Главен директор и член на Съвета на директорите
- Застрахователни компании
- Пенсионно и здравноoсигурителни компании/НОИ
- Банки
- Брокери / АЗББ , БАЗБ
- Комисия за финансов надзор
- Гаранционен фонд, НББАЗ
- Асоциации / Съюзи
- Фондация "Проф. д-р. В. Гаврийски"
- Специализирани ВУЗ
- Kурс на БНБ за 22.11.2024 г.
- 1 USD= 1.78419 лв.
- 1 EUR=1.0962 USD
- Валутен калкулатор
Едрите производители не искат да застраховат
· Те разчитат, че държавата ще им помага, ако се наложи
· Застрахователните компании през последните 15 години са разглезили земеделските производители с всички възможни бонуси
- Г-жо Илчева, как приемате идеята за въвеждане на задължителни минимални прагове за премиите по застраховките на земеделска продукция?
- Задължително би трябвало да се застраховат посевите от пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица и рапица. Производството им е скъпо и е под открито небе. Цената на застраховката е 1-2 лв. на декар. Разходите по производството на земеделските култури и гарантирането на плащането на рента на собствениците на земята трябва да бъдат защитени със застраховка на посевите.
- Как евентуалната реализация на тази идея би повлияла върху пазара?
- Естествено, че би повлияло положително на застраховани, собственици на земя и застрахователи.
- Много често се казва, че земеделските производители нямат застрахователна култура. Какви са вашите наблюдения?
- Необходимо е много да се потрудим във връзка с изграждането на застрахователна култура на земеделските производители. Трябва да се прави разясняване на Общите условия, извършване на оценки и изплащане на обезщетения.
- Кои са причините земеделските производители масово да не застраховат продукцията си - липсата на финансов ресурс или недостатъчната информираност?
- Масовото незастраховане е поради липсата на застрахователна култура, омаловажаване на доброволната застраховка и възможността при настъпване на природни бедствия и унищожаване на реколтата, да се отпускат средства от фонд „Бедствия и аварии”.
- Сред много от земеделските производители битува мнението, че няма смисъл да се застраховат, тъй като няма да получат нищо в случай на щета. Основателни ли са тези твърдения и доколко?
- Не, не са основателни твърденията, че не се изплащат обезщетения от застрахователите. Проблем представлява мисленето, че щом се е застраховал един производител, задължително трябва да получи обезщетение или да му се върне част от застрахователната премия чрез участие в положителен финансов резултат.
- Земеделските производители очакват застрахователите на пазарен принцип да ги мотивират да сключват полици. Как може да бъде постигнато това на практика?
- Едрите земеделски производители вече не очакват застрахователите да ги мотивират за сключване на застрахователни полици. Те смятат, че са достатъчно силни /заделили са средства/ и нямат желание да застраховат. Обработват десетки хиляди декари, получават субсидии от ЕС, разчитат, че държавата ще им помага, ако се наложи.
Застрахователните компании в конкурентната надпревара помежду си през последните 15 години са разглезили земеделските производители с всички възможни бонуси, отстъпки, ниски тарифни числа и др. Сега в България действат две схеми за застраховане на плодове и зеленчуци и овощни култури чрез съфинансиране от националния бюджет и ЕС. За сметка на част от отпусканите субсидии от ЕС е възможно да се застраховат посевите, но задължително.
Въпросите зададе
Йоанна Стефанова
|
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
"Наръчник на застрователния посредник"
Христо Драганов
Румен Гълъбинов, 2003 "Анализ на дейността на застрахователното дружество"
проф.д.ик.н Христо Драганов, проф.д.ик.н Марин Ней, 1999 "Застрахователно право "
Велеслав Гаврийски, |