Катастрофичният пул най-напред ще застрахова земетресения, защото това е най-големият риск

-Г-н Доков, какво става със застрахователния пул за катастрофични събития?Какво стана със сдружението “Инициатива за Национална програма за управление на катастрофични рискове”? Защо дейността му бе прекратена през 2007 г.? Има ли промени в ръководството и някакво развитие?

- Доникъде е този пул. Има няколко причини. Застрахователите не могат да поемат риска „земетресение, наводнение“, защото трудно ще намерят презастрахователи на такива огромни райони , застрашени от земетресение. Известно е, че България е силно земетръсна зона на Балканския полуостров. Необходими са големи застрахователни резерви и премии, които да се натрупват с години, за да поемат евентуалните щети. Единственият начин, за да се създаде такъв застрахователен пул, е инициативата да се поеме от държавата, така както беше при създаването на ядрения пул. Истината е, че широката публика от неспециалисти не е информирана достатъчно. Хората смятат, че става дума за данък, който държавата ще наложи да се плаща.

-По данни на Асоциацията на българските застрахователи имуществена застраховка у нас имат едва 5%. Процентът в Европа е около 90. Още по-малко са защитените чрез сключена полица срещу земетресение. Нормално ли е според вас държавата да плаща помощи и всякакви спонсорства за наводнения от частни лица, партии, телевизии?

- Не е нормално, разбира се. Цялата работа е в това, че си говорим само между нас, застрахователите, и вас, журналистите от специализираните издания. Журналистите трябва да пишат повече по тази тема, да се обнародват различни изказвания, идеи, интервюта по темата.

-Решили сме поне на страниците на нашия вестник да „съживим“ идеята за пула. Какво трябва да се направи в този момент? Къде отидоха прекрасните идеи отпреди 7-8 години?

- Най-напред държавата трябва да реши да уреди регулациите по въпроса за задължителното застраховане на имотите. После трябва да се създаде една институция, управителен съвет или комисия, в която да влизат представители от всички браншове – от държавата, от общините, от гражданите, от геофизици, застрахователи, хидрометеоролози , т.е. сдружение.

Трябва преди всичко да се обясни на хората, че при застраховането на имуществото за определени рискове – пожар, наводнение – средствата са валидни само за една година. Ако на следващата година собственикът на имот не си поднови застраховката, тогава средствата по партидата му се губят, просто застрахователят ги акумулира в своите резерви.

Затова идеята за пул за катастрофични рискове е по-прогресивна. Средствата не се губят, а се съхраняват по индивидуална партида на застрахования. Това е моето предложение.

Начинът на задължителното застраховане е много прост – данъчните служители го извършват. Така е по-лесно и по-оперативно.

-За какви премии по застраховката става дума?

- Таванът на застрахователната сума ще бъде равен на данъчната оценка на имота. Премията ще се изчислява на базата на данъчната оценка на имота с определен коефициент.  Коефициентът ще се изчислява на  всеки 10 хил.лв.  Например на 10 хил.лв. обезщетение – премия 10 евро; на 20 хил.лв. - 20 евро, и т.н. Който иска, ще може да си направи допълнително застраховане за по-висока сума. Става дума за индивидуална застраховка за всеки имот, но тя ще се събира от данъчните служби поради техническа невъзможност да се отделят специални хора за това. Оттам нататък данъчните ще превеждат събраните суми по сметката на сдружението, като за самите данъчни служители се отделят около 15%-20% комисиона за работата. Така останалите 80% от средствата се натрупват . Ние искаме те да не се облагат с данъци, за да се гарантира по-голяма сума за обезщетенията. Тези натрупани в пула средства ще се управляват от държавата и гражданското общество.

-Какво юридическо лице ще представлява пулът, по подобие на Гаранционния фонд ли ще бъде?

- Може би ще бъде по подобие на Гаранционния фонд.  Ще се различим от Сребърния фонд. Гражданите всъщност ще управляват пула срещу катастрофичните рискове.

-В Румъния системата е по-различна и дава добри резултати – над 50 на сто от собствениците на имоти са застраховали имуществото си още първата година, а премиите са 10 евро за селските имоти и 20 евро за градските, но хората сами отивали при застрахователите да се застраховат задължително...

