Най-голямата награда е бивш студент да благодари и да се похвали с успехите си

                  ;       

            - Проф. Христосков, тази учебна година е различна от всички досега. Какво я прави толкова специална?

            - За нас тя се отличава с това, че това е десетата годишнина от основаването на Висшето училище по застраховане и финанси. Предвиждаме да проведем поредица от събития, в които най-важна е академичната част. Ще имаме конференции, посветени на застраховането, осигуряването, на финансовата сфера. Имаме щастието при нас да работи проф. Гроздев, който е един от най-добрите математици в България. Той е донесъл чрез средношколците и чрез студентите много международни награди на България. Така че едно от събитията ще бъде математическа олимпиада. Тя ще се проведе във ВУЗФ. Върхът на честванията ще бъде  международна конференция по глобални и регионални въпроси на финансовата система и предизвикателствата, пред които тази система е изправена. Предвиждаме тук да присъстват учени от световна величина, а също и представители на международните финансови институции. Нашата цел е ВУЗФ да даде част от отговорите  дали сме готови за тези предизвикателства. В учебната ни програма отличителното е, че тази година започваме съвместна бакалавърска и магистърска програма с университета в Шефилд. Досега имахме само бакалавърска програма.

            - Тя стартира успешно от тази година и вече има приети студенти?

            - Да. Имаме, естествено, и студенти бакалаври в по-висок курс, но с по-голям брой студенти и с пълен курс преподаватели в университета в Шефилд и от България започваме тази година. Завършилите съвместната ни програма с Шефилдския университет ще получат две дипломи. Една българска и една от Университета в Шефилд. Даваме възможност, съгласно споразумението, студентите, които желаят да си получат дипломите при завършване лично в Университета в Шефилд. Другото важно в нашите учебни планове е, че даваме възможност на студентите извън редовните си лабораторни, учебни занятия по учебните планове да се подготвят тук, при нас, по чужди езици, основно английски. Даваме възможност обучението по магистърската степен да бъде изцяло на английски език, както и по българската програма. Вече няколко години имаме българска програма за обучение по финанси, мениджмънт и маркетинг, а сега вече и с Шефилд. За в бъдеще искаме да разширим броя на студентите и броя на програмите за обучение по английски език, за да излизат оттук подготвени кадри не само за нашата финансова и застрахователна сфера, но също така и за световните пазари.

            -На световно ниво пазарът се отваря все повече към азиатските страни. Според вас къде българските студенти биха могли да се реализират и какъв е процентът на чуждестранните студенти?

            - Точно това щях да отбележа. Ние се насочваме към тази ниша от две посоки. От една страна, привличаме студенти от тези страни и вече имаме студенти от Индия, Бангладеш и  други Далекоизточни страни, а също и студенти от Близкия изток. Имаме студентка от Казахстан в тази международна програма. От друга страна, сме сигурни, че освен тези студенти и част от нашите възпитаници, които завършват програмата на Шефилдския университет или нашата програма за обучение по английски, ще намерят своето място в тези страни. Искам да кажа, че българският застрахователен пазар, особено осигурителният пазар, въобще небанковите финансови институции, създават широко поле за работа и за реализация на нашите студенти. Наши студенти работят и в част от държавните институции - в Агенцията по приходите, в НОИ. Ние непрестанно правим изследвания и следим какво става със студентите, които са завършили вече ВУЗФ, а това са над 1000 души. Над 90 на сто от тях, точно 92 процента, работят във финансово-кредитната сфера и финансово-кредитните институции, в това число и в държавните институции. По-голямата част са в частния сектор. Нещо повече - ние вече имаме над 30, може би вече над 40 човека, които заемат ръководни длъжности на междинно и на над средно ниво в тези сфери. Във всички случаи средната им заплата въпреки кризата е над 1000 лв. Това са нашите приоритети.

            - Това е и огромен стимул за кандидатстване във Висшето училище по застраховане и финанси. Какъв беше напливът тази година в сравнение с останалите?

