Да застраховаш шедьовър...

17 Август 2011 г.,zastrahovatel.com
Съкровищата ни - безценни, но без оценка

Ваза на стойност 1,7 млн. евро, надгробен релеф за 500 000 евро, архиепископска митра за над 1 млрд. долара. Това са само малка част от митологизираните оценки, но  колко в действителност струват тези несметни богатства? На практика у нас няма специалист, който да каже реалната цена на безценните антични стоки, твърдят запознати. Оказва се, че такава оценка може да се направи само в чужбина. Най-често в лондонските „Сотбис“ и „Кристис“. Но дори и тогава цената е базова, тъй като едва на търг става ясно колко струва един шедьовър. В България се правят някакви оценки само когато наше злато тръгне на задграничен гастрол. И то заради застраховката му. Наши експерти са оценявали Боровското, Панагюрското, Вълчетрънското, Рогозенското и още 4 прочути български иманета - част от изложбата „Съкровищата на траките“. Твърди се, че Боровското съкровище е било застраховано за 1 млн. евро, но при какво тарифно число и на каква база за оценка се пази в пълна тайна.

            Парадоксално е, че много от най-големите ни съкровища, които не пътуват по света, нямат оценки и затова изключително рядко се застраховат. Причина е и солената цена на полицата. А тя се вдига обикновено от лошата охрана на експонатите.

 

            На 14 юни тази година Канада ни върна уникална колекция от 21 000 старинни монети и предмети, плячкосана от иманяри и изнесена зад граница. Пратката пристигна у нас късно вечерта във вторник. Минути преди полунощ със самолет от Франкфурт на летище София кацна делегацията, водена от министъра на културата Вежди Рашидов. Ден по-рано на тържествена церемония антиките били предадени официално на България. Почти като в екшън филм, с черни куфарчета и надпис дипломатическа поща върху тях, вместо с охрана, блиндирани сейфове и застраховка, България си върна антиките. За нас беше почти екшън, на ръка, в едни черни куфари да пренесем тези неща, разказа министърът на културата Вежди Рашидов пред журналисти. По думите му пътуването до Канада за антиките е било предприето, тъй като така е струвало по-евтино на държавата. Ако страната ни е транспортирала ценностите по стандартния начин, с охрана и блиндирани сейфове, това щяло да струва на хазната ни между 250 000 и 300 000 евро. По първоначални оценки стойността на върнатите антики е около половин милион долара. Застрахователната премия при транспорт на културни ценности варира между 0.10% и 0.50% върху застрахователната сума. Не можехме да платим такава сума и решихме да ги пренесем като ръчен багаж, каза министърът. По този начин транспортирането заедно със самолетните билети на носачите на куфарчетата излязло около 20 000 евро.

            Историята на уникалната пратка започва през лятото на 2010 г. Тогава служители на митницата в Монреал забелязват, че само за няколко дни като въздушна поща минават пратки за местен получател, изпратени от българин. Струва им се съмнително и след като пропускат две от тях, установяват, че пакетите са пълни с уникалните артефакти. Оказва се, че като заблуда за митничарските скенери изпращачът е използвал обикновени метални предмети, в които е криел антиките. Медно менче например е било пълно догоре с монети. Друга част от монетите пък били залепени върху метални запалки „Зипо”. Антиките, разбира се, не са декларирани и канадските власти ги задържат. Техен специалист от Кралския музей дава експертно становище, че произхождат от днешните български земи, обясни Румен Василев, следователят, който води разследването у нас. Междувременно шестима наши специалисти от Националния исторически музей, от Националния институт по археология и от музеите към БАН също правят оценка по снимков материал. В 67 страници потвърждават, че антиките са от нашите земи. Въпреки това ценностите можеха да се върнат у нас само след като бъде образувано наказателно производство. Такова вече има, но все още е срещу неизвестен извършител. Процедурата по изпълнение на молбата ни за правна помощ е тромава. България няма никакви спогодби с Канада. Връщаме ценностите по силата на конвенцията на ЮНЕСКО, сключена през далечната 1970 г. Затова и на официалното предаване на антиките е присъствала председателката на ЮНЕСКО Ирина Бокова.

