Брокерите с минимум 35 хил. лв. собствени средства

Застрахователните брокери задължително да притежават и поддържат  собствени средства в размер на 4% от застрахователната премия, но не по-малко от 35 000 лв., предвиждат промените в Кодекса за застраховане. Това ще доведе до необходимата надеждност и стабилност в дейността на застрахователните брокери и ще предостави по-голяма защита на потребителите. Проектът е приет от Комисията за финансов надзор и е изпратен на Министерство на финансите, съобщиха от надзора. Предстои провеждането на междуведомствена съгласувателна процедура преди внасянето му за разглеждане в Министерски съвет. Първоначалният вариант на проекта беше предоставен от надзора на браншовите асоциации, които направиха своите предложения и допълнения, които в по-голямата си част бяха приети и отразени в него.

Предлага се още задължително обучение на служителите на застрахователния брокер, провеждане на изпити и представянето на резултатите пред Комисията за финансов надзор. Въвежда се и задължението за изграждане и поддържане на електронни средства за обмен на информация, които в бъдеще да осигурят и възможност за продажба на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите директно от информационните системи на застрахователите. Вместо веднъж на шест месеца, каквато е досегашната практика за отчитане на брокерите пред надзора, се предлага това да се прави на тримесечна база. Усъвършенстван е и механизмът за налагане на санкции и принудителни мерки на застрахователните брокери и редът за заличаването им от регистрите на комисията. Допълват се основанията за заличаване на брокерите, които не изпълняват своите задължения по Кодекса за застраховане, не могат да бъде открити на подадените адреси или на електронната поща, както и когато не подадат отчети за дейността си.

В проекта е заложено стартиране на ефективното функциониране на информационната система, от която ще се издават полиците по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Информационната система ще даде възможност и за изграждането на системата „Бонус-малус”,  която ще се уреди  с наредба на комисията. При функционираща информационна система наличието на застрахователен договор за „Гражданска отговорност“ ще се удостоверява със застрахователна полица по определен образец за всички компании, издадена от информационната система. Ще отпаднат стикерите, които идентифицираха наличието на задължителната застраховка. След въвеждане на данните, необходими за издаване на полицата, електронната система ще генерира определен код (индивидуален номер на полицата) в реално време. По този начин ще отпадне и необходимостта от отчитане на полиците и ще се прекрати лошата практика на отчитане на полиците с голямо забавяне, обясняват от надзора.

Въвежда се еднократно плащане на премията по „Гражданска отговорност“, като отпада възможността за разсрочено плащане. Съществуващата нормативна възможност за разсрочена вноска от застрахователната премия наложи порочни практики на привидно сключване на задължителната полица, чрез заплащане само на първата разсрочена вноска, като последващи плащания не се извършват. По този начин застрахованият разполага с полица, която представя на органите за контрол на движението по пътищата и си спестява глоба или спирането на автомобила от движение. На практика тази полица не осигурява покритие на отговорностите за причинени вреди и при пътнотранспортно произшествие застрахователното обезщетение се поема от Гаранционния фонд, чиито средства се формират от вноските на добросъвестните застраховани лица. Тази практика не позволява да се направи точна оценка на обхвата по задължителната застраховка и възпрепятства предприемането на ефективни действия за повишаване на обхвата, коментират още от комисията.

Друга промяна при „Гражданска отговорност“ е, че застрахователният договор влиза в сила в деня и часа на неговото сключване. По този начин се предотвратява лошата практика на антидатиране на полицата. (При констатация на липса на „Гражданска отговорност“ от КАТ водачът твърди, че е забравил полицата си вкъщи, за да избегне глобата от 400 лв., и още същия ден сключва полица, която по сега действащото законодателство е валидна от датата на сключването, но не е фиксиран часът.)

В предложенията за промени се акцентира и върху мерки, които да подобрят състоянието на безопасността на движението по пътищата. В тази връзка се предлага 50% от средствата, постъпили в Гаранционния фонд от санкциите за несключена застраховка „Гражданска отговорност“, да се използват от Министерство на вътрешните работи за подобряване състоянието на безопасността на движението по пътищата. Тази мярка ще спомогне и за засилване на контрола по сключване на задължителната застраховка.

С цел осигуряване на пълна прозрачност в дейността на застрахователите и подобряване на информираността на потребителите се вменява задължението на Комисията за финансов надзор да публикува периодично информация по „Гражданска отговорност“, която да включва данни за всяко дружество и общо за пазара, включително за премиен приход; изплатени претенции; размер на техническите резерви по видове резерви, с отделно посочване и на размера на резерва за възникнали, но непредявени претенции; извършени разходи; изплатени комисиони и други представителни данни. Комисията да публикува и тарифите по задължителната застраховка.

