Асоциация на българските застрахователи /АБЗ/
Заместник председател
- Г-н Таушанов, в САЩ се изисква от лекарите задължително да имат реална застраховка, с която да предпазят себе си и своята практика, защото при лекарска грешка се влиза в затвора, плаща се разоряващо обезщетение и се отнема правоспособност. Имате ли информация дали при лекарските грешки, които доведоха до смъртта на няколко деца напоследък, у нас има заведени дела срещу лекарите и какви обезщетения те ще платят на потърпевшите родители?
- Относно лекарските грешки, довели до смъртта на няколко деца напоследък, има заведени досъдебни производства, които още не са завършили с обвинителен акт нито във Варна, нито в София или други места. Какви обезщетения ще платят виновните лекари или лечебни заведения е още рано да се каже.
В последните години за причинена смърт се иска обезщетение около 200 хил. лв. В някои случаи за увреждания обезщетенията са в порядъка от 30 хил. лв. до 100 хил. лв.
- Защо съдебните дела срещу лекари в България са рядкост и защо съществува реален проблем с намиране на лекари-експерти по дела за лекарски грешки?
- Основната причина, за да не може обвинения от досъдебните производства да стигнат до съда, е, че те се прекратяват, защото лекари - експерти, съществуващи в различни списъци и към които органите на досъдебно производство се обръщат, масово отказват да бъдат определени като вещи лица, тъй като имат такова право.
Иначе казано, органите за досъдебно производство нямат списъци от вещи лица, които да им съдействат във формулирането на въпросите към съдебномедицинска експертиза или да не могат да откажат да участват като експерти при определянето им в съдебно медицински експертизи.
Дори когато има влязла в сила осъдителна присъда за лекарска немарливост, пациентите нямат финансови възможности да заведат граждански иск например за сумата от 200 хил. лв., тъй като трябва да внесат 4 % авансово от тази сума.
- Имате ли някаква статистика за последните години – колко са лекарските грешки, довели до летален изход в България, и в същото време колко потърпевши са получили обезщетения или потърсили правата си по съдебен ред? Срещу кои болници в София и страната има най-много заведени дела за лекарски грешки?
-Няма официална информация за статистика на лекарските грешки, но редакцията ви може да се обърне към Министерството на правосъдието, ВКС и Главна прокуратура, за да ви предоставят наличната при тях.
- Има задължение за застраховане на медицинския персонал в болничните заведения по силата на Закона за здравето- чл. 189 (застраховката „Професионална отговорност на медицински персонал“), но няма никакви минимални лимити на отговорност; а също така застрахователите твърдят, че не винаги това задължение се спазва или застраховките се сключват за много ниски застрахователни обезщетения. Защо все още не съществува наредба, регламентираща условията и реда за сключване на тази задължителна застраховка?
- Относно задълженията за застраховане на медицинския персонал за професионална отговорност - проблемът е, че тези застраховки се сключват на много ниски нива на застрахователно обезщетение, тъй като Комисията за финансов надзор не е приела минимални лимити и прагове както например приетите за гражданска отговорност на шофьорите.
- Кой е органът, който контролира задължителността по застраховката?
- Орган, който контролира задължителността на застраховката е Комисията за финансов надзор /КФН/.
-Българският лекарски съюз няма правно основание да лишава провинен свой член да практикува професията си, тъй като Законът за съсловните организации и този за лечебните заведения и аптеките в хуманната медицина не му дават такива правомощия. ..
- Мисля, че не сте права, че БЛС няма правно основание да лишава провинил се член да практикува професията. Освен това по Закона за здравето такава възможност за отнемане на правоспособност има и министърът на здравеопазването, каквато беше използвана срещу лекаря от ИСУЛ за 1 година.
Застрахователните дружества в РБългария могат да се присъединят към инициативата на БАЗП да се повишат нивата на Професионалната отговорност на медицинските специалисти, както и за създаване на фонд за обезщетяване на пациенти.
Илеана Стоянова
|
"Кратка история на застраховането в България"
Илеана Стоянова, "Презастраховане"
Христо Драганов, 2001 |