Мултифондовете - сако по мярка за всеки

22 Февруари 2012 г.,zastrahovatel.com
Гергана Иванова

Системата на мултифондовете, която се предвижда да бъде въведена в частното пенсионно осигуряване у нас ще бъде регулирана освен по рисков профил и по възраст на осигуряваните. Това обяви Стоян Мавродиев, председател на Комисията за финансов надзор по време на представяне на проект за програма, с която надзорът цели повишаване на финансовата култура на потребителите. По думите му осигурени лица, които са съвсем близо до пенсионна възраст, няма да могат да избират фондове с висок рисков профил. Мавродиев потвърди плановете на КФН предложенията за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), с които се въвеждат мултифондовете, да бъдат внесени в парламента до средата на тази година. Вероятно след дълги години обещания, обсъждане на проекти и в крайна сметка постоянно отлагане мултифондовете в пенсионното осигуряване може да станат факт през 2013 г.

Идеята за създаване на мултифондове беше лансирана за първи път от пенсионните дружества през 2007 г. в силните години на капиталовия пазар. Тогава беше организирана и първата работна група между бранша и надзора за създаване на нормативна уредба за функциониране на мултифондове с различен рисков профил. Впоследствие дойде финансовата криза и идеята за мултифондовете остана на заден план. За последно казусът беше размразен през 2009 г., когато един от последните законопроекти, гласуван от тройната коалиция, беше именно за промени в КСО, касаещи мултифондовете. Той обаче не стигна до второ четене.

В последните години в част от държавите, в които се въведе задължително пенсионно осигуряване в частни схеми, на осигурените лица бе предоставена възможността за избор между различни инвестиционни портфейли в рамките на система, позната като „мултифондове”. Такива системи действат в страни като Чили, Мексико, Перу, Унгария, Естония, Словакия, Швеция и Латвия.

            В системите, базирани на мултифондове, осигурените лица могат да избират оптималния за тях инвестиционен портфейл според предпочитаното съотношение риск - доходност. Целта е да се обвърже равнището на риска на инвестиционния портфейл с инвестиционния хоризонт на осигуреното лице, като по този начин се увеличи очакваният размер на бъдещата му пенсия. Мултифондовете имат и други форми на положително въздействие спрямо пенсионната система и капиталовите пазари. На първо място, повече информация. Осигурените лица имат по-голям стимул да търсят информация за резултатите, постигнати от пенсионния им фонд, което налага голяма дисциплина в администриращите дружества. В резултат пенсионните дружества са принудени да предлагат все по-голяма по обем информация. На второ, по-активното участие от страна на осигурените лица. Възможността сами да изберат инвестиционния портфейл дава на осигурените чувството, че участват активно в управлението на пенсионните си спестявания. Това е позитивна тенденция, тъй като, когато имат повече информация относно пенсионния си фонд, лицата могат да насочват повече време и усилия в други аспекти на пенсионното си планиране. На трето място, положителен ефект върху развитието и стабилизацията на местния капиталов пазар. За целта обаче пенсионните фондове трябва да имат право да използват широка палитра от инвестиционни инструменти. Необходимо е наличието на гъвкава регламентация на инвестициите на пенсионните фондове и на местния капиталов пазар. На  четвърто, но не на последно място, по-добро насочване на ресурсите. По-голямата диверсификация на инвестициите в резултат от въвеждането на мултифондовете води до по-ефективно разпределяне на финансовите ресурси в икономиката и постигането на по-добра доходност за осигурените лица.

            Вероятно мултифондовете у нас ще бъдат въведени едновременно в доброволните и в задължителните пенсионни фондове - универсални и професионални. Идеята за първоначално апробиране на мултифондовете в третия стълб вече не е рационална поради няколкогодишното забавяне на необходимите законови промени в КСО. За да се удовлетворят нуждите на различните осигурени лица техните средства да се управляват при различно ниво на риск и да се отговори на необходимостта средствата в периода на изплащане на пенсии да се управляват при по-ниско ниво на риск, от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) преди време предложиха във фондовете да се обособят инвестиционни портфейли с цел отделно инвестиране на средствата. Инвестиционните портфейли ще бъдат самостоятелни субекти, ще водят отделна отчетност и във всеки  допълнителен пенсионен фонд  първоначално ще има обособени до три мултифонда /инвестиционни портфейла/. - агресивен, балансиран и консервативен. Разликите между тях се определят основно от частта на активите с променлив доход в общата маса на активите на съответния портфейл

 

Пенсионните спестявания се инвестират дългосрочно

 

