Застрахователният пазар ще остане стабилен и през 2012 г.

Стоян Мавродиев - председател на Комисията за финансов надзор, пред в. „Застраховател прес“

 

Визитка:

Стоян Мавродиев е избран за председател на Комисията за финансов надзор от Народното събрание на 16 юни 2010 г. с 6-годишен мандат.

Има магистърска степен по право, получена от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и магистърска степен по финанси - от  Университета за национално и световно стопанство. Освен това е завършил редица курсове в Международната данъчна академия (IBFD) в Амстердам, Холандия.

Професионалната си кариера започва през 1991 г. като правен, данъчен и бизнес консултант в Price Waterhouse Coopers. През юни 1996 г. става  основател и управляващ съдружник на United Consulting.

На 16 ноември 2006 г. се включва в Инициативния комитет по учредяване на ПП ГЕРБ, а по-късно става член на националното ръководство на партията. На 14 юли 2009 г. е избран за  народен представител от парламентарната група на ПП ГЕРБ в 41-о народно събрание. Бил е зам.-председател на парламентарната Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм и член на Комисията по бюджет и финанси.

Владее английски и руски език.

Членува в Софийската адвокатска колeгия, Българската макроикономическа асоциация, Международната адвокатска асоциация и Международната асоциация по данъчно планиране.

 

 

 

- Г-н Мавродиев, вие получихте наградата „Мистър Икономика 2011” за принос в развитието на финансовия сектор. От свое име и от името на целия екип на в. „Застраховател прес” ви честитя този авторитетен приз! Какво е за вас това отличие?

- Благодаря на вас и на целия екип на в. „Застраховател прес” за поздравленията. Тази награда за мен, от една страна, е признание за положените усилия в областта на регулациите и надзора на небанковия финансов сектор през изминалата година. От друга - тя е залог за по-високи цели в утвърждаването на ролята на Комисията за финансов надзор като отговорна, защитаваща интересите на бизнеса и потребителите на финансови услуги институция. Искам да изкажа специална благодарност на колегите и служителите в КФН за професионализма и тяхната подкрепа.

 

- В края на годината всеки си прави равносметка за свършеното през последните 12 месеца. Какво показва вашата равносметка за 2011 г.? Доволен ли сте от свършеното от Комисията за финансов надзор през този период, или смятате, че равносметката можеше да е и по-добра?

- Вероятно най-реалната равносметка за работата на регулаторния орган може да направи пазарът – поднадзорните лица, инвеститорите и потребителите на небанковите финансови услуги. През изминалата година предизвикателствата в работата на комисията бяха свързани както с външните фактори, предвид ситуацията на пазара, световната финансова криза, промените в структурирането на надзора и регулацията в ЕС, така и с подобряване на ефективността в работата на комисията. Естествено, всичките ни усилия бяха насочени към гарантиране на стабилност, ефективност и прозрачност на небанковата финансова система и осигуряване на по-висока защита на потребителите на финансови услуги. В тази връзка направихме промени в нормативната уредба с цел подобряване на бизнес средата и стимулиране на добрите практики. Друг акцент бе подобряването на дейността на комисията като колективен орган, което наложи актуализиране на Правилника за устройството и дейността  на КФН и на нейната администрация. Целта на промените бе да се преодолее съществуващото разделение между трите сектора на надзор – ценни книжа, застраховане и осигуряване, и да се създаде ефективна интеграция и хармонизация на регулациите и практиките между трите управления в КФН. Засилихме и обратната връзка с потребителите и наблегнахме върху информираността на обществото за всичките действия на комисията за по-добра защита на потребителите.

 

- Вие сте начело на КФН от 16 юни 2010 г., т. е. само по време на криза, когато конкуренцията не само на финансовите, но и на всички пазари силно се изостря. В този смисъл кое беше най-голямото предизвикателство пред вас? Успяхте ли да се справите с него и как?

