Застраховането е обещание и доверие

Решенията за защита на благосъстоянието и качеството на личния живот са лична отговорност

            Ниските нива на системно доверие обуславят нисък интерес към такива специфични продукти като застраховките

            Пътят към подобряване на застрахователната култура и повишаване на грамотността  минава през посредниците

                        Темата за финансовата, в частност застрахователната, култура у нас е особено актуална напоследък. Логично този фактор е ключов за състоянието и развитието на пазара - както към настоящия момент, така и в перспектива в бъдещето. Освен това този въпрос по естествен начин се вписва централно в обширната и модерна тема за защита на правата на потребителите. Могат да бъдат дискутирани историко-стопанските обусловености за сравнително ниското ниво на застрахователно проникване. Могат също да бъдат търсени народопсихологическите репери, предопределящи нашенските специфики. Тук ще се опитаме съвсем схематично, без навлизане в такава дълбочина, да скицираме какви са принципните постановки на въпроса, както и какви са реалиите на нашия пазар, с някои характерни особености. Това биха били изходните точки за един по-детайлен анализ на тази проблематика.

            Ключовите фактори - да искаш и да можеш

            Преди всичко е осъзнатата необходимост за застрахователна защита - не само на колата и жилището евентуално, но и на здравето и трудоспособността, живота и семейството. Особено важно е това осъзнаване да бъде проявено на индивидуално ниво. Отговорността за вземането на решения, свързани с рисковете в личния живот, трябва да е предимно лична. Разбира се, държавата осигурява определен минимум социална защита срещу определени рискове - например в здравеопазването или пенсионната система. Но обичайно (не само у нас) този минимум не е достатъчен и като обхват, и като ниво на покритието. Така че всеки член на обществото има свободата да потърси допълнително разширяване и надграждане на този минимум. Отделно има широк кръг рискове, които остават извън социалната функция на държавата. В крайна сметка решенията за защита на благосъстоянието и качеството на личния живот са лична отговорност.

            Естествено, такава осъзната нужда трябва да е подплатена с платежоспособно търсене. Логична е корелацията между богатството на една нация и нивото на развитие на финансовите и застрахователните услуги в съответната страна. Интересно е да се отбележи, че връзката не е еднопосочна. Може да се покаже, че по-развитите финансов и застрахователен сектор благоприятстват икономическото и социалното развитие на свой ред.

            Застрахователен пазар на четири колела

            Парадокс е, че, погледнато през призмата на застрахователните реалии у нас, българинът сякаш цени най-вече колата си, след това жилището си и чак на последно място живота си, здравето си, семейството си. Естествено, това е пряка последица на редица обективни фактори, свързани както с културата и традициите, така и с финансовите възможности. Задължителната „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и „Каско“ преобладават в публичното пространство. Всъщност мнозина у нас свързват застраховането само или предимно с колите. Автомобилното застраховане доминира пазара с над две трети от целия обем на сключваните полици. И това е просто поредният ясен индикатор за недоразвитостта на българския пазар, за слабата застрахователна култура у населението. За всички е ясно, че все повече трябва да се насочва вниманието на потребителите към животозастраховането, към имущественото застраховане. Ако през предкризисните години имаше задоволителен ръст в тези линии бизнес, то той се дължеше преимуществено на бума на банковото кредитиране, което задължаваше кредитополучателите да сключват такива застраховки. Но с края на този бум и свиването на банковия канал за продажби, се сви и ръстът в този сегмент. А там се крие значителен неусвоен потенциал за добавена стойност на клиентите, като им бъдат предоставени цялостни модерни решения за защита на имуществото, здравето и живота им.

            Доверието

            Застраховането е обещание. Обещание, че срещу заплащане на определена цена днес (премия) ще бъдеш овъзмезден при настъпване на определени неблагоприятни събития в бъдеще. Логично купувайки застраховка, клиентът се доверява на застрахователя си. Това доверие е обусловено значително от степента на доверие в средата въобще както в бизнеса, така и в обществото. Ниските нива на системно доверие обуславят нисък интерес към такива специфични продукти като застраховките, което води и до ниски нива на грамотност в тази насока. Нещо повече, трайно ниското ниво на доверие поражда недоверчивост и подозрения за недобронамереност като типичен конотат при сключване на сделки, свързана с бъдеща престация, при това условна. При директна размяна сделката се консумира бързо и едновременно от страните. Но при отложено потребяване на услугата - при едно обещание за бъдещи действия - сякаш понякога остава да витае съмнение за надеждността на насрещната страна (когато настъпи бъдещият момент). Това демотивира и дезинтересира потенциалните потребители и за тях дори остават неведоми много възможности, от които иначе биха могли да се възползват.

            Измамите и злоупотребите

            Това са проблеми, неразривно свързани с доверието в цялата система. Както е задължително да има доверие, за да се стигне до сключване на една застрахователна полица, така е задължително да бъдат решително изкоренявани възможностите за злоупотреби или откровени измами. Типично такива в застраховането се случват, когато се стигне до щета. Ако има възможности за неправомерно облагодетелстване чрез измамни действия post factum при настъпване на хипотетичен застрахователен случай, то мотивацията да се сключи предварително застраховка отпада. Корумпираната среда и практики (в широкия смисъл на думата) минират пътя към нормално натрупване на застрахователна грамотност и опит. Тук ролята на ефективни органи на реда и почтена санкционна система е значителна. Опитите на застрахователната индустрия сама да се бори с някои престъпни по своя характер схеми и практики са обречени на частичен успех.

