Реализирането на тази идея би довело до изкривяване на пазара

С Радослав Христов, председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите, разговаря Гергана Иванова

Роден е на 15 февруари 1969 г. в Стара Загора. Завършва  висше образование, специалност „Икономическа социология“ в УНСС, София. От 10 години се занимава със зърнопроизводство. От 2008 г. е председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите, като преди това е член на УС на Тракийски съюз на зърнопроизводителите, Стара Загора. Обработва около 8000 дка земеделска земя заедно с брат си в област Стара Загора. Женен,  има син.

 

 

            - Господин Христов, имате ли информация какви са щетите за зърнопроизводителите върху реколтата вследствие на поройните дъждове и градушки през последните месеци?

            - В Националната асоциация на зърнопроизводителите не разполагаме с обобщена информация за това какви са щетите на зърнопроизводителите върху реколтата.

 

            - Каква част от потърпевшите земеделски производители са имали застраховки?

            - Едва 10%-15% от зърнопроизводителите сключват застраховки.

 

            - Защо зърнопроизводителите масово не застраховат продукцията си, кои според вас са причините за това?

            - Освен, разбира се, липсата на финансов ресурс, друга и то основна причина е, че зърнопроизводителите получават много по-малки по размер обезщетения, отколкото реално по тяхно мнение би следвало да получат. Оценката, която се прави на засегнатите площи, е субективна. Застрахователят определя обезщетение, което се различава значително от очакванията на земеделския производител. Ако зърнопроизводителят например смята, че засегнатите площи са 20%, то според застрахователя пораженията са върху едва 10% от реколтата.  По този начин у зърнопроизводителите битува мнението, че щетите не се оценяват коректно, липсата на доверие към застрахователя е причината те да не търсят застрахователна защита за реколтата си.

 

            - Как приемате идеята за въвеждане на задължителни минимални прагове за застраховка на земеделската продукция?

            - Задължителният характер на каквото и да е по принцип не се възприема добре, не смятам, че идеята ще се приеме добре от зърнопроизводителите, още повече пък и въвеждането на минимални прагове. Реализирането на тази идея би довело до изкривяване на пазара. Застрахователите ще увеличат застрахователните премии, така както вече го направиха в случаите, в които се знаеше, че трябва да застраховаме задължително по “Програмата за развитие на селските райони“, по програма САПАРД, както и по целевите кредити, които сме получавали  по краткосрочно финансиране.

 

            - Като браншова асоциация провеждали ли сте срещи с Асоциацията на българските застрахователи и коментирали ли сте с тях идеята за въвеждането на задължителни минимални прагове за земеделската продукция?

            - Не сме провеждали срещи, смятатаме, че решението за това дали да застрахова или не своята реколта е на самия зърнопроизводител.

 

            - Смятате ли, че едно такова предложение би повлияло позитивно върху селското стопанство, или напротив, би натоварило допълнително финансово земеделските производители?

            - Както вече казах, задължителното въвеждане на застраховки за земеделската продукция няма да се приеме добре, веднага мога да посоча много примери, свързани със законодателната дейност и това как на практика не се спазва законодателството. Калпавите закони никой не ги изпълнява. Същото ще се получи и със застраховките, всеки сам решава дали да застрахова или не своята продукция. Когато говорим за държавна помощ, да, земеделските производители са задължени и сключват тези застраховки, в противен случай не виждам логика да задължават някого да застрахова. Първото нещо, което държавата трябва да направи, е да трансформира изпълнителна агенция“Борба с градушките“ в търговско дружество, тъй като това е агенцията, която се бори с лошите климатични условия, най-вече градушките, а както знаем градушките причиняват най-големите щети в земеделието.