            Става дума за изключително ценни монети и предмети. Антики от Рим, Тракия, Византия, Късното средновековие, монети от съвременната история, царски монети и дори монети от Република България, разясни следователят. По думите му 3/4 от колекцията са монети. Всички останали предмети са антични и са придобивани предимно от гробници. Има битови фибули - железни, бронзови и сребърни - в зависимост от това на какъв човек от йерархията в обществото са принадлежали. Открити са и много пръстени и апликации, които са се слагали по дрехите, разкри Румен Василев. В колекцията е открит и печат на цар Асен от 1227 г. Артефактите били добивани от цялата страна. Явно са събирани и складирани от различни места. След това са пакетирани и изпращани до Канада. Учудващо и доста смело е толкова голямо количество да бъде изпращано като колет, коментира следователят. Засега още не е изяснено къде е била крайната дестинация за пратката. Предполага се, че е възможно да е предназначена за черния пазар в САЩ.

            Тукашната цена на черно на заловените антични предмети и монети е около 500 000 долара. Но тази цена в другите европейски страни е различна. Ако например тук изкупуват от иманяря една монета за 5 или 10 лв., цената й в Европа е между 5 и 10 евро, разясни Румен Василев. В САЩ цената била още по-висока.

            За да им бъде направена застраховка, антиките трябва да бъдат оценени от специалист. А цената за един добър експерт е по 250 000 долара на час

разясни Василев. Вие преценете, ако експертът например отдели по една минута за всяка монета и предмет, колко пари трябва да му платим, допълни той.

            На база подадените през миналата година заявления за регистрация на частните антики според Закона за културното наследство стана чсно, че частните колекционери у нас са около 150. А най-много колекционери, които са поискали да декларират пред държавата собствеността си на предмети с научна и художествена ценност, са били регистрирани в София. Сбирките са съдържали от 3 до над 2000 артефакта. Регистрации за златни артефакти са постъпили главно от известните колекционери. Крупна финансова институция от Варна е подала заявление за бронзови и каменни пластики, предмети от различни епохи с висока художествена стойност. Един от хората с малко, но ценни предмети, е поискал регистрация на 3 реликви, декларирайки, че родителите му ги открили преди години по време на строителни работи на село. Намерена е била малка каменна глава от елинизма. Изображението вероятно е на Александър Македонски, предполагат учените. Изкопана е била заедно с 2 каменни съда. Броят на нумизматите, поискали регистрация, е 60. По неофициални данни само в София колекционерите на монети са над 100.

            Днес хората, които поставят в своите домове старинни мебели и предмети, превръщайки ги в част от живота си, изпълват с дух, история и уникален стил своето ежедневие. Уютът и комфортът, нивото и стилът и, разбира се, шикът, които тези „старини” внасят в едно жилище, възможността да вложиш и съхраниш част от парите си по този красив и ефектен начин ви гарантират удоволствието, което ще получавате както от впечатлението, изписано по лицата на вашите гости, така и от всеки миг, прекаран у дома, смятат експертите.

            Финансовата и икономическа криза засегна сериозно всички браншове, като не подмина дори и пазарът на произведения на изкуството. Въпреки това обаче истинските ценители продължават да се интересуват и купуват .

 

За разлика от развитите страни в България тези процеси са значително по-изявени, тъй като на Запад има култура и традиции в този бранш, докато в България за пазар на изкуство може да се говори едва от петнадесет години. Клиентите в България са много ограничен кръг, докато на Запад има традиции, поколения, които години наред са купували и купуват произведения на изкуството, в обществото там вече се е формирала социална прослойка с отношение към изкуството. Обществото там осъзнава духовната потребност от това да се докосне до произведение на изкуството. Липсата на отношение към изкуството се отразява изключително негативно на пазара у нас, е мнението на специалистите.

            Световната икономическа криза не носи само загуби, тя е и време за нови алтернативи в бизнеса, в това число и за инвестиции в изкуството, твърдят познавачите. По време на криза на пазарите се появяват много неочаквани и интересни оферти. В момента излизат най-различни предложения на артпазара - например за покупки на частни колекции. В сложната икономическа ситуация хората вземат решения да се разделят даже със семейните си сбирки, съхранявани от не едно поколение. Тези сделки се осъществяват на пазара в рамките на частни продажби или с посредничеството на известни дилъри, уникални колекции попадат много рядко на откритите търгове, тъй като семействата не искат да афишират продажбата.

