Пред прага на кампанията по “Гражданска отговорност”

Игрището на застраховането е разорана нива, играчите са с различни екипи - един с ботуши, друг бос, а съдията - Комисията за финансов надзор, е извън игралното поле. Феърплей тотално липсва, като само публиката в момента е доволна. Така преди време виден наш застраховател коментира ситуацията на пазара на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

      По традиция всяка година през декември пазарът е обхванат от истерия и това е така, тъй като в този период все още изтича голяма част от полиците по задължителната застраховка. Тази ситуация поставя в нелепо положение и застрахователи, и застраховани. Кандидатите за застраховане търсят възможно най-изгодната оферта, а застрахователите се опитват да им я предоставят, в някои случаи дори на всяка цена. Освен отстъпки в цената, гориво и безплатен технически преглед преди години с полицата можеше да получите и бутилка вино или печено пиле. Малцина обаче се замислят за последствията от тази неразумна надпревара. А те са по-малко събрани средства за изплащане на обезщетения.

      Всяко дружество би следвало да изчисли резултатите от проявлението на рисковете, които е поело по сключените от него застраховки, и да формира крайната цена, на която да предлага полицата. Тази цена трябва да бъде достатъчна, за да покрие вноските в Гаранционния и в Обезпечителния фонд, комисионата на посредника (брокер или агент), разхода за стикера (в случай на разсрочено плащане на вноската се дават толкова броя стикери, колкото са разсрочките по полицата), присъщите административни разходи и да задели за изплащане на обезщетение. Публична тайна е, че по време на кампанията по „Гражданска отговорност” драстично скачат и комисионите на посредниците. В някои случаи те достигаха до безразсъдните 40 процента, а полици се предлагаха на всеки ъгъл. 

      Различната кампания

      Е, тазгодишната кампания по задължителната застраховка вече  няма да е същата. Съдията реши да влезе на игралното поле и започна с промени в Наредба 27 за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и от презастрахователите, и на здравноосигурителните резерви. В сила от датата на обнародването в ДВ (бр. 89/12.11.2010 г.), застрахователите са длъжни по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” да намалят административните си и аквизиционни разходи, като същите не могат да надвишават 20% от стойността на застрахователната премия, намалена с всички законово определени такси, данъци и отчисления. В резултат застрахователните дружества стартираха разпращането на анекси към застрахователните брокери с промени в комисионното им възнаграждение по полицата. Новите комисиони са между 5% и 15%, като големите автомобилни застрахователи предложиха нива от 12%, 13% и 15%. Драстичното намаление на комисионите, разбира се, създаде напрежение и конфронтира брокери и застрахователи.        

      Искрите в бранша прехвръкнаха на среща на Клуб Investor.bg, посветена на битката за клиенти. Председателят на Надзорния съвет на „Еврохолд“ Асен Христов изнесе данни, според които не са рядкост комисиони от 35%, което означава, че от полица на стойност 150-200 лв. брокерът прибира около 70 лв. Според него нивата на комисионите в Македония са 7%, а в Испания - 5%, при среден размер на „Гражданска отговорност“ от 400 евро. Това означава, че брокерите у нас взимат два пъти повече от колегите си в Европа. За мен това си е чист конфликт на интереси, при положение че според Кодекса за застраховане брокерът е представител на купувача, адвокат на клиента, а вместо да защитава интересите му, продава полицата на компанията, от която получава най-висока комисиона, категоричен бе Христов. Не може да има 30% комисиона за задължителна застраховка. Битка за клиенти на пазара на застраховки е точният израз, видно най-вече от цената на задължителната „Гражданска отговорност”, която странно не расте на фона на нарасналите рискове. Всички губят, но всеки гледа да остане в играта, пък посочи тогава Борислав Богоев, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление „Застрахователен надзор”. По думите му от общо 350 брокера 120 не са пожелали да дадат информация за действителните си собственици, а през 2009 г. 16-те най-големи от тях са разделили премиен приход от 10 млн. лв. Богоев бе категоричен, че не иска да притиска бранша или да задушава някой от участниците в него, но стриктно ще следи за спазването на закона. В момента 90% от брокерите не спазват Кодекса за застраховане.
КФН ще се намесва, когато пазарът не може да се регулира сам, включително чрез слагане на лимит на комисионите за застрахователните брокери, категоричен бе надзорникът.

