Изплащането на щети в системата „Зелена карта” е въпрос на доверие между националните бюра

- Господин Вищовски, бихте ли споделили вашето първо впечатление от България и били ли сте досега в нашата страна?

- В България не съм за първи път, за първи път посетих София в началото на миналото десетилетие, сега съм тук за пети път. Винаги досега съм бил в България по бизнес въпроси и не съм имал възможността да се насладя на престоя си, тъй като бизнес посещенията ми са били доста кратки.

Определно страната ви се е развила доста през последните десет години, и то в положителна посока. Както знаете аз съм от Полша, в периода 1989 - 1990 г.  и при нас, както и при вас, имаше множество политически и икономически промени. През последните двадесет години направихме огромна стъпка напред, което е много важно и за вас, и за нас, най-вече че постигнахме всичко със собствени сили, тъй като нямаме „богати братя” в чужбина. Въпреки това съм реалист и знам, че трябва да променим още доста неща и да инвестираме още много средства, но вече въпросът е кога, а не какво. Ние знаем, че трябва да да спестим средства, които след това да инвестираме. Сигурен съм, че и двете страни ще бъдат успешни за в бъдеще. Независимо от това, че Полша беше приета в Европейския съюз по-рано от България, смятам, че днес имаме еднакви възможности пред себе си.        

- Бихте ли споделили вашата оценка за българския застрахователен пазар и доколко конкурентен е този пазар в сравнение с други европейски пазари?

- Разбира се, имам някои наблюдения над българския пазар, тъй като съм в международния застрахователен бизнес повече от тридесет години, от една страна, а от друга, съм президент на Съвета на бюрата „Зелена карта” и част от отговорностите ми са да научавам повече за застрахователните пазари, разбира се,не в детайли. Моят поглед е върху автомобилното застраховане.

Основният извод,  до който стигнахме след конференцията „Автомобилното застраховане в Югоизточна Европа: трансгранични проблеми и решения”, е и че българският застрахователен пазар страда от същите болести, които имахме ние в Полша преди няколко години. На пазара съществуват различни застрахователни компании, но те все още не са в състояние да осъзнаят, че сътрудничеството помежду им е изключително важно. Конкуренцията, разбира се, е също важен фактор във всяка професионална дейност, но не може да има конкуренция без сътрудничество. Информационният обмен между застрахователните компании е от жизнена важност. Организации като националното бюро, гаранционния фонд, и особено националната асоциация на застрахователите, трябва да бъдат добра платформа за обмен на информация и добро лоби, защото не  трябва да забравяме, че застрахователната индустрия винаги ще бъде третирана и разглеждана като „лошото момче” с идеята, че това са застрахователи, които имат много пари, които взимат пари от клиентите и не плащат, а това не е вярно. Всъщност една от отговорностите на тези организации е да убедят клиентите, обществото и пресата, че в действителност не е така, защото от време на време хората са склонни да забравят и пропускат факта, че застрахователните компании могат да платят само толкова, колкото са получили под формата на премии от другите клиенти. Никой не финансира застрахователните компании отвън или по друг начин, което на практика е изключително важен аспект в дейността на организациите с нестопанска цел като националните бюра и гаранционните фондове. От друга страна, виждам, че застрахователните компании продължават да се конкурират на база дъмпинг, което е изключително опасно. Ние имахме същата болест на полския пазар преди три години.

За съжаление през 90-те години седем застрахователни компании банкрутираха, а те бяха големи застрахователни компании. Тези компании имаха политиката да предлагат все по-евтини и по-евтини полици, като накрая нямаха достатъчно пари да финансират своята дейност и бяха затворени. Изключително важно за пазара на застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите е, че това е дългосрочен бизнес, дори и да затворите застрахователната компания, някой трябва да изплати обезщетение на клиентите. В Полша вместо тези фалирали компании само по застраховката „Гражданска отговорност” от Гаранционния фонд и Националното бюро сме изплатили повече от 52 млн. евро. Въпреки това все още има отворен резерв от 12 млн. евро. Друго, което също е важно, е застрахователните комании да разберат, че конкурирането на ниво дъмпинг ще доведе само до едно нещо, а именно ще направи много трудно тяхното излизане на печалба. Мисля, че това е болест на младите пазари, но съм сигурен, че и вие ще откриете, че това не е правилният начин да се развива застрахователен бизнес. Факт е, че съществува идентична ситуация на много от пазарите и рано или късно тази практика ще се промени.     

- Бихте ли коментирали финансовата дисциплина и стабилност на бюрата и техните членове?