Изменение в подхода се предлага и по отношение на действащите лимити на отговорност по „Гражданска отговорност“ при неимуществени щети, определени във връзка с изисквания на европейски директиви. Досегашните лимити на отговорност до 11.06.2012 г. са 1 млн. лв. при едно пострадало лице и 5 млн. лв. при едно събитие (без значение броя на пострадалите лица) и се променят на 5 млн. лв. само на база събитие (пътнотранспортно произшествие), без да се взема под внимание броят на лицата, пострадали при това събитие. Този подход не води до автоматично увеличаване размера на определяните обезщетения, тъй като размерът на обезщетението по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите зависи от реалния размер на причинените, съответно претърпените вреди, в резултат от пътнотранспортното произшествие, които се определят чрез експертиза. (Например средният размер на предявените претенции за неимуществени вреди в периода 2000 г. – 2009 г. е от приблизително 10 хил. лв. до 28 хил. лв., а най-високото изплатено обезщетение за същия период е 427 хил. лв. само в един случай през 2008 г.) Предвижда се и приемането на Методика за определяне на неимуществените вреди (претърпени болки и страдания). 

Предлага се и разширяване на териториалния обхват на застраховката, като

Република Сърбия се включва към държавите, за които не е необходима „Зелена карта”

предвид предстоящото подписване на Многостранното споразумение с Република Сърбия, свързано с отпадане на граничния контрол по „Гражданска отговорност“ на автомобилите със сръбска регистрация.

По отношение на груповите застраховки въведено е задължението работодатели, които групово застраховат своите служители и работници по застраховка „Злополука” и „Живот”, да дават пълна информация на служителите си за предмета, условията и сроковете по договора. От друга страна, застрахователите се задължават да публикуват общите си условия по груповите застраховки на страниците си в интернет. По този начин ще се прекрати порочната практика въпросните договори да остават в тайна за служителите.

Във връзка с груповите застраховки „Живот”, сключвани от кредитори (банки) в тяхна полза и върху живота на техните кредитополучатели, се въвеждат разпоредби, насочени към осигуряване на допълнителна защита за кредитополучателите и на техните наследници. Въвежда се изискване при смърт на кредитополучателя банката да се обърне първо към застрахователя, който да си изпълни задълженията по застраховката, и ако получи мотивиран отказ от него, чак тогава да се обръща към наследниците на длъжника. Непосредствената цел на предлаганата промяна е банката първо да търси погасяването на кредита от  застрахователя преди да се обърне за плащания от наследниците на починалия длъжник, каквато практика в момента се забелязва от получените жалби в КФН.

Аналогична уредба и права се предлагат и за лизингополучателите. Въвежда се изискването застрахователният договор между лизингодател и застраховател по повод на лизингово имущество, когато премията е дължима и платима от лизингополучателя, да е валиден само ако лизингополучателят е изразил предварително писмено съгласие с условията по него. Тоест, когато премията се изплаща от ползващия автомобила, той трябва писмено да е заявил съгласието си с условията по договора, което го прави страна по договора. Така се дава възможност да се защитят интересите на лизингополучателите, като стават част от застрахователното правоотношение.

По отношение на изискванията към процедурата по завеждане на застрахователни претенции и събиране на необходимите доказателства се предлага промяна, насочена към прекратяване на възникнали порочни практики на необосновано удължаване на сроковете за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. Въвежда се краен срок от 55 дни от завеждане на претенцията, в който застрахователите да могат да изискват допълнителни документи. След представянето на тези доказателства следва да се изплати обезщетението или аргументирано да се откаже неговото плащане (ако са налице необходимите предпоставки за това). Ще се прекрати възможността за необосновано искане на документи и доказателства, което в определени случаи достига до пълна неопределеност във времето и се използва единствено за отлагане на изплащането на обезщетения.

Предлага се и промяна, свързана с доброволността в застраховането, като се забранява принуждаване на потребител на застрахователни услуги да ползва услугите на определен застраховател или посредник.  Промяната се разпростира и върху застрахователното посредничество, тъй като зачестяват случаите, при които предприятия от финансовия сектор, които са части от финансова група (например кредитна институция, застраховател и застрахователен посредник) по договорен път да отнемат правото на свободен избор на потребителите на финансова услуга. Така например срещана практика е при даване на банков кредит банката да поставя условие за сключване на застраховка като форма на обезпечение на кредита, като определя и застрахователя, с който да се сключи застраховката, и посредника, чрез който да бъде сключен договорът, което е нарушение на основния принцип на доброволността в застраховането. Не е рядкост в такива отношения единственият надлежно защитен интерес да е този на финансовите институции, докато на потребителя се вменява задължение да плати застрахователна премия с калкулирано в нея комисионно възнаграждение.

Предлага се и промяна в начина на изчисление на техническите резерви (чл. 67), а именно вместо на база влезли в сила застрахователни договори изчисляването да е на база сключени договори, по които е платена цялата или част от застрахователната премия. Целта е да не се заобикаля изискването за инвестиране на резервите в сигурни и ликвидни активи и да не се изкривяват данните за платежоспособност и финансова стабилност на застрахователите.

            В следствие на конструктивен диалог с бранша отпаднаха някои предложения в първоначалния вариант за изменение в Кодекса за застраховане, а именно:   

-          по отношение на агентите, които са юридически лица, отпадна ограничението да не могат да извършват друга търговска дейност освен застрахователно посредничество;

-          отпадна въвеждането на подчинен посредник - физическото лице, сътрудник на брокера въз основа на договор със застрахователен брокер и извършва дейност от името и за сметка на застрахователния брокер;

-          отпадна границата от 30 хил. лв. при вземане на кредит, над която кредитополучателят може да сключи лична застраховка „Живот” извън груповата застраховка.

Застраховател прес