Търговците на скрап предлагат застрахователен пул срещу кражбите

Застрахователни пулове, в които фирмите за преработване и търговия с черни и цветни метали да внасят гаранционни вноски, могат да решат проблема с кражбите на ценните суровини и да намалят замърсяването на околната среда. Такава идея предложиха днес представители на бранша по време на кръгла маса за последствията от законопроекта за управление на отпадъците, който вече е внесен в парламента.

"Всички скрападжийски фирми трябва да внасят месечна вноска. Ако има откраднати компоненти, с парите от фонда ще се покриват щетите на засегнатите. Но така фирмите ще са принудени да плащат по-големи вноски", обясни пред "Дневник" зам.-председателят на Българската асоциация по рециклиране Борислав Малинов.

Според него електроразпределителните дружества, телекомите и железниците също трябва да участват във фонда. "Ако някое електропреносно предприятие съобщи, че са му откраднати кабели, ще разследваме кога е извършена кражбата и каква е стойността на откраднатото. Често се съобщават по-високи щети от действителните", допълни Малинов.

Пред "Дневник" шефът на парламентарната комисия по околна среда Искра Михайлова (ДПС) потвърди, че идеята за застрахователния пул е разумна от икономическа гледна точка, ако участват и големите потърпевши.

"Знае се, че около по-малките пунктове има нерегламентирани сметища. Застраховките ще се използват за почистване при евентуално замърсяване", предложи на кръглата маса Иво Георгиев, председател на новосформираната гражданска инициатива на търговците с отпадъци от черни и цветни метали.

Кражбите на метални съоръжения от транспорта, индустрията и бита са основният аргумент за ограниченията за предаване и търговия със скрап, предлагани от министерството на околната среда. Срещу намерението площадки за скрап да има само на места, определени в общите устройствени планове на общините (ОУП), се обявиха Българската стопанска камара, асоциацията по рециклиране, асоциацията на металургичната индустрия и гражданската инициатива.

Причината е, че две трети от местните власти в страната не са изготвили такива документи и това автоматично би означавало закриване на 2000 от общо 2300 - 2400 пункта.

По време на кръглата маса едно от основните обвинения на бизнеса беше, че законът е написан лобистки. "Фирмата, която купи "Кремиковци", е едната от фирмите, които стоят зад закона", оплака се Иво Георгиев. Според депутата Искра Михайлова в този си вид законопроектът противопоставя общини срещу общини и бизнес срещу бизнес.

"Ако елиминирате малкия и средния бизнес, ще загубите и от екологична гледна точка, и от гледна точка на възстановяването на ресурсите", предупреди Франц Нойбахер от Австрийската асоциация по рециклиране. "Освен това защо да давам нещо, което има някаква стойност, за без пари", учуди се експертът.

По думите му, ако правилото за безвъзмездно предаване на метали от физически лица, заложено в законопроекта, влезе в сила, в крайна сметка общинските площадки няма да получат нищо от гражданите.

От асоциацията по рециклиране смятат, че въвеждането на подробни декларации за гражданите и сертификати за произход на материалите, представяни от бизнеса, значително ще намалят кражбите.

Георги Жечев