Въвеждането на задължително застраховане ще срещне силен отпор

Ивайло Тодоров е роден в Русе. Завършил e „Аграрна икономика“ в Икономическия университет във Варна. Работил е в Държавен фонд „Земеделие“, както и в частни фирми. До есента на миналата година Тодоров беше председател на Асоциацията на земеделските производители в България, а сега е неин главен секретар

            Господин Тодоров, имате ли информация какви са щетите за земеделските производители вследствие на поройните дъждове и градушки през последните месеци?

            - В Асоциацията на земеделските производители в България не разполагаме с обобщена информация, не излязоха данни и от Министерството на земеделието и храните. В асоциацията получаваме по-скоро информация от отделните земеделски производители за това какви са загубите, които те претърпяват вследствие на природните бедствия. Все пак агробизнесът е зависим от природата, така че всяка година имаме проблеми с околната среда. Нормално е, открай време е така, земеделието е рисково производство именно поради това, че е под открито небе. Не случайно са и всички тези схеми и мерки за подпомагане на земеделските производители, които имат за цел да компенсират техните доходи предвид високия риск, на който са изложени. Въпреки това не само природата, но и недобросъвестни граждани въздействат сериозно върху загубите на производителите.

Бих искал да напомня, че в резултат на сериозната активност на асоциацията успяхме да договорим отпускането на държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии, от която да се възползват производителите на плодове и зеленчуци. За съжаление като за първа година и поради слабата информираност на производителите подпомагане по тази схема успяха да получат едва около 25 хил. декара овошки и зеленчуци. Ако застраховката покрива над 30% загуби от неблагоприятни климатични условия, фонд „Земеделие” ще съфинансира до 80% (по 24 лв./дка) от разходите на земеделските производители по сключване на полицата. Ако застраховката е срещу природни бедствия, фондът ще изплаща до 50% (по 15 лв./дка) от разходите на производителите. Размерът на помощта е изчислен при тарифно число до 6% и при допустим максимален размер на застрахователната премия от 30 лв. на декар. По схемата можеше да се кандидатства до 31 август 2010 г.

            Кои са причините според вас земеделските производители масово да не застраховат продукцията си - липсата на финансов ресурс или може би недостатъчната информираност?

            - Причините са комплексни и в голяма степен са основателни особено когато говорим за лоялността на застрахователните компании. Много често се случва земеделските производители да не получат дължимото обезщетение съгласно полицата, която са сключили за застраховането на площи или животни, много често застрахователите хитруват, и то чисто на формална основа. При мен са идвали много хора именно по такива поводи, като казах животни се сещам за един много фрапиращ случай, за един фермер, на който измряха почти всички животни от болест, която беше включена като покрит риск по полицата, въпреки това съответният застраховател успя да изкара становище от съответната Регионална ветеринарномедицинска служба и да откаже изплащането на обезщетение. Случаят стигна и до Министерството на земеделието и храните, тъй като щетата беше много голяма, а и животните бяха закупени по програма САПАРД. Всъщност ние от асоциацията се опитахме да му помогнем и почти бяхме успели, когато от застрахователната компания едностранно му прекратиха договора съгласно клауза, която наистина фигурираше в договора. Това е типичен случай за некоректност, който демотивира останалите. Когато знаеш, че твой колега не е получил нито лев, въпреки че е бил застрахован, тогава си казваш защо аз да правя разходи, след като той не е получил дължимото му се обезщетение. Долкото знам по този случай се водят дела, фермерът може и да спечели, но в крайна сметка на преден план излизат некоректните взаимоотношения между застраховател и застрахован, каквито обаче липсват в други сектори от застраховането, като имущество или автомобилно застраховане.

Много често се казва, че земеделските производители нямат култура на застраховане. За мен този коментар не е коректен, тъй като, откакто съществува фонд „Земеделие” и откакто има схеми за подпомагане на земеделските производители, винаги се е изисквало съответната подпомогната площ да е застрахована. Културата се изгражда при едни добри взаимоотношения, а такива няма и при площите и при трайните насаждения. Чести са случаите, при които вещото лице, което прави огледа констатира щетите от наводнението като щети от обилен валеж, който съответно не е покрит риск по полицата. Най-често земеделските  производители страдат от сушата, а вие знаете, че тя не е застрахователно събитие и отттам много често се обезсмисля изобщо застраховането. Казва се, че производителите с най-много площи се застраховат най-малко. Това е така, тъй като рискът при тях е разпределен върху много голяма територия. При тях има големи щети, когато има суша, всички останали щети като градушки и валежи са локални.

            Какво смятате, че би могло да се направи, така че в крайна сметка да има едни коректни отношения и земеделските производители наистина да разчитат на една адекватна застрахователна защита, тъй като в момента самите те носят огромен риск, който спокойно биха могли да прехвърлят на застрахователите?

            - Смятам, че в годините това ще се получи, но са необходими усилия и от двете страни, необходима е и регулация от страна на държавата. Покриването на част от разходите на земеделските производители за застраховане от страна на държавата е първата стъпка към едни коректни отношения, тъй като, когато арбитърът е държавата, това е добър знак. Естествено, има застрахователи, които са коректни към земеделските производители, и това бързо се разпространява в средите на земеделците, при нас много често най-добрата реклама е тази, която чуваш като препоръка от колегата. Смятам, че в годините ще се отличат двама-трима сериозни застрахователи по отношение на селскостопанското застраховане. Независимо от това, че почти всички застрахователни компании са представители на чуждестранни такива, ние много често виждаме как те действат по различен начин в България и в другите европейски страни. Следва да подчертая обаче, че това е във всички сфери на икономиката, не само в застраховането, но и в банковия сектор, при доставчиците на услуги и т. н. Може би това ще се изчисти във времето, но всичко зависи от самите нас.

