Асоциация на българските застрахователи /АБЗ/
Председател на Контролен Съвет
На практика всяко физическо или юридическо лице, упражняващо професия или дейност, за която има необходимата правоспособност, съгласно действащото законодателство в България, може да сключи застраховка, която да покрие професионалната му отговорност за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди при/или по повод осъществяване на неговата дейност.
За някои професии, като лекари и медицински персонал, стоматолози, инвестиционни и застрахователни посредници, синдици, адвокати, нотариуси, частни съдебни изпълнители (задължителна по чл. 25, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители и Наредбата за задължителното застраховане на частните съдебни изпълнители), туроператори, доставчици на удостоверителни услуги (задължителна съгласно чл. 29 от Закона за електронния документ и електронния подпис), управители на търговски дружества, учители/възпитатели, строители, проектанти, регистрирани одитори, лица, притежаващи правоспособност да извършват дейности по геодезия и картография и др., наличието на такава застраховка е задължително и регламентирано със закон. На пазара вече се предлага и застраховка „Професионална отговорност на IT фирми и IT специалисти”. Доброволна застраховка могат да сключат работодатели, хотелиери, ресторантьори и др.
В застрахователната практика има много примери, които доказват необходимостта от застраховане на професионалната отговорност, обясняват застрахователи. Ако сте работодател и ваш служител пострада по време на изпълнение на служебните си задължения, независимо дали е по ваша вина или не, застрахователят ще покрие отговорността за причинените му имуществени и неимуществени вреди.
Застраховката покрива и разумно направените от вас разходи за отстраняване или намаляване на вредите, дори и тогава когато усилията ви са без резултат, както и съдебните разноски и лихви по дела, заведени срещу вас от ваши служители за причинените им имуществени и неимуществени вреди. Ако сте адвокат, застраховката ще ви защити, в случай че бъдете осъден от клиента си за неуспешно проведено дело. Застрахователят ще изплати обезщетение за сумите, които сте отговорен да заплатите като обезщетение за причинените по ваша вина имуществени и неимуществени вреди от виновно неизпълнение на професионалните ви задължения.
В много случаи сключването на застраховка „Професионална отговорност” е и предпоставка за получаване на разрешение за извършване на дадена дейност, участие в търг или обществена поръчка.
Застраховането на професионалната отговорност е не просто задължение или лукс, а необходимост, която дава сигурност, обясняват застрахователите.
„След дъжд качулка“
От три до седем пъти по-високи застраховки „Професионална отговорност” ще плащат туроператорите, предвиждат текстове в новия Закон за туризма. Гръмкият фалит на един от най-големите ни туроператори - „Алма тур”, който първо остави у нас стотици руски туристи, а после не можа да прибере свои от почивките им в Турция и Гърция, показа, че застрахователното покритие се нуждае от ревизиране. Застраховката в размер на 200 000 лв. при оборот над 1 млн. лв. се оказа крайно недостатъчна, за да овъзмезди всички пострадали.
Според новите предложения при деклариран годишен оборот от предходната година до 100 000 лв. се предлага застрахователната сума да стане 50 000 лв. Според вносителите най-високото ниво трябва да бъде 1,4 млн. лв. (при годишен оборот над 3 млн. лв.).
Измененията в наредбата въвеждат и специален минимален праг на застрахователната сума по полицата за туроператорите, които предоставят организирано пътуване с обща цена, с включен чартърен полет. В тези случаи застрахователната сума също се изчислява според оборота, но не може да бъде по-малка от 500 000 лв.
На практика застраховката на „Алма тур” беше първата за България
Сериозен проблем остава липсата на ефективен механизъм за контрол. Няма кой да следи дали туроператорите сключват редовно застраховките си. Това не изключва риска компании да обслужват туристи, без да са си направили задължителната застраховка „Професионална отговорност“, коментираха запознати.
Според чл. 42. (1) от Закона за туризма „Туроператорът ежегодно сключва договор за застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди вследствие неразплащане със своите контрагенти, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност, като застраховката трябва да покрива:
1. Възстановяване на платените от потребителя суми по договора преди започване на пътуването;
2. Заплащане на разликата в случаите, когато по време на пътуването са предоставени само част от услугите, уговорени в договора;
3. Разходите, свързани с връщането на потребителя до началния пункт на пътуването.“
Средно по 800 евро губи всеки пътуващ, когато фалира самолетната компания, за която е закупил билет, съобщиха от Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА). Само в рамките на седмица банкрутираха два огромни превозвача - испанската Spanair на 28 януари и националната авиокомпания на Унгария Malev - в началото на февруари тази година.