Първият въпрос, който трябва да си зададем при изграждането на ефективен портфейл, е инвестиционният хоризонт, в рамките на който осигуреното лице ще трупа спестявания, преди да се пенсионира, коментират експертите. Осигурените за пенсия лица с различни инвестиционни хоризонти трябва да имат различна инвестиционна политика и разпределение на активите, тъй като търпимостта към риска се различава значително, съветват те. Като основната цел е да се запази покупателната способност след пенсиониране. Естествено тук трябва да се вземе предвид, че пенсионните спестявания се инвестират дългосрочно и когато говорим за много дълъг времеви хоризонт, дори само 1% допълнителна доходност може да се окаже от ключово значение. Валидно е обаче и обратното - увеличаване на инфлацията само с 1% може да доведе до значително намаляване на покупателната способност с течение на времето.

 

Без риск няма печалба

 

Редица изследвания на доходността в исторически план сочат, че облигациите не осигуряват щит срещу инфлацията. Повишаването на дългосрочния лихвен процент може да има силно негативно въздействие върху консервативните портфейли, вързани към инструменти с фиксиран доход. В същото време реалните нива на доходност се предлагат от „реални” активи (акции, недвижимо имущество, частен капитал, инфраструктура...). При всяко проучване и за всяка анализирана държава акциите са показали по-високи стойности от облигациите и инфлацията в дългосрочен план. Това преимущество не е просто тенденция от миналото, то е в съответствие с теорията, че по-рисковите инструменти трябва да носят по-ниска цена от по-малко рисковите, коментират експертите. Следователно може да се очаква, че високорисковите акции осигуряват по-висока доходност. За инвеститорите с висок толеранс към риска това прави акциите желан инструмент в дългосрочен план. В краткосрочен план обаче те може да имат значителен спад.     

При заложени изисквания, които налагат запазване на покупателната способност и ръст на капитала, рискът не може да бъде елиминиран, но със сигурност може да бъде намален посредством подходящи стратегии за диверсификация, коментират още експертите. Икономистите учат, че няма безплатен обяд. Докато скритите и явни разходи господстват в областта на икономиката, финансовите пазари може да се похвалят с чудесно изключение от това правило. Хари Марковиц, пионер на модерната теория на инвестиционния портфейл, твърди, че диверсификацията на портфейла е именно този безплатен обяд, който е изключение от правилото. Посредством комбинирането на активи, които се повлияват различно от натиска на силите, движещи пазарите, може да бъдат създадени добре диверсифицирани и по-ефективни портфейли. При дадено ниво на риска портфейлите с подходяща диверсификация осигуряват по-висока доходност от тези с по-лоша диверсификация. За дадено ниво на доходността добре диверсифицираните портфейли осигуряват доходност при по-нисък риск.

  

Чужд опит

 

Вид фондове

Чили - мултифондовете се въвеждат през януари 2000 г. В първоначалния етап администриращите дружества (AFP) са задължени да предлагат два типа портфейли: „Фонд 1” с балансиран процент на акции и книжа с фиксиран доход и „Фонд 2” с портфейл от инструменти с фиксирана доходност, в който може да се осигуряват единствено лицата в предпенсионна възраст. По-късно, през септември 2002 г., на администриращите дружества се дава възможност да предлагат пет типа фондове, наречени A, B, C, D и E. Основната разлика в тези фондове е именно процентното съотношение на активите, които може да бъдат инвестирани в инструменти с варираща доходност (виж таблица 1).

 

                 ;               &nbs p;                    Таблица 1

Максимални и минимални ограничения за инвестиране в инструменти с плаваща доходност

 

Фонд

Таван

Праг

А

80%

40%

B

60%

25%

C

40%

15%

D

20%

5%

E

0%

0%

 

            Управляващите дружества са задължени да предлагат четирите фонда със сравнително по-нисък риск (фондове B, C, D и Е), като създаването на фонд от типа А, при който се инвестира по-интензивно в инструменти с варираща доходност, е на доброволен принцип. Въпреки това към днешна дата всички действащи администриращи дружества управляват и фондове от тип А.

            Мексико - мултифондовете се въвеждат през януари 2005 г. От този момент нататък пенсионните дружества (AFORES) са задължени да предлагат два вида фондове - базисен SIEFORE 1 (SB1) и базисен SIEFORE 2 (SB2). От 2008 г. в системата ще бъдат въведени три нови вида фондове: базисен SIEFORE 3, 4 и 5 (съответно SB3, SB4 и SB5), които дружествата ще могат да управляват по избор. 