- За преодоляването на кризата е необходимо да се вземат правилни решения, за да може държавата да успее да излезе с минимални щети от нея. От изключително значение за икономиката като цяло е запазването на стабилността в небанковата финансова система на България. Резултатите от регулярно провежданите дистанционен надзор и проверки на КФН показват, че играчите на пазара не участват във високорискови и спекулативни операции, като късите продажби например, чийто негативен ефект беше широко дискутиран в ЕС и САЩ. По линия на застрахователния надзор проведохме активна подготовка на компаниите за приложение на регулаторния режим Платежоспособност II, а по линия на осигурителния пазар изготвихме законодателни промени с цел усъвършенстване на уредбата на инвестициите на пенсионните фондове, оптимизиране на събираните от тях такси и удръжки, както и подобряване на организацията на дейността им.

В международен аспект съществуват много сериозни предизвикателства пред Европейския съюз по отношение състоянието на финансовите пазари. Финансовата криза като цяло доведе до по-стриктно прилагане на общоевропейското законодателство. Националните органи са поставени в центъра на вниманието с по-големи правомощия, като се разчита на тях да прилагат стриктно европейското законодателство. Комисията за финансов надзор е доказала своята роля в последните години както по отношение на дейността си у нас, така и с активното участие в европейските регулаторни органи и структури.
Успешната политика на КФН вече получава и международно признание с участие в няколко туининг проекта. Доказателство за това е и проведената неотдавна международна конференция и посещението на Стивън Мейор, председател на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA).

 

- Вероятно кризата подтиква доста пазарни участници към нарушаване на правилата. Забелязвате ли подобна тенденция? В кои сфери нарушенията са най-много?

- Кризата действително се отразява негативно върху всяка една сфера от дейността на поднадзорните лица, но в общия случай нарушенията са продиктувани от изключително сложната ситуация на пазара. Основните нарушения от участниците на капиталовия пазар си остават свързани с разкриването на информация, с ненавременното оповестяване на финансовите им отчети, с неразкриването на промени в акционерната структура в капитала на публичните дружества. В тази насока КФН предприема всички законови действия, но за явна тенденция и стремеж да се нарушават правилата е трудно да се говори.

 

- Каква е прогнозата ви за развитието на застрахователния, осигурителния и инвестиционния пазар у нас през 2012 г.?

- Развитието на застрахователния пазар у нас през 2012 г. ще продължи да се влияе от редица икономически фактори, свързани най-вече с продажбата на нови автомобили; покупките на лизинг; кредитната активност от страна на финансовите институции; бъдещите доходи на домакинствата, влияещи пряко върху склонността им за спестяване чрез закупуване и поддържане на животозастраховки; конкурентни продукти на пазара, които предлагат по-висока доходност (напр. банковите депозити). В тази връзка очакванията ни са пазарът да остане стабилен, както и през 2011 г. При благоприятно развитие на икономиката застрахователите да продължат да отчитат положителни резултати.

Относно състоянието на българския капиталов пазар - през втората половина на 2012 г. очакванията ни са свързани с подобряване на ситуацията. В момента се отчита тенденция на продължаващи ниски обороти на търговия с финансови инструменти и приходи от посредничество за сключване на такива сделки. Положителен факт е, че спадовете на международните борси не доведоха до застрашаване на капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и управляващите дружества в България. Именно поради ниските обороти на борсата от голямо значение е да се предложат акции на атрактивни дружества от различни сектори, което ще катализира инвеститорски интерес. В тази връзка раздържавяването на дялове от дружества в енергийния сектор (Е. ОН България, "ЧЕЗ Разпределение България" АД, "ЧЕЗ Електро България" АД, "ЕВН България Електроразпределение" АД и др.) чрез фондовата борса определено ще съживи капиталовия пазар. Считам, че ще бъде удачно да се предложат повече акции, които да обезпечат активна търговия на вторичния пазар. Това ще има положителен ефект върху ликвидността на пазара и общ благоприятен ефект върху редица бизнес инициативи, свързани с търговията с финансови инструменти. Друг важен общ положителен ефект ще има от предприетите стъпки от страна на „БФБ-София" АД за промяна в сегментите, имаща маркетингова цел.  Оптимистичният сценарий за развитие на пазара определено е функция и на активността на самите участници – инвестиционни посредници и техните клиенти, включително колективни инвестиционни схеми. През 2012 г. се очаква да се прояви и положителният ефект на приетите в края на 2011 г. нормативни промени, касаещи сериозни облекчения за инвестиционните посредници и колективните инвестиционни схеми. Безспорно обща благоприятна тенденция за развитие на европейските капиталови пазари би се отразила положително и на българския пазар.

