Надзорът затяга коланите на застрахователите преди старта

* Въвежда се нов резервен фонд за стабилност на застраховката

Два пъти мери, един път режи!- гласи народната мъдрост.

И водени от тези съображения, държавните мъже в лицето на надзорниците в застрахователния бранш в последния ден на септември т.г. решиха да “сурвакат” застрахователите с нови изисквания под претекст за осигуряване на финансова стабилност на компаниите и гарантиране възможността за изпълнение на задълженията към застрахованите. Естествено, не лишени от логика, новите изисквания ще “затегнат коланите преди старта “ предимно на компаниите, за които и през шестмесечието на 2010 г. застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е с относителен дял в портфейла им  75%.  Между другото в кулоарите някои застрахователи подхвърлиха, че идеята е инспирирана от компании, които не са силни на този пазар, с цел да се разклатят позициите на останалите.

В по-голяма или в по-малка степен обаче ще се повлияят и останалите компании, които я продават, защото всеизвестно е, че борбата по задължителната застраховка е ожесточена, след като пазарният й дял е 34% от премийния приход дори в момента.

Очаква се КФН да въведе  от януари 2011 г. нови регулации.

Новината е, че се въвежда резерв по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в допълнение на пренос-премийния резерв, чийто размер е обвързан с минимално определена необходима сума за покритие на риска за едно застраховано моторно превозно средство (МПС). Необходимостта от приемане на изменение и допълнение на Наредба No 27 за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите е наложително да се извърши преди предстоящата кампания по застраховката – твърдят от Комисията за финансов надзор (КФН), Управление “Застрахователен надзор”.

Ясно е, че измененията ще отворят допълнителна работа на актюерите и в известна степен ще затруднят и забавят застрахователите преди старта на кампанията.

 Смята се, че застраховката е с повишен риск за пазара поради високата пазарна конкуренция, водеща до намаляване на цената й. Тази застраховка е изключително чувствителна и само с няколко много високи стойности на щетите може да се разклати финансовото състояние на цяла застрахователна компания.

 “Нелоялната конкуренция води до финансова нестабилност на някои застрахователи, които започват да изпитват недостиг на средства – обяснява Пламен Ялъмов, изпълнителен директор на ЗАД “Алианц България”. - Когато правят дъмпинг на цените, освен това имат и високи комисиони за посредниците си, тогава фактически за резервите остават малко пари. С намаляване на резервите няма средства за покриване на обезщетенията особено за по-дълъг период от време. Тези дружества започват да бавят обезщетенията, а след време може и да бъдат неспособни да посрещнат  плащанията. Така срещу тях ще има заведени съдебни дела от съответните клиенти или застрахователи, за да си получат парите. Съществуват две  групи участници, които очакват пари – едните са пострадали застраховани клиенти в съответни застрахователни дружества. Другите са самите застрахователни компании с предявени регресни искове по “Гражданска отговорност”, за която трябва да се изплащат щети. Дъмпингът на цените води до забавяне на тези плащания и евентуална невъзможност за това. Според мен съществува опасност за изпадане в неплатежоспособност, но все още компаниите се справят със ситуацията. Това е „опашат бизнес“ – дали е изчислена правилно цената на застраховките, които се продават днес,  ще се знае със сигурност едва след 2-3 години.”

 И  Стоян Проданов, изпълнителен директор на ЗД “Бул Инс” АД, смята,че когато се работи с много ниски цени, рисковата премия не е достатъчна, за да покрие това, което може да се случи през 5-те години, през които по  полицата се приемат претенции. “Много ниските цени, разбира се, създават проблеми на пазара – твърди той. - Единият от сигналите е забавянето на регресните искове. Те се забавят от едни към други компании и това е факт, валиден за нашия пазар. Всичко това може да предизвика верижни проблеми на пазара. Не мога да коментирам дали има опасност в момента – това е въпрос който е от компетенцията на КФН, защото те имат генерален поглед за пазара.”

 От друга страна, застраховката е рискова, защото през последните години има увеличение на изплащаните обезщетения вследствие нарастване средния размер на претенциите ( особено на тези във връзка с неимуществени вреди). Несигурността по отношение на бъдещите плащания нараства още повече в съчетание с  факта, че става дума за “опашат бизнес”, както е жаргонът в професионалните среди. Има се предвид голямото закъснение в предявяването на претенциите (55% от имуществените претенции и само 17% от неимуществените се предявяват в годината на настъпване на събитието, а останалите могат да се разсрочват с 5 години).