            На пазара на съвременно изкуство действат пазарни закони за разлика от пазара на класическо изкуство, за който „има вечни ценности“. На пазара на съвременно изкуство се търгуват картини, скулптури, фотографии и други артобекти и от инвестиции в него може да се извлече максимална печалба, ако цените се „изстрелят“, убедени са експертите. Както във всяко инвестиционно начинание и тук инвеститорите трябва да се допитват до мнението на професионалисти, които да ги ориентират какво решение да вземат.

            Произведенията на изкуството в България в последните години поскъпнаха в геометрична прогресия и ще продължават да поскъпват, е мнението на познавачите на пазара на изкуство у нас. Цената се определя от пазара. Търсенето винаги е по-голямо от предлагането и това е нормално. Колкото по-голям стрес има на финансовия пазар, толкова повече се влага в картини. Според познавачи на пазара у нас  около 1 млн. евро в картини се предлагат годишно в България.

            Кризата у нас кара много от наследниците на колекционери, които не знаят реално с какво разполагат, да търсят начини да продадат картините, които са получили даром на добра цена. Свързват се с потенциалните купувачи. И в даден момент установяват, че са били лишени от наследство, защото по един или друг начин информацията, която са подали към търговците, е стигнала до крадците. За много от ограбените хора картините, от които са били лишени, са имали предимно сантиментална стойност. Има и такива сред тях, които са можели да си осигурят достойни старини, ако получат за тях реална цена.

            Българският пазар на крадени картини не е голям, а в чужбина се котират само няколко наши автори, твърдят експертите. Но проблемът с кражбите на произведения на изкуството не е изолиран. Това е тенденция в цяла Европа. Ежегодните загуби от грабители, които понасят музеи и частни колекции, се оценяват на 7 млрд. долара. В орбитата на този печеливш бизнес са въвлечени една камара „сериозни” хора: мафиоти, терористи, артдилъри, посредници-адвокати, музейни работници, сътрудници на застрахователни компании и др. В крайна сметка престъпниците крадат картини и скулптури не за да им се любуват или защото извършителите са търсачи на силни усещания, а с цел да бъдат продадени. Най-общо, както и в легалната икономика, основната задача е стоката да има къде и как да се пласира. Както се казва - в бизнеса с откраднатата красота няма нищо случайно

                 ;         

            Въпреки че крадците не винаги имат изтънчения вкус на ценител на изкуството, цената на произведенията на знаменити художници и скулптори може да ги изкуши. Случаят с открадването на „Викът” и „Мадона”, вдъхновяващи и емоционално въздействащи произведения на норвежкия художник Едвард Мунк, от музейна експозиция в Норвегия постави остро проблема със застраховането срещу кражба на картините в редица музеи. Според изказване на управителя на музея картините представлявали незаменими шедьоври и застраховката им не би могла да се използва „да закупиш един нов Мунк от улицата и да окачиш копие в музея”.
Смисълът зад думите на куратора може да изглежда опрян на здравия разум, но ако погледнем случката в цялостен аспект, твърдението му за ненужността на застраховка срещу кражба изглежда неподкрепена. Незаменимостта на картините на Мунк е безспорна, но все пак кой е по-добрият вариант - музеят е без платната на художника, но е получил 5 милиона от застраховката, или музеят е без платната на Мунк и не е получил и стотинка? Безспорен факт е, че

застраховането на цяла колекция, особено цял музей, може да излезе доста скъпо но, от друга страна, практиката показва, че няма случай на кражба на цяла колекция от платна. Обикновено крадците се насочват към няколко платна, понякога и само едно от целия музей. Затова обаче съществува и специален продукт, който осигурява срещу подобен инцидент. Ако музеят закупи подобна застрахователна полица, той ще бъде осигурен срещу открадването на които е да е платна от експозицията, независимо дали са най-ценните. Загубата не може да се изплати изцяло, но поне музеят ще разполага със значителна сума от застраховката.

            При произведенията на изкуството трудно може да се търси цикличност, защото се наблюдава постоянно търсене. Не забелязваме особен ръст при застраховането на художествени произведения, но има търсене, защото много от богатите хора започнаха да инвестират в последно време точно в произведения на изкуството, твърдят застрахователни екперти. Отчита се увеличаване на броя на колекциите от картини и художествени произведения. На практика застрахователният пазар за произведенията на изкуството е сравнително малка част от цялостния застрахователен пазар. Световният пазар в тази област генерира годишно около 5.4 млрд. долара премиен приход.

