Ваканционните селища и големите хотели застраховат гостите си

 Със затоплянето на времето и напълването на черноморските ни курорти “заваляха” и негативните новини оттам. В рамките само на няколко дни бяхме информирани, че:

- Първо, 39 деца от Русия и Украйна са били натровени в хотел в Китен. По-късно стана ясно, че натровени са били и над 100 българчета, но лекарите на хотела са обърнали внимание само на русначетата и украинчетата. Освен това се оказа, че отровата не е била в храната, а във водата от нерегламентирания водоизточник на хотела.

- Второ, инспектори от Агенцията по храните са констатирали, че на деца в базите по морето се предлагат месо и сладкарски изделия с изтекъл срок на годност и неизвестен произход. После се разбра, че едва 27 обекта по Южното черноморие са регистрирани като детски почивни бази, но на практика много повече хотели и почивни станции приемат ученически групи, без да имат необходимите условия и капацитет за това.

- Трето, 13-годишно момиче от Германия се е удавило в хотелски басейн на “Златни пясъци”. Малко преди обяд детето е влязло в басейна и е изчезнало. Четирима души са се опитвали да го спасят. Спасителят го е извадил, но е било късно. На германчето е оказана първа помощ и е откарано в болница, където се установява, че е в кома. Същата вечер детето умира. Прокуратурата работи по версията, че момичето вероятно е било засмукано от тръбата, която отвежда водата за пречистване. По-късно се оказа, че басейнът убиец е работил без разрешение. В края на юни са били подадени документите за откриване на съоръжението, а законовият срок за минаване на комисия е изтичал няколко дни след инцидента.

- Четвърто, от общо 240 регистрирани басейна в община Варна само 61 работят с разрешително, по данни на доц. д-р Станка Маринчева, директор на Дирекция “Здравно развитие”. Подадени са 110 искания, а три от басейните са спрени, защото нямат спасители. Крайният срок за получаване на разрешително за откриване на ползването на басейн е 31 юли. Междуведомствената комисия, която трябва да проверява доколко се осигурява безопасността на ползващите басейните туристи, е създадена още през април със заповед на кмета на община Варна.

Ако пишман хотелиерите по Черноморието ни продължат да “творят” негативни новини с тази скорост, нищо чудно догодина България да се окаже старателно заобикаляна и от не особено платежоспособните чуждестранни туристи. Така заради случайно попадналите в бранша хотелиери ще пострадат и добре управляваните хотели и курортни комплекси у нас. Какво могат да направят те, за да осигурят на гостите си надеждна защита?

Три са застраховките, които се предлагат на хотелиерите. Първата е имуществената полица за хотела, втората е застраховката на отговорността на хотелиера, а третата – на гостите на хотела. Тези три вида застраховки могат да бъдат предлагани поотделно или като една обща пакетна полица.

Имуществената застраховка защитава сградата, обзавеждането и оборудването на хотела срещу пожар и природни бедствия, наводнение от морски вълни, проливни дъждове и течове и дори срещу падане на лавина. Освен това покрити рискове по тези полици могат да бъдат свличане или срутване на земни маси, удар от превозно средство, авария на асансьори, климатици, генератори и др. съоръжения, както и вандализъм и кражба – включително и на пари от хотела, и на оборудване на открито. Някои застрахователи предлагат дори защита от загуба на доход, развала на стоки в хладилници или възстановяват разходи за разчистване на останки, разглобяване или разрушаване, ограждане или укрепване, както и сумите за хонорари на архитекти и експерти.

При сключването на тези полици застрахователят иска да знае характеристиките на сградата – кога е построена, на колко етажа е, каква е стойността й, както и стойността на обзавеждането и оборудването вътре в нея. За пресмятане на някои от рисковете, като например “земетресение” и “свличане и срутване на земни пластове”, е особено важно да се знае точното местоположение на хотела. Освен това застрахователите питат за броя легла и за оборота през предходната година, както и за очакваните приходи през текущата.