      Комисията за финансов надзор няма право да контролира размера на аквизиционните и административните разходи на застрахователите, смятат от Българската асоциация на застрахователните брокери. Те изпратиха становище до надзора с мотив против тази мярка между първо и второ четене на наредбата, но въпреки това тя бе приета. Според брокерите регулирането на комисионата им е ограничаване на конкуренцията в притоворечие с конституцията, Кодекса за застраховането и Закона за ограничаване административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Европейското законодателство също не предвиждало намеса на държавата. Освен това начинът на формиране на застрахователната премия и размерът на комисионата са защитени от кодекса като застрахователна тайна, смятат от асоциацията, като допълват, че можело да се очаква още спад в обхвата по полицата, защото щели да отпаднат много посредници от пазара.

      В последните дни с интерес следя темата за промените на застрахователния пазар и моето лично мнение е, че това, което се прави, цели да дестабилизира една от малкото работещи и осигуряваща доходи на хората, занимаващи се с това, и съответно приходи в бюджета, търговска дейност в България - тази на застрахователните посредници. Може би не успявам да разбера на 100% защо се прави всичко това, но от вчера разбирам, че не се търси социалният ефект - на пазара вече има нови по-високи цени на застраховка  „Гражданска отговорност“ за нас потребителите, e мнението на един от множеството потърпевши потребители.

      Освен застрахователните дружества, от продажбата на задължителната полица се издържат още 356 брокера и около 37 000 агента. Твърде много посредници за такъв малък пазар, веднага биха казали някои, други обаче пък биха ги оборили с аргумента - нека пазарът да  реши. 

      Пазарът на посредника

      В зависимост от това кой има надмощие икономистите говорят за пазар на купувача или на продавача. На българския застрахователен пазар има непознато за теорията явление - пазар на посредника. Често условията не се диктуват нито от застрахователната компания, нито от клиентите й, а от брокерите, които процъфтяват като брой. И ако си мислите, че това неминуемо ще доведе до конкуренция между тях, която ще смъкне комисионите им, ще отсее излишните и ще повиши качеството на услугата им, много се лъжете. Всъщност тази армия не се поддава на пазарните механизми, защото самата тя възниква непазарно - като финансов сателит на застрахователите, а не като улеснение за клиента. Това е една от причините застрахователните брокери да попаднат в затворения кръг - малко клиенти, малък ресурс, високи комисиони и недостатъчно професионално развитие, водещо до още по-малко клиенти. Това твърдят противниците на посредническия бизнес.

      Привържениците обаче ще ги оборят и ще кажат, че в повечето случаи застраховането се оказва трудоемка и не особено приятна на пръв поглед задача. Най-вече защото самият процес на сключване на определен вид застраховка е свързан с правенето на разходи, с ориентирането в строго специфична терминология, избор на подходящата застрахователна компания и най-вече с основния от гледна точка на застрахования въпрос ще му бъдат ли изплатени евентуалните щети при настъпване на застрахователното събитие. От друга страна, от изключително значение е този избор да бъде правилен, тъй като той впоследствие е и гарант за качеството на застраховката, която купуваме. В този момент възниква въпросът на кого да се доверя за моята застраховка - на  застрахователния брокер, ще посочат те. Застрахователният брокер е представител на своите клиенти пред застрахователните компании. За тази цел той поема писмен ангажимент спрямо тях под формата на договор за възлагане. С него се задължава да представлява клиента си, да го информира най-подробно за общите условия по застраховката, да го консултира, но и да участва в целия процес по ликвидация на щетата в случай на настъпване на застрахователното събитие. Въз основа на редица фактори брокерът ще ви препоръча определен застраховател, като по този начин ще поеме допълнителна гаранция и отговорност за вашата застраховка. В групата на факторите, на чиято база той прави своята препоръка, е качеството на обслужване, което предоставя съответното застрахователно дружество. Друг аргумент в подкрепа е и фактът, че все повече застраховки се сключват именно през брокери, а не директно в офисите и агенциите на застрахователните компании.

