Може ли ранен в катастрофа да съди и виновния, и застрахователя му?

Пострадалите от катастрофи, които търсят обезщетение от виновните, често не могат да си съберат присъденото. И тогава се насочват към застрахователя. Снимка: Архив

13-годишно момиче бере душа, след като беше пометено на пешеходна пътека в София на път за училище миналия четвъртък.

Черната статистика на МВР сочи, че от началото на 2011 г. 552 души са намерили смъртта си на пътя, а 7002-ма са ранени в 5610 катастрофи.

Често се случва пострадалите да водят битки в съда, но много рядко успяват безпроблемно да получат обезщетението си за преживените болки и страдания.

Това поставя въпроса може ли след катастрофа, причинила вреди, пострадалите да търсят едновременно обезщетение от виновника за произшествието, и от застрахователя му? На този въпрос трябва да отговори до два месеца Върховният касационен съд (ВКС). В момента Търговската му колегия подготвя тълкувателно решение по темата, а стотици казуси са спрени и чакат думата на върховните магистрати.

Тълкувателното решение на практика има силата на закон. То е задължително за всички органина съдебната власт. Писането му по въпроса за обезщетенията се наложи, тъй като съдебната практика е противоречива. Едни съдии приемат, че ако някой пострадал си е потърсил обезщетението в рамките на наказателен процес срещу виновния и то му е присъдено, той няма право да насочи пряк иск и срещу застрахователя на “Гражданска отговорност”. Без значение дали осъденият да плати, го прави. Други са на противоположното мнение.

А правосъдието трябва да е предвидимо. Иначе няма как да е справедливо. Но решението по тълкувателно дело № 1 за 2010 г., което е ключово за равния изход по исковете за обезщетения при произшествия, се бави вече близо две години. То бе образувано на 13 април 2010 г., но дълго време бе спряно. Причината е, че чакаше произнасяне по друго тълкувателно дело, което да отговори на въпроси, свързани с процесуалния ред - 2/2010 на Гражданската и Търговската колегия на ВКС. Решението по дело № 2 дойде на 28 септември 2011 г. и отпуши и делото за застраховките.

Много от пострадалите при катастрофи, предпочитат да потърсят вредите си по време на наказателния процес срещу извършителя. Така не им се налага да плащат 4% държавна такса, нито да събират някакви специални доказателства (експертизи например), тъй като по презумпция всичко необходимо е събрано от прокуратурата при разследването. В същото време обаче осъдените не могат да изплатят обезщетенията. Особено ако при катастрофата има причинена смърт, определената от съда кръвнина е голяма, а присъдата е ефективна. Тогава обезщетението си остава само на хартия. Защото в затвора не се печелят пари. И пострадалите или близките на загиналите се насочват към застрахователя. Според Гражданския процесуален кодекс ищецът не внася такси по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.

Двойно обезщетение няма как да има. То вече би било обогатяване. Ако някога виновният плати лично, застрахователят може да си потърси обратно парите. Това е нормалната човешка логика. Но се оказва, че не винаги е и нормалната законова логика.

Затова и търговските дела 925/2009 г. и 1038/2009 предизвикаха председателя на Върховния касационен съд Лазар Груев да разпореди образуването на тълкувателното дело.

925/2009 е дело на върховните съдии Росица Ковачева, Лидия Иванова (докладчик) и Емилия Василева. То стига до тях по жалба на Нели и Любомир Досеви и Христо Христов. Първите са загубили сина си в катастрофа през 2004 г., а Христов е пострадал сериозно при произшествието, причинено от водач на “Форд”. Като първа инстанция на 29 юли 2008 г. Софийският градски съд (СГС) разглежда делото на Досеви и Христов срещу “ДЗИ-Общо застраховане”, който е застраховател на осъдения за катастрофата. СГС уважава част от иска. Година по-късно обаче втората инстанция - Софийският апелативен съд (САС), напълно преобръща нещата. На 19 март 2009 г. апелативните магистрати обезсилват решението на градските и прекратяват производството с мотива, че искът е недопустим. Мотивът е, че пострадалите вече са упражнили правото на обезщетение за понесените вреди с граждански искове в наказателния процес. Така те нямат право на пряк иск срещу застрахователната компания, независимо дали и в какъв размер вредите им са удовлетворени от причинителя на катастрофата.

Пострадалите обаче атакуват решението на САС пред Върховния касационен съд. Доводът им е, че за да гарантира интересите на пострадалите, законодателят им е предоставил две възможности за защита на правото им да получат обезщетение: от причинителя на вредата и отнеговия застраховател. Ако виновният плати, това би намалило размера на обезщетението, което ще се търси от застрахователя, или би го погасило напълно. Това не би трябвало да се отразява на допустимостта на иска срещу застрахователя, а само на евентуалното му уважаване от съда. Защото реалното обезщетяване се постига, когато пострадалият получи дължимата си сума, а не с осъждането на извършителя.

Това е и становището на този състав на ВКС. Той допуска иска на пострадалите да бъде разгледан. Но заради противоречивата практика сезира председателя на ВКС.

По същия начин постъпват и върховните съдии Таня Райковска, Дария Проданова и Тотка Калчева, които разглеждат търговско дело 1038/2009. То е образувано по жалбите на Йорданка и Димо Стоянови срещу решение от 22 юни 2009 г. на САС, оставило в сила решение на СГС от 20 януари 2009 г. В СГС Стоянови искат от “Гаранционен фонд” 62 000 лв. обезщетение за това, че на 6 декември 2000 г. шофьорът без книжка Иван Забунов с москвича си е причинил катастрофа, при която загива синът им Иван. Забунов е признат за виновен за произшествието от наказателния съд и според присъдата той трябва да плати обезщетение на сем. Стоянови. Плащане обаче няма и хората завеждат гражданско дело срещу “Гаранционния фонд”. СГС обаче приема, че тъй като в наказателния процес срещу Забунов е уважен искът за вреди на Стоянови, то отговорността на фонда не може да бъде ангажирана. До същия извод е стигнал и САС.

На 23 март 2010 г. ВКС допуска този иск и спира делото до произнасянето на тълкувателното решение. Върховните съдии нареждат, че в едномесечен срок Стоянови трябва да внесат 1240 лв. държавна такса.

Сега остава ВКС да намери законовия баланс между интересите на застрахователите и на жертвите на катастрофи. Така че присъдените обезщетения да не остават кухи пожелания, а пострадалите да имат истинска защита.

Доротея Дачкова