Когато цифрите говорят - и боговете мълчат

27 Октомври 2010 г.,zastrahovatel.com
Гергана Иванова

             Доста често застраховането се оказва трудоемка и не особено приятна работа както за бизнеса, така и за гражданитe. Самият процес на сключване на даден вид застраховка е свързан с определени разходи, с ориентиране в строго специфичната терминология, избор на подходяща застрахователна компания. Най-важен си остава проблемът на застрахования ще му бъдат ли изплатени евентуалните щети при настъпване на застрахователното събитие. За да си спести всички тези излишни усложнения, клиентът би могъл да се обърне към един от главните участници на застрахователния пазар - брокера.

Преди да  се възползвате от услугите на застрахователния брокер, е добре да оформите писмено взаимоотношенията си с него, съветват експертите. Тъй като брокерът носи имуществена отговорност, впоследствие на базата на това писмено споразумение застрахованият би могъл да получи по съдебен ред пропуснатите ползи.

Ползването на услугите на брокера не оскъпява застраховката
От гледна точка на цената на застраховката е без значение дали клиентът ще се застрахова през застрахователен брокер, или ще го направи директно в някой от офисите на предпочетената компания. В премията, която клиентът плаща на застрахователя, е включена и комисиона за привличане на клиенти. Независимо от факта че клиентът ще сключи договора директно, без да ползва услугите на брокер, той ще заплати пълната тарифа. В конкретния случай обаче застрахователната компания получава и възнаграждението за привличане, а клиентът губи възможността да ползва услугите на безплатен професионален консултант. За разлика от застрахователните компании и техните агенти, които малко или много защитават собствените си интереси, брокерът е свързан с клиентите си и работи за тях, като поема отговорността за действията, които предприема.

Застрахователният брокер трябва да е безпристрастен, той предлага на клиента продукта, който най-пълно отговаря на специфичните му изисквания, а не застраховката, от която ще получи най-голяма комисиона, твърдят от бранша.  Брокерът е и този, който е в кухнята на застрахователния пазар и няма да премълчи слабите места, допълват те.

Много често застрахованият би могъл да се окаже в не особено благоприятна ситуация при настъпване на застрахователно събитие главно поради недостатъчно познаване на законодателната уредба и/или общите условия на отделните компании. Ето защо необходимостта от брокер е не само в етапа на подписване на полицата, но и при възникване на застрахователното събитие. Брокерът съдейства на застрахования за установяване на причините за щетите, участва активно в набирането на необходимите документи, свързани с щетите, грижи се за тяхното своевременно разглеждане и оказва пълно съдействие при приключване. Той консултира своя клиент, води преговорите с предпочетената от него застрахователна компания, като договаря най-изгодните условия, тарифи или обезщетения и контролира изпълнението на сключения договор. Като консултант на клиента си брокерът защитава неговите интереси пред застрахователните компании.

Тези и още много други аргументи показват многото и добри възможности, които застрахователните брокери предоставят на тези, които са им се доверили.  Трябва да се има предвид, че застрахователните посредници са звеното, чрез което истински може да се повлияе, първо, на културата на клиента и на неговото разбиране за продукта, който той купува и второ, на очакванията, които той формира към застрахователната компания. Част от хората, които работят в системата на застраховането, го правят на принципа „сезонни работници”.  Малко регулация и малко инвестиции - това са двете важни условия този въпрос да бъде разрешен, смятат експертите.

Статистиката за дейността на бранша е повече от красноречиво доказателство за доверието с което се ползват брокерите сред потребителите на застрахователни услуги. Премийният приход, реализиран чрез застрахователните брокери през първото шестмесечие на 2010 г. е в размер на 376.197 млн. лв., от които 343.443 млн. лв. в полза на на застрахователи със седалище в Република България, 29.951 млн. лв. в полза на чужди застрахователи и 2.803 млн. лв. в полза на дружества по доброволно здравно осигуряване. Данните показват още, че чрез посредничеството на брокерите се е формирал 46.88% от премийния приход в общото и 16.59% в животозастраховането.