Неблагоприятна тенденция е и увеличаването на броя и стойността на претенциите, предявени по съдебен ред и присъдените от съда суми по изплащане на неимуществени вреди.

Известно е, че от месец юни 2012 г. влизат в сила двойно по-високи лимити на отговорност по застраховката, което означава, че от юли 2011 г. сключените годишни полици ще бъдат валидни при тези високи лимити

( увеличението е със 100%) и ще изискват по-голям резерв за обезщетенията.

Пламен Ялъмов  обаче смята, че повишаването на лимитите няма да повлияе така силно върху цената на застраховката в момента и дори до 2-3 години. Това е така, защото не е важно какъв е максималният лимит, а средното обезщетение  (т.е. колко се плаща средно за всяка щета). В момента тези средни плащания са доста по-ниски от лимитите – твърди той. Освен това над определена сума на щетите рискът се презастрахова от всички български застрахователи. Затова нарастването на максималните обезщетения в по-голяма степен касае презастрахователите.

За ценовите нива на „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е от значение каква е средната стойност на щетите за целия пазар.

Тежките неимуществени вреди се определят обикновено по съдебен ред, когато става дума за обезщетения от порядъка на 60 хил.лв. -70 хил. лв.

Средните неимуществени обезщетения, които касаят автомобила в момента са около 5 хил.лв.- 6 хил.лв. Тоталната щета на автомобила е около 20 хил.лв.-30 хил.лв. За неимуществените вреди средните обезщетения са около 50 хил.лв. при смъртен случай, а при телесни повреди стойността е по-ниска.

“Не очаквам повишаване на цените до края на 2010 година – обясни  за в. “Застраховател прес” Пламен Ялъмов. - За 2011 г., в случай че е необходимо създаване на допълнителен резерв по “Гражданска отговорност  на автомобилистите”, цената ще се повиши. Това зависи от методологията на изчисляването на този резерв. Моите лични очаквания са за силна кампания, както и силна конкуренция между застрахователните дружества както миналата година, с подбиване на цените в зимните месеци. Очакванията ми за средна цена за най-ниския клас автомобили са за 130 лв.-150 лв.  В момента има компании, които продават на 110 лв.-120 лв., което е рисково.”

“Лимитите на отговорност няма да повлияят върху цените на „Гражданска отговорност“ в степента, в която ще се увеличат тези лимити, т.е. два пъти, защото лимитите засягат тежки инциденти или събития с много жертви, които не са много на фона на продадените полици“ – обясни и Стоян Проданов.   

Тези лимити според Проданов вдигат границата не на масовите, а на най-тежките случаи. 99.9  на сто от произшествията, които са най-масови, са основно с материални щети или по-леки неимуществени. С повишаването на лимитите са възможни съдебни решения в някоя от страните в Европа за два пъти по-високи обезщетения при неимуществените вреди. По-високите лимити обаче са обект и на презастрахователната политика на дружествата.

“Застрахователите никога не се договарят помежду си. Застрахователният сектор е с най-висока конкуренция и цените се формират под въздействие на пазарните цени (на търсенето и предлагането). Всяка компания се стреми да извлича конкурентни предимства от своя бизнес модел и това ще проработи и през следващата кампания по „Гражданска отговорност”, а цените на застраховката ще се повишат с около 10%-15% за следващата година – смята Стоян Проданов - Това е предизвикано от необходимостта от плавно поскъпване и невъзможността ние да определим реалните цени по полицата. Ако се определят високи цени, които по-точно съответстват на риска, това ще доведе до масов отказ от застраховане поради тежката икономическа ситуация в момента. И затова застрахователите балансират между риска и това, че все още  благосъстоянието на хората  у нас е доста по-ниско от средното в Европа.  Повечето компании заявяват, че ще ценообразуват реално и цените на „Гражданската отговорност“ трябва реално да следват тенденциите, а в момента това означава да се увеличава цената по застраховката. За следващата година средната цена за най-масовия клас автомобили трябва да е 180 лв.; а за най-скъпите автомобили – 500-600 лв. Минималната цена не трябва да пада под 150 лв.”

