Българският застрахователен пазар през 2011 година:

Застоят като добра новина • Кризата и силната конкуренция може да предизвикат съществени промени на пазара • Не е изключено да станем свидетели и на началото на поредната консолидация

Първите индикации за започващото излизане на българската икономика от кризата бяха налице  още през 2010 г. - нарастване на износа, раздвижване на фирменото кредитиране. Тези тенденции се очаква да продължат и дори да се задълбочат през 2011 г. И това е логично - нашата страна попадна в капана на глобалната криза 7-8 месеца след Западна Европа и приблизително с толкова по-късно започна да вижда “светлина в края на тунела”. Дали обаче очакваното съвземане на българската икономика ще доведе веднага след себе си възстановяване и на застраховането у нас? Отговорът на този въпрос е: По-скоро, не.

 

Логично е да се очаква някакъв времеви буфер между възстановяването на икономиката и на застраховането в България. Причините за това са няколко и всичките – сериозни. Сред тях са все още високото ниво на безработицата у нас, намаляването на доходите на хората, съпроводено от повишаване на цените на основните хранителни стоки, очакваното ново поскъпване на тока от 1 юли 2011 г., което автоматично ще доведе и до още едно поскъпване като цяло на живота у нас, и т.н., и т.н. Българинът и без това вече е толкова обеднял и уплашен от кризата, че е свил силно потреблението си. Това негово състояние едва ли ще се промени значително тази година. Следователно, дори и да се види с малко повече пари в ръцете, той ще предпочете да ги спести за “черни дни”, вместо да бърза да ги похарчи. Още повече пък – за застраховки.

Официалните данни показват, че и без да има криза, хората у нас се застраховат почти само в случаите, когато сключването на полицата е задължително. Нещо повече – ако законодателят е “забравил” да регламентира санкциите, които трябва да бъдат налагани при несключване на някои от задължителните застраховки, търсенето на тези полици е минимално. В практиката има редица такива примери, най-вече при застраховките на професионални отговорности.

Двигател на българския застрахователен пазар и през 2011 г. ще остане автомобилното застраховане, чийто относителен дял продължава да расте, макар и бавно. Драстичното намаляване на премийните приходи по “Каско”-застраховките след началото на кризата и приблизителното им изравняване с премиите по задължителната “Гражданска отговорност” на автомобилистите не успя да пречупи тази тенденция. Тя едва ли ще се промени и през 2011 година.

Публична тайна е, че “Каско”-полиците у нас се сключват най-вече за купените с кредит или на лизинг нови автомобили, тъй като кредитните институции и лизинговите компании  изискват такава застраховка. А продажбите на нови коли след началото на кризата у нас са свити почти до нула. Хората все повече предпочитат да си купят автомобил на старо и да го платят със спестяванията си, вместо да теглят кредит за чисто нова кола, чиято пазарна стойност ще падне веднага след излизането й от магазина. Това автоматично означава сключване на по-малко “Каско”-застраховки, и то срещу по-ниски премии. 

Промените в нормативната уредба регламентираща “Гражданска отговорност” на автомобилистите, също на първо време се очаква да доведат до намаляване на продажбите на  задължителните автомобилни полици, въпреки че в дългосрочен план ефектът им ще бъде повишаване на обхвата на застраховката. Общият премиен приход по “Гражданска отговорност” обаче ще расте през 2011 г., следвайки увеличението на цената на задължителните автомобилни полици.

В същото време не бива да се забравя, че българинът няма навик да застрахова жилището и имуществото си. А след началото на кризата дори и малкото такива застраховки обикновено не се подновяват, най-вече заради свиването на доходите на хората у нас и увеличения им страх от дестабилизация на личните им финанси. През 2011 г. едва ли може да се очаква съществена промяна на това положение.

Свиването почти до нула на премийния приход по сключваните от домакинствата имуществени застраховки не може да бъде компенсирано от лекото раздвижване на пазара на фирменото инвестиционно кредитиране. Дори и малко да се увеличи количеството на застрахованите фирмени имоти, премийният приход от тези застраховки едва ли ще се повиши заради счетоводната  амортизация на активите. Публична тайна е, че повечето фирми застраховат имотите си по балансова стойност, а не на базата на пазарната им цена.

