Въвеждането на задължителни минимални прагове ще доведе до развитие на пазара

- Г-н Цолов, как приемате идеята за въвеждане на задължителни минимални прагове          за премиите по застраховките на земеделска продукция?

- Напоследък тази тема е доста преекспонирана и от държавни институции, и от застрахователни компании. Предстои да бъде въведен данък върху застрахователните премии – бреме, което ще се поеме основно от застрахованите. А въвеждането и на такава задължителна застраховка би утежнило и без друго тежкото финансово състояние на земеделския производител. Въвеждането на минимални прагове ще прекрати практиката да се предлагат застраховки на земеделските култури на твърде ниски цени, несъобразени с рисковия характер на земеделското производство.

- Как евентуалната реализация на тази идея би повлияла върху пазара?

- Ще доведе до развитие на пазара на земеделски застраховки, което ще се отрази положително и на земеделските стопани.

- Много често се казва, че земеделските производители нямат застрахователна култура. Какви са вашите наблюдения?
- Това е може би донякъде вярно, но по-вярно е, че застрахователната култура върви ръка за ръка с финансовите възможности на един земеделски производител. Малките производители на селскостопанска продукция, тези, които разчитат на фамилно производство (било то растително или животинско) нямат достатъчно финансови възможности, не застраховат активите си и оттам ние ги категоризираме като граждани без или със ниска застрахователна култура, което обаче не е така. Големите производители, които влагат големи средства за получаване на селскостопанска продукция и разчитат на нея като производство, предпочитат да заложат на сигурността и да застраховат културите си.

- Кои са причините земеделските производители масово да не застраховат продукцията си - липсата на финансов ресурс или недостатъчната информираност?

- Първото и основно е липсата на свободни средства, които да се вложат в застраховка. Оттук нататък нещата продължават като в анекдота „за посещението на английската кралица по времето, когато Индия е била колония”. От друга страна, липсата на достатъчно средства не дава възможност на стопаните да застраховат продукцията на застрахователни суми, които да им гарантират спокойствие и да съответстват на производствените им разходи.

- Сред много от земеделските производители битува мнението, че няма смисъл да се застраховат, тъй като няма да получат нищо в случай на щета. Основателни ли са тези твърдения и доколко?
- Когато един клиент бъде добре запознат с условията по застраховката и му бъдат предложени адекватни рискове според отглежданата култура, то той трябва да бъде сигурен, че ще бъде обезщетен при наличието на застрахователно събитие.

- Земеделските производители очакват застрахователите на пазарен принцип да ги мотивират да сключват полици. Как може да бъде постигнато това на практика?

- Застрахователите могат да убедят  производителите  да застраховат реколтата си, като им предоставят професионално информацията за застраховането на земеделски култури. Така стопаните ще бъдат запознати с ползите от него. Знаем, че всяка стока си има цена и не може да се очаква една добра стока да бъде евтина. За да сключи стопанинът застраховка на застрахователни суми, съответстващи на разхода му за производство, и за да има добър набор от покрити рискове по полицата, то това няма как да струва евтино, защото гарантираната сигурност струва скъпо. Пък и правилото „не съм толкова богат, че да купувам евтино” при застраховането, и то особено на земеделска продукция, важи с пълна сила.

Интервюто взе Йоанна Стефанова