            Много рядко сме имали клиенти, които са поискали да се впише стойността, на която е закупено художественото произведението, в сертификата за автентичност с цел то да бъде застраховано, коментират експертите.

            Сертификатът за автентичност на художествено произведение съдържа биографична информация за автора, датировка, техника и материали, стилов анализ, художествена характеристика, състояние на експоната, снимков материал и коментар. Сертификатът е потвърждение на това, че работата е оригинал. С подписа си съответният експерт гарантира за автентичността на произведението, макар че някои колеги срещу малки суми са склонни да запишат в един такъв сертификат желанието на клиента, обясняват специалистите.

            Според тях на Запад застраховането е въпрос на култура и традиции, с годините нещата там са сведени до положение, в което не се разсъждава, а се прави. Застраховането е следствие по-скоро на механично действие, отколкото на специално разсъждение. Там се застрахова всичко, като се започне от транспортирането на произведения на изкуството от един до друг град или от една страна до друга и се стигне до защитата на отделния експонат.

            Старинното оръжие, книга, орден или килим не влизат в графата произведения на изкуството, те са по-скоро приложни произведения на изкуството, но въпреки това понякога са с голяма стойност, ето защо техните притежатели биха могли да ги застраховат.    

            Много важно е  при застраховките на антики или произведения на изкуството да се консултирате със специалист, да сте сигурни, че разполагате с адекватно покритие

 

Независимо от това, че за произведения на изкуството действителната стойност се определя преди сключване на застраховката от лицензирани експерт-оценители.

            Рисковете, срещу които е възможно да се застрахова конкретно произведение на изкуството, са рисковете, които се предлагат по стандартната имуществена полица в частта й застраховане на движимо имущество. Художествените произведения могат да бъдат застраховани срещу пожар и природни бедствия, авария на ВиК, поражения от късо съединение, токов удар, земетресение, кражба,  вандализъм, злоумишлени действия на трети лица и тероризъм за някои от компаниите.

            Като се има предвид бумът на пазара и това, че броят на заможните инвеститори и на тези от средна величина, които купуват картини и скулптури, нараства, ръстът  при  застраховането на предмети на изкуството може да се ускори още повече. Това се подкрепя и от факта, че много хора сега започват да застраховат колекциите си, смятат специалистите.

            Традиционно предметите на изкуството не се застраховат и попадат в графата на застраховките имущество. С бума на пазара на предмети на изкуството обаче цената на много от тези предмети е нараснала, което поражда необходимост от специално застраховане.

            У нас стъпка в правилната посока е, че все повече галерии застраховат изложените при тях творби с цел експонатите да бъдат допълнително защитени, а колекционерите отдавна са осъзнали необходимостта от превенция срещу риска.    

           

           

            Дванадесет картини на бележития художник Златю Бояджиев бяха откраднати през фервуари тази година от частната колекция на неговия син Георги Бояджиев - Бояджана. Платната са съхранявани в къща в пловдивското село Марково. Те не са оценявани до този момент, но експертите изчисляват стойността им на 300 000 евро. Крадците са проникнали в къщата след демонтиране на прозорец от терасата на втория етаж. Повечето от отнетите картини са били пакетирани след излагането им на поредната изложба и са били съхранявани в специално помещение. Сред откраднатите шедьоври е и популярната творба „Мелник - Сватба“, част от едноименния цикъл. Откраднати са още творбата „Христос - църковен ритуал“, която експертите определят като най-емблематичната работа на художника през втория му период, автопортретът „Златю и братовчеда Златю“, портрети на съпругата и дъщерята на автора, както и пейзажи от Германия и Родопите. Всички те са публикувани в каталога на художника, гостували са в различни изложби и са добре известни на публиката у нас. Затова една от вероятните версии е, че обирът е станал по поръчка на колекционер от чужбина.

 

Гергана Иванова



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Основи на застраховането"
Йото Йотов, Боян Илиев, 2004
orange_li
"Застраховането в България"
доц. д-р Алекси Тасев , 2012
orange_li
"Здравно застраховане"
д-р Ирена Мишева ,