Тенденциите на животозастрахователния пазар не са розови

Ако трябва да направим панорамна снимка на животозастрахователния пазар у нас днес, констатациите ще бъдат доста противоречиви.

От една страна, са песимистите, които веднага ще ви докажат, че „финансовото богатство" на домакинствата в момента е в размер на 38 млрд.лв. и се разпределя в съотношения такива, че за животозастраховки хората отделят едва 1.4%. И няма нищо чудно, защото Европейската федерация по застраховане и презастраховане информира наскоро, че България е сред четирите държави с най-ниска животозастрахователна плътност (премиен приход на глава от населението)  в Европа, където тя е 1100 евро, а у нас – 15 евро. Средното животозастрахователно проникване в Европа пък е 5%, докато у нас е под 0,5%. По този показател страната ни е сред петте държави с най-ниска степен на проникване.

Оптимистите обаче веднага ще ви опонират,  че животозастрахователното проникване в момента е 0.4%  ( но спряма 2009 г. бележи ръст от 6%), а животозастрахователната плътност  е  32 лв., т.е. има ръст от 10%  в сравнение с 2009 г. 

А най-пресните данни на Комисията за финансов надзор ще ви докажат, че брутният премиен приход, реализиран от животозастрахователите в края на 2010 г., е 245 809 хил. лв., с което се  отбелязва ръст от 10,5 % на годишна база. Дали обаче можем да се доверим напълно на цифрите?

 През 2010 г. икономиката на България продължи да върви в низходяща посока. Цифрите показват, че през последното тримесечие на 2010 г. броят на заетите лица спадна с 4.4% и дори в момента те са 3.354.5 хил.души работещи. В същото време безработните през същия период са 382 000, а коефициентът на безработица – 11.2 на сто. При инфлация от 4.5 на годишна база в края на годината ситуацията никак не беше лесна. В същото време БВП отбелязва ръст от 3%  на годишна база и достига 70.5 млрд.лв.  -  първият белег, че средата започва да се променя и да се стопира кризата.

Цялостно през 2010 г. броят на заетите хора намалява, безработицата расте, инфлацията се повишава. Естествено, цялата негативна икономическа ситуация рефлектира и в доходите на хората, които през 2010 г. намаляват с около 3.7 на сто и са средно на лице от домакинствата по 924 лв. Изпада се в ситуацията работещите да издържат неработещите, хората живеят единствено от трудовото си възнаграждение, а не от странични доходи от наеми, печалби и т.н. Така около 82.8% от доходите през последното тримесечие на 2010 г. се формират от работните заплати.

Предварителни данни от Националния статистически институт за последното тримесечие на 2010 г.

·        Заетите в икономиката са 3354,5 хил. души – броят на заетите лица е спаднал с 4.4% спрямо същия период на 2009 г.

·         Безработните  са 382,4 лица и са се увеличили с 11,2%  

·        Инфлацията през декември е нараснала с 4.5 % на годишна база

·        Брутният вътрешен продукт (БВП)  е 70.5 млрд.лв. и нараства с близо 3% на годишна база

·         Доходите на хората, които през 2010 г. намаляват с около 3.7 на сто и на лице от домакинство се падат средно по 924 лв.

  Кризата сериозно ни удари по джоба, но също така в такива моменти се вижда, че българите започват да спестяват. Банковите депозити са се увеличили многократно поради привлекателната лихвена политика. Това означава, че хората имат пари за инвестиции.

В животозастраховането процентът на вложения е малък, тъй като това е сектор, в който не може да се спестява в чист вид.  Това е дългосрочна инвестиция, която трябва да бъде осъзната като необходимост от клиентите и като нещо позитивно от гледна точка на покритието на риска. Ако преди години се добавяха и привлекателните данъчни преференции, това увеличаваше повече интереса. В момента наистина животозастраховките позволяват да се пести допълнителен ресурс, макар и в по-малки размери, но това не е водещ мотив за тези продукти.

Оптимистите твърдят, че новият бизнес, т.е. новосключените застраховки се развиват добре през 2010 г., а и през първите месеци на 2011 г. Става дума за застраховки, сключени от началото на 2010 г. и 2011 г.   За този нов бизнес резултатите са по-добри отколкото през 2009 г. и 2008 г., което означава, че има известно успокояване на целия животозастрахователен пазар и вече има нови клиенти.

Проблемът според песимистите е със старите клиенти, т.е. купените полици преди 4-8 години, които не се обслужват – или се откупуват, или просто се прекратяват плащанията по тях.