-                 ;         Като цяло финансовата дисциплина не е лоша и за нас в Съвета на бюрата това е една важна тема в настоящия момент. В момента отделяме доста време да дискутираме финансовата ситуация на някои от пазарите, имаме специален комитет за мониторинг, който се занимава ежедневно с всички финансови проблеми на застраховането, проверка на финансовата стабилност на кандидатите за членство в системата „Зелена карта”, както и на всички членове, защото след повече от  60 години дейност от нашата практика става съвсем ясно, че не само новите членове могат да причинят проблеми ,а също и старите членове, особено тези от т.нар. силни застрахователни пазари. Защото има пазари, които са наистина силни, като холандския, немския и френския пазар. Навсякъде можем да имаме фалити на застрахователни компании и някой трябва да финансира тези фалити, но въпросът е не само във финансирането, а и в организацията на обслужването на клиентите на международно ниво. Към настоящия момент в Европейския съюз всяка полица е валидна не само на локалния пазар, но и във всички 32 държави от европейското икономическо пространство и инциденти могат да се случат навсякъде. Някой трябва да е отговорен за организацията на обслужването на клиентите и паричните трансфери. От тази гледна точка стабилността на бюрата е изключително важна - как те се финансират, как са организирани, как са изградени връзките между бюрата и техните членове и каква е връзката между бюрото и държавните власти. Тук е мястото да се отбележи нещо, което е много важно, бюрата са неполитически организации, организации с нестопанска цел и би трябвало да бъдат освободени от държавно влияние. Бюрата трябва да са независими, но те трябва да поддържат тясна връзка с надзорните органи.

Всяко бюро в Съвета на бюрата има един глас и всеки глас е с равна тежест. Всяко бюро е отговорно да използва своя глас и всеки глас е важен. Аз като президент на Съвета на бюрата отделям доста време да убеждавам членовете да бъдат по-активни. В случая с българското бюро председателят на бюрото е от няколко години член на управляващия комитет и той е много активен. В голяма част моето посещение тук е резултат от неговата дейност. От друга страна, имаме различни ситуации на различните пазари. Съществуват силни бюра и по-слаби бюра, имам предвид по-активни и по-слабо активни бюра, не всяко бюро е добре подготвено да има международна активност. От друга страна, има бюра, които са финансово много силни, и други бюра, които не могат да бъдат толкова финансово силни, защото те са малки и оперират на малки пазари. Не е възможно да бъдат сравнени пазарите на Черна гора, Молдова и Македония с тези в Германия, Франция и Великобриания, просто техният размер е различен. Тъй като малките пазари никога не могат да генерират същото ниво на премии като силните пазари, но което е много важно, това е наша отговорност, отговорност на Съвета на бюрата да достави колкото е възможно най-много информация и не само да контролира, но и да поддръжа бюрата, да създават финансовите гаранции.    

- Какви са последиците в резултат на неизпълнение на задълженията на застрахователните компании?

-  Съществуват различни неизпълнения. Например такива, свързани с несъстоятелност или фалит на застрахователните компании. Това поражда сериозни стопиращи последствия за всички пазари, защото, когато фалират застрахователни компании, трябва да се  изплатят всички задължения до последното евро, а тези задължения могат да представляват много пари и процесът може да отнеме много време. От тази гледна точка е много важно всяко бюро да бъде много активно в комуникацията със своите членове. Другият проблем на организацията на застрахователните компании и финансовата стабилност е професионалният състав. Ако застрахователните компании не са в състояние да платят навреме, отговорно е бюрото. Ние имаме тази система и ако застрахователната компания не е в състояние да плати навреме, националното бюро на засегнатата страна има възможността да изпрати съответното искане към бюрото на изплащащата страна, което от своя страна има задължението да плати в съответния период от време. Но в крайна сметка това бюро трябва да получи парите от застрахователната компания. Ако компанията не плати, това означава на солидарна основа да се финансира съответното национално бюро на изплащащата страна. Така че както виждате това е въпрос на солидарност на пазара

Бюрото трябва да бъде проактивно и да доставя възможно най-много информация на своите членове и особено на членовете на надзорните структури, давайки им по този начин възможността за реакция в аванс. В системата „Зелена карта” като цяло имаме изключително нарастване на щетите. За период от десет години се наблюдава нарастване с повече от 90 000 инцидента само в тази система. За последната година ние сме изразходвали повече от 1,7 млрд. евро за тези щети. Можете да си представите какво количество пари са това. Изплащането на тези щети е и въпрос на доверие. Аз трябва да вярвам на българския пазар и да имам доверието, че когато изплащам щети, ще си получа парите обратно. Вярно е и обратното - българският пазар и българското бюро трябва да вярват на мен. В подобен случай, ако например полски туристи, дошли на почивка в България, която е много популярно място за екскурзии, причинят инцидент, след изплащането на щетите българската страна ще очаква да си получи парите от мен. Всичко това означава, че ако някой не изплати съответните суми обратно, то той нарушава работата на цялата система и всичките й 45 членове.