            Фондовете от типа SB1 могат да инвестират единствено в местни и чуждестранни инструменти с фиксирана доходност и в разрешени международни дългови инструменти (инструменти, емитирани от държави и компании с висок кредитен рейтинг). За фондовете SB2 е заложен таван на инвестициите в инструменти с варираща доходност от 15%. При SB3, SB4 и SB5 това ограничение се увеличава съответно на 20, 25 и 30%.  По закон за споменатите фондове не са заложени долни прагове за инвестициите в ценни книжа с фиксирана и плаваща доходност.

            Перу - мултифондовете са въведени през декември 2005 г. В рамките на системата за задължително осигуряване може да действат три вида фондове: фонд от тип 1 (консервативен), при който стремежът е към постигане на стабилен ръст при нисък инвестиционен риск, фонд от тип 2 (смесен или балансиран фонд), ориентиран към постигане на среден ръст при средно ниво на инвестиционен волатилитет, и фонд тип 3 или фонд с нарастващ капитал (фонд за растеж), където се цели висок ръст при висок инвестиционен волатилитет.

            Инвестиционните ограничения за всеки портфейл дефинират четири категории от инструменти: с плаваща доходност, с фиксирана доходност, деривати и краткосрочни инструменти. Консервативният фонд (или тип 1) може да инвестира не повече от 10% в инструменти с плаваща доходност и в деривати, до 40% в краткосрочни инструменти и до 100% в книжа с фиксирана доходност. Балансираният фонд (тип 2) може да инвестира до 45% в активи с плаваща доходност, 75% в такива с фиксирана доходност, 30% в краткосрочни инструменти и 10% в деривати. Фондът за растеж (тип 3) може да инвестира до 80% в активи с плаваща доходност, 70% в ценни книжа с фиксирана доходност, 30% в краткосрочни инструменти и 20% в деривати. И тук подобно на Мексико в закона не са заложени минимални прагове за инвестициите в инструменти с плаваща и фиксирана доходност.       

    

Избор на фонд

 

Чили - осигурените мъже на възраст под 55 години и жени на възраст под 50 могат по избор да разпределят пенсионните си спестявания във фондове от тип A, B, C, D и E. Пенсионерите имат право да избират единствено измежду фондовете от тип C, D и E. Мъжете над 55-годишна възраст и жените над 50 години могат да предпочетат фондове от тип B, C, D и E. Тези ограничения важат единствено по отношение на задължителното пенсионно осигуряване, така че пенсионерите имат право да разпределят доброволните си партиди и във фондове от тип А. В допълнение осигурените лица могат да разпределят задължителните си спестявания във фондове от различен тип, управлявани от едно и също администриращо дружество, в избрано съотношение.

За тези, които не са упражнили правото си на избор на инвестиционен фонд по закон, е създаден фонд за служебно разпределение, чийто портфейл варира според възрастта. Неизбралите фонд се разпределят в три възрастови групи: мъжете и жените под 35-годишна възраст се разпределят във фонд от тип В, мъжете на възраст между 36 и 55 и жените между 36 и 50 години се изпращат във фонд от тип С и мъжете над 56 и жените над 51 години - във фонд D.

Осигурените лица могат да прехвърлят осигуряването си, без да плащат комисиони между фондовете, управлявани от едно и също дружество, не повече от два пъти в рамките на една календарна година, независимо дали става въпрос за вноски по задължителното или доброволното осигуряване или целеви депозити. В случай че лицето реши да прехвърли партидата си повече от два пъти в рамките на една календарна година, администриращото дружество има право да удържи такса на изхода (комисиона с фиксиран размер за всяка транзакция, която се покрива от осигуреното лице), като тя не може да е отчислена от пенсионния фонд. Следователно, когато се начислява такса, тя трябва да бъде платена директно. Нито едно от администриращите дружества обаче към момента не удържа такси на изхода.

Мексико - понастоящем неупражнилите правото си на избор на пенсионен фонд се разпределят служебно във фондове от тип SB2 с изключение на лицата над 56-годишна възраст, които се изпращат във фонд SB1. След старта на фондовете от типа базисни SIEFORE 3, 4 и 5 спестяванията на тези лица ще бъдат разпределяни в един от петте типа фондове в зависимост от възрастта им. Така осигурените над 56-годишна възраст ще бъдат изпращани във фондове SB1, тези между 46 и 55 години - във фондове SB2, лицата между 37 и 45-годишна възраст - в SB3, осигурените между 27 и 36 години - в SB4 и тези под 26-годишна възраст - в SB5.

Осигурените лица имат възможността да прехвърлят осигуряването си без ограничения или такси във фонд, предназначен за по-възрастни лица. Лицата нямат право обаче да се прехвърлят във фондове, предназначени за по-млади хора.