Застраховката отговорност на хотелиера  принадлежи към полиците по “Обща гражданска отговорност” и покрива неволно нанесените вреди на трети лица. Покрити рискове тук могат да бъдат отговорност на продукти, напитки, фитнес зали, басейни, сауни, спа и други присъщи на хотелиерския бизнес дейности.

Обезщетения по тези полици се изплащат за пълна загуба или частична щета на движими вещи на гости на хотела, както и за неимуществени вреди, причинени от хотелиера или негови служители на клиентите. Покрит риск по тези полици може да са и съдебните разноски по делата за уреждане на претенциите на гости на хотела. Някои застрахователи предлагат изплащане на обезщетения и на имуществени щети вследствие на кражба чрез взлом или грабеж на лични вещи от стая на хотела, както и на вреди по автомобил, нанесени по време на престоя му на охраняем паркинг на туристическия обект.

Застраховката на гостите на хотела  покрива рисковете смърт и трайна загуба на трудоспособност вследствие на злополука. По тази полица се изплащат и суми за репатриране и транспортиране на тленни останки. Застраховката покрива още медицинските разходи, които гостът на хотела се е наложило да направи след претърпяна злополука или остро заболяване. Трябва да се знае обаче, че застрахователите не плащат, ако смъртта или загубата на трудоспособност се дължат на хронични болести или заболявания, с които гостите са дошли в хотела. Изключени рискове са още слънчев или топлинен удар, измръзване, СПИН и свързаните с него заболявания. Консумацията на алкохол също може да стане причина за неплащане на обезщетение.

Градските хотели обикновено се застраховат с едногодишни полици, а хотелите в курортите – за периода на съответния сезон (летен или зимен). Застраховките обикновено се сключват на абонаментен принцип

Размерът на премията за ден престой се определя в зависимост от договорената застрахователна сума за отделните покрити рискове. Всеки гост на хотела плаща премията за времето, през което ще е отседнал там. Сумата е част от цената на нощувката. Срещу тази премия застрахователят изплаща обезщетения при събития, настъпили в хотела или на прилежащите му територии. За да получи обезщетение за дадено застрахователно събитие обаче, гостът трябва да има валидна регистрация в хотела.

За чуждестранните туристи някои застрахователи предлагат допълнително покритие – от влизането на госта на територията на България до напускане на страната. За да бъде избрано то обаче, трябва да бъде платена допълнителна премия. Срещу заплащане на допълнителна премия застрахователят може да покрие и отговорността на хотела към туристите за щети в резултат на хранително отравяне от приготвена там храна, както и да застрахова съхраняваните в сейфове лични документи на гостите на хотели. При събитие по последния риск застрахователят поема изцяло разходите за издаване на “пасаван” на госта на хотела, за да може той да се върне спокойно в родината си.

И трите вида застраховки могат да бъдат сключвани както от големи туристически комплекси, така и от единични малки хотели. Интересът към тези полици обаче е различен.

Най-много се търсят  имуществените застраховки на хотели, може би защото те се изискват от банките при отпускане на кредити. А е публична тайна, че повечето от изникналите като гъби хотели и хотелски комплекси в курортите ни през последните години са изградени именно с банкови заеми.

Практиката показва, че професионално управляваните големи хотелски комплекси и ваканционни селища задължително търсят застрахователна защита и за своите гости. За застрахователите това са и най-апетитните клиенти от туристическия бранш. Затова пък този сегмент на пазара отдавна е разпределен между големите застрахователни групи.

Малките хотелиери, особено тези от тях, които предлагат селски туризъм, не проявяват особен интерес към застраховките. Освен ако не им се е наложило да теглят банков кредит за изграждане на хотела, разбира се. А и много от тези хотели се пълнят само по празници, което не винаги е достатъчно, за да осигури на собствениците им достатъчно средства - за изплащане на кредита, за ремонт и поддръжка на хотела, за ток, вода и др. консумативи, както и за останалите неотложни разходи. Така, дори и да имат желание да застраховат гостите си, собствениците на малки хотели не винаги могат да си го позволят финансово.

