Най-големите кражби на произведения на изкуството

август 1961 г., Великобритания

                Заможният колекционер на картини Чарлз Райтсман купува „Портрет на дюка на Уелингтън" на Франсиско Гоя за 392 хил.  долара през 1961 г. и планира да вземе платното със себе си в САЩ. Публичното недоволство обаче било толкова голямо, че правителството дало необходимата равностойна сума на Райтсман и скоро картината украсявала стените на Националната галерия. Три седмици след това платното е откраднато. Крадецът изискал същата сума като откуп и заявил, че ще я използва за благотворителност в стила на Робин Худ. Отговор от страна на правителството не последвал.

            февруари 1975 г., Италия

                Италия се слави не само като дом на изкуството, но и като дом на най-честите кражби на художествени произведения. Като арт кражбата на века е описан грабежът на двете картини на Пиеро Делла Франческо - „Бичуването на Христос" и „Мадона от Синагалия" и „Немият" на Рафаел от двореца Дюкал в Урбино, това е било описано като "арт-кражбата на века". Картините били отрязани от техните рамки. Кражбата имала за цел печалба и била извършена от местни престъпници, които планирали да продадат произведенията на изкуството на международния пазар, но не били последните, които открили, че често репродуцираните майсторски произведения в действителност са непродаваеми. Картините били открити в Локарно, Швейцария, през март  1976 г.

                ноември 1985 г., Франция

                Кражбата на девет картини от музей „Мармотан” в Париж е най-популярната кражба. Между изчезналите платна са „Къпещи се“ на Реноар и „Импресия, изгрев" на Моне, която е дала своето име на импресионизма. След като известният японски гангстер Шиничи Фужикума разглежда каталога на деветте картини, малко преди те да бъдат откраднати, се разпространява слухът, че японската Якудза мафия е проникнала в света на изкуството. Картините били открити през 1991 г. в Корсика и не потвърдили това съмнение.

                февруари 1988 г., САЩ

                Двадесет и осем картини,  сред които две платна на Фра Анжелико, оценени на 4 милиона долара, и „Риба Скат с кошница с лук" от Шарден са откраднати от частна галерия намираща се на източната „Осма улица”.  Само 14 от тези творби били открити по-късно. Плячката била оценена на 6 до 10 милиона долара, което превръща откраднатото в Ню Йорк в най-голямия грабеж.

                декември, 1988 г., Холандия

                Три картини на Ван Гог - „Изсушени слънчогледи", „Интериорът на тъкача" и ранна версия на „Ядящите домати" са откраднати от музея „Кролер” в Отерло. Кражбата вероятно е вследствие на публикувания две седмици по-рано списък с най-високи цени, платени за изкуство в „Сотбис“ и „Кристис“. В него фигурирали пет картини на Ван Гог в рамките на топ 10, включвайки 53.9 милиона долара, които са платени за „Ириси" – най-високата цена, плащана за картина по онова време. Крадците върнали първата и поискали 2.5 милиона за останалите две. Полицията успяла да си ги върне на 13 юли 1989 г. Не е плащан откуп.

                март, 1990 г., САЩ

                Най-впечатляващата и импозантна кражба на картини е в ранното утро на „Деня на Сейнт Патрикс“ през 1990 г. Двама мъже в полицейски униформи почукват на страничната врата на бостънския музей „Изабела Стюард Гарднър” и си тръгват с „Концертът“ на Йоханес Ванмеер, „Буря над морето на Галилея“ на Рембранд и още доста картини на обща стойност от 300 милиона долара. Нито едно от платната не е върнато.

                април, 1991 г., Холандия

                Четирима холандци са арестувани за кражбата на около 20 картини на Ван Гог от музея „Щеделийк“ в Амстердам. Платната били върнати в рамките на час. Според полицията, ако кражбата била успешна, крадците нямало да поискат откуп, а картините щели да станат финансови инструменти в глобалната черна икономика. Три от платната били силно повредени. Пострадало едно от призрачните и последни платна на Ван Гог - „Житно поле с гарвани“.

            декември 2000 г., Швеция

                Няколко минути преди Националният музей в Стокхолм да затвори в него влиза мъж с пистолет. Късният посетител насочва оръжието срещу невъоръжения пазач, а двама негови съучастници крадат от втория етаж автопортрета на Рембранд от 1630 г. и две картини на Реноар - „Младият парижанин“ и „Разговорът“. Полицията открива „Разговорът“ през юли 2001 г., а през 2005 г. разкрива организиран канал за кражби в Швеция, който ги довежда до откриването на „Младият парижанин“ на Реноар и автопортрета на Рембранд.

                август 2003 г., замъкът „Дръмранриг“, Шотландия

            На 27 август 2003 г. четирима мъже влизат в замъка „Дръмранриг“, дом на дука на Буклех и открадват „Мадоната с младенеца“ на Леонардо. Картината, която се смята, че е била рисувана между 1500 г. и 1510 г., е оценена на 30 милиона паунда, или приблизително 53 милиона долара. Очевидно кражбата е била много прецизна по отношение на избора на картина. Дукът, който е един от най-богатите мъже на Шотландия, има колекция от картини оценявана на 405 милиона паунда, или малко повече от 716 милиона долара. Неговата колекция включва шедьоври като „Четяща стара жена“ на Рембранд и „Портретът на Сър Николас Карю” от Холбайн. Обявена е  награда от 100 000 паунда, или приблизително 177 000 долара, за информация, водеща до връщане на картината.

                август 2004 г., Норвегия

                Картината „Викът“ на Едвард Мунк е не само една от най-известните картини, но е и една от най-често крадените. През 1994 г. версия на иконичната експресионистична творба е открадната от Националната норвежка галерия в Осло и по-късно върната. От музея заявили, че творбата, иначе оценявана за 74 милиона долара, не била охранявана както трябва, независимо че ръководството на галерията я определяла за безценна.