            - Нашата цел е да обясним на хората смисъла от това начинание. Да             отидем сред хората в градовете, селата, общините. Тези вложения ще            принадлежат на хората и ако се натрупат доста средства, без да има щети, в един момент може да престанем да събираме нови премии.

            -Ще бъдат ли презастраховани средствата в пула?

- Трябва да се прецени дали да се презастрахова рискът. Преди години мисе обадиха от Лойдс.  Попитаха ме дали държавата ще участва в този пул и обещаха, че ако стартираме пула като моя идея те ще осигурят 20 млн. евро на разположение от момента, в който се сложи началото. Но тогава министърът на финансите Милен Велчев не беше съгласен.

 Ние искаме държавата да държи 51% от риска и от средствата, за да може да упражнява нужния контрол. Освен всичко друго началото трябва да се постави с някакъв капитал и той ще трябва да се внесе от държавата.

Освен това трябва да се създаде комисия с геолози, сеизмолози, хидрометеоролози и т.н., която да изчисли какъв е рискът  в стойностно изражение  при земетресения и наводнения. Защото знаете колко милиарда долара бяха щетите в Япония.

            -183 милиарда долара според данните, които са известни, посочи      Credit Suisse... но Япония далеч не е имала пълно застрахователно покритие срещу риска „Земетресение“...

-        Необходимо е да се изчисли покритието у нас и този процес може да продължи около година.

            -Не зацикляме ли в губене на време и пари за всички тези       консултации,             проучвания – геофизични и т.н.? Защо не се вземе           кардинално решение и да се задейства по-оперативно, както са     направили в Румъния?

- Ами иначе не можем да докажем на хората, че това не е данък, и ще има много недоволство от тяхна страна. Всеки ще обвини държавата, че намира начин да събира пари.

            -Но нали държавното участие в пула ще бъде с 51% от капитала,       както го предвиждате вие?

- Останалите 49 на сто ще се осигурят от вноските/премии от притежателите на недвижими имоти. След като се наберат всички тези средства, ще се обърнем към застрахователите, които ще си разпределят риска в определен процент. В момента застрахователите не застраховат този огромен риск, защото не могат да направят покритие на целия сграден фонд. В момента те поемат само частичен риск при застраховките за земетресения. А когато се съберат средствата и се определи стойността на риска, ще започне разпределението на участието с процент от общото. Общността ще бъде голяма и много малка е възможността застрахователят да загуби.

-Асоциацията на българските застрахователи  през 2006 г., след като години наред не срещаше разбиране от законотворците, реши да прекрати работата си по създаването на катастрофичен застрахователен пул и разпусна специално създадена работна група. Имате ли информация дали към днешна дата застрахователите са единни в становището си за пул, или изобщо отричат неговото създаване?

- Застрахователите и днес не знаят точно каква е идеята, не са наясно с пула, докато не се направи комисия, която да разработи и разпише точно системата за действие и модела на пула.

-Какво стана със сдружението “Инициатива за Национална програма за управление на катастрофични рискове”? Защо дейността му бе прекратена през 2007 г.?

- Защото държавата тогава се оттегли, а без нея нищо не може да се направи. Трябва нова регулация – закон за задължително застраховане. Най-напред ще застраховаме земетресения, защото това е най-големият риск. Наводненията са много по-малък риск. Ако се вземе цялата територия на страната, процентът на наводнението е много малък – 1/3 от територията е наводнена. Не може заради 2-3 язовира и няколко рекички, които не са почистени и отводнени и всъщност има човешка грешка, не може това да се счита за основен риск и да се заплащат щетите. Ние говорим за катастрофични рискове, а не за обезщетяване за човешки грешки. Пулът може да включва щети от земетресения и наводнения.

Друго предимство е, че ако се презастрахова рискът, застрахователите ще са в състояние и дори ще бъдат задължени в първите 48 часа след щетата да приведат средствата по техните задължения. Така хората ще бъдат спокойни, че няма да останат без покрив.

-Разбрах, че проектът за пула се намира в Министерството на вътрешните работи? Към кого трябва да се обърнем за коментар?

- Обърнете се към Комисията за финансов надзор. Те ще бъдат представителите на държавата в пула и посредник с правителството. Трябва да стане ясно, че няма да се дават пари от застрахователите, а ще се събират пари от застраховки на гражданите.