Според сега действащото европейско законодателство се създава парадоксална неравнопоставеност по отношение степента на защита между потребителите на организирани туристически пътувания и хора, които ползват само въздушен транспорт, коментират от АБТТА. Въпреки че често използват услугите на един и същи превозвач и предварително плащат билета си, пътниците, чийто полет е част от туристическия пакет, са напълно защитени от застраховката „Професионална отговорност” на туроператора, докато хората с купен билет трябва сами да се справят с последствията, когато авиокомпанията фалира. От алогичната липса на защита на потребителите на въздушни транспортни услуги през последните 10 г. са пострадали между 1,8-2,2 млн. европейски граждани по данни на Eurostat със средна стойност на понесените загуби от 800 евро на човек. Сериозният пропуск в защитата на потребителите се признава и от Европейския парламент, който вече призова Европейската комисия към законодателна инициатива в защита на пътниците в случай на фалит на авиокомпания.
Нарастващият брой смъртни случаи в болниците води до повече сключени застраховки, покриващи щети в случай на лекарска грешка. Застраховката „Професионална отговорност” на лекари и медицински персонал е задължителна. Поне според Закона за здравето.
Досегашната практика показва, че застраховките се сключват за минималните застрахователни суми. Обикновено полици купуват домашните лекари, които са организирани в групови практики, обединяващи по 10-15 различни специалисти. Застраховани са и някои от окръжните болници.
Още през миналата година в доклад на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване, изготвен с подкрепата на Българския лекарски съюз и Съюза на съдиите в България, се препоръча да се положат усилия за разработване и внедряване на ефективна система за застраховки от лекарски грешки. Като цел се постави налагането на практиката да се изплащат компенсации на пострадалите и сурови наказания на причинителите. В доклада „Ефективност на съдебната система при решаване на дела, свързани с лекарски грешки“ се посочва, че най-вероятно първите отсъдени присъди за изплащане на застраховки на потърпевшите ще катализират процеса за в бъдеще. Но за да е възможна реализацията на системата, ще трябва активно своята роля да изиграе и съдът. Извършеното в рамките на проекта представително проучване за последните 5 години показва, че близо 8,5% от българите се определят като жертви на лекарски грешки. Наред с това потърпевшите граждани, потърсили отговорност за допусната лекарска грешка през последните 5 години, са между 5000 и 15 000, като между 2000 и 6000 са тези, които са го направили извън здравната система. В 60% от случаите, при които е потърсена отговорност за лекарска грешка, е ставало въпрос за смърт на роднина или приятел. Докладът констатира още, че наличната в момента система за професионална застраховка на лекарите е безсмислена.
По силата на чл. 171 ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) лицата, участващи в строителния процес, застраховат своята професионална отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им. Задължени да сключат застраховка на професионалната си отговорност са проектантът - за изработване на инвестиционни проекти; консултантът - за извършване на оценка за съответствие на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите и/или за упражняване на строителен надзор; строителят - за цялостно изпълнение на строителството или на отделни видове строителни и монтажни работи; лицето, упражняващо строителен надзор - за строежи от пета категория, в случаите, когато по желание на възложителя се изпълнява надзор; лицето, упражняващо технически контрол по част „Конструктивна” на инвестиционния проект, за който не е извършена оценка за съответствие от консултант.
Застрахователят покрива имуществените и неимуществени вреди на трети лица, предявени писмено в срока на действие на застраховката. По силата на закона по тази застраховка са покрити и съдебните разноски на застрахования. Застрахователят покрива отговорността и за действия на застрахования отпреди началото на застраховката - ретроактивна дата. Това покритие е ограничено назад във времето до първоначалното започване на дейността, но не повече от 5 години. За да се използва това допълнително покритие, вредите на третите лица трябва да са възникнали в периода на действие на застраховката.
Застрахователните суми са различни в зависимост от това каква е ролята на участника в строителството и каква категория е строежът. За проектантите, консултантите и надзорниците минималните суми са от 35 000 лв. до 300 000 лв. в зависимост от категорията на строежа. За строителите тези суми са от 70 000 лв. до 600 000 лв. По свое желание или по настояване на инвеститора участниците в строителството могат да сключат застраховки и за по-високи застрахователни суми. Възложителят има право да откаже плащане на изпълнителя, ако той няма сключена застраховка за минималните суми.
Проблемите и при тази застраховка отново са липса на контрол и сключване на полицата на минимални застрахователни суми.
