Да оцелееш в борбата с природните стихии... и застрахователите

Как оцелява в днешно време българският земеделец? С вечна борба. Борба срещу природните стихии, бюрократичните спънки, банките, пазара... и застрахователите. Въпреки това този, който обича работата си, приема с усмивка трудностите и неволите и продължава напред с гордо вдигната глава към поредното предизвикателство, към поредната трудност. 

            И тази година, както всяка друга, природата напомни за себе си, за да не се отпуснат земеделците. Летният сезон премина под знака на градушките, ту по-слаби, ту по-силни, а доста често и унищожителни.  Възможната опасност от природно бедствие тревожи всеки земеделец, но най-вече онези, които отглеждат растения. Градушката за броени минути унищожава реколтата, похабява продукцията. Нещо повече - градушките се изсипват във време, когато растенията залагат цветни пъпки и формират семена, а това ще рече, че обричат реколтата за следващата и дори за следващите години.

            Ясно е, че опасността от градушките не може да се предотврати с молби или надежди. Изстрелването на ракети в градоносните облаци също помага - разпиляването на химични вещества възпрепятства образуването на едри ледени късове и повечето дребни градови зърна се превръщат в дъждовни капки. Но това не се прави навсякъде, пък и не става всякога. Разбира се, може да се посочат и други начини и, естествено, както в повечето случаи, недостатъчно сигурни. Макар и да не покрива всички възможни загуби, все пак застраховката остава най-сигурната и надеждна защита, независимо че сушата, от която страдат най-често земеделците и която би могла да причини огромни по размер загуби, е изключен риск по полицата.

             Безспорен факт е ниският дял и слабото покритие на селскостопанските застраховки. Обяснението е свързано с исторически предпоставки, с факта, че застраховането на земеделските активи и селскостопанските култури в миналото се считаше за вид данък. Това в значителна степен изкривява виждането на фермерите за това какво е застраховането и какви са ползите от него. При един бизнес като земеделието, който е пряко зависим от природните условия, застраховането има огромна роля. В развитите страни всички са наясно с това, но българският фермер за съжаление все още не е убеден в ползите от него, а и остава твърде скептичен, че ще бъде измамен от застрахователните компании. Например едно наводнение може да мине просто за обилен валеж в оценките на компаниите, а полицата да не покрива такова застрахователно събитие. Това е неприятно, защото, когато има 100% щета, хората са длъжни да възстановят и европейската субсидия, която са получили по програмата. Ако не получат и застрахователната си премия, разходът е непосилен, твърдят фермерите. Рисковете наводнение и проливен дъжд са покрити по полицата рискове, оборват ги застрахователите. Друга причина е и високата цена на услугата. Не е за пренебрегване и фактът, че има райони, които застрахователите трудно се съгласяват да застраховат, тъй като знаят, че там неминуемо ще настъпи събитие. И все пак не можем да не отбележим, че през последните години земеделските производители започнаха да осъзнават, че от застраховането има полза и е необходимо да се прави.

            За истинска промяна са нужни усилия и от двете страни

            Държавата направи първата крачка в тристранните отношения чрез възможността за субсидиране в областта на застраховането, предложи и въвеждането на задължителни минимални прагове за застраховка на земеделската продукция, ред е на застрахователите и земеделците. Добре е държавата с регулаторни мерки да помогне да се увеличи обхватът на застрахованите земеделски площи, но пък в никакъв случай намесата й не бива да бъде в степен, която да провокира убеждението, че след въвеждането на данъчното облагане се въвежда поредният данък. В същото време изказвания от типа застраховките са скъпи или застрахователите са некоректни са несъстоятелни в по-голямата си степен предвид на това, че поредната природна стихия може да унищожи цялата реколта и дребният земеделски производител да загуби поминъка си. Не може да се чака държавата да плаща за щетите от пороите или наводненията. Земеделският стопанин сам трябва да се грижи за собствеността си. Време е и застрахователите да се обърнат по-сериозно към земеделското застраховане и да му отдадат заслуженото. Време е коректните взаимоотношения и адекватното обслужване да вземат превес над дребните хитрувания и формалното застраховане.

            Някои застрахователи смятат, че с въвеждането на задължително застраховане ще се прекрати нелоялната конкуренция, която, прилагайки предполагаем отрицателен финансов резултат, бяга съзнателно впоследствие от застрахователна отговорност. Дали са прави или не ще покаже времето...

            Азбучна истина е обаче, земеделското застраховане в България е сред най-слабо развитите в Европейския съюз. Основната причина за това според фермери е липсата на застрахователна култура и на средства при по-малките производители. Земеделските производители проявяват интерес към застраховане на продукцията им, но тъй като този интерес е обвързан с финансови средства, с които някои от тях не разполагат, интересът автоматично отпада в немалка част от случаите, коментират застрахователи. Според тях най-често се търсят полици за  „Земеделски култури” и  „Трайни насаждения”, има интерес и към застраховките на домашни животни. Основно се застраховат производители, участници в европейски проекти, програма САПАРД, където това е задължително. Големите производители също сключват застраховки.

            Факт е, че при договори в земеделието често се стига до т.нар. подзастраховане - сключване на полица за по-малка сума, отколкото е действителната стойност на продукцията. Така производителите получават по-малко пари, отколкото са загубите им, и това води до отдръпването им от застрахователни услуги. Щом си решил да ставаш фермер и да гледаш животни или зеленчуци, бъди така добър и си застраховай продукцията по пазарни цени. Така ще знаеш, че когато стане нещо и застрахователят ти плати, ще можеш да си покриеш разходите, съветват застрахователите.

            Може би е време застрахователите да оставят за малко автомобилния бизнес и да насочат част от усилията си по посока на селскостопанското застраховане. Стартирането на поредица от разяснителни кампании за същността и необходимостта от застраховане на земеделските култури, трайни насаждения или стопански инвентар би работила в полза и за двете страни. Застрахователите ще получат бизнес, а земеделските производители сигурност и спокоен сън.

Гергана Иванова