Перу - фондовете от тип 1 са задължителни за лицата над 60-годишна възраст или тези, които са получили право на пенсия от системата за изплащане на срочни пенсии или временен доход, освен в случаите, когато лицето е заявило в писмен вид желанието си да продължи да се осигурява във фонд от тип 2. Фондовете от тип 2 и 3 може да бъдат избирани без ограничения от осигурените под 60-годишна възраст.

Лицата, които не упражнят правото си на избор на фонд при стартиране на осигуряването, се разпределят по фондове в зависимост от възрастта им. Регулаторната рамка предвижда лицата под 60-годишна възраст да бъдат разпределяни във фонд от тип 2, а тези над 60 години автоматично да попадат във фондове от тип 1. Осигурените имат право свободно да прехвърлят задължителните и доброволните си партиди между трите типа фондове, без да плащат такси, веднъж на тримесечие.

 

Разпределение на натрупаните средства

 

Чили - натрупаните средства от задължителни и доброволни вноски, целеви депозити и фондове за доброволни спестявания може да бъдат разпределени за управление в различни фондове. За доброволните вноски не съществуват ограничения по отношение на избора на тип фонд дори и за пенсионерите.

Мексико - натрупаните средства от пенсионни спестявания и задължителни и доброволни вноски може да бъдат депозирани само в един от фондовете SIEFORE. Нещо повече, балансът, натрупан по подсметката за жилищно осигуряване, не се инвестира във фондовете SIEFORE, а се управлява от института INFONA VIT /Национален жилищен фонд за работещите/. В мексиканската система индивидуалната партида на осигурения се състои от четири подпартиди: подпартида за осигуряване за пенсия, старост и безработица в предпенсионна възраст; подпартида за жилищно осигуряване; подпартида за доброволни вноски и подпартида за доброволно пенсионно осигуряване.

Ресурсите от доброволни вноски може да бъдат инвестирани във фондовете SIEFORE, специализирани в областта на доброволното спестяване, които са разкрити с тази специална цел от управляващите дружества. Дружествата може да разкриват фондове SIEFORE, чийто предмет е единствено доброволното спестяване, едва когато са натрупали определен размер ресурси от този тип спестявания.

Перу - натрупаните от задължителните вноски средства може да бъдат инвестирани в един от трите съществуващи типа фондове, а средствата от доброволни вноски може да бъдат влагани и в други фондове, различни от разгледаните по-горе. Всяко управляващо фондове дружество, което има разрешение от регулатора, има право да вземе решение какви видове портфейли за управление на доброволните вноски ще предложи.

 

Минимална доходност и механизми за защита

 

Чили - предвидени са три защитни механизма за гарантиране на минимална доходност от инвестиции. Първо, формира се резерв за гарантиране на минималната доходност, който се попълва от постигнатия от пенсионния фонд по-висок реален доход на годишна база, който през последните 36 месеца е надвишавал реалната средна доходност на всички фондове от този тип с 50% или повече от 4 процентни пункта за фондовете от типа C, D и Е, като се взема по-голямата от двете стойности. На второ място се заделя кешов резерв - актив, равен на 1% от стойността на всеки пенсионен фонд, който се формира от собствения капитал на администриращото дружество и се инвестира в съответния фонд. Той се използва като алтернатива на резерва за гарантиране на минимална доходност, за да бъде допълнена постигнатата стойност до минимално изискуемата. Трето, ако постигнатата доходност не може да бъде допълнена до минимално изискуемата с помощта на ресурсите от резерва за гарантиране на минимална доходност и от касовия резерв и администриращото дружество не разполага с допълнителни ресурси, тогава разликата се допълва от държавата и се предприемат мерки за обявяване на дружеството в ликвидация.

            Мексико - не са предвидени механизми за гарантиране на минимална доходност при инвестирането на пенсионните фондове от страна на управляващите дружества. Държавата също така няма допълваща роля по отношение на механизмите за защита.

Перу - през 2005 г. гаранцията за минимална доходност за всеки от фондовете, управлявани от пенсионните дружества, е заменена от нова система, която се основава на стандартни индикатори за доходност. И тук, както и в Мексико, не е предвидена допълваща роля на държавата под формата на механизъм за защита. Ако реално постигнатата доходност от фонд от определен тип е по-ниска от избрания стандартен индикатор, пенсионните дружества са задължени да покрият разликата от собствения си капитал.       

 

 

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Застраховането в България"
доц. д-р Алекси Тасев , 2012
orange_li
"Анализ на дейността на застрахователното дружество"
проф.д.ик.н Христо Драганов, проф.д.ик.н Марин Ней, 1999
orange_li
"Застрахователен пазар"
Боян Илиев, Ирена Мишева, 2005