Именно този факт води до сътресение на пазара и в цялостния животозастрахователен бизнес. Това се дължи на сериозни сътресения в множество сектори на икономиката (строителството и свързаните с него производства), което води до безработица.

Безработицата се повиши до 10% през 2011 г., а инфлацията вече е 5.5% на годишна база и е най-високата през последните години. Това не е никак радостно особено за животозастраховането.

 Изкривена е картината на животозастрахователния пазар

През 2009 г. животозастрахователният пазар отбеляза спад с близо 18 на сто в сравнение с предишната година. В края на 2010 г. ръстът му според официалната информация на Комисията за финансов надзор  е 10.5% , както сочат данните за премийния приход от животозастраховане.

С 24 млн.лв. премиен приход в повече в сравнение с 2009 г. отчита пазарът. През 2009 г. общият му премиен приход е бил 224.6 млн.лв, а през 2010 г. е 248.6 млн.лв.

Според данните, изнесени от КФН, в този премиен приход  „Синдикална ВЗК“ от 9.9 млн.лв. през 2009 г. прави голям скок на 26.3 млн.лв. през 2010 г., това е приблизително три пъти по-висок приход.

Според  застрахователите оптимисти реалният ръст на този пазар обаче е  не повече от 2%, като общата картина е силно повлияна от промяната в счетоводната политика на една от компаниите в сегмента, която беше осъществена през 2010 година.

Ръстът от 10.5%  спрямо предходната 2009 г. не е реален според повечето застрахователи.

Становищата на оптимистите са, че реално, ако има ръст, той ще е най-много 1%-2%. По-песимистичните становища пък са за липса на ръст и дори за спад от -3%, -5%, че дори до -10%. Става дума за реален бизнес, а не за статистически изчисления на база данните, подадени в КФН. 

Ако в момента надзорът отразява ръст на този пазар, това се дължи на присъствието в статистиките му на една животозастрахователна компания, която има сериозен дял като цяло в резултата на животозастраховането, но той не се отчита по същия начин, както се отчитат резултатите от останалите компании - твърдят запознати. Става дума за „една въртележка“, която отчита фалшиви приходи. Ако си направите труда и се премахне техният дял на пазара

(  през 2009 г. и през 2010 г.) тогава реалният ръст  съгласно статистиката на КФН се получава 3.3 на сто.

Ако обаче се вземе под внимание в допълнение и променената система за отчитане на премийните приходи на застрахователите от началото на 2011 г.  (отчитане по записани, а не по реално постъпили премии), това повлиява в положителна посока на резултата на някои компании, но изкривява цялостната картина на пазара.

Записаната полица, която се изплаща на вноски и първоначално се внася първата вноска, например е през месец ноември предходната година, но реално останалите вноски би трябвало да се заплащат от клиента до януари следващата година. Застрахователят в интервала ноември - януари приема, отчита и подава информация в КФН, че полицата е изцяло платена, а реално клиентът може да не заплати остатъка за нея, когато му дойде времето. От там се получават разликите в картината – записана и реална.

 Тогава се оказва, че на пазара има реален спад, нещо, в което една част от застрахователите са сигурни. И този реален спад не е по-малко от 3%, дори може да достигне до 10 на сто в сравнение с резултата от миналогодишната дейност.

Новият бизнес на повечето компании обаче отчита ръст, радостен факт, който говори за засилване на търсенето на животозастрахователни продукти. Отбелязват се повече продадени полици и респективно нови клиенти в сравнение с 2009 година.

За съжаление този нов бизнес не може да компенсира загубите, носени от целия брой полици. Защото, ако преди 3 години откупите в портфейлите на застрахователите са достигали максимум 7%-10%, то сега те са 20%-30%.  Ако  към тези откупени се прибавят и прекратените полици, всичко това дърпа бизнеса назад и води до сътресения на пазара.

Все пак перспективите за развитието му предстоят. Това се вижда, ако се разгледат застрахователното проникване (делът  на премийния приход от застраховане спрямо БВП) и застрахователната плътност (премиен приход на глава от населението). Според специалистите, ако набележим 2,5% животозастрахователно проникване за българския пазар, което е едва половината от средното проникване в Европа, излиза, че реалният животозастрахователен пазар има потенциал да достигне 1 762  млрд. лева.

 “Ахилесовата пета” на застрахователите е дългосрочното животозастраховане

Дългосрочното животозастраховане търпи последиците от кризата поради затрудненото икономическо положение на хората.

