Земеделските полици

01 Декември 2010 г.,zastrahovatel.com
Полица срещу „лошо време” или борба с кредитора

 

            Текущото ниво на застраховане на земеделската продукция в ЕС е недостатъчно, се посочва в анализ на Дойче банк

 

 

Селскостопанският бизнес у нас се развива много трудно и много често със заемни средства. За да се захванат със селско стопанство много често стопаните ползват кредити от банки и от Държавния фонд „Земеделие”, а когато ги сполети природно бедствие се чудят какво да правят - да оплакват лошата си участ или да се молят на кредиторите си да ги пощадят. Изход от това положение има и то е, ако още в момента на засаждането земеделските стопани застраховат продукцията си.

 

Застраховането в земеделието датира доста назад във времето, още от първите години след Освобождението. През далечната 1885 г. Народното събрание приема Закон за задължителното застраховане на земеделски култури от „градобитнина”. Застрахователната дейност в този период се разширява чрез създаването на застрахователните кооперативни дружества „Учителска каса”, „Чиновническо дружество” и застрахователния отдел при Българската земеделска банка.  През 1910 г. е приет нов закон за доброволното застраховане на земеделски култури срещу риска градушка. Застраховането се осъществява от застрахователния отдел при Българска кооперативна банка, а от 1935 г. от Българска земеделска и кооперативна банка, до 1946 г. когато се създава Държавният застрахователен институт.

            През този период формите на застраховане на земеделските култури са най-различни - доброволни, задължителни, смесени. В периода от 1980 до 1991 г. застраховката в селското стопанство е задължителна. Покритите рискове са над 40 вида, като се включва и сушата - най-катастрофалният за нашите климатични условия риск. Предлага се покритие и на рисковете болести, неприятели и други, т.е. oгромен брой рискове, които зa съжаление оказват пагубно въздействие върху селското стопанство. Данните показват, че през този отрязък от време средно на 100 лв. застрахователна премия, ДЗИ заплаща 130 лв. обезщетение.  На практика застрахователният институт подпомага селското стопанство, изплащайки много повече обезщетения, в сравнение със събраните премийни вноски.

            През 1992 г. е въведена доброволна застраховка на земеделските култури, като първоначално се покриват само рисковете градушка и буря. По-късно се включва обезщетение за щети от проливен дъжд, пожар, осланяване и наводнение, а при житни култури, допълнително, от киша, измръзване и изтегляне.

            Тъй като застраховането на земеделски култури крие висок риск, застрахователните компании използват статистиката на ДЗИ за 50 години назад, в която се проследява развитието на риска (т.е. колко градушки е имало през годините, какви премии са събирани, кой риск е  погълнал най-много средства и т. н.). В България е по-голям делът на застраховките на есенници в сравнение с пролетните култури, но по принцип е застрахована по-малко от 20% от обработваемата земя, обясняват експертите. Сключват се два вида договори. Единият е за застраховане на реколтата с времетраене от самото поникване на културата до нейното прибиране, а другият (годишен) е съобразен с условията на програма САПАРД за новосъздадени трайни насаждения.

            Тъй като земеделието е рисково производство, подвластно на климатичните условия, през последните години застрахователните дружества се въздържат от застраховане на земеделски култури.

            За съжаление, както неведнъж сме отбелязвали, практиката показва, че

 

земеделските застраховки се сключват по задължение

 

основно от стопаните, които ползват целеви субсидии и нисколихвени кредити от ДФ „Земеделие” и от кредитните институции, и то само до размера на отпуснатия им целеви кредит както за стратегическите култури (пшеница, царевица и слънчоглед), така и за горива, семена, торове и др. В повечето случаи се прави т. нар. Подзастраховане, в резултат на което при настъпване на застрахователно събитие се изплащат по-ниски обезщетения.

            Застраховането на земеделски култури в последните години е губещо, твърдят повечето застрахователи. Причината за това са както субективни, така и обективни фактори. Неблагоприятните за селскостопанското производство климатични условия през последните няколко години са един обективен фактор. През последните години сме свидетели на неблагоприятни климатични влияния (засушавания или наводнения), в резултат на които земеделските стопани търпят огромни загуби. Това е проблем не само на България, а на почти всички страни в Европейския съюз, защото климатът в глобално отношение търпи промени. Ето защо земеделските стопани е добре да помислят как да защитят своята продукция от капризите на времето. Субективните са неизпълнението на агротехническите превантивни мерки за отделните култури, използването на семена от предишната реколта, а не сортови и т.н.

            Застраховането на селското стопанство трябва да бъде отново задължително за основните рискове - градушка, буря, проливен дъжд и пожар, е мнението на експертите. Според тях това ще даде сигурност на земеделските производители, че разходите им ще бъдат компенсирани при настъпване на щета. От друга страна застрахователните компании ще акумулират средства, с които адекватно ще се обезщетяват изпадналите в нужда стопани, а сформираният по-голям портфейл от застраховки ще намали цената на предлаганата услуга.

Държавата в лицето на нейните институции и организации трябва да насърчава застраховането на земеделска продукция, смятат експертите. Според тях държавата трябва да поема ангажимента в създаването, реконструирането и възстановяването на предпазни и комуникативни съоръжения, но основният дял в обезщетенията трябва да имат застрахователните компании, като с това драстично ще се увеличи застрахователният обхват. Специалистите смятат, че е необходимо да се възстанови практиката за профилактика относно предотвратяването на епидемии и болести, както и създаването на подходящи информационни системи, свързани с регистрирането на природни бедствия и аварии.