      Без бонуси и по-високи цени по полицата

      Увеличените лимити на отговорност и високата щетимост по застраховката провокира постепенното увеличаване на тарифите. В рамките на тази година компаниите повишиха тарифите си, като за някои от тях увеличаването на цените беше направено няколко пъти, на всеки два или три месеца. Сега, в края на годината застрахователите отново обявиха поредните увеличения. Те съчетаха новите комисиони и с нови цени по полицата. За пръв път през тази година цената на „Гражданска отговорност” скача реално. Практиката досега беше да стартираме с високи цени на прага на кампанията, а приключваме с премии по-ниски от миналогодишните. 

      Тази година ще има и изрична забранa за бонусите. Това ще стане с Наредба 24 за задължителното застраховане, която бе гласувана на първо четене и се очаква окончателното й приемане. С нея се забранява на застрахователите и на посредниците да дават бонуси, отстъпки, стоки, услуги или облаги под каквато и да е форма. Мярката цели прекратяване на порочните практики за намаляване на премията до неблагоразумни нива, което застрашава финансовата стабилност на пазара, са мотивите на надзора. Предвижда се още в полиците да има допълнителен ред, на който да се посочва размерът на комисионата на посредника. Според надзора така ще има по-голяма прозрачност за потребителите. Друг интересен момент е забраната застраховател, застрахователен брокер или застрахователен агент да не може да сключва договори, включително договори за рекламни услуги, консултации и други със свързани с него лица или с други лица, прикриващи предоставянето на комисионни възнаграждения, отстъпки, бонуси или други облаги, които не са предвидени в тарифата на съответния застраховател. Досега част от комисиона по задължителната полица формално минаваше като договор за реклама или консултантска услуга.

      Парадоксите

    Очаква се в офисите на застрахователните компании цените на задължителната застраховка да са по-ниски, защото в тях няма да са калкулирани брокерските комисиони. Някои компании обаче имат малко представителства, дали ще разкрият нови, или ще разчитат на продажби чрез посредници, предстои да видим. По думите на експертите чрез диференциация в цената някои от компаниите ще се опитат да се върнат отново в играта, тъй като заради ниските комисиони, които плащаха на посредниците до момента, загубиха част от пазарния си дял.  

      Застрахователи и брокери не се обичат, но са принудени да работят заедно. Всеки има обвинения към другия, които не обича да споделя публично. Застрахователите например обвиняват брокерите, че не работят в защита на клиентите си, като им предоставят най-добрите оферти на пазара, а като им предлагат продукта на компанията, от която биха получили най-висока комисиона. Естествено, брокерите отричат - според тях това няма как да се случи, защото предоставят на клиентите си всички оферти, а информацията често е достъпна и в интернет. Именно застраховател беше предложил революционната идея посредниците да бъдат изключени от продажбата на задължителната застраховка. Факт е, че тази година разногласията преминаха в открита война, след като надзорът изненадващо обяви 20% таван на разходите по задължителната полица. За брокерите това означава силно намаление на комисионите. За застрахователите - ограничаване на всички разходи, свързани с този вид застраховка, включително рекламни, администрация, възнаграждения. А за клиента остава надеждата, че по-драстичното увеличение на цената на застраховката ще бъде компенсирано от по-малко отстъпки, които ще получи.

      Според застрахователи в момента брокерите са в силна позиция и затова комисионите им растат, тъй като, за да достигне лесно и бързо до повече клиенти, задължителната полица се сключва основно през посредник, а не директно в застрахователното дружество. Освен това в сектора често се говори и за брокери, които индиректно са свързани с мениджъри на застрахователни компании, склонни да „преливат” бизнес към тях. От трета страна, стои все по-ожесточената конкуренция между застрахователите, които са готови да направят значителни компромиси в битката си за пазарен дял. Така се стигна и до нова ситуация на пазара - брокер да рекламира застраховки, които са с 10% по-евтини от офертите на компанията, която ги предлага. Вероятно това става за сметка на комисионата. Повишените комисиони за големите брокери принудиха по-малките да се обединяват, макар и неформално, като по-този начин заявяват по-голям обем пред застрахователя и в резултат договорят по-изгодни проценти. В резултат започва спиралата на комисионите, когато един застраховател даде на определен брокер голяма отстъпка, и конкурентните компании са принудени да направят това. Така спиралата се завърта и явлението се пренася при останалите брокери, които също настояват за по-изгодни условия. Застрахователят, който откаже да даде висока комисиона, просто губи пазарния си дял. В този случай е много валидна поговорката  „Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава”.