Дългосрочното животозастраховане в чистия му вид  (договори с продължителност над 10 години)  реално все още няма такъв голям пазарен дял и е не повече от 40 на сто от всички застраховки на животозастрахователния пазар – споделят застрахователни експерти. Независимо че официалната статистика сочи, че те са около 70%-75% , в тези цифри към дългосрочните се включват и много договори с едногодишен срок или 2-3 годишен срок, с които се ползват данъчни преференции.

На пазара дългосрочно животозастраховане доминиращо предлагат "Граве България Животозастраховане" ЕАД ; ЖЗК "Съгласие" АД; "Метлайф" ; ЗАД "Алианц България Живот"; ЗК "УНИКА Живот" АД; "Дженерали Животозастраховане" АД; ЗАД "Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп" и други застрахователи, които промениха през последните 7-8 години своята продуктова политика в полза на дългосрочното животозастраховане.

Останалите застраховки със сериозен дял са едногодишните  корпоративни групови рискови застраховки за служители на фирми, за физически лица, заводи, фабрики. Те се възлагат на конкурсен принцип и обикновено всяка година се подновяват с един и същи застраховател. Това е апетитен пазар, защото показва добър финансов резултат, но в предприятия с по-рисков профил на производството има по-висока квота на щетимост.

Как се развива пазарът по продуктов признак

Интересен е разрезът на животозастрахователните продукти на спестовни и рискови.

Чисто статистически погледнато, ако за 2009 г. застраховката "Живот и рента" (без рисковата застраховка "Живот" с покритие само на риска „Смърт”) е с премиен приход от 150 047 хил.лв., то през 2010 г.  застраховката "Живот и рента" само в спестовната си част е с премиен приход 157 382 хил.лв., т.е има незначителен ръст.

Дори само погледнато в продуктовата гама застраховките "Живот и рента" през 2009 г. заемат 75% от приходите по всички животозастрахователни продукти според статистиката, а през 2010 г. този процент е  77.

Според някои застрахователи ръстът на продажбите в този продукт през 2010 г. се дължи основно не на новосключени застраховки "Живот", а на увеличени продажби на рисковите застраховки. Това ясно личи в рисковата застраховка "Живот" с покрит само риска „Смърт”, която през 2009 г. има премиен приход от 19.5 млн.лв., а в края на 2010 г. този приход е от 33.8 млн.лева. С най-голям ръст сред рисковите продукти в сравнение с миналата година е именно тази застраховка.

Същата тенденция може да се забележи и при другите чисто рискови продукти като застраховка "Злополука" ( 2009 г. - 22.5 млн.лв., а през 2010 г. -  23.0 млн.лв. ) и при застраховката "Постоянна здравна застраховка" ( 2009 г. - 2.3 млн.лв., а през 2010 г. -  2.4 млн.лв.  ). Макар и незначителен, ръстът е факт.

Част от продуктите към „Живот и рента“ на практика са рискови застраховки, които покриват само риска „Смърт”.

Да разгледаме спестовните застраховки, които включват – застраховки „Живот и рента“; „Женитбена и детска“; застраховка „Живот“, свързана с инвестиционен фонд; както и рисковата застраховка „Живот“ с покритието на риска „Смърт”;  застраховка „Злополука“ и „Постоянна здравна застраховка“.

Приходите от спестовните и рискови продукти се разделят в съотношение: около 77% от спестовни и 23 % от рискови. Към рисковите продукти се отнасят рискова застраховка „Живот“ с покритие само на риска „Смърт” (приход13%); застраховка „Злополука“  (приход 9%) и „Постоянна здравна застраховка“ ( приход 1%).

Спестовните са всички останали. В сравнение с миналата година делът на рисковите застраховки е нараснал с около 3 на сто общо за пазара за сметка на леко намаляване на спестовните продукти. Кризата определено оказва влияние върху спестовното застраховане. Жив пример е спестовната застраховка – застраховка „Живот“, свързана с инвестиционен фонд ( приход 5%). Тя изобщо не може да се възстановява от началото на кризата, въпреки че експертите твърдят, че цените на дяловете все още са ниски и е добре да се инвестира . Въпреки това хората нямат доверие в този продукт.

Има спестовни застраховки с едногодишен  срок за корпоративни клиенти. Обикновено средният срок на спестовните застраховки „Живот“ е 17 години.