От реализирания от застрахователните брокери премиен приход в полза на застрахователи със седалище в Република България 323.414 млн. лв. са реализирани в общото застраховане и 20.029 млн. лв. в животозастраховането. Спрямо първото шестмесечие на 2009 г. премийният приход, реализиран чрез застрахователните брокери, нараства с 3.1%, като ръстът в общото застраховане е 3%, а в животозастраховането – 3.1%. В този ред на мисли редно е да отбележим, че брутният премиен приход на застрахователните компании за първото шестмесечие на годината възлезе на 810.673 млн. лв., което е спад от 3.5% на годишна база. Премиите в общото застраховане  са 689.931 млн. лв., което е спад от 5.1 % на годишна база, а в животозастраховането - 120.742 млн. лв., или ръст от 6.7 % на годишна база.

Конкуренцията между брокерите дава своето отражение, ако през първото полугодие на 2009 г. първите пет в класацията брокери са имали пазарен дял от 25,61%, то за същия период на 2010 г. делът им намалява на 22,88%. Конкуренцията е силно изразена от гледна точка на това, че голямата част от брокерите и застрахователите са ориентирани предимно към големи корпоративни клиенти, а те са краен брой. Не всеки ден на пазара се появява нова голяма структура, която да се нуждае от застрахователни услуги. Конкуренцията се свежда до това дали един клиент, който до този момент е обслужван от един брокер, следващата година не може да премине към друг такъв, получавайки по-добро обслужване, и естествено, по-големи отстъпки.

Най-често ползваните застрахователни продукти са автомобилните и имуществените застраховки. Под автомобилни застраховки разбираме задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и доброволната застраховка „Автокаско”. Статистиката показва, че в структурата на реализирания чрез застрахователни брокери премиен приход в полза на застрахователи по общо застраховане със седалище в Република България най-голям дял запазват автомобилните застраховки - „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства” - 44,9% и задължителната „Гражданска отговорност на автомобилистите” - 33,8 %, следвани от „Пожар и природни бедствия” - 9,4%, и „Други щети на имущество” - 4,9%. При животозастраховането реализираният чрез застрахователните брокери премиен приход в полза на застрахователи със седалище в Република България е основно по застраховка „Живот” и рента - 87,1%.

През първото шестмесечие на 2010 г. 42,5 % от реализирания премиен приход чрез застрахователни брокери в полза на застрахователи от други държави е за застрахователи от Франция и 26,7% за застрахователи от Румъния. Най-голям дял в структурата на премийния приход, реализиран чрез застрахователните брокери в полза на застрахователи от други държави, заемат застраховките „Пожар и природни бедствия” - 26,3 %, „Разни финансови загуби” - 19%, и „Злополука” - 16,3%.

Приходите от комисиони на застрахователните брокери възлизат на 89.132 млн. лв., в т. ч. 85.473 млн. лв. - при посредничеството със застрахователи със седалище в Република България, 3.386 млн. лв. - при посредничеството със застрахователи от други държави и 273 хил. лв. - при посредничество с дружества по доброволно здравно осигуряване.

Комисионите на брокерите, отнесени към реализирания чрез тях премиен приход в полза на застрахователи със седалище в Република България, са 24,8% в общото застраховане и 26,3% в животозастраховането.

Бързите темпове, с които доскоро се развиваше пазарът на ипотечното кредитиране, благоприятстваха сериозния ръст и в имущественото застраховане.  Статистиката сочи, че всяко трето жилище в България се купува с ипотечен кредит. В случай на неплащане или нарушение на договора при закъснение на вноските, обслужващи заема, банката придобива ипотекирания имот. Въпреки тази гаранция за събираемост банките изискват и сключването на имществена застраховка. В този случай имуществената застраховка действа в две посоки - от една страна, намалява риска, поет от банката, а от друга, защитава кредитополучателя, тъй като обезпечението по отпуснатия кредит е защитено от евентуална повреда или гибел. Обикновено застрахователната сума по тази застраховка е равна на пазарната оценка на недвижимия имот. Полицата се сключва в полза на банката до размера на отпуснатия кредит, тъй като доста често кредитът е значително по-нисък от пазарната оценка на имота. Възможно е застрахователната сума да е равна на размера на кредита или на остатъка от неговата главница, но в този случай са защитени единствено интересите на банката, а не и на кредитополучателя и затова не са предпочитани варианти. 

Банките изискват покриване на всички рискове за ипотекирания имот, включително и земетресение. При залог на движимо имущество е задължително покритие и на риска „Кражба“. Полицата се сключва за една година, като се подновява всяка година от срока на кредита. Цената на застраховката освен от покритите рискове зависи от вида на имота /жилище, ателие или офис/ и неговата квадратура, типа на конструкцията, общото състояние на имота, земетръсната зона, в която се намира.