Нашата дейност като Съвет на бюрата и управляващ борд се изразява в това да защитим цялата система от подобни ситуации. Защото можем да си представим, че всичко може да се случи - фалит на застрахователни компании или възникване на много големи щети. Обикновено претенциите не са особено високи, средно 4000 - 6000 евро, но както знаете, съществуват и такива за милиони - тунелът Монблант и т.н. В много случаи възникналите щети са на стойности много над, да речем, 50 млн. евро и някой трябва да плати. Ако застрахователните компании изпаднат в невъзможност, породена например от недостатъчност на тяхната презастрахователна програма - някой отново трябва да плати. В общия случай много от застрахователните компании нямат възможността за изплащане на обезщетения в размери от порядъка на 50 млн. евро, но системата „Зелена карта” трябва да е готова да посрещне такива щети.

  - Бихте ли споделили някои специфични проблеми, които са настъпили след присъединяването на Полша в Европейския съюз?

- Да, аз не знам със сигурност дали българският пазар реализира същите резултати към настоящия момент, но мога да кажа, че в последните години наблюдаваме изключително голямо нарастване на броя на инцидентите, причинени от полски граждани в чужбина. Преди присъединяването на страната към Европейския съюз тези инциденти бяха около 10 000 на година, сега те са 40 000. Това означава, че те са нараснали четири пъти и пазарът трябва да бъде подготвен за това.

Пазарът трябва да бъде в състояние да финансира всички щети дори и те да нараснат в много висока степен. Това, което е много важно, може би съществува същата ситуация и в България, средният размер на щетите на местния пазар е значително по-нисък. За пример средният размер на претенциите на вътрешния пазар в Полша по „Гражданска отговорност” на автомобилистите е около 1400 евро. За сравнение средният размер на щетите, отнесено към системата „Зелена карта”, което означава платени в чужбина, е около 5000 евро. Както виждате, съществува много голяма разлика, която заедно с нарастване на броя на щетите трябва да бъде финансирана от застрахователните компании. За целта те се нуждаят от пари. Тук можем да се върнем на въпроса с дъмпинга на цените. Как мога да генерирам премиен приход, от който да мога да изплащам обезщетения, ако правя дъмпинг на цените? Това е много чувствителна тема.

Друга много важна промяна е тази, че вашата дейност, имам предвид дейността на българското бюро, преди беше установена на съществуваща база „Зелена карта”, имам предвид зеления документ. Сега имаме застрахователно покритие, базирано на съществуваща регистрационна табела, регистрация на превозното средство. Това е друг стълб на системата „Зелена карта”. След присъединяването към Евросъюза застрахователните компании трябваше да инкорпорират, да включат в калкулациите си към премията на местната „Гражданска отговорност” и премията за „Зелена карта”, защото съгласно директивата за застраховане на моторни превозни средства съществува само една премия, един териториален обхват на полицата и един риск. Затова вече няма възможност от клиента да се иска допълнително заплащане, ако той възнамерява да пътува в Европа. Така че, връщайки се на въпроса с дъмпинга, вместо намаляване на цените е необходимо тяхното увеличаване

Например ако в миналото имахме премия по „Гражданска отговорност” за местния пазар, да речем, 50 евро и например 20 евро за „Зелена карта”, то сега е необходимо да прибавим тези 20 към 50-те. Може би не директно, защото не всеки ще пътува в Европа, но на текуща база трябва да обединим двете премии в нашата система.

Другото, което трябваше да направим след присъединяването си към Европейския съюз, бе да обучим членовете. Посветихме много време на организирането и провеждането на семинари за обучение на застрахователните компании и всички заинтересовани страни, които желаеха да научат нещо за системата „Зелена карта” и директивата за застраховане на моторни превозни средства, защото на практика сега имаме две системи - системата „Зелена карта” и въпросната директива. Това представлява нови отговорности, нови проблеми и съществува голяма необходимост от обучение на много хора от застрахователната индустрия, включително и за мен. Затова и аз съм участвал в множество подобни семинари и презентации, някои от които бяха наистина много продължителни, тъй като възникваха много въпроси.

