Кризата увеличи предизвикателствата

• От 2005 г. досега премийният приход се увеличи по-малко от два пъти, а изплатените обезщетения – близо три пъти • Честотата на застрахователните събития с неимуществени щети скочи двойно през последните две години Задължителната „Гражданска отговорност” на автомобилистите се превръща във все по-голямо предизвикателство пред застрахователите. Официалните данни на Комисията за финансов надзор (КФН) показват, че само за пет-шест години бруто квотата на щетимост – изплатените обезщетения като процент от премийния приход, по тази застраховка е скочила от под 30% до близо 50 на сто (виж таблица 1). От 2005 г. досега премийните приходи по задължителната автомобилна застраховка общо за пазара са се увеличили под два пъти – със 175,3%, докато изплатените обезщетения по тези полици – близо три пъти, или с 279,3 на сто.

Изпреварващият ръст на изплатените обезщетения се дължи основно на неимуществените вреди (виж таблица 2). Официалните данни на КФН за последните 10 години показват, че средната честота на предявяване на неимуществени щети е скочила близо четири пъти от 2001 г. до 2010 година. В същото време средният размер на изплатените обезщетения по неимуществени вреди търпи интересно развитие. От малко над 10 000 лв. в началото на периода той скача до близо 30 000 лв. през 2008 г., за да се „срине” до приблизително 20 000 лв. през 2010 г.

Всъщност това развитие е логично, като се има предвид, че 2008 г. беше последната предкризисна година за България. Тогава в нашата страна все още имаше достатъчно налични пари, хората бяха сравнително спокойни и си правеха дългосрочни планове. По онова време и животът, и здравето на българина бяха оценени по-високо, отколкото две години по-късно.

Причината е, че размерът на присъжданите от съдилищата обезщетения обикновено се изчислява на базата на брутните годишни заплати на пострадалия човек. А през 2008 г. заплатите в България бяха високи.

С настъпването на кризата работодателите я използваха – някъде обосновано, другаде не, като основен мотив за намаляване на заплатите на работниците и служителите си, слагайки етикета „Намаляване на разходите”. Така средният размер на заплатите падна, което доведе и до намаляване на размера на присъжданите от съда обезщетения за неимуществените щети. И техният среден размер през 2010 г. слезе под нивото от 2005 г.

С това обаче не се изчерпва влиянието на кризата върху изплатените обезщетения за неимуществени вреди по „Гражданска отговорност” на автомобилистите. От таблица 2 ясно се вижда, че средната честота на тези щети е растяла плавно от 2001 г. до 2008 г., като за целия този период е успяла да се удвои – от 0,10% на 0,20 на сто. С нахлуването на кризата у нас обаче само за две години – 2009 и 2010, тази честота почти се удвоява още веднъж – до 0,38%. Това едва ли означава, че българите изведнъж са започнали да шофират два пъти по-лошо. Или пък че автомобилният парк у нас се е амортизирал толкова бързо.

Причината за удвоената честота на застрахователните събития с неимуществени щети през последните две години у нас по-скоро се дължи на зачестилите „специфични” застрахователни измами, на които само отчаян човек се решава. Оказа се, че в България напоследък има все повече такива хора, основно от ромски произход. Наричат ги „самоубийци”. За да вземат близките им няколко хиляди лева обезщетение, те се спускат изненадващо пред избрана от тях скъпа кола или такси. Ако са достатъчно добри в „изненадата”, човекът зад волана няма време за реакция и ги блъска. След което се оказва, че пострадалият или неговите близки имат много добър адвокат. Юристът – специалист в подобни дела, завежда дело срещу застрахователя по „Гражданска отговорност”, а ако няма такъв – срещу Гаранционния фонд. И съдът ги осъжда да платят „солено” обезщетение на пострадалия.

Видът на неимуществената вреда в тези случаи е различен и зависи от скоростта, с която е карал „избраният” водач непосредствено преди застрахователното събитие. „Лъвският пай” от сумата обаче обикновено остава за самия адвокат, а клиентът му е принуден да се задоволи с „трохите”. Така бедният „самоубиец” вече е и болен, а адвокатът му – още по-богат.

Съдилищата обикновено осъждат застрахователя по „Гражданска отговорност” на автомобилистите, а ако няма такъв – Гаранционния фонд, да плати обезщетение на пострадалия „самоубиец”, тъй като няма как да се докаже, че той е скочил нарочно пред колата.

Със задълбочаването на кризата в България все повече адвокати усетиха, че могат да печелят добре за сметка на застрахователите. Според запознати някои от тези юристи сами търсят „партньори” обикаляйки из бедните квартали. А в големите градове дори има набелязани „подходящи” места за хвърляне пред колите. Повечето шофьори на таксита ги знаят и там карат „с повишено внимание”.

От таблица 2 се вижда още, че кризата не се е отразила съществено върху броя на автомобилите, за които има сключена „Гражданска отговорност”. Този показател расте плавно от 2001 г. досега, като за тези 10 години е успял почти да се удвои. В началото на периода задължителната автомобилна застраховка е била сключена за малко над 1,2 милиона автомобила, а в края му – за близо 2,4 милиона. Тенденцията на плавно увеличение на броя автомобили с „Гражданска отговорност” у нас е ясно изразена до 2009 г. включително. През 2010 г. е отчетено забавяне и дори леко намаляване на броя на застрахованите автомобили. Ако това понижение не е плод на статистическа грешка, то е израз на застаряването на автомобилния парк в България. С навлизането на кризата в нашата страна покупките на нови автомобили се сринаха почти до нула. Българите предпочитат колите втора ръка, тъй като цените им са много по-достъпни. Има обаче хора, които на този етап не могат да си позволят да сменят старата си жигула дори с автомобил втора ръка. Грохналите им соцвозила вече едва вървят и струват по-малко от задължителната автомобилна застраховка за една година. Затова и за много от тези соцвозила вече не се сключва „Гражданска отговорност” – те постепенно се превръщат в история и за своите собственици. Освен това има и българи, които са преценили, че на този етап не си струва да поддържат личните си автомобили. Затова са ги спрели временно от движение в очакване кризата най-после да си тръгне и от нашата страна. Разбира се, има и българи, които просто не сключват „Гражданска отговорност”, въпреки санкциите и проверките на „Пътна полиция”.

От всичко казано дотук става ясно, че в досегашния си вид задължителната автомобилна застраховка става все по-опасна за финансовото здраве на българския общозастрахователен пазар. Затова спокойно може да се твърди, че дисциплинирането на застрахователите и брокерите, предлагащи „Гражданска отговорност”, което КФН започна в края на миналата година, е съвсем навременно. Дали новите правила ще успеят да оздравят пазара и кога, предстои да разберем.

 

 

Йоанна Стефанова