове. Хармонизацията на данъчните режими засега е само изразено намерение.

Цветанка Крумова – член на УС и изпълнителен директор на ЗАД „Армеец”

Косвеният данък няма да окаже положителен ефект в краткосрочен план

Проектът, който е внесен в Народното събрание, предвижда облагане на застрахователните договори. Разграничението, което се прави в проекта, между облагаеми и необлагаеми сделки има за критерий именно вида на договора, а не вида застраховател според неговия лиценз. Необлагаеми са застраховките по Раздел І от Приложение № 1 към Кодекса за застраховането. Личните застраховки „Злополука” и „Заболяване” по Раздел ІІ от Приложението са облагаеми, независимо дали се сключват от животозастрахователи или от застрахователи, имащи лиценз за общо застраховане.

В този смисъл проектът е ясен и няма да има възможност за една и съща застраховка да се прилага различен данъчен режим. Усложнението при животозастрахователите ще произтече от наличието на комбинирани покрития и разграничението на продуктите по вид застраховка. Смисълът в необлагаемостта на застраховките „Живот” е в това да не се облагат привлечените средства на застрахованите лица, както и в необходимостта от стимулирането им поради ниското ниво на застрахователно проникване.

Мисля, че в краткосрочен план въвеждането на косвен данък няма да има положителен ефект върху пазара, тъй като се облага потреблението. Българският застрахователен пазар не е достатъчно развит и въвеждането на косвено облагане е преждевременно. Според мен ставките първоначално трябваше да са от порядъка на 0,5%-0,8%, а пряк фискален ефект чрез увеличението им да се търси едва тогава, когато пазарът започне да расте след кризата.

Положително е поставянето при равни условия на българските застрахователи с тези, които работят при свобода на предоставяне на услуги.

Славимир Генчев