Другото, което правим, включително и в настоящия момент, е редовно да обучаваме представителите на полицията. Не знам с точност колко полицейски служители са преминали тези наши обучения досега, но те със сигурност са хиляди. Беше необходимо да им доставим много информация относно основите на застрахователното покритие, свързана не само с установяването на това дали „Зелена карта” съществува или не, но и за това как да проверяват кои превозни средства са освободени от необходимостта да притежават „Зелена карта”, как да проверяват дали превозните средства са застраховани или не, кой би могло да бъде контролиран и кой не, така че това е една от дейностите, които редовно осъществяваме и към момента. На всеки два месеца имаме срещи с представители на полицията, където обучаваме настоящи и новопостъпили служители. Тези обучения са наистина успешни. В началото бяхме скептично настроени дали полицията реално ще използва информацията, която предоставяме, но сега полицията ни търси и настоява за организирането на такива семинари и обучения за техните служители. Това, което също е много важно, е, че при всеки конкретен случай полицейските служители могат да се свържат с нас и да получат информация за това какви трябва да бъдат техните действия например при инцидент, в който чужденец няма „Зелена карта” или изобщо някаква застраховка и т.н. Това представлява много важен момент от нашата дейност. Другото, което е важно за нас, е фактът, че някои от съседните ни държави са членове на Европейския съюз, а други, като Русия, Беларус, Украйна и т.н., не са. С първите работим на база единно застрахователно покритие, а с вторите на база съществуващата „Зелена карта”. Това налага необходимостта да бъдем подготвени за инциденти и от двата вида. Допълнително, ако си припомним мястото на Полша върху картата на Европа, ще се убедим, че ние представляваме голяма транзитна зона. Почти всеки, който желае от Русия, Беларус, Украйна да пътува към западните държави, трябва да прекоси Полша. Затова имаме многобройни инциденти с превозни средства, регистрирани в тези държави. Вярно е и обратното - имаме също много инциденти, предизвикани от водачи, идващи от Западна Европа, пътуващи на изток. Затова трябва да бъдем подготвени за такива ситуации.

Във вашия случай, тъй като България е популярна туристическа дестинация и на фантастичното крайбрежие на Черно море идват не само граждани на съседните ви държави, но и много германци, унгарци, поляци, руснаци и т.н., налага се да бъдете подготвени за новите предизвикателства точно както ние трябваше да се подготвим за тях. Защото, ако отваряте границите си, ще има повече хора и повече инциденти, за които трябва да бъдете подготвени.

В общи линии това са основните промени, на които мога да се спра към момента.

  - Както знаете, у нас съществува проблем със задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите - румънски граждани управляват на територията на Румъния автомобили с български регистрационни номера, чиито застраховки са сключени в България. Имате ли информация за подобни проблеми в някои от другите страни, членки на системата „Зелена карта”? Имали ли сте някога такъв проблем и в Полша?

- Това са два въпроса, които засягат една много чувствителна материя. По време на днешната конференция цялата първа част бе посветена на тази тема. Моята първа реакция бе, че съществуват по-важни въпроси за българския застрахователен пазар от тези. Защото въпреки няколкото хиляди инциденти, причинени от такива граждани в Румъния, това представлява не толкова значим проблем за българския пазар в сравнение с другите такива.

От друга страна, аз мисля, че няма необходимост от промени на законодателството, въвличащи всички тези институции, като парламента, министерство на финансите, министерство на правосъдието, полицията и т.н. Въпросът е да се използва по най-добрия начин законодателството, което притежавате сега, както и да бъдете последователни. Аз мисля, че съществува възможност да накарате хората да спазват правилата които имате в България. Това е задача на полицията и органите по регистрацията на моторни превозни средства да наложат спазването на правилата.

От друга страна, съществува и въпросът какво трябва да направи румънската страна. Както стана ясно днес от презентацията на нашия румънски колега, те притежават съответните законови регулации и аз мисля, че отново проблемът е в тяхната реализация в практиката.

По мое мнение днешната среща и конференция, въпреки че не бе първа по рода си, бе първият толкова отворен форум, предоставящ възможността за обмяна на много информация и гледни точки, който не просто сигнализира, а посочва точно какви са проблемите. Вероятно днешната конференция ще се превърне в импулс за следващата крачка за решаването на тези проблеми.

По втория въпрос - за щастие ние не сме имали такива проблеми като цяло. Имаше няколко изолирани подобни случая с румънски граждани, закупили употребявани автомобили в Полша, които след пристигането си в Румъния не са ги пререгистрирали там и са причинили произшествия. В тези случаи се наложи ние да изплатим обезщетенията. Разбира се, това представлява потенциална опасност. За съжаление дори и да разполагаме с перфектната система, не можем напълно да изключим такива ситуации. За щастие полските граждани внасят много превозни средства от Европа. Полша не е държава, която експортира много употребявани автомобили за разлика от някои съседни на нас държави, като Франция, Белгия, Холандия и Германия, които изпитват притеснения, че полски граждани биха могли да употребяват автомобили с техни регистрационни табели. Тук имаме размяна на ролите. Те налагат на всеки да пререгистрира превозното си средство, което по своята същност представлява трансфер на риска между бюрата, така че ситуацията е повече или по-малко изяснена. Така че аз съм сигурен, че този проблем между румънския и българския пазар ще бъде разрешен и че това е само въпрос на време.

