Максим Ешкенази, диригент

Номер една в моето творчество е да експериментирам на сцената Светът трябва да е перфектен, за да няма застраховки

 

За Максим Ешкенази музикалният сезон 2010/2011 г. започна с „Фортисимо Фест“, на който бе музикален директор. В него участваха едни от най-добрите оркестри и солисти от България и САЩ.  „Фортисимо Фест“ изгради културен мост между двете страни и г-н Ешкенази бе изключително развълнуван от възможността да бъде свързващата нишка и посланик на изкуството между тези нации.

     Същевременно Максим Ешкенази участва в летните концерти на Pacific Symphony  с един твърде интересен проект, в който две форми на изкуството съществуват в симбиоза. По време на дебюта му с Pacific Symphony и в сътрудничество с Фондацията за борба с рака на гърдата на Сюзън Комън концертът, който осъществяват съвместно,  бе посетен от над 15 000 души – своеобразен рекорд по посещаемост.

     Г-н Ешкенази продължава да бъде музикален директор и диригент на Pacific Symphony Youth Orchestra.  През 2011 г. музикантите ще направят първото си турне и то ще започне в България с три концерта - във Варна, Пловдив и София.

     През миналата година като музикален директор и диригент на Bakersfield Youth Symphony Orchestra г-н Ешкенази пътува на успешно турне в Южна Корея, където бе посрещнат с изключителен възторг от публиката и медиите.

     Като втори диригент на Pacific Symphony Максим Ешкенази ще продължи активно да участва в The Family Music Mornings и Class Act Youth Concerts. Това са образователните програми на Pacific Symphony, които чрез музиката променят живота на над 20 000 деца всяка година. Диригентът се гордее изключително много с участието си в тези проекти и споделя, че музикалният му свят и цялата му душевност се променят от взаимодействието с учениците.

     Той ще бъде и временен музикален директор в Музикалната консерватория „Колбърн” и диригент на Colburn Chamber Orchestra, което ще допълни задълженията му като асистент диригент на Colburn Orchestra и на Йехуда Джилад.  

     В САЩ Максим живее в малка къща на брега на Тихия океан в Южна Калифорния заедно с кучето си Белла.

-          Г-н Ешкенази, как се стигна до идеята за „Фортисимо Фест“?

-          Преди година от фондацията „Америка за България” ми предложиха да направим цялостен фестивал. Идеята за репертоара беше моя. Аз пътувам между Америка и България. Искам да направим връзка между моите два свята. Най-трудното нещо е разстоянието, но произведенията на Бърнстейн се слушат у нас още от 60-те години на миналия век, а Гершуин – още по-отрано.  Истински хубавата музика няма граници.

-          Целият фест е с донкихотовските намерения.

-          Да, приходите ще отидат предимно за Софийското музикално училище и за други музикални институции.

-          „Фортисимо Фест“ за вас бе  и експеримент, отправен към младите.

-          Определено. Спреш ли да експериментираш на сцената, попадаш в линията. Номер едно в моето творчество е да експериментирам на сцената. Например в Америка пред 15 000 човека направихме  спектакъл, изпълнен с балетни номера във въздуха и с жива музика. Обичам да правя експерименти. Гледам хем да ме задоволяват артистично, хем същевременно да са стойностни.

-          Вие сте свързан родословно с музиката от дете. Кои са по-важните ви учители?

-          Баща ми, цигуларят Хари Ешкенази, не е искал да ни прави музиканти, но майка ми настояваше. Много важни са уроците ми по хармония и солфеж при Ани Георгиева. След това по цигулка при Ангелина Славова. Но себе си открих като музикант едва когато заминах в Америка. Интересно е, че наскоро  си спомних какво казваше г-н Григоров, учителят ми по история: само ако си влюбен, имаш извинение да не си знаеш урока. И чак когато станах на 30 години, разбрах какво има предвид той. Представяте ли си колко време ми отне?

-          Има ли тайна за успеха?

-          Има. Много работа всеки ден, непрекъснато.

-           Чаплин казва, че не е достатъчно да си способен, талантът е и възможност.