Земеделските застраховки трябва да станат елемент от добрите земеделски практики, т.е. да бъдат задължителни, е мнението на някои експерти. В тази посока те смятат, че е необходимо провеждането на целенасочена държавна политика, свързана с разпространяване на ползата от застраховането и ефективното управление на риска в отрасъла. Специалистите посочват, че в страни като Япония, Швеция, Канада, САЩ, Мексико, Бразилия и Испания правителствата участват съвместно с частния застрахователен сектор в програми за решаване на проблема с катастрофалните събития. В САЩ има многорискова (по седем риска) застраховка в зависимост от това къде териториално се намира земеделската култура. В Южните щати държавата субсидира до 75% от тази застраховка, а останалите 25% се покриват от фермера.

Въпреки всичко казано дотук най-важният фактор за развитието на застрахователното дело в земеделието е създаването на стабилни икономически условия в сектора. С въвеждането на обща селскостопанска политика на Европейския съюз в страната се създадоха необходимите предпоставки за това - земеделски субсидии (директни плащания), интервенционни цени и експортни субсидии, както и усвояването на средствата за развитие на селските райони.

При съществуващата пазарна икономика застраховката като задължителен елемент трудно може да се наложи, тъй като тя се калкулира в разходната част при производството и оскъпява още повече произведената селскостопанска продукция и повишава нейната себестойност. От друга страна обаче, значителната подкрепа, която получават земеделските производители в рамките на националната и европейската политика, повишава техните доходи и възможности да застраховат своята продукция. Държавата вече отпусна средства за застраховане.   На практика вече стартира пилотна схема за държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии по отношение на производителите на плодове и зеленчуци.

            Тъй като нестабилността в селското стопанство ще се увеличи, политиката на Европейския съюз трябва да се фокусира към засилването на правата на производителите да вземат собствени решения за управление на риска и да имат достъп до набор от инструменти и стратегии, посочва д-р Клер Шефнит-Чатърджи, старши анализатор в Дойче банк в свое изследване. Волатилността на пазара на селското стопанство се очаква да нарасне предвид на  колебанията в производството, задвижвани най-вече от изменението на климата и нестабилността на цените на енергията, както и други фактори. Според нея отговорността за управление на рисковете е в ръцете на фермерите.

 

Земеделските производители ще трябва да разчитат повече на пазарните инструменти,

 

в т. ч. и на застрахователните продукти. Анализаторът на Дойче банк счита, че текущото ниво на застраховане на земеделската продукция в Европейския съюз като цяло е недостатъчно,  за да подпомогне значителното намаляване на доходите на селскостопанските производители в лошите години.

            В края на октомври по време на национална обществена дискусия на тема „Селското стопанство на България в контекста на европейските дебати за обща селскостопанска политика” в Пловдив  министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов заяви, че България ще защитава позициите си и ще настоява за изравняване на субсидиите на старите и нови членки и то преди периода, който е уточнен това да стане - 2016 година. Ние настояваме това да се случи още от 2013 година, каза министър Найденов, което съвпада с новия период на общата селскостопанска политика. България ще настоява и за отпадане на т. нар. исторически подход - нивата на подпомагане, които са в пъти по-малки, отколкото в старите страни-членки. Ако на земеделските производители в най-новите страни-членки в момента се изплащат суми в зависимост от размера на стопанството, тези в старите държави членки получават плащания, изчислени с помощта на сложна система, свързани с площта на културата или отглеждания добитък. В резултат на това

 

размерът на субсидиите варира от 500 евро за хектар в Гърция до по-малко от 100 евро в Латвия.

 

По думите на земеделския министър към момента има консенсус по тези въпроси, въпреки че някои от по-мощните страни, стари членове, настояват бюджетът за общата земеделска политика да бъде сведен до 33%. Министър Мирослав Найденов съобщи, че в момента почти половината от бюджета в Европейския съюз се заделя за тази политика.

            Въпреки че плановете на Европейската комисия признават необходимостта от по-справедливо разпределение, те също така не подкрепят простата система, основана на субсидии на хектар. Комисията твърди, че земеделските производители се сблъскват с много различни икономически и природни условия в целия Европейски съюз. Вместо това Европейската комисия предлага земеделските стопани да получават минимален размер финансова помощ, променлив в зависимост от техните страни, плюс допълнителни плащания, свързани с опазването на околната среда. Предложенията на комисията допускат, че евросъюзът ще отделя около 55 млрд. евро годишно за обща селскостопанска политика. Въпреки това някои представители на съюза признават, че ще трябва да се преборят да запазят тази цифра.

            Ще се настоява да се търси коректив за нормализиране съотношението между животновъдство и растениевъдство, което се констатира не само у нас, но и във всички страни членки, че има такъв дисбаланс, заяви министър Найденов и добави, че ще настоява да има прозрачност и проследяемост по цялата верига между производители, преработватели и търговци, където също има дисбаланс. В момента производителите са най-потърпевшото съсловие от този сектор.

Гергана Иванова



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Основи на застраховането"
Йото Йотов, Боян Илиев, 2004
orange_li
"Застрахователно право "
Велеслав Гаврийски,
orange_li
"Застраховане"
Проф,Христо Драганов, Боян Илиев, д-р.Ирена Мишева,