През последните месеци се наблюдава силна волатилност и спадове на финансовите пазари, свързани с понижението на кредитния рейтинг на САЩ през август 2011 г. и дълговата криза в еврозоната. Тенденциите на фондовите пазари влияят на развитието и на осигурителния пазар, тъй като пенсионните фондове са едни от най-големите институционални инвеститори. Стойностите на един дял на пенсионните фондове през третото и четвъртото тримесечие на 2011 г. отчитат понижение. Независимо от това считаме, че осигурителният пазар у нас през 2012 г. ще остане стабилен. Основания за тези очаквания на първо място ни дава финансовата стабилност на пенсионноосигурителните дружества, които управляват пенсионните фондове. През 2011 г. техните приходи и положителен финансов резултат отбелязват увеличение. Очакванията ни са, че и през 2012 г. осигурените лица в допълнителното пенсионно осигуряване и активите на пенсионните фондове ще продължат да нарастват. В момента в пенсионнните фондове се осигуряват над 3,96 млн. лица.  Акумулираните нетни активи в сектора са близо 4,5 млрд. лв. Към края на 2012 г. се очаква те да приближат 5 млрд. лв. Това е един значителен финансов ресурс – около 6 на сто от БВП на страната.

Усилията на КФН са насочени в посока на усъвършенстване на регулаторната рамка на сектора на допълнителното пенсионно осигуряване. С приетия през септември 2011 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО) се правят предложения за усъвършенстване на инвестиционните регулации на пенсионните фондове, чрез което се цели предоставяне на по-големи инвестиционни възможности на фондовете, както и възможност за по-добра диверсификация на портфейлите им. Същевременно се завишават изискванията към някои от инструментите и изискванията към инвестирането. В нормативната програма на КФН за 2012 г. е залегнал и още един проект на Закон за изменение и допълнение на КСО, с който ще се пристъпи към въвеждане на мултифондовата система в допълнителното пенсионно осигуряване. Въвеждането на мултифондовата система ще даде възможност на всяко осигурено лице да избира степента на риск и доходност, при които се управляват натрупаните в индивидуалната му партида средства. Успоредно с това осигурените лица трябва да знаят, че инвестицията освен възможност за доходност носи и риск от загуби.

 

- Има ли реална опасност да се стигне до сериозни финансови затруднения на дружества в някой от трите надзиравани от КФН сектори догодина? Какви мерки ще предприеме комисията, за да избегне евентуални фалити на поднадзорни лица?

- В цял свят се променят изискванията и правилата за функциониране на инвестиционни фондове, дружества и застрахователни компании във връзка с кризата. Целта е да има система за ранно предупреждение при евентуални проблеми в тези компании.

В сферата на застраховането мерки за ранно адресиране на евентуални отрицателни колебания са своевременно предприети още при първоначалното проявление на ефектите от кризата в България. В тази връзка е увеличена честотата на изчисления на платежоспособността на застрахователите на тримесечна база вместо на годишна. Със същата честота се провежда и тест на достатъчността на свободните собствени средства на застрахователите да поемат евентуални загуби при промяна в стойността на определени категории инвестиции. Целта е да се анализира въздействието върху платежоспособността на компаниите при евентуален спад в стойността на инвестициите в акции и облигации, при неблагоприятно развитие на пазара на държавен дълг, при неблагоприятно развитие на пазара на недвижими имоти, както и взаимодействието, произтичащо от непреките експозиции към Гърция.

На база на периодично получаваната от поднадзорните лица информация се изчисляват определени показатели с оглед определяне вероятността от настъпване на риск и ефекта от него. Така се получава оценка на всички рискове, на които са изложени застрахователите и здравноосигурителните дружества – застрахователен, кредитен, пазарен, ликвиден и др. Крайната оценка на всички рискове, т. нар. рисков рейтинг, се използва само за надзорни цели, за да се определят по-рисковите поднадзорни лица и рисковите области в тяхната дейност, съответно да се приоритизират надзорните действия.

Освен това наши застрахователи участваха в проведеното от Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) второ стрес-тестване, което провери способността им да изпълнят бъдещите изисквания за минимален капитал съгласно рамковата директива Платежоспособност ІІ.

