В очакване на тълкувателно решение

13 Февруари 2012 г.,zastrahovatel.com
Адв. Ася Аксентиева, консултант на в. „Застраховател прес“

             

            През 2007 г. в Народното събрание беше внесен законопроект,  в резултат на който се направиха редица промени в Кодекса за застраховането (Проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (№ 702-01-30 от 20.07.2007 г., 40-ото НС), публ. ДВ.,бр. 97/2007 г.

    В този проект обаче имаше едно предложение, което не беше прието, и това е предложението за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Гражданския процесуален кодекс, които имаха за цел да се забрани допускането на граждански иск в наказателния процес, когато отговорността на дееца за вредите, причинени от престъплението, е застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

    От правнотехническа точка предложението не беше приемливо и затова бе отхвърлено, но то отчиташе проблем, който тогава не беше решен, превърна се в още по-сериозен и създаде реална опасност от нарушаване на интересите както на потребителите на застраховки, така и на увредените от тях трети лица.

            В мотивите на законопроекта беше записано, че в рамките на образуван наказателен процес, в който е допуснат граждански иск за обезщетение срещу лицето, причинило вреди с престъплението, привличането на застрахователя като граждански ответник не е допустимо съгласно Наказателно-процесуалния кодекс и това е така. От друга страна, Кодексът за застраховането изрично предвижда застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да бъде привлечен в процеса, в който се установява размерът на вредата, причинена от застрахованото лице, за да може да бъде обвързан със силата на присъдено нещо.

            При съществуващото положение е невъзможно застрахователят да бъде обвързан от размера на обезщетението, определено в наказателния процес, а в същото време виновният водач е изцяло обвързан от размера на обезщетението, определено с присъдата.

            В практиката застрахователят по приет от него административен ред определя обезщетение обикновено в по-нисък размер, а застрахованият самостоятелно остава задължен за разликата между обезщетението, определено от застрахователя  и това  в наказателния процес, а също и за лихвите и разноските, дори когато обезщетението е в рамките на лимита по застраховката.

            Какво остава за застрахования, който в повечето случаи изобщо не може да се удовлетвори от осъдения причинител на увреждането? - да заведе нов граждански иск по реда на ГПК за цялото обезщетение, ако застрахователят е отказал плащане или за разликата между обезщетението, което застрахователят е платил и присъденото по гражданския иск в наказателния процес. Така беше допреди 2-3 години, когато се появиха първите съдебни решения, с които съдилищата приеха, че  при уважен иск срещу прекия причинител на увреждането, иск срещу застрахователя е недопустим.            

 

Създаде се противоречива практика и съдбата на такова дело се решаваше различно едни искове се разглеждаха и обикновено уважаваха, а други се прекратяваха като недопустими. В крайна сметка с оглед уеднаквяване на практиката беще образувано във ВКС, ТК тълк. д. № 1/2010 г. За съжаление произнасяне по това дело все още няма, а редица други дела са спрени на различни инстанции до произнасянето на ВКС.

 

    Основният въпрос, който ще се реши с това тълкувателно решение, е формулиран в определението, което ще цитирам:

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и че жалбите са допустими, като подадени в срок.

            С обжалваното определение е потвърдено първоинстанционното определение в частта, с която е прекратено производството по делото по исковете за обезщетения за вреди по чл. 266, ал. 1 от КЗ, предявени от . срещу ЗД „…..” АД - гр. С., като недопустими, тъй като в наказателния процес тези искове са уважени срещу прекия причинител. По съображения, че посочените трима ищци са се снабдили в наказателния процес с изпълнителни листове срещу деликвента и са образували изпълнително производство, е прието, че неплащането на сумите не прави исковете им допустими. Съдът е изложил, че не са солидарно отговорни прекият причинител и застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, че съгласно т. 12 на ППлВС № 7/1977 г., увреденото лице може да предяви исковете при условията на евентуалност, кумулирането на които искове е недопустимо и че е недопустимо производството по делото по иска на посочените ищци срещу застрахователя.