Много често банката посочва конкретна застрахователна компания, в която да се сключи полицата, или списък от дружества, въпреки че няма правно основание, на чиято база да ви задължи да направите това. Аргументът й е по-лесното администриране на застраховките. Редно е да се отбележи също така, че застрахователните премии, които клиентът плаща в някои банки, са по-ниски отколкото в други банки. Някои банки пък казват, че предлагат безплатна имуществена застраховка на ипотекирания имот, но всички знаем, че безплатен обяд няма, просто премията е калкулирана в цената на кредита, който плащате, така че заедно с месечните си вноски по кредита вие плащате и безплатната си имуществена застраховка.

Тенденцията да се продават все повече имуществени застраховки не е изненада предвид и факта, че в основата си българският пазар е предимно автомобилен, автомобилният парк остарява и като че ли ресурсът в тази посока вече е изчерпан. Да, пазарът регистрира леко оживление при продажбите на нови автомобили, както и на такива втора употреба, но реално нов бизнес почти няма. Време е да се търсят нови ниши, а тези ниши са именно в имуществените застраховки, професионалните отговорности и животозастраховането. Не може грижата за автомобила да е над тази за дома и живота ни. Вероятно съвсем скоро българският застрахователен пазар ще придобие облика на пазарите на развитите европейски държави и приоритетни ще бъдат застраховките на живота и здравето, на дома и едва тогава на автомобила.

 

Полезни съвети

 

И все пак за тези, които по една или друга причина са решили да бъдат брокери сами за себе си, ще дадем няколко практични съвета. Преди да сключите застраховката си, изискайте общите условия по избрания застрахователен продукт и внимателно проучете частта, касаеща изключените рискове. Казус: При застраховка „Земеделски култури” застраховател отказва да изплати застрахователно обезщетение, тъй като налице не бил покритият риск - проливен дъжд. Мотивите са, че вследствие на продължителния застой на водата растенията загиват или се повреждат поради недостиг на или липса на кислород и интензивно изразходване на хранителни вещества за поддържане на живота им в анаеробни условия.

Преди сключване на договора застрахователят трябва да извърши оглед на обекта, който ще застраховате. Казус: При застраховка „Имущество” застраховател отказва да изплати застрахователно обезщетение за увредено имущество поради строителен недостатък на имота, без самият той да е извършил оглед на състоянието на обекта преди сключване на договора за застраховка.

В качеството си на кандидат за застраховане вие от своя страна следва точно и изчерпателно да обявите съществените обстоятелства, които са ви известни и които са от значение за риска, както и да заплатите определената от застрахователя премия. Ако сте се договорили със застрахователя да плащате премията си разсрочено, спазвайте фиксираните срокове. Казус: При неплащане на разсрочена вноска в срок застрахователят отказва обезщетение поради прекратяване действието на застрахователния договор.

Важно е да знаете, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е задължен да заведе претенцията ви и да я удостовери, като писмено посочи необходимите за произнасянето по претенцията доказателства. Казус: Застраховател отказва завеждане на претенция на увредено лице по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, като едновременно с това се произнася с отказ за обезщетяване.

Произнасянето по заведената претенция става чрез плащане на застрахователно обезщетение или сума или респективно чрез мотивиран отказ за плащане. Казус: Застраховател по „Гражданска отговорност” отказва да плати обезщетение в размер, определен от наказателния съд, тъй като не се счита обвързан от присъдения размер.

При настъпване на застрахователно събитие трябва да съобщите за него, както и да направите всичко възможно, за да ограничите вредите. Ваши задължения са още да предоставите на застрахователя необходимите документи за доказване на основанието и размера на вредите, както и да му съдействате при извършване на оценка на вредите. Казус: 1. Застраховател изисква обвинителен акт на прокурор, за да се произнесе по заведената претенция.

2. Застраховател изисква влязла в сила присъда и докато увреденото лице чака постановяването й, изтича давността.    

       

 

 

                 ;               &nbs p;               &nb sp;              

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Управление на риска"
Христо Драганов, 2003
orange_li
"Основи на презастраховането"
Радослав Габровски, 1998
orange_li
"Основи на застраховането"
Йото Йотов, Боян Илиев, 2004