Като цяло през 2011 г. съществено увеличение на премийния приход не се очаква и при земеделските застраховки. От една страна, при някои от тях ще се наблюдава значително повишение на събраните премии, тъй като те ще бъдат субсидирани с пари от Евросъюза. От друга обаче при основния вид земеделски полици – за пшеницата и ечемика, вероятно ще продължи тенденцията общата сума на премийния приход да намалява.  

При другата застраховка, която се вляе директно от състоянието на българската икономика – на товари по време на превоз, се очаква увеличение на премийния приход през 2011 г. При груповите полици срещу злополука на работници и служители обаче, ефектът върху премийния приход ще бъде по-скоро отрицателен.

Лек спад или запазване на равнището от 2010 г. се очаква и при застраховките “Помощ при пътуване”. Техният относителен дял обаче е толкова малък, че това едва ли ще повлияе на общия премиен приход на българския общозастрахователен пазар. Същото важи и за останалите видове застраховки, които не споменаваме тук.

В животозастраховането, където напоследък откупките на застраховки са на мода, също се очаква свиването на пазара да продължи и през 2011 г., или в най-добрия случай да се запазят нивата от 2010 г. Предвид създалата се ситуация все по-важна ще става ролята на банките, които продават задължително застраховки “Живот” на одобрените за ипотечни кредити граждани.

От всичко казано дотук може да се направи изводът, че като цяло през 2011 г. ще се наблюдава затихване на спада на българския застрахователен пазар. Песимистичните прогнози са отново за спад, макар и по-малък от отчетения през 2010 г., реалистичните – за запазване на премийния приход приблизително на равнищата му в края на 2010 г., а оптимистичните – за лек ръст на пазара през 2011 г. Казано с други думи, това означава, че се очаква през 2011 г. кризата в българското застраховане да мине през най-тежкия си период и да започне да отшумява. Изразено графично – през 2011 г. българското застраховане ще се намира на дъното на синусоидата, описваща кризата. Това е единственото място на графиката, където застоят /който означава запазване на премийния приход на нивата от предходната година/ е добра новина, тъй като е предвестник на бъдещ растеж.

В същото време трябва да се обърне внимание и на щетимостта при различните видове застраховки. От тази гледна точка най-сериозно е положението в автомобилното застраховане. Продължилата години наред тенденция за намаляване на тарифните числа по “Каско”-застраховките увеличи квотата на щетимост при тези полици до около 60%. Това намали до минимум или съвсем “изяде” печалбите на компаниите от тези полици. Без печалба или откровено на загуба са дружествата и по задължителната “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Така като цяло автомобилното застраховане вече е или е на път да стане губещо за българския застрахователен пазар. А загубите, натрупани в най-големия сегмент на пазара, трудно могат да бъдат компенсирани от евентуални печалби в по-малките му сектори. Единственият изход от тази ситуация беше посочен от Комисията за финансов надзор, която през последните месеци на 2010 г. направи няколко съществени промени в нормативната уредба, регламентираща дейността на застрахователите и застрахователните посредници във връзка с “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Целта на КФН беше да стабилизира финансово застрахователните дружества, като увеличи минималния праг на задължителните им резерви по задължителната автомобилна застраховка и ограничи процента на комисионите, давани на посредниците. На практика тази цел може да бъде напълно постигната през 2011 г.

До края на тази година най-после има реален шанс да бъдат въведени и изцяло електронните полици по “Гражданска отговорност”. Това ще даде възможност във всеки момент да бъде направена проверка дали даден автомобил има задължителната застраховка или не. И при достатъчно добро съдействие от страна на органите на Пътна полиция обхватът на задължителната автомобилна застраховка може трайно да влезе в изискваните граници – над 90 на сто.

Силната конкуренция, която провокира застрахователите да понижават цените на застраховките и продължилата доста дълго криза, която намали чувствително покупателната способност на българите, може да доведат до съществени промени на българския застрахователен пазар през 2011 г. Техен предвестник е излизането на словенската финансова група KD от България в края на 2010 г. Не е изключено на нейното място скоро да дойде някой нов за нашата страна международен застраховател или пък примерът й да бъде последван и от друг чуждестранен инвеститор в застраховането у нас. Сложната ситуация на пазара изисква силни играчи. Затова не е за пренебрегване и вероятността през 2011 г. да станем свидетели на началото на поредната консолидация на българския застрахователен пазар.

 

 

Йоанна Стефанова