Според някои застрахователи за цените на полиците неблагоприятно влияние оказват прекалено високите комисиони за посредниците на пазара. Именно от тези високи комисиони те връщат част от парите на клиентите си и по този начин намаляват и изопачават реалната цена на застраховките. По този начин  влияят и на ценообразуването на застрахователната компания. Известно е, че комисионите са, за да се покриват разходите на посредниците, а не за да се намалява цената по полицата. На практика се получава така, че брокерът  продава и взима едни и същи пари под формата на комисиони, а застрахователят носи риска за евентуалните неблагоприятни събития. Високите комисиони не бива да влияят до такава степен върху цената на застраховката и КФН трябва да управлява процеса - предупреждават застрахователите.

В отговор на това и новите изисквания на надзора ще тушират до известна степен тези аномалии. Предложеният от КФН нов резерв всяка компания би следвало да определя на база на средната стойност на пазарната рискова премия за предходната година.

Стойността на резерва се определя, като сборът от минимално необходимата сума за покритие на риска за едно застраховано МПС и очакваните разходите по договора след края на отчетния период се намали с образувания пренос-премиен резерв. С други думи, размерът на резерва е пропорционален на разликата между минималната рискова премия и рисковата премия по сключените застраховки, като се отчита и отклонението на извършените разходи от заложените.

Образуването на този резерв няма да утежни дългосрочно финансовото състояние на застрахователите, смятат от КФН, тъй като той е допълнителна гаранция за плащанията по претенции, които ще настъпят в бъдеще. При благоприятно развитие на риска разликата между образувания резерв за покриване на бъдещи плащания и реалния размер на претенциите ще увеличи финансовия резултат от дейността на застрахователя, респективно и собствените му средства.

Друга предложена промяна в наредбата е да бъдат регламентирани изискванията по отношение на метода за образуване на резерва за възникнали, но непредявени претенции по застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите, които през последните години бяха определяни със заповеди на заместник -председателя на КФН, ръководещ Управление „Застрахователен надзор”. По този начин ще се постигне по-голяма яснота, стабилност и предвидимост по отношение на резервите.
Проектът на наредбата е изпратен за съгласуване със заинтересованите страни

каре

Мотивите за въвеждането на измененията по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите

* Застраховката е с висок пазарен дял – 34% от премийния приход за шестмесечието на 2010 г., като за някои от застрахователите тя е с относителен дял в портфейла от 75%.

*Резервът за предявени, неизплатени обезщетения е над 30% от брутния размер на образуваните технически резерви от застрахователите, извършващи дейност по раздел ІІ от Приложение No 1 към КЗ и подценяването на неговия размер е един от най-значимите рискове, на които са изложени застрахователите и които предопределят бъдеща неплатежоспособност.

*Резерв за възникнали, но непредявени претенции се налага поради същественото значение на този вид резерв – размерът му по вида застраховка е над 90% от общия размер на образувания резерв за възникнали, но непредявени претенции, като през последните години размерът му е нараснал от 133 млн лв. – към края на 2007 г., на 228 млн.лв. – за 2008 г., 272 млн.лв. – за 2009 г., и 281 млн.лв. към 30.06.2010 г.

Пак нещо не достига за  „индивидуален рисков профил на шофьорите“

Това е въпрос, който вълнува в голяма степен притежателите на автомобили в движение.

Напоследък се заговори усилено за това, че от началото на следващата година ще оказват влияние контролните точки в талоните в посока на увеличение на цените (за лошите шофьори) и на намаление на цените за тези без нарушения.

Каква е идеята? По принцип в талоните има общо 39 точки и за всяко нарушение има намаляване на точките, а след това възстановяването им. Заговори се и за информационната система на КАТ, която вече е свързана с тази на Гаранционния фонд.

И по двата подхода за съжаление застрахователните мениджъри са скептични доколко това може да повлияе върху цената и в какви параметри.

Основната разлика между нашата “Гражданска отговорност” и тази в Европа е, че родната застраховка фактически не е на автомобилистите (независимо от името й!), а се прави за автомобила, грешка, която не позволява прилагането на прословутата система бонус-малус. Начинът, по-който се определя цената на застраховката в напредналите страни, е различен, затова тези цени са несъпоставими с българските. В другите държави системата бонус-малус се прилага по отношение на шофьора, защото цялата му история е включена в тази система. А у нас никой не говори за разработването на подобна. Лошото е, че КАТ притежава информация за виновното поведение на водачите на моторни превозни средства, но не я предоставя на застрахователите, тъй като се смята че това са лични данни и влиза в спор със Закона за защита на личните данни на гражданите. Този казус трябва да се реши на законово ниво в парламента.