            Преди да се произнесе по основателността на частните жалби, ВКС констатира, че поради противоречиво разрешаване от отделни състави на ВКС на въпросите:

1. При уважен срещу деликвента иск по чл. 45 от ЗЗД допустим ли е прекият иск на увредения срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ и

2. Плащането на сумата, присъдена по чл. 45 от ЗЗД, има ли решаващо значение за допустимостта или основателността на прекия иск срещу застрахователя,

е образувано във ВКС, ТК тълк. д. № 1/2010 г.

 Затова настоящото дело следва да се спре до постановяване на ТР по посоченото тълкувателно дело по изложените въпроси, защото ако със задължителна за съдилищата сила се разрешат тези въпроси, няма да се стигне до постановяване на неправилно решение…..”

 

            Казусът никак не е лесен и за двете позиции има обилно количество правни аргументи

 

но на мен ми се струва, че тук следва да надделее аргументът, че преди всичко функцията на застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите е защита на обществения интерес. Това е интересът на увредените трети лица, но в голяма степен и на увреждащите лица, защото застрахователят поема вместо тях гражданските последици от деликта. Какво се получава, ако снабдилият се с изпълнителен лист не може да се удовлетвори, защото причинилият на увреждането няма никакви активи или е емигрирал?

    За радост някои застрахователи плащат понякога и цялата присъдена сума, ако счетат, че наказателният съд е бил справедлив, но други принципно отказват. И ако пострадалият не може да ги съди? Как тогава, ако не желае, застрахователят ще бъде принуден да изпълни договорното си задължение по застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите - да плати вместо застрахованото лице, като покрие отговорността му за причинените вреди съгласно българското законодателство? 

    От друга страна, гражданската отговорност е функция на наказателната, защото инкриминираното деяние нарушава не само съответната наказателно-правна норма, но и законовото предписание да не се вреди другиму, доколкото обаче се характеризира с противоправност и виновност - условие за възникване на задължението за поправяне на вредите. Между обвинението и гражданския иск съществува връзка, в смисъл че основателността на обвинението и на гражданския иск са в зависимост от разрешаването на въпросите - има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно. В хода на наказателното производство тези въпроси могат да получат отговор, респ. да бъдат решени с присъда и тъй като решението по тези въпроси е задължително за всички, включително и за застрахователя, то тогава единственият спорен въпрос е въпросът за размера на обезщетението и евентуално за съпричиняването. Защо тези въпроси да не могат да бъдат решени в едно гражданско дело, в основата на което е не деликт, а договор. И ако аргументът е, че не може да се плаща два пъти за едно и също нещо - то не знам да има случай на увредените лица да е платено два пъти - веднъж от причинителя на увреждането и втори път - от застрахователя. За сметка на това знам много случаи, при които нито единия, нито другия са платили

 

Съзнавам, че това, което пиша, е повече емоция, отколкото право, но мисля, че по правните въпроси се говори в съда. Ясно е, че има проблем и решаването му трябва да се търси по законодателен път.

            В мотивите си към посочения в началото проектозакон пише: „В Управление „Застрахователен надзор“ постъпват многобройни жалби, в това число изпратени чрез народни представители, президента на Републиката и чуждестранни дипломатически мисии, както и на пострадали лица, които не могат да получат пълния размер за признатите им вземания поради преизчисляване на обезщетението им от застрахователя или чиито вземания към застрахователите са се погасили по давност в хода на наказателния процес. Всичко това обуславя голямата обществена значимост на проблема и необходимостта от неговото решаване.       

Надявам се, че някой мисли по този и по много други нерешени въпроси по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

 

 

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Презастраховане"
Христо Драганов, 2001
orange_li
orange_li
"Застраховане"
Проф,Христо Драганов, Боян Илиев, д-р.Ирена Мишева,