Земетресението като застрахователен риск

Доц. к. ик. н. ХРИСТО ДРАГАНОВ (сега проф. д-р. ик. н. Христо Драганов); ас. ВАСИЛ ЗАХАРИЕВ (сега доц. ВАСИЛ ЗАХАРИЕВ)

Проф. д-р. ик. н. Христо Драганов има множество разработки по темата, свързана с катастрофичните рискове. Това са „Земетресението като застрахователен риск“ - кн. 1 от 1977 г. в Народостопанския архив на СА „Д. А. Ценов“ - Свищов; „Задълженията на застрахователя при риска земетресение“, вече в сп. „Финанси и кредит“, кн. 2, 1978 г., и разработка на тема „Възможности за усъвършенстване на застраховането на големите имуществени комплекси“ по възлагане от Държавния застрахователен институт. Интервю с проф. Драганов, който е и консултант на в. „Застраховател прес“ публикувахме в бр. 5 на вестника. Екипът на в. „Застраховател прес“ взе решение да публикува в поредица от броеве цитираните публикации. Започваме със „Земетресението като застрахователен риск“.  

                 ;       

           

            Ежегодно в света стават между 16 и 18 катастрофални земетресения. 1976 г. се оказа една от най-опасните в това отношение. Земетресенията в Гватемала, Филипините, Италия, Китай и др. причиниха хиляди човешки жертви и неимоверно големи имуществени загуби. Това принуди застрахователите да се обърнат с лице към този катастрофичен риск. Особено след земетресението в Манагуа (Гватемала) застрахователите от различни страни проявяват оправдан интерес към уточняване и контролиране на риска земетресение.

            В настоящата работа се прави опит да се изяснят основните проблеми, свързани със земетресението като застрахователен риск. Вниманието е насочено към очертаване на характерните особености на риска земетресение и трудностите, които той поражда за застрахователя. Разглеждат се и възможностите на нашия застраховател да включи риска земетресение в кръга на своите отговорности.

 

I

 

            Според Жорж Урен (La Reassurance, 365/66 1976, s. 5-14.)*, авторитет в областта на катастрофичните рискове, за да може даден риск да бъде включен в отговорност на застрахователя, трябва да са налице следните условия:

            а) рискът да се осъществява периодично, през регулярен период от време;

            б) да съществува възможност за изграждане на застрахователна тарифа. Рискът, за който застрахователят поема отговорност за изплащане на застрахователно обезщетение при неговото осъществяване, трябва да позволява да бъде съставен застрахователнотехнически план. Това ще рече, че той трябва да се поддава на традиционната застрахователна техника за преценка на внезапните явления и за оценка на средната щета, свързана със значителни и различни по състав обекти. Рискът трябва да се прояви по начин, който да събуди интерес у застрахователя да „купи“ предлаганата застрахователна защита по приемлива застрахователна тарифа;

            в) да съществува възможност да се разпределят застрахователните стойности, изложени на голям брой независими рискове, с еднакво значение, за да се избегне кумулирането на щетите (Джон Фримън, американски експерт в областта на щетите, смята, че щетите, причинени от сеизмични движения в застрахованите зони, не надхвърлят 5%-10%. Той обаче не се произнася за възможната загуба от пожари, предизвикани от земетресения) по време и пространство;

            г) да е възможно да се ограничи задължението на застрахователя: възникналите при осъществяването на риска щети да не надхвърля определен размер.

            Изхождайки от посочените изисквания, на които трябва да отговаря даден катастрофичен риск, за да бъде считан за застраховаем, а също така и съобразявайки се с някои други затруднения (регистрация, териториални аспекти на земетресенията и др.), следва да се направи изводът, че включването на риска земетресение в отговорността на застрахователя е свързано с много трудности. За да се осъществи това, е необходимо да се изработи специална техника за регистрация, да се приложат нови методи при изграждането на застрахователните тарифи, да се постигне международна координация между застрахователите при приемането на отговорността (чрез създаване на застрахователни пулове), да се обсъди въпросът за евентуално участие на държавата в покриването на щетите над определен размер и пр.

 

II

 

            Периодичността на риска земетресение може да се измери с времето, разделящо големите бедствия и свързаните с тях щети. Тези периоди са твърде дълги и поставят застрахователите пред затруднения при прогнозиране на земетресенията. Чрез различни сеизмични изследвания има възможност да се предскаже настъпването на земетресенията, но не може да се предвиди мястото и часът на бъдещи сеизмични трусове. Тъй като сеизмичните изследвания обхващат кратък геофизически период, винаги може да се очаква отклонение както в периода между отделните земетресения, така и в интензивността им.