            Като браншова организация инициирали ли сте срещи с Асоциацията на българските застрахователи?

            - Самите застрахователи инициираха, аз ходих на няколко такива, но те не бяха полезни за нас, тъй като, естествено, всеки гони малко по-частния, отколкото обществения интерес. Идеята ми беше да има преференции и гаранции за членовете на Асоциацията на земеделските производители в България. Такъв е нашият начин на работа не само когато става дума за застраховки, но и при реализацията на продукцията. Не получих някакви извънредни условия за членовете ни и това обезсмисли цялото мероприятие.

            Имате ли конкретни идеи и предложения към застрахователите?

            - Имам усещането, че идеята за въвеждане на задължителни минимални прагове за застраховане на земеделска продукция ще се реализира, тъй като застрахователите може би ще претърпят намаляване на финансовия резултат на база тези 2%, с които ще се обложи премийният приход. Естествено е те от своя страна да поискат нещо в замяна, кой е най-лесният начин, естествено, земеделските производители - най-много хора са, най-слабо организирани, имат и някакво подпомагане, едва ли не ще кажем от единия джоб да сложим в другия. Виждам че нещата отиват в тази посока, но според мен ще има много силен отпор от земеделските производители срещу задължителното застраховане. Защо задължително застраховане, ако някой може, нека да отговори на въпроса защо да застраховат задължително земеделските производители, тъй като аз лично не мога да си отговоря. В едно свое изказване министърът на земеделието г-н Мирослав Найденов беше обвързал задължителното застраховане в земеделието с разходите, които прави държавата за борба с природните бедствия и по този начин помага на производителите, но то е същото все едно да въведем задължителна застраховка „Живот”, защото има МВР и опазва нашата сигурност. В цивилизования свят от години това е решено чрез данъците, ето и у нас земеделските производители вече плащат данъци, така че не виждам причина да се въвежда задължително застраховане. Вероятно, ако срещу мен има някой застраховател, то той би казал някакви аргументи, но аз не се сещам за такива.

Както вече казах, когато земеделските производители ползват извънредни средства за подпомагане, когато има субсидиране от страна на държавата, държавата изисква застраховка. Да не говорим, че в някои случаи земеделските производители са длъжни да се застраховат и срещу събития, които няма как да се случат. Например при силозите има застрахователно събитие кражба с взлом, но това не е тема на този разговор. Казвам го от гледна точка на това, че и към момента има изисквания, и то в някои случаи доста тежки, така че не виждам причина да се променя нещо. Нека всички да направят усилия и да се промени този нисък процент на застраховане от страна на земеделските производители по един нормален бизнес начин, при който имаме коректност и от двете страни. Нямаме конкретни предложения, защото все едно да попитаме застрахователите да ни предложат как да получим по-високи добиви. Просто нека  застрахователите да бъдат коректни и да направят възможното, дори и с риск да спечелят по-малко, да мотивират производителите да застраховат.

            - Преди малко в разговора споделихте, че идеята за въвеждане на задължителни минимални прагове за застраховка на земеделска продукция ще срещне сериозен отпор, но все пак, ако предложението бъде реализирано, как то ще се отрази върху селското стопанство?

            - Както като всеки един допълнителен разход. През тази година въведохме данъчно облагане, догодина ще се въведе задължително застраховане, за по-следващата вероятно ще се измисли още нещо, то това със сигурност рефлектира и ще рефлектира върху сектор, който всички знаят, че е един от най-рисковите, най-ощетените и най-слабите. Винаги когато говорим за земеделие и агробизнес хората се сещат за производителите с големите машини, но доста по-голям брой са дребните производители и полупазарните стопанства, как ще ги разграничим от останалите, как ще кажем този човек например произвежда един декар домати, половината продава, половината оставя за себе си, ще го караме ли да се застрахова, няма ли да го караме, това е един дебат, който е изключително сериозен. Ето сега върви преброяване на земеделските стопанства, по мое мнение те са не по-малко от 250 000 - 300 000, в някои случаи това е един човек, а в друг - цели структури. Ето защо мисля, че примерът със застраховката „Живот” е много на място, други вероятно ще направят аналог със задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, някой застраховател ще каже ами защо, като се качиш на колата си, сключваш полицата, но сама по себе си тази застраховка говори много - тя е гражданска отговорност, в случая извършваш определени действия, които застрашават живота и имуществото на другите, докато в земеделието ти не застрашаваш нищо, напротив, създаваш блага. Всички говорим „искаме български домати“, защо няма български чушки, а в същото време земеделците, като кажат, че ситуацията не е добра и че държавата трябва да помисли, всички казват, е те тези земеделци не спряха да се оплакват. И сега дай да сложим и застраховки. Да, за застрахователите сигурно ще бъде много полезно, по този начин 2% върху премийния приход малко или много ще се компенсират, но какво ще стане с българското земеделие.                      ;               &nbs p;