Надминах мечтите си

- Доц. Вазов, тази година е юбилейна за Висшето училище по застраховане и финанси. Как се сплотява академичната общност, така че да се превърне в живо дишащ организъм?

- Академичната общност е това съчетание от професори, студенти, администрация. Аз не правя разлика. Не може да има само професори. Ако имаме само професори и доценти, тогава нямаме академична общност, а също и ако имаме само студенти.Университетът това е дори и самата сграда.

- Как поддържате баланса между всички тези елементи?

- Не е трудно, защото образованието е нещо много особено като обществен начин на живот, като форма на бизнес. Защо? Обществото го подценява, но развитието и качеството на едно общество е функция на неговото образование. Ако разбереш това, нещата не са трудни. Навремето имаше митове и легенди за голямото хубаво социалистическо образование. Ние сме нямали никакво образование тогава. Ако сме имали преди 20, 30, 40 години качествено образование, сега щяхме да имаме добро общество. Образованието ни е давало купища информация, хвърляна насипно, без някаква насоченост и перспектива, с никакво учебно и научно съдържание. Тази информация се е  нахвърляла в главите на децата в условията на морална деградация на обществото и доносничеството. С една дума, ти завършваш средното или висшето си образованение като един многознайко, тотално неполезен на обществото. Осъзнавайки това, ти тръгваш да оцеляваш по пътя на интригата. Това може да е добре от гледна точка на човека без амбиция, на този, който иска всичко да му е сигурно, да стои на диванчето и да яде кюфтетата, но това не е добре за обществото. На мен може и да не ми се ядат кюфтета, но бях длъжен да го правя. Аз исках да правя нещо друго и както виждате, вече съм го направил.

- Сега успявате ли да разгърнете себе си? Това, което искахте, направихте ли го?

- Нещо повече, това рядко се случва в един човешки живот, но аз надминах мечтите си. Дано Господ да не реши нещо друго, но за мен това, което е станало, е много повече от мечтите ми. Аз отварям старите стратегии, които съм правил преди шест, седем, осем години и всичко, което съм мечтал, е направено. Всичко това е изписано, защото един университет не се прави просто така. Преди това се разписва  как, какви хора да назначиш, какво ще ти струва. Трябва да имаш специални бизнес планове, защото трябва да оцелееш във времето. Държавата не дава и стотинка и никога не е давала. Това, което е постигнато, е изцяло с ресурс на университета.

- Кой ви помага най-много не само финансово, а и като цялостна подкрепа?

- Банките, колегията, екипът, който съм изградил тук, много ми вярва. А и аз направих нещо много важно - взех от бизнеса вицепрезидент. Това е Детелина Смилкова, която във времето и пространството доказа и успя да направи невероятни неща за университета. Тя не мисли консервативно като професорите и има своите разбирания.

- Имаше ли момент, в който през всичките тези години сте се отказвали?

- Не. Категорично не.

- Предстоят множество семинари и събития, с които ще се отбележи десетгодишнината. Има ли събитие, което очаквате с най-голямо нетърпение?

- Най-голямата ми грешка би била да подценя някое събитие. Имам четири големи конференции, последната е заключителната конференция, със сериозно международно участие, но и другите са също много важни. В момента в който подцениш едно събитие и кажеш - това не е толкова важно, загубил си всички.

- Какво бихте пожелали за себе си и за своите колеги?

- На себе си, а и на колегите си - да сме живи и здрави, защото, когато го има това, всичко е лесно. Когато ти си весел, усмихнат, динамичен, имаш желание да твориш. Когато си болен, когато психически не си добре и си претоварен, тогава не можеш да раждаш, не можеш да създаваш. Тогава оцеляваш.

- Какви са мечтите ви за този университет? Какво искате да се случи след още десет години?

- Да влезем в първата десетка на европейските специализирани висши училища.