            Освен това вероятността за внезапен сеизмичен трус за определен период от време (примерно година) и за дадена област е много малка. На пръв поглед земетресенията стават независимо едно от друго, но в действителност това не е  така. Натрупването на сеизмични трусове произлиза от едно и също геофизическо напрежение и това засилва вероятността за кумулиране на сеизмични трусове над очакваното. Все пак съществува известна закономерност - в някои области е налице редуване на периоди със силна сеизмична активност с периоди на продължително затишие.

            Известни трудности съществуват при изграждането на застрахователните тарифи. Застрахователят трябва да събере от застрахователната съвкупност една парична сума, с която да посрещне плащанията към застрахованите и своите разноски. За да се изчисли нето-премията, чрез която се посреща плащането към застрахователите, застрахователното предприятие трябва да разполага с достатъчно статистически данни, за да направи оценка на риска. При риска земетресение изчисляването на нето-премията е в зависимост не само от сеизмичната активност на зоната, но и от очаквания размер на средната щета. При застраховката срещу земетресение трябва да се има предвид не само очакваният размер на средната щета, но и „най-високата щета“, която при даден вид застраховане изобщо не може да бъде надхвърлена. Ако означим най-високата щета с единица, възможната щета лежи между 0 и 1. В застрахователната теория и практика се използват различни понятия за означаване на най-високата щета: максимална вероятна загуба (M.P.L.), максимална възможна загуба (M.P.L.), вероятна максимална загуба (P.M.L.), възможна максимална загуба (P.M.L.), очакваема максимална загуба (Е.M.L.). Засега е прието при оценката на максималната загуба да се използва понятието очакваема максимална загуба (Е.M.L.).

            От правилното определяне на очакваемата максимална загуба зависи точното пресмятане на задълженията на застрахователя към застрахованите (бъдещите застрахователни плащания). Последните лежат в основата при изграждането на застрахователната тарифа.

            Как може да се прецени очакваемата максимална загуба? Определянето на очакваемата максимална загуба при риска земетресение е свързано с много трудности, тъй като е необходимо предварително да се знае мястото на земетресението и имуществените агломерации, които ще засегне, ако те се намират в зони, които са застраховани. Голяма част от имуществените ценности представляват на картата само една точка в сравнение с последиците от силните и далечни сеизмични трусове. (Сеизмичните трусове със силна интензивност стават в определени области, които са относително ограничени. Тяхната сила се проявява върху малка повърхност от геологична гледна точка и практически това не е повече от 10 000 км². Когато обаче се засегнат населени области, щетите са огромни.) Последните зависят от условията по пътя на сеизмичните вълни, от характера на земните пластове и от особеностите на застрахованите имуществени ценности, които могат да претърпят множество промени през периода, който разделя два значителни сеизмични труса. Или размерът на щетите и свързаните с тях застрахователни обезщетенията могат да се предскажат и анализират, но решаваща роля играе концентрирането на загубите в едно единствено застрахователно събитие. Ето защо по застраховката срещу земетресение години наред (може и десетилетия) ще се събират застрахователни вноски, без да се плаща застрахователно обезщетение. Това подпомага обособяването на самостоятелен запасен фонд, в който ще се кумулират излишъците от нето-премии. Те следва да се използват само при осъществяване на риска. Днес много капиталистически застрахователи считат неизразходваните нето-премии, събирани за риска „земетресение“, като годишна печалба от застраховката „пожар“ и при настъпване на земетресение изпадат във финансови затруднения.

            Всяка оценка на очакваемата максимална загуба е приблизително точна, когато е свързана с наличната отговорност и с действителните застрахователни стойности. Ако съществува различие между застрахователната стойност и най-високата щета, ще бъде необходимо специално разглеждане и определяне на лимитирана отговорност на застрахователя. Казаното ще илюстрираме с цифров пример.