Информационните системи сега са изградени така, че отчитат направените нарушения от конкретен автомобил, но невинаги зад волана стои собственикът му и не винаги именно той е причинил тежко пътно произшествие. Това води до дезинформация и дава възможност на виновните автомобилисти да купуват застраховки без “утежнение” в цената. Поне това са аргументите на застрахователните експерти. Има и нещо, което може би премълчават. Лично аз се съмнявам, че дори да се знае виновният водач, едва ли застраховател би изпуснал потенциалния си клиент, като му наложи наказателна санкция.

“До сега се обсъждаше един тип информационна система, при която КАТ да се свърже с Гаранционния фонд и застрахователните компании да получат достъп до информацията за виновно причиняване на пътнотранспортните произшествия, но това касае виновния автомобил,  а не виновния водач - твърди Пламен Ялъмов. – Всъщност не носи никаква информация за застрахователите, защото виновният автомобил може да е собственост на един човек, да се управлява от друг или да бъде продаден на друг собственик.

Според друго предложение на Българската асоциация на застраховани и пострадали при катастрофи цената на застраховката може да зависи и от броя на контролните точки в талона на водачите, когато всеки водач срещу личния си единен граждански номер  (ЕГН) ще може да проверява колко точки са му останали на сайта на КАТ www.i-kat.org.  Ако един потенциален клиент в нашата компания се съгласи преди сключване на автомобилни застраховки (автокаско или „Гражданска  отговорност“ ) да подаде своя ЕГН за проверка при нас на неговите контролни точки, може да ни даде някаква информация за него и за поведението му на пътя през последните 1-2 години. Разбира се, това не може да бъде определяща, а дори е доста слаба  информация за виновното поведение на този шофьор, защото е възможно в контролните точки да има повече дребни нарушения , а да не са отразени сериозни пътнотранспортни произшествия. Не е ясно дали тези контролни точки са реални.”

Според Пламен Ялъмов и двете системи имат сериозни слабости, защото за актюерите виновният автомобил не носи никаква информация, не може да се използва за база за изчисляване на тарифи или за системата бонус-малус. Важна е историята на поведението на пътя на водачите на МПС. Ние прилагаме системата по отношение на възрастта на шофьорите, както и ако шофьорът не е направил никакви нарушения през последните 3 години – обясни Ялъмов.

И Стоян Проданов обясни същото, че системата бонус-малус не касае автомобилите, а самите водачи на автомобили и така системата

КАТ - Гаранционен фонд няма как да се ползва от застрахователите. Идеята с точките в талоните е добър начин да се изготвя рисков профил,  но въпросът е доколко има корелация между рисковия профил и броя на точките. Може точките да са намалени 5 пъти поради непоставяне на предпазен колан или други дребни нарушения. В същото време особено рисков шофьор с направени катастрофи и предизвикал произшествие със сериозни последствия може да има същия брой или дори повече точки от този, който има повече на брой дребни нарушения, непредставляващи опасност за движението. За рисковия профил е необходимо да се знае доколко водачът е причинявал по-тежки пътни произшествия, но тази информация не се вижда в точковата система на оценка на КАТ.

Друг въпрос е как това точкуване ще премине в алгоритъм за оценяването на самата полица. Какво се прави? Отваря се сайтът на КАТ, вижда се, че шофьорът има не 39, а 15 точки, и после не е ясно как ще се придвижи в алгоритъм тази оценка, след като всяка компания ще тълкува факта по различен начин – една може да намали с 1 лев премията, а друга – да я увеличи   два пъти. Защото различните застрахователи прилагат различни критерии при ценообразуването, като регионалните са най-масовите . Най-скъпи са застраховките в големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас.