  - По ваше мнение кои са основните приоритети на Съвета на бюрата, целящи подобряване на системата „Зелена карта”?

- Както знаете системата „Зелена карта” е в употреба повече от 60 години - това представлява много дълъг период от време. Това обаче не означава, че всичко е регулирано и ние сме удовлетворени. Напротив - това е жива система, изправяща се пред нови проблеми и ние трябва да ги решаваме. Пред нас има няколко основни предизвикателства. Едно от тях е това, което вече споменах, а именно финансовата стабилност, и ние правим най-доброто, на което сме способни, за да подобрим стандартите за финансова стабилност сред всичките си членове.

Другото ново нещо е борбата срещу измамите, защото те представляват значителен проблем в Европа. Според последни изчисления, защото никой не може да каже със сигурност, че между 10% и 20% от обезщетенията са изплатени неправомерно. Това представляват много пари, за спасяването на които ние трябва да се борим.

Друго нещо, с което се занимаваме в Съвета на бюрата, е да работим с директивата за застраховането на моторни превозни средства. Ние сме отговорни не само за системата „Зелена карта”, но също и за т.нар четвърта моторна директива, ние координираме дейността на застрахователните гаранционни фондове, компенсационните органи, информационния център и отчасти представителите за уреждане на претенции. Към момента имаме изключително много работа.

И в допълнение нещо, което не е изключително важно, но същевременно не е и маловажно, ние успоредно работим и за развитието на нашата система. Към момента имаме 45 членове и с голяма степен на вероятност от 1 януари следващата година ще имаме един допълнителен,  46-ти член - Черна гора. Все още дискутираме въпросите, свързани с териториалния обхват и финансовите критерии за новите членове. Все още съществуват отворени въпроси относно кандидатите и потенциалните членове на системата и ние трябва да сме подготвени да приемем или отхвърлим техните кандидатури. Със сигурност трябва да има реални връзки между кандидатите и настоящите членове изразяващи се в трансграничен трафик - това е първото. Второ - трябва да има финансова стабилност. Ако съответният пазар не е в състояние да генерира премиен приход, позволяващ плащането на вноските към системата „Зелена карта”, плащането на програмите за презастраховане, гаранционния фонд, както и изплащането на обезщетения - няма начин кандидатът да бъде приет за член на системата „Зелена карта”.

Както можете да видите, към момента съществуват някои приоритети, представляващи важни аспекти. Допълнително стоят въпроси, свързани с ревизия на арбитражните правила, защото, както се убедихте, всяка година ние трансферираме значителни средства между различните страни и застрахователните компании и от време на време възникват проблеми относно разбирането на правилата в системата „Зелена карта”. В някои от случаите възниква объркване и различни интерпретации. Така че ние се нуждаем от правила да разрешаваме тези спорове. Ние имаме медиация и арбитраж. След тези 60 години  работа, аз мисля, че сега е добро време за ревизия на споменатите арбитражни правила, за да бъдат те достатъчно добри при решаването на проблемите. Накрая в заключение можем да кажем, че обикновено системата „Зелена карта” и националните бюра трябва да работят по начин, по който никой да не забелязва, че те съществуват. Това означава, че всичко е добре организирано, без възникването на някакви ненужни проблеми. Това е основната идея, която звучи идеалистично, но ние трябва да правим най-доброто, на което сме способни, за да постигнем това ниво.

Юрист по образование, Мариус Вищовски започва професионалната си кариера през септември 1979 г. в познанския клон на застрахователна и презастрахователна компания WARTA като ръководител на отдел за оценка на вземанията по сини и зелени карти. От 1996 г. до септември 2000 г. той е председател на Надзорния съвет на асоциацията на полските автомобилни застрахователи, от 1996 г. до 2005 г. той е едновременно и председател на Надзорния съвет на застрахователния Гаранционен фонд. Мариус Вищовски публикува множество статии за гражданската отговорност по отношение на използването на моторни превозни средства и застрахователното право в Полша. Има активна роля в законодателния процес в качеството си на член на Съвета за развитие на финансовия пазар към министъра на финансите на Република Полша.