От друга страна  българските туристи обикновено не се интересуват

дали хотелиерът ги е застраховал за времето на престоя им при него. За наличието на такива полици питат най-вече туроператорите, когато сключват договорите си с българските хотелиери. За западните туроператори наличието на такава застраховка е задължително условие, за да доведат туристи в съответния хотел. Това е и основното обяснение за големия интерес от страна на ваканционните селища и хотелските комплекси към тези полици. Нещо повече, някои от ваканционните селища са качили на сайтовете си пълните условия по сключените застраховки за гостите на хотелите, така че интересуващите се да могат свободно да прочетат тази информация.

Интересно е още да се отбележи, че по тези полици застрахователната сума се определя в лева, когато гостът е българин, и в чуждестранна валута (обикновено в евро) - за чуждестранните туристи. Във втория случай може да бъде определена и равностойността й в лева.

Какво трябва да се направи при настъпване на застрахователно събитие?

Най-важното е незабавно да бъде уведомена администрацията на хотела за настъпилото застрахователно събитие, а тя от своя страна да съобщи за него на застрахователя. След което е необходимо задължително да се изпълняват указанията на застрахователната компания.

Трябва да се знае, че застрахователите по тези полици обикновено не изплащат медицински разноски за санаторно-курортно и възстановително лечение. Не се изплащат обезщетения и за кражби, причинени от роднини до трета степен по права или съребрена линия, както и от хора, които гостът е допуснал в стаята си. Освен това застрахователите не плащат при кражба на пари, ценни книжа, бижута, документи, произведения на изкуството, антикварни предмети, колекции и марки, които не са съхранявани в сейф, както и за багаж, който не е внесен в хотела.

Когато става дума за кражба на багаж, до 24 часа след установяването й застрахованият трябва да я обяви пред местното подразделение на МВР. След което издаденият от органите на властта документ трябва да бъде представен на застрахователя заедно с декларация незабавно, но не по-късно от три денонощия.

Застрахователите обикновено си запазват правото да откажат плащане на обезщетение, ако застрахованият представи умишлено неверни данни или документи или предизвика умишлено възникването на злополука или друга щета. Неспазването на изискванията на застрахователя също може да бъде причина за неплащане на обезщетение.

Общата сума на плащанията от страна на застрахователя по отделните покрити рискове не може да надвишава размера на застрахователната сума по полицата. По закон застрахователят е длъжен да изплати обезщетението в срок от 15 дни след датата на представянето на всички необходими документи. Но ако застрахованият не е платил дължимата от него премия в уговорения срок, застрахователят не носи отговорност за настъпилите застрахователни събития и съответно не изплаща обезщетенията.

Прилики и разлики

Културният и СПА туризмът са предпочитаните от чужденците начини за целогодишен отдих в България. За българите годишната почивка се свежда обикновено до гостувания у роднини или посещения на село.

Чужденците, които избират нашата страна за почивка, обикновено са така наречените ваканционни туристи. Те отделят повече средства, имат по-специални изисквания към почивката и се подготвят повече за нея. Българите предпочитат евтини пътувания до собствените си имоти или до роднини и приятели, като по време на почивката си гледат да свършат и нещо полезно.

Сънародниците ни избират България за отдих заради традицията, защото държат да прекарат почивката с близки и роднини, и поради ниските цени. Чужденците също са привлечени от ниските цени, но обикновено отношението им към дестинацията се формира от предишен опит или от споделено с роднини, както и от надеждна информация от интернет или туроператор.

Българинът харчи дневно 19 – 25 евро, а чужденците - между 70 и 90 евро.

Нашенецът все още решава да почива спонтанно, около две седмици преди ваканцията, докато чужденците обмислят отдиха си два и повече месеца преди почивката.

Близо 95 на сто от хората у нас планират почивката си самостоятелно, докато от 45 до 60 на сто от чужденците го правят чрез посредник.