Бонус-малус системата изобщо не се прилага у нас, защото няма обективни критерии, за да се отчитат най-рисковите фактори.  Между точкуването на хората и това дали са причинили катастрофа няма реална връзка. Тогава как да се създаде рисковият профил на шофьора? За да може да се прилага бонус-малус е нужно да има връзка между всички застрахователи и КАТ за пълен обмен на тази информация, която да е на ниво водач на моторно превозно средство. Има доста въпросителни обаче дали застрахователите искат изобщо такъв обмен помежду си  (спомнете си конкуренцията!)

Вместо да движи локомотива, парата отива при свирката

Думата ни е за разсрочването при заплащането на премията на полицата на 4, на 12 вноски. По този въпрос застрахователите не са единни, независимо че наскоро имаше предложение то да отпадне като недостатъчно ефективно и като доста лесен начин през зимните месеци някои шофьори да прекратят плащанията си. От друга страна, в криза сме и хората предпочитат да инвестират по-малки суми за разходи.

“Нашето мнение е, че разсрочването трябва да отпадне, защото в него има кредитен елемент, т.е. този риск – неподновяване на полицата – не може да бъде носен от застрахователите. Разсрочването е един от вариантите да не се плаща застраховката, а има проблем с процента на застрахованите в България – споделя Стоян Проданов. - Обхватът по тази задължителна застраховка е доста нисък и сега държавата трябва да мисли как да излезе от ситуацията.

Цените не са толкова големи че да се разсрочват на 4 или на 12 вноски, а ако някой има проблем да плати 200 лв., може да ползва кредит. Разсроченото плащане не е икономически обосновано, защото дори транзакционните разходи по самата вноска, плащането по банков път или транспортни разходи, за да се отиде до офисите, надхвърлят рисковата премия. Добре би било застраховката да бъде едногодишна – от датата на сключването до датата на прекратяването, според застрахователя. Това би повишило обхвата по застраховката.”

Пламен Ялъмов има по-различно мнение по отношение на заплащането на цената на полицата на няколко вноски.

“Според мен  няма да отпадне разсроченото плащане, което е предизвикано от икономическата ситуация в момента в България – твърди той. - Това е улеснение за българския гражданин, за да може да си планира разходите по-добре и да плаща нормално тази застраховка. Освен това застрахователите вече си настроиха системите за разсрочено плащане и не вярвам да отпадне.”

По отношение на стикерите, които допълнително бъркат в джоба на клиентите, застрахователите са да отпаднат. Има такава идея от КФН и застрахователите я подкрепят, така че, след като се вземе окончателно решение, може би от месец октомври-ноември т.г. ще започнат да променят нормативната уредба. В случай че се наложи законова промяна, това ще отнеме около 3-4 месеца, защото трябва да се гласува в парламента.

Немалко застрахователи смятат, че е добре част от натрупаните средства  в Гаранционния фонд  да се връщат към застрахователните компании, тъй като основно приходите във фонда са от тях, а и поради факта, че  застрахователите харчат за изплащане на обезщетения всичко и не успяват да акумулират  достатъчно резерви.

В момента по застраховката „Гражданска отговорност“ компаниите внасят от всяка полица по 10 лв., от които по 8.50 лв. са за Гаранционния фонд, а по 1.50 лв. за Обезпечителния фонд.

По принцип Гаранционният фонд е необходим защото покрива обезщетенията на недобросъвестните участници на този пазар – клиенти или застрахователни компании. В случай че  някое дружество фалира и парите са източени, хората, които имат застраховки там,  ще изгорят. Затова фондът е гаранция за клиентите на застрахователните компании. Той трябва да съществува, но препоръката на експертите е по-добре да управлява събираемостта на таксите си и да има

по-добра инвестиционна политика, защото става дума за 60 млн.лв.-70 млн.лв. С нарастването на средствата във фонда всяка дребна грешка при инвестирането им води до загуби от стотици хиляди лева, а понякога дори и от милиони левове. Колкото по-добре се управлява фондът, толкова по-малко ще внасяме в бъдеще – твърдят застрахователите.

Друг въпрос е, че с течение на времето застрахователите смятат, че може да се намали вноската при натрупване на повече пари във фонда.

Каква е реалната събираемост, т.е. обхватът по тази задължителна застраховка?

Според статистиката на КАТ над 99% от участниците в ПТП имат застраховката. За съжаление представителната извадка е малка, защото обхваща само участници в произшествия, около 50 000- 100 000 на година. В същото време застрахованите автомобили са около 2 500 000.