През декември миналата година главният архитект на София Петър Диков лансира идеята
строителните разрешителни в столицата да се издават само при застраховка
на бъдещия обект. По думите му целта е инвеститорът да гарантира, че при евентуален фалит или замразяване на проекта ще има налични средства за неговото обезопасяване и охрана. В момента районните администрации правят преглед на обектите по кварталите, които са изоставени или пък не са обезопасени по регламент.„Самият инвеститор ще има интерес всичко да е наред с проекта. Колкото по-рискови са обектите, толкова по-високи трябва да бъдат застраховките”, коментира тогава арх. Диков. Той обясни, че практиката е позната в доста западни страни. За да се въведе обаче задължителното изискване, са нужни промени както в общинските наредби, така и в Закона за устройство на територията. Подобни възможности са обсъждани при дискусиите за планирания навремето Закон за строителството. Какво ще се случи предстои да видим. Дано това не бъде поредната идея, „увиснала“ в пространството.
Directors’ and Officers’ Liability - D&O
Застраховката Directors’ and Officers’ Liability - D&O е предназначена да защити членовете на ръководните органи на дружествата в случаи на претенции срещу тях от акционери, контрагенти и други трети лица във връзка с начина, по който се управлява компанията и нейните финансови резултати.
У нас все още не сме свидетели на сериозни претенции от страна на акционери към мениджмънта и присъждане на огромни суми като обезщетения, каквато е практиката от много години в САЩ, а в последно време и в цяла Европа. От една страна, няма нагласа сред акционерите и другите контрагенти да търсят обезщетение за понесените загуби в резултат на едно или друго решение или действие на управлението, от друга - съдебната ни система още не функционира достатъчно ефективно. Ето защо въпреки наличието на всички законови и други предпоставки много от ръководителите продължават да смятат, че срещу тях никога няма да бъдат предявени или реализирани съдебни претенции за големи обезщетения.
Вероятно поради тази причина в България все още това да членуваш в борд се възприема предимно като престижно и много малко се държи сметка за отговорностите и потенциалните рискове, които са свързани със заемането на подобна позиция.
Повечето европейски държави са създали закони и регулации, позволяващи по-добра защита на акционерите и други заинтересовани лица (служители, клиенти, доставчици, държавни органи и др.) и по-голяма прозрачност и контрол на начина, по който се управляват компаниите. За това повлияха в немалка степен големите финансови скандали, на които станахме свидетели, особено в САЩ (Enron, Worldcom и т.н.). Те извадиха на показ лоши бизнес практики и поведения на висшия мениджмънт, довели до сериозни загуби за акционерите.
На практика много от мениджърите на чуждестранни компании, опериращи на българския пазар, са застраховани по полици, сключени от техните майки извън България.
Практиката показва, че повечето искове срещу мениджъри в европейските компании са за подправена или непълна финансова информация, която подвежда акционерите, банкрут на компанията заради погрешно решение на Борда на директорите, неспазване на законодателството, свързано със социални или екологични въпроси, несъгласия между членовете на борда относно стратегически решения и др.
Важно е да знаете
Покритието по застраховките на професионални отговорности включва рисковете, свързани с професионалната отговорност на посоченото в застрахователната полица лице, във връзка с искове, предявени през време на действието на застраховката и/или през време на допълнително уговорен, удължен период за съобщаване на предявени искове за причинени вреди или финансови загуби на трети лица, с които застрахованият е в правоотношения по осъществяване на своята професионална дейност.
Важно е да се отбележи, че извън застрахователното покритие са действия, извън обхвата на професионалната дейност на застрахования; административни нарушения, неплащане или закъснения в плащането на данъци, такси и други държавни вземания; загуба или повреда на документи, поверени на застрахования, както и разходите за възстановяването им. Извън обхвата на застраховката е и изпадането в неплатежоспособност, несъстоятелност, ликвидация или банкрут. Полицата не покрива също така и вредите, настъпили в резултат на злоупотреба на служители на застрахования.
Застраховката се сключва на база попълнено от кандидата за застраховане заявление въпросник. Трябва да се знае, че ако застрахованият съзнателно обяви неточно или премълчи обстоятелства, при знанието на които застрахователят не би сключил застраховката, то застрахователят може да прекрати полицата в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството.
Застраховката може да бъде сключена за една година или по-кратък период за цялостната дейност на застрахованото лице или за конкретна сделка, договор, проект, дело. Лимитите на отговорност са по избор освен за задължителните застраховки, при които минималните лимити са определени в съответните нормативни актове, застрахователите предлагат и по-високи, доброволни нива.
Отговорността на застрахователя се определя до лимита на застрахователна отговорност за един иск и общо за срока на застраховката.
Застрахователната премия се определя като процент от реализираните приходи през застрахователния период или като твърда сума в зависимост от професионалната специалност на застрахования, от договорените лимити на отговорност, самоучастието и евентуално от периода на ретроактивно действие, ако е включено в обхвата на застрахователната защита.
Гергана Иванова
|
"Основи на застраховането"
Йото Йотов,
Боян Илиев, 2004 "Застраховане"
Проф,Христо Драганов, Боян Илиев, д-р.Ирена Мишева, |