„Да чукна на дърво“ или да си купя полица...

Не мисля, че една застраховка може да ми покрие загубите. Все пак всяка следваща година няма да е като предишната, казва едната част от земеделските производители, която не вярва в коректността на застрахователите и затова „чука на дърво“. Тези твърдения се проявяват в случаите, когато „застрахователят” е извършил аквизиция, без да познава добре застрахователната материя,         и след това бяга от застрахователна отговорност. Много често това се получава, когато застрахователят е приел за покритие прогнозируеми застрахователни рискове или на вече проявени такива преди сключване на застраховката, посочват експертите. За другата част от земеделските производители обаче застраховката е задължително перо в бизнес плана. Нашият бизнес е като всички останали бизнеси, но с тази разлика, че е силно подвластен на природни бедствия, посочват те. Ето защо тези земеделци сключват застраховки и прехвърлят огромния риск на застрахователя, за да бъде сънят им спокоен. Базовите нива, на които се сключват застраховките, са твърде ниски и не са променяни в последните петнадесет години, споделят земеделци, като допълват, че не може за реален разход от 1000 - 1500 лв. на декар при зеленчуците, застрахователят да определя таван от 400 - 500 лв. Нещата при трайните насаждения се повтарят, отбелязват те. Тяхното предложение е през следващата година застрахователните суми да се увеличат на 1000 лв. на декар, така че в случай на щета, да се покрие ако не 100%, то поне по-голямата част от разходите, които правят земеделските производители. Опитваме се да се придържаме към по-високи нива, защото заставаме зад каузата на земеделците, заявяват застрахователи.

Всъщност застраховането на земеделска продукция струва немалка сума пари, тъй като става дума за големи площи, а подобно на всички останали сектори от икономиката и земеделието е в криза. В крайна сметка, ако държавата помисли как да ги подпомогне, да ги финансира, това би било полезно за нашето земеделие, е мнението на специалистите. На практика вече стартира пилотна схема за държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии по отношение на производителите на плодове и зеленчуци. Използвайки опита, който има, държавата би могла да помисли за разширяване на обхвата и на видовете култури, които се застраховат, споделят експертите. Според тях задължителната застраховка не е начинът, по който трябва да се върви, тъй като интерес от това да има застраховане на земеделски култури има най-вече земеделският производител. Както един човек не може да бъде задължен да застрахова дома си, така и земеделският производител не можем да го задължим да застрахова продукцията си. Това решение трябва да бъде негов осъзнат избор, смятат те.

Земеделските производители очакват застрахователите на пазарен принцип да ги мотивират да сключват полици. Това може да се постигне само от застрахователи, които могат да бъдат консултанти по агротехническите изисквания на отглежданите земеделски култури. Обикновено застрахователите прилагат формално застраховане. Един разговор с клиента не трябва да бъде формален и продиктуван от взимането на някаква комисиона. Разговорът трябва да продължи часове, така че освен съпътстващите проблеми на производството на клиента да му стане ясно какво е това себестойност  на земеделска продукция и как може да я намали, а и защо трябва да застрахова, е мнението на експертите в бранша.

Поддръжниците на въвеждането на задължителни минимални прагове за застраховка на земеделска продукция сред застрахователите смятат, че по този начин ще се прекрати нелоялната конкуренция, която, прилагайки предполагаем отрицателен финансов резултат, бяга съзнателно впоследствие от застрахователна отговорност. 

Независимо от всичко за първи път през последните години пазарът на земеделските застраховки в България започва да се развива в посока нагоре, отчитат експертите, като посочват, че съфинансирането на агрозастраховането от страна на държавата е една от причините за това. 
            Другата причина се корени в изискванията от страна на държавата за наличие на застраховки по програмите САПАРД, „Програмата за развитие на селските райони“, както и при отпускането на целеви кредити по краткосрочно финансиране. По „Програмата за развитие на селските райони“ ползвателите на помощ са длъжни да сключат и поддържат валидна застраховка на имуществото, предмет на подпомагане, срещу рисковете, посочени в договора за отпускане на финансова помощ, като са длъжни да подновяват застрахователните полици ежегодно. Договорът за застраховка следва да бъде сключен с уговорка в полза на Разплащателна агенция, както следва при тотална щета на застрахованото имущество в резултат на събитие, покрито по условията на договора за застраховка, застрахователят изплаща обезщетението на Разплащателна агенция, а при при частично погиване на застрахованото имущество обезщетението се изплаща на ползвателя на помощта. От сумата на застрахователното обезщетение, когато същото се изплаща на Разплащателна агенция, се прихваща размерът на задължението на ползвателя на помощта към Разплащателна агенция. При настъпване на частична щета ползвателят на помощта е длъжен да възстанови подпомогнатия актив. При отпускането на целеви кредити по краткосрочно финансиране земеделските производители са длъжни да застраховат вещните обезпечения за общоприетите рискове в полза на Държавен фонд „Земеделие”, като застраховката покрива действителната стойност на застрахованото имущество, и представят оригиналните застрахователни полици. Както и да застраховат посевите, които са обект на договора за кредит в полза на Държавен фонд „Земеделие” срещу рисковете измръзване, изтегляне, градушка, буря, пожар на корен, проливен дъжд и наводнение, като застраховката покрива пълния размер на получените средства по договорите и представят оригиналните застрахователни полици. В застрахователната полица следва да бъде посочено наименованието на целевия кредит, по който е направена. Сумите по застрахователните премии се внасят еднократно преди подписване на договора за предоставяне на целеви кредит, с изключение на случаите, в които Държавен фонд „Земеделие” има сключено споразумение със застрахователя за издаване на застрахователни полици при разсрочено плащане.

В крайна сметка земеделският производител сам ще избере „да чукне на дърво“ или да си купи полица.

Гергана Иванова