-          Има шанс - сто процента. Определено семейството ми е помогнало. Не само с това, че отрано съм започнал да уча музика, а и са ми давали шанс по време на пътя. Но затова аз отидох в Америка, за да мога да започна наново. Опитах се да прекъсна всички възможни линии, но не можах и това е добре.  Името помага. Братовчед ми Веселин Пантелеев Ешкенази е доста популярен в България, което ми помага и на мен, и обратното. Организаторите на „Класик ФМ М-Тел” оркестър ми дадоха шанс да изпълня концерта с Пинкас Цукерман. Много пъти и ръководството на Софийска филхармония  ми е  давало възможност.

-          Езикът на музиката е универсален, но все пак как се адаптирате към различните оркестри?

-          Разликата между американските и европейските оркестри е много проста. Американските оркестри идват много подготвени още на първа репетиция. Имаш много по-малко репетиции и те са много по-кратки. В момента, в който им дадеш първия такт като диригент, оркестърът звучи много добре и оттам до самия концерт има малко изкачване. Докато с европейските концерти се изисква малко повече работа. Израствате заедно, но пък резултатът става по-добър.

-          Чувствате ли се гражданин на света?

-          Абсолютно и със сигурност.

-          Говори се, че в бъдеще музиката ще се възприема с холограми - или диригентът ще е с холограма, или оркестърът. Това ще промени ли възприятията на хората, на музикантите?

-          Това ми е една мечта. Започнахме да работим с колеги, опитваме се да намерим финансите, за да намерим точните хора, за да може холограмно да се възпроизведе запис или концерт на живо.  Има проблеми, защото всяко транслиране трае малко повече от секунда. Всяка намеса на електрониката не дава тази чистота на звука. Но пък могат да се дават уроци по интернет. Ето, на 11 септември се появих на голям екран за среща с оркестъра на Лос Анджелис. От хола на майка ми  проведох с музикантите първата репетиция.

-          Вие сте запален моторист, пилотирате самолет, вече и хеликоптер, занимавате се със стрелба, с водолазен спорт. Това са все отчасти екстремни спортове. Вмествате ли спортните си преживявания в интерпретацията на дирижираната от вас музика?

-          Да, определено. Свободата на полета е нещо, което вкарваш в дирижирането. Невероятната гледка, която се вижда от самолета или от хеликоптера, непрекъснато я виждаш в много произведения – дали ще е Шостакович, Малер, Владигеров, или друг композитор - чувството за полет и извисяване присъства във всяко тяхно произведение.  Всичко, което чувствам, съм аз, и го влагам в музиката.

-          Имате ли муза?

-          Имам  много музи и някои се старая да ги държа малко настрани. Особено през последната година и половина съм станал страшно чувствителен. Имам музи, които ме вдъхновяват, и такива, които ме депресират. Предпочитам тези, които ме окрилят.

-          Изкушавате ли се да композирате?

-          В миналото съм се изкушавал. Даже за един филм бях направил саундтрака. Непрекъснато ми идват идеи. Просто някой ден трябва да започна да ги записвам.

-          Какви нови изяви да очакваме от вас в следващия сезон?

-           На 21 октомври със Софийската филхармония ще дирижирам произведения на Чайковски. Това отговаря на моята нагласа в момента. На 20 май 2011 г. в зала 1 на НДК ще свирим с известната цигуларка Мидори с „Класик ФМ М-Тел оркестър“. А на 29 юни следващата година ще свирим с Младежкия симфоничен оркестър „Пасифик", представен от „Кантус фирмус“.

-          Застрахован ли сте?

-          Всичко ми е застраховано в Америка. Даже ръцете ми са застраховани. Имам и специална застраховка за самолет.

-          Какво е отношението ви към застраховането в България?

-          Ходих на екскурзия в Рила. Останах изненадан, че се предлага медицинска планинска застраховка. Явно и у нас този бизнес се развива успешно. Светът трябва да е перфектен, за да няма застраховки. Но ние не живеем в такъв свят и затова има нужда от тях.

 

  Интервю на Мария Митева