Има известно разминаване в събраната информация от различните институции в зависимост от критериите, по които се определя обхватът. Впечатлението е обаче, че КАТ проверява съвестно полицата. Единствено в селските райони, където хората ползват автомобилите си в близост, понякога нямат застраховка, защото там проверките на КАТ са по-слаби, а се проверяват големите магистрали и централните пътища. Възможно е причината за данните за ниска събираемост по застраховката да е фактът, че някои застрахователи закъсняват с регистрацията и полицата дефакто съществува, но не е отразена в ГФ и се получава разлика в данните.

Санкцията за нередовен водач без задължителна застраховка е 500 лева.

Има предложение глобата да стане 2000 лева. Повечето застрахователи подкрепят по-сериозната санкция, защото не е отговорно човек да не си купува полицата, след като всеки ден на пътя има толкова произшествия, толкова починали и осакатени хора, които имат нужда от пари. Колкото повече хора купуват застраховката, толкова повече ще се намалява цената й.

Вместо заключение

„Не е тайна, че в България има шофьори, които не си купуват задължителната полица с мотив, че карат доста стари и евтини автомобили”, констатира Стоян Проданов. Тези водачи твърдят, че возилото им е с пазарна стойност около 300 лв., а застраховката струва около 200 лв. На тези наши сънародници трябва да им стане ясно, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ не е къс хартия, която дава възможност на шофьора да се движи безпроблемно по пътищата. А целта е да се носи рискът от шофирането и от причиняването на по-леки или на по-тежки материални или нематериални щети върху други участници на пътя. Плаща се за отговорността на гражданите, която в никакъв случай не би струвала само 300 лева, защото не става дума за застраховката на автомобила автокаско. В цената на тази полица се покрива щетата, която вие можете да причините на друг много по-скъп автомобил или, не дай Боже, с вашето евтино возило да причините смъртта или инвалидността на друг човек. Възможно е това да се случи зад граница и пострадалият да се окаже чуждестранен гражданин, който си знае правата, на всичкото отгоре е  с високи доходи и неговите претенции за стойността на живота и здравето му далеч ще надхвърлят всичко, което притежава българският гражданин с евтиния автомобил и с едропанелния си апартамент. Така обезщетението, което ще трябва да изплати този българин, далеч ще надхвърля неговите възможности.

Анкета

*Как бихте коментирали промените, които предвижда Наредба No 27 за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и кой ще понесе тежестта? Ще рефлектира ли това в цената на полицата и доколко?

Пламен Ялъмов

Специално ЗАД „Алианц България“ не е съгласно с едно такова решение на КФН.  Предпочитаме въвеждането на минимални рискови премии по видове МПС и мощности. За жалост при такова решение влизаме в противоречие с разпоредбите на Комисията за защита на конкуренцията.

Ако застрахователите си коригират премиите по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в нормалните рамки на цените, няма да се отслаби финансовото им състояние. От друга страна обаче, е възможно тази цена да е по-висока от необходимото, защото никой не може в момента да определи  точно каква трябва да е  тя. КФН най-вероятно ще определи процентът на заделените суми в новия резервен фонд, стъпвайки на средната цена за пазара. Интересно е обаче какви моторни превозни средства си застраховал. Ако са само автомобили с обем на двигателя до 1500 куб.см, но не и камиони и автобуси, тогава си взел добрият риск и не е нужно да се заделят големи резерви. Но ако си застраховал основно автобуси и големи  камиони, трябва да се отделят повече резерви, защото и обезщетенията са по-големи. Струва ми се, че ще се сегментират по видове застраховани автомобили в зависимост от мощността и вида на МПС – автомобили до 1300 куб.см; до 1500 куб.см;  до 1800 куб.см; до и над 2000 куб.см ;камиони до 5 тона; до 10 тона; до 20 тона. Спрямо натрупаните суми от полиците по всеки вид ще се отделя определен процент за резервен фонд по „Гражданска отговорност“.

Стоян Проданов

В настоящия момент, отчитайки фазата на икономическия цикъл и стопанската среда смятаме, че съществуват по-оптимални механизми за въздействие от промяната на реда за образуване  на  техническите резерви. В страната ни по-простите и лесни за администриране мерки винаги са били по-ефективни и по-резултатни.

ТЕМАТА РАЗРАБОТИ ИЛЕАНА СТОЯНОВА