Високата комисиона достига по веригата и до агентите, които работят с определен застраховател. Срещу уеднаквената отстъпка обаче протестират брокерите, които предлагат по-широка услуга и най-вече гарантират бъдещо обслужване при застрахователно събитие - нещо, което агентите почти не правят. Брокери пък твърдят, че в битката за пазара дори самите застрахователни компании продават директно с отстъпки, въпреки че са обявили вече цената си пред Комисията за финансов надзор.

      Напрежение между брокери и застрахователи създадоха и закъснелите полици. При близо 500 000 полици, сключени за тримесечието, между 160 000 и 170 000 са отчетени със закъснение, в резултат надзорът наложи глоби на застрахователите. Някои от застрахователите информираха брокерите, че ще си потърсят платените суми. С мерките, които е предприела комисията, застрахователните компании вече имат възможността да отчитат сключените от тях полици ежедневно, а не както беше досега два пъти седмично.

      С обнародваната в предпоследния брой на Държавен вестник Наредба за изграждането и поддържането на информационна система за оценка, управление и контрол на риска се поставя началото на отчитането на полиците в рамките на 24 часа след сключването им. Тази система ще спомогне да се елиминират редица грешки, които сега се допускат при полиците „на кочан”. Статистиката показва, че над 25% от полиците са с грешки в тях. От окончателния вариант на наредбата обаче отпадна въвеждането на електронен оптичен четец за разчитане на информацията от свидетелствата за управление.

      Единната информационна система по задължителните полици „Гражданска отговорност“ и „Злополука на пътниците в обществения транспорт“ се очаква да бъде готова до края на март следващата година, тогава ще започнат и тестовете на системата. Всички дружества на пазара ще имат достъп до платформата. За да бъде издадена една полица на хартия, е необходимо тя да е получила уникален номер. Чрез системата се въвежда единна номерация на застрахователните полици. Платформата ще позоволи на Гаранционния фонд в реално време да има информация за това какви застрахователни полици са издадени, кой ги е издал и кои са бенефициентите по тези полици. По този начин бизнесът и държавата очакват да се пресече практиката полиците да се отчитат със закъснение, което изкривява и статистиката за обхвата на задължителната автомобилна застраховка в посока надолу. Не по-малко съществен е и фактът, че с въвеждането на системата ще се ограничат до минимум злоупотребите с полици, в. т.ч. и антидатирането, и по косвен път би довела до намаляване на комисионите на посредниците, тъй като ще спомогне за увеличаването на директните продажби.

      За социалната роля… и (без)отговорността

     Независимо от напрежението в сектора време е и българското общество да осъзнае социалната роля, която има задължителната застраховка “Гражданска отговорност” - да обезщети пострадалите трети лица за причинените им имуществени и неимуществени вреди, от една страна, и от друга, че човешкият живот няма цена. Може би тогава най-сетне ще станем свидетели на европейско поведение и на българския застрахователен пазар.

Черната статистика

     България е на последно място по обхват в Европейския съюз по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, процентът на автомобилите без застраховка надхвърля 22%. Тези тревожни данни изнесе наскоро Борислав Богоев, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление „Застрахователен надзор“. Все още страната ни не е получила официално предупреждение от Европейската комисия, въпреки че бариерите за нашите автомобили може да се спуснат в момента, в който обхватът по полицата падне под 90%. Надявам се, Европейската комисия никога да не предприеме това действие и в резултат на общите усилия да успеем да повишим обхвата, за да не се налага всеки автомобил с българска регистрация да бъде проверяван навън, както беше преди 2007 г. Това би било не само неудобно, но и обидно, коментира Богоев.

      От подписването на многостранния гаранционен договор през 2007 г. са настъпили 295 пътнотранспортни произшествия с български незастраховани автомобили в чужбина. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е платило 2 млн. лв. В момента има иск за 1.7 млн. евро заради инцидент, при който български водач без застраховка е причинил четири смъртни случая.

      Ако за 2006 г. претенциите към Гаранционния фонд са били 300 с изплатени обезщетения за 750 хил. лв., то за 2009 г. те са пет пъти повече - 1320 претенции с изплатени суми по тях 6 млн. лв. Само за първото деветмесечие на 2010 г.  са отчетени над 1000 претенции, а платените обезщетения са за 4.5 млн. лв.

 Гергана Иванова