            Приемаме, че дадено застрахователно предприятие разчита в дадена зона на средна очакваема загуба от 20%. Абсолютният размер на застрахователната сума на всички имуществени ценности в района е 100 млн. лв. Вероятната очакваема максимална щета възлиза на 20 млн. лв. Отговорността на застрахователя по някои от сключените застрахователни договори се простира до 50% от застрахователната стойност. При това положение застрахователят, според предварителни изчисления, може да разчита на една фактическа средна очакваема щета от 10%, тъй като той би сметнал само 50% от 20%. Това обаче не отговаря на действително очакваемите щети. Нека допуснем, че посочената застрахователна сума от 100 млн. лв. се разпределя по следния начин:

            а) застрахователни договори със застрахователна сума равна на застрахователната стойност (застраховки на действителната стойност) - 60 млн. лв.;

            б) застрахователни договори, чрез които се покрива само 50% от застрахователната стойност (ограничена отговорност - 40 млн. лв.).

            При едно такова разпределение на отговорността очакваемата максимална загуба ще бъде:

            а) очакваема максимална загуба по-малка от 20% за застрахователна сума 60 млн. лв. - 12 млн. лв.;

            б) очакваема максимална загуба по-малка от 40% (процентът е 40%, тъй като отговорността на застрахователя се простира само до 50% от застрахователната стойност) за застрахователна сума 40 млн. лв. - 16 млн. лв.

            При застраховането срещу земетресение трябва да се обърне внимание на съотношението между нето-премиите при различните форми на застраховане и на влиянието, което оказват различните признаци на застрахованите обекти върху нето-премиите при различните форми на застраховане, и на влиянието, което оказват различните признаци на застрахованите обекти върху нето-премията. Освен това трябва да бъде избрана и системата на покритие, начинът на пресмятане на премийните резерви, необходимостта от презастраховане, как ще се презастрахова и в какъв размер ще бъде плaна на прекия застраховател. При презастраховането ще се срещнат трудности, тъй като прекият застраховател само случайно може да попадне на приблизително точния размер на необходимата нето-премия. Ето защо трябва да се прецени много внимателно дали покритието може да се продаде по възприетата застрахователна тарифа и къде.

            Друг момент, който следва да бъде отчетен при застраховането срещу земетресение, е броят на обектите, тяхната хомогенност и възможностите за разпространение на застрахователното събитие. „Търсенето“ на броя на обектите обикновено е в местата на голяма опасност от силни сеизмични трусове и подчертана сеизмична активност. В този смисъл би могло да се говори за естествена селекция. Що се касае до хомогенността на техния размер, застрахователят трудно би я постигнал, тъй като тенденцията е да се застраховат промишлените обекти и скъпите и високи сгради в най-изложените на земетресения области в света.

            Земетресенията обхващат едновременно голям брой обекти и довеждат до голямо натрупване на щети. Освен възприемането на определени застрахователни условия и застрахователни тарифи застрахователят трябва да уточни и поетите отговорности, т.е. да определи т. нар. „големи зони на щетите“. Това е необходимо, защото едно земетресение не довежда до тотални щети на всички застрахователни имуществени ценности, които се намират в една и съща зона на щетите. Отговорността на застрахователя може да се простира върху щети, които се предизвикват директно от земетръсния удар (вълни); щети от пожари, които са последица от земетресението; щети от цунами (Цунами – големи морски и океански вълни, които са резултат от сеизмични движения. Предизвикват големи разрушения на крайбрежни местности, наводнения и потъване на кораби в открито море и в пристанища.); щети, предизвикани от срутване на земни пластове; щети от избухване на вулкани. При капитализма се говори и за щети от ограбвания. Оценяването на тези щети е по-трудно, тъй като те са свързани със социално-политическите условия в дадена страна.

            Всички тези щети могат да бъдат застраховани поотделно или чрез една-единствена застрахователна полица. Стандартните застрахователни полици по застраховка „пожар“ в повечето страни (чрез съответни клаузи) изключват риска „земетресение“.

            В някои страни (САЩ, Мексико и др.) щетите от пожари, предизвикани от земетресение, са включени в отговорност на застрахователя. Това безспорно е свързано с известни неудобства за застрахователите. Те много трудно могат да определят размера на поетата отговорност и затова се лансира идеята тези загуби да бъдат покривани от държавата. Има и страни в опасни земетръсни райони, в които не се държи сметка за опасностите от земетресение. В тях не се извършва ефикасен контрол върху развитието на рисковете, свързани със земетресенията (някои японски застрахователи дори заявяват с усмивка, че няма място за загриженост, понеже застрахованите сгради са устойчиви срещу земетресения. Според някои японски специалисти обаче, ако Токио (въпреки неговите 440 противопожарни машини и 30 000 пожарникари) бъде засегнато от земетресение с честота 5-6 бала, ниската му част ще се превърне в океан от пламъци, ще бъдат разрушени минимум 20 000 сгради и ще има около 35 000 жертви).

