КФН е вече ефективна и добре работеща институция

- Изминалата година бе интензивна, както за нашата институция, така и за бизнесът. Небанковият финансов сектор бе един от най-динамично развиващите се сектори на българската икономика. Показателен е ръстът на активите на небанковите финансови посредници – за 2005 г. той достигна 25,91% от БВП, като за сравнение през 2004 г. този дял бе 15,04%.

Значителна част от нашите усилия бе насочена към развитието на нормативната база. Регулаторната ни дейност бе свързана със синхронизиране на действащото българско законодателство с това на Европейския съюз, както и с актуализиране на подзаконовата нормативна база. Бяха разработени и приети Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и Кодекс за застраховането, а също 12 наредби, 9 указания и 5 практики по прилагане на подзаконовата нормативна уредба.

Тези наши усилия не са самоцелни, а са насочени към създаване и поддържане на устойчива и жизнена среда за развитие на бизнеса. Тук искам да благодаря на браншовите организации – АБЗ и БАДДПО - за сътрудничеството и ефективното взаимодействие по всички важни въпроси, включително и във връзка с работата ни по създаването на добра, действаща нормативна уредба.

- Смятам, че всички колеги имат своя принос за това КФН да бъде ефективна и добре работеща институция. Разбира се, наред с удовлетвореността от свършената работа сме наясно, че пред нас стоят нови предизвикателства.

Важен аспект от дейността ни е продължаващото институционално развитие на КФН. През 2005 г. бяха предприети стъпки в посока към преминаване на принципа на надзор, базиран на риска. Този модерен подход предполага надзорът да концентрира по-голямата част от капацитета си към проблеми, които представляват значителен риск за финансовата система. Целта ни е постепенно формалната част от надзора да започне да се осъществява от електронна система, а нашите специалисти да съсредоточат усилията върху по- комплексни проблеми, които тази система идентифицира на базата на подадените данни. Ще се опитаме да облекчим поднадзорните лица, като комуникацията мине изцяло по електронен път. В момента тестваме система за отчитане на капиталовата адекватност на инвестиционните посредници в интернет формат.

Основната идея е за в бъдеще надзорът да придобие по-скоро превантивен характер, т.е. не да се предприемат действия за отстраняване на вече констатирано нарушение, а въз основа на разкриваната по закон информация от поднадзорното лице да се идентифицират бъдещи възможни проблеми. Така своевременното им отстраняване би намалило значително риска от допускане на нарушения.

- Всички заинтересовани страни имаха възможност да участват в процеса на работа върху кодекса. Високо оценяваме ангажираността и професионализма, с който Асоциацията на българските застрахователи подходи към този въпрос. Смятам, че текстовете в него са резултат на конструктивен диалог. Разглеждането на КЗ в НС показа, че няма съществени разногласия между заинтересованите страни – най-дискутирана бе либерализацията на цените на ГО. Другата обсъждана тема беше създаването на т.нар. обезпечителен фонд. Въпросът не е дали изобщо трябва да има такъв фонд, а по-скоро механизмът и принципите на създаването и функционирането му бяха обект на сериозна дискусия. Вероятно в началото на тази година ще бъде предприето ново обсъждане за създаването на такъв фонд. Разбира се, отново разчитаме на активното съдействие на Асоциацията на българските застрахователи за намирането на оптимално решение.

- Прогнозите за хаос на пазара не се сбъднаха. Кампанията протича интензивно, но в рамките на обичайното, като цените на застраховката се установиха на сравнително устойчиви равнища. От своя страна комисията започна проверки по отношение продажбите на задължителната застраховка “Гражданска отговорност”. В случаите на констатирани нарушения на нормативните разпоредби КФН предприема и ще продължи да предприема съответните мерки.

- С приемането на кодекса България изпълни изискването за хармонизиране на законодателството си в областта на застраховането с европейските директиви. Бих искал да отбележа и фактът, че проектът на кодекс бе съгласуван с ЕК и беше констатирано неговото съответствие с европейското законодателство.

Не трябва да се забравя, че европейското законодателство е динамично. България като бъдеща страна-членка на ЕС е необходимо да се съобразява с този процес и своевременно да въвежда промени в българските закони, които следват от измененията на директивите на ЕС. Конкретно, предстои въвеждането на директивата за презастраховането (приета през есента на 2005). В рамките на Европейската комисия се разработва и проектът „Платежоспособност 2”, съгласно който ще се наложат изменения в законодателството на европейските държави, включително и България.

- Развитието на нормативната база ще продължи да е приоритет и през 2006 г. - само за първата половина на тази година в областта на застраховането е предвидено изработването и приемането на девет наредби, които уреждат на подзаконово равнище редица въпроси, сред които са задължителните застраховки, дейността на Гаранционния фонд, дейността на информационния център към фонда и неговото взаимодействие с органите на МВР и Министерството на транспорта. ;

През първата половина на тази година се очаква Народното събрание да приеме промени в Кодекса за социално осигуряване, които ще предоставят на пенсионните фондове по-широки инвестиционни възможности.

Предстои сериозна работа и в областта на ценните книжа - за да отразим изискванията на европейските директиви в ЗППЦК, ще бъдат направени промени, които се отнасят до дейността на инвестиционните посредници, инвестиционните схеми и управляващите дружества, до разкриването на информация и изготвянето на проспекти. Ще бъдат приети закон за допълнителния надзор на финансовите конгломерати, както и нов закон за търговията с вътрешна информация и пазарните манипулации.

Значителни усилия и ресурс са насочени към подготовката за бъдещото ни членство в ЕС. Като представител на държавата в европейските комитети по въпросите на капиталовия пазар, застраховането и частното пенсионно осигуряване, КФН ще допринася за изграждането на европейската правна рамка в тези сфери.

Интензивна ще е работата ни по проекти, финансирани от международни донори като ФАР, по които комисията е бенефициент. Целите на тези проекти са повишаване капацитета и ефективността на КФН, прилагане на съвременни надзорни практики и усъвършенстване на информационната система.

Въпросите зададе Петър Андасаров