Застрахователните измами са престъпления, за които плащаме всички

В изказването си Цветанка Крумова – изпълнителен директор на ЗАД „Армеец“, разгледа темата в няколко аспекта. Преди всичко г-жа Крумова се спря накратко на дефиницията на понятието „застрахователна измама“; после направи кратка класификация на видовете застрахователни измами; разгледа въпроса защо се увеличава броят на измамите в застраховането и какви са предпоставките за това, както и какви са проблемите, които възникват в практиката и в правото от тях.

Лекторката разгледа също така ефекта от това явление върху обществото, икономиката и отделния човек и какви са възможните превантивни мерки, които би могло да се вземат, за да се ограничат измамите.

Накрая г-жа Крумова направи и свои предложения по отношение на превенцията на измамите.

В началото на презентацията си г-жа Крумова цитира чл. 346 от Наказателния закон на Княжество България от 1896 г., сравнявайки го с чл. 213 от днес действащия Назателен кодекс (НК). За голяма изненада (или може би не) на присъстващите двете разпоредби, между които лежи цял век, се оказаха почти идентични в същността си, като старият е бил и по-строг по отношение на наказанията – извършителят на застрахователна измама е бил наказван до пет години строг тъмничен затвор. Изводът е очебиен : законодателството ни по отношение на застрахователните измами е останало в 1896 г. и не е мръднало много-много оттогава. Като компетентен и добре информиран юрист г-жа Крумова даде за пример и богатото в това отношение законодателство на американския щат Калифорния, за да илюстрира факта, че светът се е променил, включително и наказателно-правната теория и доктрина.

В тесен смисъл застрахователната измама представлява хипотезата на чл. 213 от НК.

В широк смисъл обаче става дума за съвкупност от наказателни състави, обединени от общата измамлива цел: да се получи неоснователно имотна облага. Към тази дефиниция г-жа Крумова добави и „причиняване на вреди на юридически лица, извършващи застрахователна дейност“. Дефиницията за застрахователна измама се допълва и с „цел да се причинят вреди и на потребители на застрахователни услуги“.

Тъй като преждеговоривши лектори бяха дали изчерпателна информация относно наказателните състави (доклада на г-н Гатев от МВР), които влизат в широкото понятие „застрахователна измама“, г-жа Крумова поясни само, че застрахователните измами се проявяват в т. нар. „меки форми“ (малки бели лъжи) и в тежки форми – индивидуални и организирани престъпни действия.

Много хора считат, че е едва ли не оправдано да излъжеш застрахователя си

що се отнася до малките бели лъжи, което е формулирано в Кодекса за застраховането като „съзнателно неточно обявяване“. Доста потребители считат, че да излъжеш застрахователя е оправдано и не намират за обосновано засилването на санкциите срещу измамите и измамниците. Разпространено е мнението, че застрахователите сами са си виновни, защото те самите са нечестни и са измамници. Г-жа Крумова се позова на социологически изследвания, които илюстрират такова негативно отношение.

Лекторката подчерта, че именно толерантността в обществото създава благоприятна обстановка за действията на измамниците, които извършват тежките форми на престъплението. А организираните престъпни групи, които се занимават със застрахователни измами, обикновено се занимават и с друг вид престъпна дейност – убийства, трафик на наркотици, грабежи и други. Според дееца видовете застрахователни измами

са няколко: извършвани от застраховани лица и потребители на застрахователни услуги, от служители  на застрахователни компании или от застрахователни посредници, от държавни служители (например протоколи за неслучили се ПТП).

Г-жа Крумова обърна внимание и на още един вид измама, която е извън обсега на конференцията, но се среща като деяние: застрахователи и брокери, които извършват измами, насочени към потребителите. (Пример – осъществяване на дейности без лиценз, фалшиви здравни фондове и застрахователи, които събират пари от неподозиращия потребител, застрахователни посредници, които манипулират информацията по условията на застрахователните договори.)

Застрахователните измами могат да се осъществяват във всички фази на застрахователното правоотношение, изтъкна г-жа Крумова.

Според вида застраховка измамите биват най-различни. И се извършват не само в автомобилното застраховане, както повечето хора смятат. Ако вземем застраховките „Живот“ и други лични застраховки, можем да установим престъпления като: убийства с цел получаване на обезщетение, привидна смърт на застрахованото лице, инсценирани злополуки, фалшиви медицински документи.

При имуществените застраховки се извършват: предизвикване на застрахователно събитие, обявяване на несъществуващо застрахователно събитие, измами по отношение на застрахования обект – спрямо неговия вид, качество или действителна стойност.

При отговорностите също се извършват измами: много често срещани на Запад са предизвикването или имитирането на инциденти на публични места – магазини, хотели и т.н., където управляващите съответните обекти носят отговорност за вреди, причинени от посетители.

Интересна материя представляват застрахователните измами, свързани със застраховките на товари (карго).  В карго застраховките съществуват специфични предпоставки за наличие на застрахователни измами, например липсата на възможност за оглед на застрахованото имущество. Тук се натъкваме на случаи като застраховане на стоки без търговска стойност, инсцениране на застрахователни събития, измами по отношение на вида, произхода и качеството на стоката, използване на неистински документи относно стойността на стоката и т.н. Г-жа Крумова посочи като пример случай от своята практика: в съда адвокатът на обвиняемия е показал две различни фактури за една и съща стока, като „едната е за пред митническите власти, а другата – за пред застрахователите“. В такива случаи престъплението обикновено е свързано и с други митнически и данъчни нарушения.

Във връзка с измамите в автомобилното застраховане г-жа Крумова подчерта, че икономическата обстановка даде възможност за засилване на престъпленията при застраховката „Каско“ и най-вече на онези измами, които са свързани с лизинга на автомобили, „защото е много по-лесно да подпалиш един автомобил, отколкото да го откраднеш...“. Припомняйки чл. 213 от НК, г-жа Крумова изтъкна, че в случаите, когато и застрахованата вещ не е собствена, а и е трудно да се докаже, че лизингополучателят е извършил деянието, проблемът, свързан с разкриването и доказването на това престъпление, е изключително сложен.