 

III

 

            Малко са страните, които имат подходящи статистически данни за изграждане на застрахователна тарифа по застраховка срещу земетресение. При изработване на такава тарифа е необходимо да се държи сметка както за местната опасност, така и за индивидуалния риск. Местната опасност намира израз в разделянето на страната на земетръсни зони. Картата на земетръсните зони е неразделна част от застрахователната тарифа. Тя служи за определяне на рисковите класове. Какво представлява земетръсната зона? Това понятие е сборно и съдържа три близки, но същевременно и различни понятия, които трябва да се различават едно от друго. Всяко едно от тях има определено значение при изграждането на застрахователната тарифа.

            На първо място, страната следва да бъде разделена на земетръсно застрашени зони. Разделянето на такива зони се обуславя от опасността за настъпването на щети в резултат на земетресение, което става през приблизително еднакви периоди от време и с една и съща интензивност. Тези зони са база за изработване на застрахователната тарифа. Трябва да отбележим, че те не се различават съществено от природонаучното разделение на страната на земетръсно застрашени огнищни зони. На база на последните и при съблюдаване на имуществените агломерации страната се разделя на земетръсни застрахователно-тарифни зони (рискови класове). Освен това поради административни причини земетръсните застрахователно-тарифни зони са ориентирани към съществуващите държавни граници.

            На второ място, следва да се образуват зони за кумулиране на щетите от земетресения с предварително местоположение и сила. Това са така наречените области на щетите (това са области, в които при настъпване на земетресение се достига интензитет около и над VII степен по модифицираната дванадесетстепенна динамическа скала на Меркали). Техният район се определя на базата на по-раншни земетресения и специални природонаучни критерии. Тук преди всичко трябва да бъдат взети предвид историческите аспекти на тектоничните процеси, линията на сечението на тектоничните пукнатини и други геологични формации.

            Въз основа на сеизмичните геологични действия и релефно очертаната концентрация на застраховани имущества в определена област е възможно сполучливо образуване на зони за кумулиране на щетите от земетресение. Ако това е невъзможно, необходимо е да се установят тангриращи зони и съответно да се направят алтернативни изчисления.

            Застрахователят трябва сам да прецени каква пространственост ще имат зоните на кумулиране на щетите и каква алтернатива ще приеме за база при тяхното изчисляване. По този въпрос застрахователите са на различни мнения. Това е така, защото изграждането на зоните за кумулиране на щетите зависи от географското разпределение, от вида на обектите, от готовността на застрахователите да поемат риска и от предвидливостта на актюера на застрахователното предприятие. Освен това поради непрекъснатите инфраструктурни промени в дадена страна образуваните зони за кумулиране на щетите трябва периодически да се ревизират.

            За да се постигне по-правилна преценка на риска, необходимо е да се изграждат подзони, включени в зоните за кумулиране на щети от земетресения. За да се контролират отговорностите в зоната за кумулиране на щетите, застрахователят и презастрахователят трябва да изследват поетите отговорности в по-малки пространствени зони, които се включват в кумула. По този начин те имат възможност да установят покритите отговорности в съответните подзони, т.е. в тези зони, при които поетите отговорности се контролират и доказват.

            При определянето на средните щети уместно е да се приеме по-висока средна щета (изразена в процент от застрахователната сума) за районите, които са близо до хипотетичния епицентър, отколкото за районите, които лежат в края на зоните. Вероятната средна щета ще бъде равна на сбора от очакваемите възможни загуби за отделните обекти, разделен на техния брой. При оценката на очакваема максимална загуба се изхожда от обекти, които се намират в епицентъра.

            Разделянето на страната на подобни подзони е наложително. Като база за подобно деление може да послужи административното деление на страната или някои други общовалидни географски белези. Естествено, това засяга както застрахователя, така и презастрахователя. Само чрез една добра съвместна работа между тях може да се обхване цялостно кумулирането на щетите - обстоятелството, което е една гаранция за успешни действия при оценка на щетите.

 

*Бележките под линия са вградени в текста, поставени в скоби – бел. ред.