Между 45% и 65 на сто от чуждестранните туристи използват предплатени пакети. Българите, които използват тази услуга, са между 8 и 10 на сто.

Чужденците почиват по-дълго от българите особено през лятото – 9-10 дни, и 6-7 дни през останалите сезони. Летните почивки на сънародниците ни траят 5- 6 дни, а през останалите сезони – наполовина по-малко от броя на нощувки при чужденците.

Чужденците искат да съчетаят при почивката си два и повече видове туризъм. При българите едва 18 – 25 на сто правят подобен отпускарски микс. Между 55 и 72 на сто от всички почивки са на море. Силен интерес от страна на чужденците има към Тракия, Родопите, Рила и Пирин за разлика от относителната липса на интерес към районите на Стара планина, Дунав и старите български столици.

Удовлетвореността сред българите и чужденците при почивките в някои от сезоните и целевите групи е почти 100%. Делът на неудовлетворените българи и чужденци е между 8 и 11 процента. Българите са най-доволни от природата, чистотата, спокойствието и качеството на обслужване. Чужденците – от природата, отношенията с местните, настаняването, типичната кухня, културните забележителности и условията за ски през зимата.

(Данните са от проучване на консорциума „Синеста“, представено от неговия ръководител Иво Желев. Изследването е продължило от лятото на 2009 г. до лятото на 2010 г., като са били анкетирани над 51 000 човека - хора над 15 години, реализирали минимум една нощувка през активния сезон или извън него. Проучването е част от проекта „Маркетингови проучвания и оценка на ефективността на националния маркетинг“, финансиран по оперативна програма „Регионално развитие“ на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.)

Статистика

Посещенията на чужденци в България през май 2011 г. са 635.3 хил. и нарастват със 7.1% спрямо същия месец на 2010 година, показват официалните данни на Националния статистически институт. Най-голямо увеличение е регистрирано при посещенията с цел почивка и екскурзия и при транзитните преминавания – съответно с 10.8% и 6.7%.

През май 2011 г. посещенията на граждани от страните–членки на Европейския съюз,  се увеличават в сравнение със същия месец на предходната година общо с 4.3%, като най-голям е ръстът при посещенията от Гърция и Румъния – съответно с 19.7% и 11.1%. Намаление е отчетено на посещенията от Люксембург – с 35.4%, Финландия – с 34.7%, Малта – с 25.1%, и др.

Увеличават се посещенията и на граждани от групата „Други европейски страни” – с 9.1%, като най-голям е ръстът на посещенията на граждани от Украйна – с 37.1%, Сърбия – с 36.5%, и Русия – с 24.4 на сто.

През май 2011 г. най-голям относителен дял от общия брой посещения на чужденци в страната ни формират тези с цел почивка и екскурзия – 44.3%, следвани от транзитните преминавания – 28.3%, тези със служебна цел – 16.0%, и с други цели – 11.4 на сто.

Пътуванията на български граждани в чужбина през май 2011 г. са 333.2 хил., или с 2.6% повече в сравнение с май 2010 г. Увеличение на пътуванията е регистрирано към: Румъния – с 22.0%, Македония – с 21.4%, Великобритания – с 18.4%, Унгария – с 16.7%, Израел – с 13.3%, Чехия – с 13.2%, Малта – с 12.6%, Франция – с 9.9%, Русия – с 8.9%, Швеция – с 8.7%, Люксембург – с 8.7%, Португалия – със 7.9%, Австрия – с 6.0%, и др.

Същевременно намаляват пътуванията към: Канада – със 78.3%, Норвегия – с 24.6%, Словения – с 23.3%, Литва – с 19.7%, Дания – с 16.0%, Словакия – с 10.0%, Италия – с 9.2%, Кипър – с 6.8%, и др.

Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират тези със служебна цел – 40.6%, следвани от пътуванията с други цели – 36.7%, и с цел почивка и екскурзия – 22.7 на сто.