Според статистиката именно застраховките "Живот и рента" все още държат 77 на сто от целия асортимент по премийни приходи. Голям процент от тези приходи обаче не са реални дългосрочни застраховки „Живот”, а едногодишни договори с добри данъчни облекчения и само се отчитат като дългосрочни застраховки, твърдят застрахователи (1/3 от тези договори не са реално дългосрочни застраховки). Застрахователите твърдят, че има поне 2-3 компании на пазара, чийто значителен дял от приходите идва от едногодишни смесени застраховки или краткосрочни продукти, отнесени в графа смесени или спестовни застраховки.

Все пак на пазара има международни компании, които сериозно развиват дългосрочното животозастраховане. Това е особено важно при подобни финансови кризи, когато продължителността на застраховката е  20 години, тогава много по-лесно могат да се компенсират загубите при по-силни периоди.

В България търсенето на спестовни полици „ Живот” предстои да се развива. Въпреки че на Запад едва ли има инвеститор, чието портфолио да не включва и някакъв вид спестовна застраховка, в България търсенето на тези полици все още предстои да се активизира.

На второ място по приходи е полицата "Злополука" ; на трето – "Допълнителна застраховка", и на четвърто - в приходите по продуктов принцип е застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд.

Това се дължи на сключени корпоративни застраховки „Злополука“ и такива, сключени като индивидуални пакети рискови застраховки „Злополука“, комбинирани с по-голямо спестяване в други продукти. Има и задължителни застраховки „Злополука“ към групата на автомобилните застраховки . В много от предприятията съществуват задължителни застраховки „Злополука“ за работници и служители в рисковите производства. Така приходите по този вид полици нарастват на пазара и се натрупва по-голям обем по продуктов признак.

„Допълнителните застраховки“ са обикновено добавъци към основен продукт, защото не може да се сключи самостоятелно. Застраховките „Злополука“ освен корпоративни са и продукти, които доста от застрахователите продават заедно с банките. Това са застраховки злополуки към депозити, кредити и др.

Застраховките "Живот", свързани с инвестиционен фонд, относително нови за българския пазар и действащи от около 5 години, също набират сила  според част от експертите и имат потенциал.  Реалният им дял в продуктовата гама е около 5 на сто от приходите по всички видове полици.

Песимистите твърдят - няма никаква промяна в приходите по застраховката "Живот", свързана с инвестиционен фонд – 5% от пазара по продуктов признак се задържа и през 2010 г., както и през 2009 г. Все още тази застраховка не може да възстанови позициите си от преди кризата, т.е. да достигне нивата от 2008 г., като следствие от недоверието на клиентите към финансовите инструменти.

Оптимистите пък контрират, че в Западна Европа има съживяване на борсовите индекси от близо година за разлика от България, затова застраховките „Живот“ с инвестиционен фонд имат потенциал.  Германия, Франция и другите по-големи икономики  са в доста добро състояние през последните 9 месеца.  А фондовете, от които се търгуват дялове от застрахователните компании, са международни и се влияят повече от световните тенденции.

Друг вид застраховки, които имат немалък дял, са застраховките за пътуване в чужбина, т.нар. "Медицински разноски", които генерират обем приходи, независимо че се сключват за кратки срокове. Те се разделят между животозастрахователните и компаниите от общото застраховане.

Сериозна скорост набират и застраховките с повече здравен елемент и характер. Те имат перспективи за развитие, независимо че с последните промени и даването на правомощия на компаниите от здравното осигуряване да действат като застрахователи застрахователните компании ще имат по-ограничен принос.

Последиците върху задължителните и доброволните застраховки "Живот" от намаляване дела на банковото кредитиране

През 2009 г. имаше колапс, когато кредитирането бе изключително ниско и спадът в продажбите на тези продукти беше огромен. През 2009 г. спрямо 2008 г. една част от животозастрахователите отчетоха спад, който се дължеше основно на загубеното банково застраховане. Докато през 2010 г. има ръст спрямо ниската база от 2009 г. - твърдят оптимистите.

Друго интересно е, че общият дял на рисковите застраховки („Злополука“ - рискова и здравна) като дял от пазара е нараснал с около 3 на сто, а  по отношение на приходите от премии  рисковите застраховки „Живот“  са с много сериозен ръст  (около 39%)  в сравнение с 2009 г.  Това до известна степен се дължи на започналото съживяване в банковото кредитиране. Ръстовете на компаниите на пазара, свързани с продажби на такива продукти, като „ОББ Алико“ ЖЗД,  ЗАД „Сожелайф“, ЗК„УНИКА Живот“ АД, ЗАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“, го доказва.  Съживяването на застраховките „Живот“ с покритие само на риска „Смърт” се дължи основно на банковото застраховане. Всички изброени компании освен чисто кредитни животозастраховки продават чрез банките и други продукти. Според част от специалистите не може да има  точна представа какъв е процентът на премийния приход по този дистрибуционен канал от пазара, т.е. застраховките „Кредит лайф“.

