Ролята на капиталовите схеми е да надграждат и допълват солидарната система

Когато се говори за пенсионна реформа, това означава корекции в модела и се нарушават зависимостите и взаимообусловеността, съгласуваността между отделните стълбове ( от 3-стълбовия модел) или между отделните фондове, които ще трябва да осигуряват адекватен устойчив доход на хората в третата възраст.

Напоследък властимащите непрекъснато жонглират с думата „реформа“ в пенсионното осигуряване. На косъм бе от началото на 2011 г. прехвърлянето изцяло на професионалните пенсионни фондове от втория стълб на капиталовата система в солидарната система / НОИ/. Накрая бе взето компромисно решение за частични промени и от професионалните пенсионни фондове във Фонд „Пенсии” на ДОО да бъдат прехвърлени единствено средствата на работниците, за които се очаква да придобият право на ранно пенсиониране до 2014 г.

Замисълът на модела за пенсия още преди 10 години е бил 40%-45%  заместващ доход от обществената система, т.е. от НОИ и около 60 на сто от капиталовата система, но политически решения са изменили първоначалния план.

Днес и двете схеми са изправени пред едни и същи проблеми – демографско стареене на населението, икономически и финансови кризи, в това число и политически грешки – и за да има стабилност, са необходими по-големи законодателни гаранции.

Решението на проблемите не е в противопоставянето на двете системи, защото те важат в еднаква степен и за разходопокривната, и за капиталовата система.  Факторите, които подриват финансовата устойчивост, са еднакви и за двете системи.

Става ясно, че правителството трябва да си отговори на  въпросите:

* Каква е целта на промените: тотална базова реформа на модела ; неговата смяна или неговото усъвършенстване.

* Да се изясни на какви ограничения трябва да отговаря моделът.

* Кое е най-доброто решение за България.

* Какво е възможно да се постигне и в какви времеви граници;

* Да се проследи политическото решение с неговата обратна връзка  - какво се изпълнява от заложеното в решението.

Какво мислят за съдбата и бъдещето на професионалните пенсионни фондове мениджърите?

София Христова – изпълнителен директор на „Пенсионно осигурително дружество Алианц България”

Бурната обществена дискусия за съдбата и бъдещето на професионалните пенсионни фондове претърпя изключително динамично развитие, като в крайна сметка първоначалните стресиращи индикации получиха един разумен обрат, намерил израз в сключеното национално споразумение за бъдещото развитие на българската пенсионна система.

Няколко думи за предпоставките, довели до този бурен дебат.

На първо място трябва да уточним, че понятието „категориен работник” или „категория труд”, във вида в който се разбира у нас, няма аналог в другите страни. Практиката в Европа е на база условия за труд да се категоризират не професии, а предприятия, а на по-специален режим за пенсиониране подлежат само работещите във въздуха, под земята и под водата. Именно поради наследената специфична практика за пенсиониране на тази група работещи България се нуждае от специална политика, с която да се набележат дългосрочни мерки в рамките на ясна визия за развитието на този сегмент от трудовия пазар.

В края на тази година изтичаше срокът на параграф 4 от ПЗР на КСО, т.е. приключва преходният период, след който професионалните пенсионни фондове трябваше да започнат плащането на пенсии. Основният проблем, свързан с изтичането на този преходен период, обаче не беше размерът на пенсиите, които ще изплащат Професионалните фондове, а фактът, че категорийните работници, на които им предстои да се пенсионират след 1.01.2011 г., следваше да работят, съответно 3 години – за І, и 5 години – за ІІ категория труд, по-дълго ( според изискванията на сега действащите разпоредби на КСО).

Другият основен проблем, който трябваше да намери решение се отнася до онези работници, които са натрупали стаж за І или ІІ категория труд преди 2000 година. Те не се осигуряват в Професионалните пенсионни фондове, техните осигурителни вноски са постъпвали в НОИ, а  КСО разпорежда пенсиите за ранно пенсиониране от 2011 г . да се изплащат само от ППФ.  

Считаме, че в сключеното национално споразумение и проекта на Закон за изменение и допълнение на КСО, приет на първо четене в Комисията по труда и социалната политика към Народното събрание на 11.10.2010 г., е залегнала дългосрочната визия за пенсионното осигуряване в България, в това число и за капиталовите схеми.

Съгласно този проект, от професионалните пенсионни фондове във Фонд „Пенсии” на ДОО ще бъдат прехвърлени единствено средствата на работниците, за които се очаква да придобият право на ранно пенсиониране до 2014 г. Когато те упражнят правото си за ранно пенсиониране, тяхната пенсия ще се изчислява и изплаща от НОИ. Останалите категорийни работници, родени след 31.12.1959 г., за които се очаква, че ще се пенсионират след 2014 г., ще получават пенсията си от ППФ.

В законопроекта обаче има няколко много важни допълнителни условия, приети по изричното настояване на пенсионноосигурителните дружества.

Чрез тези условия, се защитават правата на работещите, чиито средства ще бъдат прехвърлени от ППФ в НОИ, но по една или друга причина те няма да упражнят правото си на ранно пенсиониране до 2014 г. Ако работещите І и ІІ категория труд не упражнят правото си на ранно пенсиониране до 2014 г., а се пенсионират по общите условия ( за ІІІ категория труд), те ще имат правото да получат от НОИ сумите, които са били прехвърлени там от индивидуалните им партиди в ППФ, както и вноските за категория труд за периода след 2010 г. По аналогичен начин ще бъдат обезщетявани и наследниците на починалите лица, родени преди 1960 г., които са осигурявани в ППФ, но не са ползвали правото си на ранно пенсиониране.

 От гледна точка на справедливостта и принципите на допълнителното пенсионно осигуряване включването на тези условия беше абсолютно необходимо и изпитваме удовлетворение, че успяхме да изработим механизъм, чрез който да бъдат защитени интересите на всички групи осигурени лица.

Не трябва да забравяме, че в България е изграден един много добър и съвременен модел на пенсионна система, който нееднократно е бил високо оценяван от най-авторитетните международни институции, ангажирани с политиките в тази в област като Световната банка и Международния валутен фонд. Ролята на капиталовите схеми е да надграждат и допълват солидарната система. Постепенното разпределяне на отговорността за доходите на пенсионерите между солидарния фонд към НОИ и допълнителните пенсионни фондове ще даде възможност за овладяване дефицита в държавното обществено осигуряване. Трябва обаче да сме наясно, че е необходимо да се положат сериозни усилия за преструктуриране и оптимизиране на разходите на Фонд „Пенсии” към НОИ, да се преструктурират и преустановят непривичните за една осигурителна система плащания и т.н.

Наред с това увеличаването на вноската в универсалните пенсионни фондове е задължително условие за успешното овладяване на последиците от демографския натиск върху солидарната система и за осигуряване на адекватни пенсии. Такова увеличение е залегнало в законопроекта, гласуван на първо четене в Комисията по труда и социалната политика към Народното събрание. Осигурителната вноска за УПФ, която в началото на реформата беше едва 2 на сто, а от 2007 г. до момента е 5 на сто, предстои да бъде увеличена от 2017 г. до 7 на сто от осигурителния доход.

Най-важната предпоставка за постигане на крайната цел - адекватни и устойчиви пенсии, е българският пенсионен модел да се развива в условията на стабилност и дългосрочна визия.

Илеана Стоянова