Също така съгласно новите изисквания на EIOPA европейските междугранични застрахователни групи създадоха застрахователни колегии, в които участват представители на различните надзорни органи. Цели се обмяна на важна за груповия надзор информация, свързана с развитието на групата, нейната обща платежоспособност, проблеми, затруднения, системни ефекти и т.н. През септември и  октомври EIOPA извърши тест на възможността за осъществяване на връзка с надзорните органи в случай на кризисна ситуация. КФН също се включи в тестовете в ролята си на соло и на групов надзорен орган.

Същевременно Комисията за финансов надзор е предприела редица мерки, които да подкрепят стабилното развитие на застрахователния сектор, като например засилен контрол на адекватността на цените по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; формирането на достатъчни по размер резерви, с които застрахователите да изпълняват поетите ангажименти към потребителите на застрахователни услуги; регулярно провеждане на стрес-тестове по отношение на определени рискови експозиции; засилен мониторинг на финансовите застраховки и др.

В България от октомври 2011 г. се прилага нов Закон за дейността на колективните схеми и други предприятия за колективно инвестиране, който е напълно съобразен с европейските директиви, уреждащи договорните фондове. Същевременно на 20. 10. 2011 г. КФН прие наредба, която детайлизира изискванията към фондовете и управляващите ги дружества, и дава гаранции за стабилно управление на фондовете, както и високи професионални стандарти към лицата, които го извършват.

С цел изграждане на ефективна система за ранно предупреждение на цялата инвестиционна общност, свързана с риска при инвестирането и дейността, Комисията за финансов надзор активно разработва механизмите и свързаните с тях процедури. Същевременно Европейският орган за ценни книжа и пазари е в процес на детайлизиране на съдържанието и параметрите на стрес-тестовете в областта на капиталовия пазар.

Дейността на пенсионноосигурителните дружества е обект на ежедневен надзор от страна на КФН. Активно участваме в консултативния технически комитет към Европейския съвет за системен риск, също така в работната група към Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕIOPA) за изготвяне на проект за изменение на Директива 2003/41/ЕО относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване. Основните акценти са свързани с прецизиране на правилата за оценка на активите, задълженията и техническите резерви на институциите за професионално пенсионно осигуряване; преразглеждане на съществуващите количествени ограничения спрямо инвестициите на фондовете; въвеждане на механизми за сигурност; дефиниране на водещите принципи при осъществяване на надзора върху дейността на институциите за професионално пенсионно осигуряване; разширяване правомощията на надзорните органи.

 

- Имат ли българските застрахователни компании готовност да заработят по правилата на Платежоспособност ІІ? Ако не, какви мерки ще предприеме КФН, за да помогне на поднадзорните си лица да отговорят в срок на изискванията на новата евродиректива?

- С въвеждането на Директивата „Платежоспособност ІІ” се предвижда коренна промяна на режима на надзор, като от формалния надзор се преминава към рисково-ориентиран надзор, базиран на принципи.

Искам да отбележа, че до срока за въвеждането на Платежоспособност II като законодателство има още цяла година и новите правила ще бъдат ефективно приложени през 2013 г. Съвместно с бизнеса започнахме да се подготвяме за предстоящите промени. За целта КФН инициира създаването на съвместни работни групи, на които се обсъждат въпроси, свързани с промяна на законодателството и прилагане на директивата. Застрахователите взеха участие в три количествени изследвания на въздействието от прилагането на Платежоспособност II.

 

- Какво ще трябва да се направи през 2012 г., за да се запази стабилността на небанковия сектор в страната?

- Комисията за финансов надзор ще продължи да провежда политика на последователен и интегриран надзор. Очакват се и редица изменения на европейското законодателство, свързани с регулаторните режими. Промените и тяхното бъдещо въвеждане и прилагане цели защита на интересите на инвеститорите и осигурените лица. Активното участието на КФН в Консултативния съвет за финансова стабилност заедно с МФ и БНБ, както и прякото сътрудничество с тези институции ще бъде насочено към поддържане на финансова стабилност и защита на интересите на инвеститори и потребители.

 

 

Интервю на Йоанна Стефанова