            Структурата на пазара

            Застрахователният пазар у нас все още е много хетерогенен, с разнородни бизнес модели и поведения. Това води до разнопосочни практики и противоречиви сигнали към клиентите и партньорите. От друга страна, влияе върху имиджа на цялата индустрия, и то определено не позитивно. Тази хетерогенност може да се открои ясно при едно сравнение с банковия сектор. При банките степента на развитие и модернизация, в най-широкия смисъл на понятието, е много години напред спрямо нивото на развитие на застрахователния бранш. Това е видно практически във всеки един аспект на организацията на дейността или отношенията на този пазар. И до голяма степен в банковата система това се наложи с изкристализирането и изчистването на структурата на пазара. Така прогнозата за очаквани (още) придобивания и сливания на българския застрахователен пазар звучи закономерно.

            Веригата на създаване (или разрушаване) на стойност

            Един анализ на веригата от създаването на продукта (в застраховането) до доставянето му до крайния клиент, както и последващото обслужване на клиента (при настъпване на щета), би показал определени специфики, както и някои аберации. Парадоксално е, че застрахователната индустрия, която създава този продукт, години наред отчиташе загуби. Всъщност предстои да видим дали тази негативна тенденция е била пречупена през миналата година, но това по-скоро би било изненада. От друга страна, е ясно, че по веригата към клиента все пак се генерират печалби под явна или неявна форма. Няма да се спираме тук на специфичните практики, изкривяващи веригата на създаване на стойност било при аквизицията или при ликвидацията. Всъщност проблемът е дали някъде не се „руши” стойност по пътя до крайния клиент. А е пределно ясно, че една индустрия не може безконечно да работи на загуба. Това нито ще бъде позволено от собствениците, нито би било в полза на потребителите и пазара.

            Професионалистите посредници

            Пътят към подобряване на застрахователната култура и повишаване на грамотността у потребителите на застрахователни услуги категорично минава през посредниците - брокерите и агентите. Доколкото те са живата, пряката връзка с търсещите застрахователни продукти, те са и призвани да бъдат директната информационна линия към клиентите. Квалифицираните и мотивирани (служители на) застрахователни посредници са естественият катализатор за осведомения избор на застрахователни покрития от масовия потребител. Спокойно може да се каже, че една от ролите на комисионерите би трябвало да е типично „просветителска”. Затова и логично законодателството поставя определени изисквания за ценз на посредниците. Но както често се казва, у нас „застрахователен агент” все още е рядко срещана „професия”.

            Европеизацията

            Нашата стопанска историография след Освобождението показва, че новостите и промените в икономическия живот на страната ни обичайно са привнесени отвън. Традиционно ни е необходим външен тласък, идващ от „силните на деня”. В случая тази роля логично се изпълнява от ЕС. Приемането на редица директиви, насочени към защита на правата на потребителите, равноправната конкуренция, както и професионализация на бранша, ще форсират европеизирането на пазара ни. Което само може да е от полза за всички участници на този пазар, и най-вече за потребителите. Това пряко реферира към някои от щрихираните по-горе ракурси.

            Кризите

            Кризата, или кризите, вече пета година поставят на изпитание анализаторите и мениджърите. Доколкото застраховането е „огледало” на икономическия живот, няма как застрахователният пазар да не е подложен също на турбуленции. По отношение на развитието на един изоставащ пазар, какъвто е нашият, кризите определено не помагат. Напротив, във времена на стагниращи икономики и крайно несигурно бъдеще се разразяват ценови войни и се възраждат не особено почтени пазарни практики. А това бързо заличава натрупаното крехко пазарно доверие. Закономерно свитото потребление спъва развитието на пазара, а ограниченият интерес към застрахователните продукти ограничава и усъвършенстването на застрахователната грамотност.

            Една идея, намерила злободневност напоследък, е тази за катастрофичен пул. За това се заговори - за поредна година - след природните бедствия в Югоизточна България през миналия месец. В редица държави съществува законово определен пул, като застраховането на всички имоти срещу определени природни рискове е задължително. В други страни изцяло се разчита на пазара и свободната воля на застрахованите. Първият вариант често е с участието на държавата. Една от ползите в такива случаи е форсираното запознаване на масовия потребител с възможностите и ползите от имуществените застраховки. Което също води до по-добра финансова култура. От друга страна обаче, всичко задължително се приема a priori с по-скоро негативна нагласа (поредното „данъко-образно” събиране на пари). А и подобен почин би бил подозрително в унисон с етатистките традиции в нашата стопанска история, които, уви, само винаги са ни отдалечавали от типичните либерално-капиталистически ценности. Отново, в крайна сметка отговорността и решението за (застрахователната) защита на имуществото и здравето на индивида, са си негови/нейни лични. Т.е. задължително трябва да се мине през осъзнатата нужда на индивидуално ниво.

            Макар и нахвърляна с едри наброски, рамката на темата за застрахователната култура, изложена тук, дава простор за анализ и по-задълбочена разработка. Анализ, който явно е нужен.