            - За съжаление миналата и тази година са лоши за българското висше образование въобще, не само за нас. Това е така по простата причина, че утвърденият държавен прием като брой студенти се запази на високо ниво, а випуските непрекъснато намаляват. Освен това едно изследване показва, че поради членството ни в ЕС и отвореността на европейските университети, които между другото имат същия проблем в резултат на демографското свиване на населението - между една четвърт и 30% от българските кандидат-студенти средношколци ще кандидатстват в чужбина. А от тези, които завършват езикови гимназии и специализирани гимназии с добро изучаване на английски език - около 65%-66%. Тоест около две трети от кандидат-студентите ще се насочат на Запад. Поради това тазгодишният ни прием на бакалаври е по-малък в сравнение с предходните години или по-скоро е равен на миналата година, тъй като все още продължаваме да приемаме студенти. Това обаче не се отразява сериозно на обучението във висшето училище, защото завършилите бакалавърска степен, почти 80 на сто от тях, продължават обучението си в магистърска степен при нас. Това, което е характерно тази година, е, че се увеличава броят на студентите, завършили бакалавърска степен, които идват, за да продължат магистратура при нас. Това се дължи на факта, че ние ги привличаме не само със съвместната ни програма с Шефилдския университет, но и с чисто нашите български магистърски програми.

            - И все пак какъв е броят на хората, които, завършвайки ВУЗФ, остават извън периметъра на работодателите?

            - Данните, които ние наблюдаваме в регистрите на НОИ, показват, че нямаме студенти, випускници, регистрирани като безработни. Вероятно една част от тях, малка част, се изключват сами от търсенето на работа поради майчинство и други причини. Нямаме информация и за тези, които са отишли в чужбина да продължат образованието си, защото има и такива. Чрез нашия Център за професионално развитие, т.нар. Кариерен център, съдействаме на нашите студенти да си намерят работа, като използваме и механизма на преддипломните стажове. Тоест всеки бакалавър в последната година на своето обучение, в четвърти курс, преди да положи своя държавен изпит, в продължение на един месец е на стаж с поставена точна, конкретна задача в институциите, с които имаме договори. Това са най-големите застрахователни институции, всички пенсионноосигурителни дружества, почти всички банки, големи бизнес структури, както и почти всички държавни институции в България с финансова насоченост. Именно по време на този стаж нашите випускници са „харесвани“ от работодателя и много често това е единият от пътищата те да си намерят работа. Не бих казал, че въпреки кризата нашите студенти срещат затруднения в намирането на работата.

            -В контекста на празничното настроение нека ви попитам кой випуск за всичките тези години, през които сте тук, е оставил най-ярък спомен в съзнанието ви?

            - Естествено, това е първият випуск. Тогава аз като управител на НОИ полагах усилия поне двама-трима от най-добрите студенти да работят в НОИ. Бях почти сигурен, че ще дойдат, защото  бяха направили курсови работи, участваха в студентски конкурс за най-добра разработка на осигурителен или застрахователен модел. Съдействах техните работи да бъдат публикувани в бюлетина на НОИ. За мое най-голямо съжаление, не казвам огорчение, въобще не можах със заплатите на НОИ да ги привлека. Тези най-добри студенти ми казаха, че в застрахователните дружества започват с заплата около 1200 - 1500 лв. и че заплатите в НОИ въобще не ги удовлетворяват. Запомнил съм това със съжаление и едновременно с това с убеждението, че нашите студенти, моите студенти, са много добре ориентирани в пазара на труда.

            - Значи ли това, че нямате любими студенти, а всички ваши възпитаници, които са се реализирали добре, са като огърлица на славата?

            - Така е, това определено е така, но все пак човек има слабост към първата любов, към първото дете, към първия випуск и т.н.

            - Сега трябва да чакате друго първо нещо като първата голяма награда за университета например?

            - Надявам се. Наистина университетът заслужава да получи някаква държавна награда по повод десетгодишнината си. Това може да бъде най-малкото жест на засвидетелстване на достатъчно внимание от министъра на образованието. Такова внимание ние, естествено, винаги сме имали и от г-н Дянков, и от премиера, и от Народното събрание, и от президента. Надяваме се да имаме такава изненада, защото нашето училище заслужава такова уважение. Естествено, най-голямото уважение за един преподавател е, когато на улицата го срещне студент, когото той не е запомнил и все още се чуди от къде познава този младеж и той благодари за годините, прекарани тук и се похвали с успеха си. Това е най-голямата награда.