Песимистите обаче контрират, че намаленото и почти замряло банково кредитиране  оказва основно отрицателен резултат в животозастраховането като цяло; не толкова върху дългосрочното спестовно животозастраховане. Банките спряха на практика всякакво кредитиране и това със сигурност удари животозастраховането през последните две и половина години. Компаниите, които разчитаха предимно на банково застраховане и реализираха ръстове от по 30%-40%, през последните години реализираха спад. Съотношението на продажбите на продукти според тези песимисти е горе-долу   за дългосрочно животозастраховане  40%, а останалите 20%-30% се дължаха на банковото застраховане. Този процент се заменя от нови продукти, тъй като идеята е, че има ръст на новосключените застраховки (дългосрочните) и новият бизнес нараства, а старият търпи загуби, защото поради финансовата криза много хора прекратяват плащанията си или откупуват полици.

Откупените полици са се увеличили почти три пъти в сравнение с периода преди кризата , т.е. времето от 2008 г. Ако тогава този дял е бил с квота 15 на сто за целия пазар, сега е над 30 процента. Същото важи и за прекратените полици, т.е. тези, които са сключени и веднага се прекратяват със загуба за клиента.

Тенденциите през 2011 г.

Реалната картина е, че в животозастраховането, където напоследък откупките на застраховки са на мода, свиването на пазара продължи и през 2011 г., или в най-добрия случай до края на годината да се запазят нивата от 2010 г. 

През 2011 г. вероятно състоянието няма да бъде по-различно от миналата година. През първото тримесечие продажбите вървят сравнително добре, но се забелязва задълбочаване на трудностите във фирмите, в т.ч. намалява се персоналът.  Има засилено недоверие у хората по отношение на развитието на кризата в България, нещо, което рефлектира във финансовото им състояние.

От началото на тази година има инфлация 5% и това създава освен сътресение във финансовото положение на хората, но и психологически момент на несигурност. Това неминуемо ще се отрази върху продажбата на индивидуални продукти.

През 2010 г. банковите депозити са се увеличили с около 3 млрд.лв. Хората предпочитат да спестяват чрез банкови депозити, а не инвестират парите си „за черни дни“ в дългосрочни  животозастрахователни продукти. Това навежда на мисълта за намалялото доверие във финансовата стабилност по принцип. Тази тенденция ще продължи и ще се отразява върху спестовните продукти в животозастраховането, както и върху пенсионноосигурителните продукти. Хората трябва да имат излишни пари, за да са спокойни за своето финансово бъдеще и да решат да отделят средства в дългосрочни продукти.

С подобряване на икономическата картина у нас и стабилизирането на доходите на хората би трябвало да се стабилизира и животозастрахователният пазар. Тогава новият бизнес ще бъде достатъчен, за да покрие загубите, нанесени от откупуваните и прекратени полици, и ще се реализира траен ръст за компаниите.

2011 г. ще повтори с известно подобрение резултата на 2010 г.  Подобрението ще бъде в новия бизнес (новосключените застраховки), където ще се отбележи лек ръст. За съжаление той ще се стопи от високите нива на откупите и прекратените полици на животозастрахователния пазар.

В края на тази година част от експертите не очакват повече от 5% ръст на пазара. В края на 2011 г. пазарът няма да реализира по-висок ръст от отчетения за миналата година 10% ,твърдят други.

Досега ситуацията е сравнима с миналата година. Що се отнася до това, кога ще се достигнат нивата отпреди кризата,  няма да бъде скоро. Ще трябва да минат 2-3 години, за да достигнем ситуацията на пазара от 2007-2008 г. , като става дума не само по реализирания премиен приход, а  за дългосрочното животозастраховане, за инвестиционните застраховки, за увеличението на новия бизнес.

Връщането на равнището отпреди кризата, според оптимистично настроените застрахователи,  ще стане през 2012 година. По-високо равнище ще се отбележи, когато се активизира банковото кредитиране, защото то генерира сериозни значими обеми за голяма част от застрахователните компании, които имат партньорство с банки.

 Илеана Стоянова