В България има твърде голяма толерантност спрямо незастрахованите водачи

С Мариус Вищовски разговаряха Гергана Иванова и Галина Маринова        

            Юрист по образование, Мариус Вищовски започва професионалната си кариера през септември 1979 г. в познанския клон на застрахователна и презастрахователна компания WARTA като ръководител на отдел за оценка на вземанията по сини и зелени карти. От 1996 г. до септември 2000 г. той е председател на Надзорния съвет на асоциацията на полските автомобилни застрахователи, от 1996 г. до 2005 г. той е едновременно и председател на Надзорния съвет на застрахователния Гаранционен фонд. Мариус Вищовски публикува множество статии за гражданската отговорност по отношение на използването на моторни превозни средства и застрахователното право в Полша. Има активна роля в законодателния процес в качеството си на член на Съвета за развитие на финансовия пазар към министъра на финансите на Република Полша.

            - Господин Вищовски, европейската система „Зелена карта“ функционира вече 60 години, а българското бюро „Зелена карта” току-що навърши 10 години. Как се работи с българското бюро „Зелена карта”?

- Както знаете системата „Зелена карта“ е застрахователно-техническа организация, а не политическа. Съгласно Конституцията на Съвета на бюрата всички национални бюра, членуващи в системата трябва да бъдат независими институции, без вмешателство на държавата в тяхната дейност и управление. Системата „Зелена карта“ работи повече от 60 години, или по-точно 63 години, от 1949 г., България е член на системата „Зелена карта” от 1971 г. и тогава бе представлявана от ЗПАД „Булстрад“. Така че нашето сътрудничество с българския пазар има много дълга история. Разбира се, както във всяка друга организация не всичко беше лесно всеки път, но погледнато като цяло, може да се каже, че сътрудничеството ни бе позитивно. На практика през последните десет години ние работим директно с Националното бюро на българските автомобилни застрахователи като правоприемник на ЗПАД „Булстрад” и аз съм изключително доволен от това сътрудничество. Както споменах в своята презентация, представителите на българското бюро, и по-специално неговият председател г-н Атанас Табов, са много активни. На Генералната асамблея на Съвета на бюрата - Брюксел, която се проведе през май 2011 г., Българското национално бюро беше избрано да представлява 12-те държави от Източноевропейската регионална група, за периода 2011 до 2014 г., в два комитета - Комитет по Вътрешните правила (General Rules Committee) и Комитет по специфичните правила на държавите, подписали Многостранното споразумение (Specific Rules Committee). Това е доказателство, че гласът на българското бюро се чува от другите. Вие имате възможност чрез Съвета на бюрата да подавате идеи на останалите членове. Всъщност няколко такива идеи от ваша страна вече бяха повдигнати и представени на вниманието на всички членове. Така че глобално погледнато сътрудничеството ни е с положителен знак. Ние имаме две нива на сътрудничество - от една страна, сътрудничеството с пазара, а от друга, сътрудничеството с българското бюро „Зелена карта”. С бюрото всичко е перфектно.

- Вие казахте, че е имало предложения, които е направило българското бюро „Зелена карта”, и те са били приети. Бихте ли посочили някои от тях?

- Да, вашето бюро предложи някои промени на конституцията на Съвета на бюрата и част от тези идеи бяха приети.

- В презентацията си споменахте, че в момента има немалко проблеми в системата. Бихте ли изтъкнали три от най-значимите и най-важните на европейско ниво?

- Да, най-болезненият въпрос касае финансовата дисциплина на системата. Нашата работа се базира на взаимното доверие и на трансфера на финансови средства. Изплащането на щети е въпрос на доверие. Аз трябва да вярвам на българския пазар и да имам доверието, че когато изплащам щети, ще си получа парите обратно. Вярно е и обратното - българският пазар и българското бюро трябва да вярват на мен. На ниво трансфер на средства ние имаме някои проблеми. Причините са различни. Понякога те са причинени от вътрешните правила на различните пазари, а понякога става дума за проблем, базиран на слабостта на финансовите пазари и трудната икономическа ситуация, в която всички ние се намираме в момента. Има бюра, които са финансово много силни, и други бюра, които не могат да бъдат толкова финансово силни, защото те са малки и оперират на малки пазари. Тъй като малките пазари никога не могат да генерират същото ниво на премии като силните пазари, но което е много важно, това е наша отговорност, отговорност на Съвета на бюрата да достави колкото е възможно най-много информация и не само да контролира, но и да поддръжа бюрата да създават финансовите гаранции. 

            Друг такъв проблем са фалитите на застрахователни компании. Това е проблем с много, много тежки и тъжни последствия, а ние сме задължени да мислим не само за последствията за системата, за бюрото, за застрахователите, но най-вече за жертвите на катастрофи, за застрахованите лица. Защото, ако някой е сключил договор за застрахователна защита, то той трябва да има сигурността, че за целия период  може да използва автомобила си и всички ще се отнасят към това превозно средство като към застраховано превозно средство.

            Друга проблемна точка в нашата работа е промяната на регулаторната рамка. Модифицирането на вътрешните правила. Това е основен документ, регулиращ всички взаимоотношения между националните бюра и ние се опитваме да осигурим ниво на сигурност за цялата система и по-специално да улесним взаимоотношенията между бюрата, както и кореспонденцията между тях.

            - Има ли риск според вас заради нарастващия брой незастраховани автомобили в България да бъде върнат граничният контрол?

            - Разбирам въпроса. Да и не. Ние, хората, които се намираме в рамките на общия европейски пазар, имаме право на свободно движение вътре в Европейския съюз. Това е основно регулаторно правило. Преди няколко години ние подписахме споразумение с българското бюро - многостранното гаранционно споразумение. На базата на това  споразумение българските граждани имат правото да се движат в другите държави без сертификат „Зелена карта”. Една от причините за това решение бе ниското ниво на незастраховани водачи. За съжаление след известно време нивото на незастраховани водачи на моторни превозни средства в България се повиши. Вместо да се говори за отмяна на това споразумение, по-добре да се говори за акцентиране от страна на компетентните органи в България да бъдат изпълнени всички поети задължения. Защото според изискванията на Европейския съюз те са задължени да направят всичко, за да се сведе до минимум управлението на автомобил без застрахователно покритие. Така че аз съм отворен за консултации с цел да се намери начин да се задвижат и да се накарат да действат всички отговорни институции в страната ви, всички нужни послания да бъдат отправени, да достигнат до правилното място заедно с всички потенциални нежелани последствия, които споменах днес в презентацията си, за да ги принудим да променим политиката, която водят в момента. Защото от моя гледна точка има твърде голяма толерантност във вашата държава спрямо незастрахованите водачи.Не се взимат достатъчно твърди мерки от компетентните органи за намаляване броя на незастраховани МПС. 

            - Споменахте, че няма държава, която да е разрешила този проблем...

            - Да, но има голяма разлика между 0.01% и 15% незастраховани. Причината е, че няма перфектна система и винаги ще има един или 100, или 1000 души, които не са застраховани, но когато има държава, в която има стотици хиляди незастраховани автомобили, тогава вече имаме реален и болезнен проблем. И всъщност последствията ще бъдат изключително тежки за вашия пазар, защото, ако се запази това много високо ниво на незастраховани водачи на МПС и ако те причиняват пътнотранспортни произшествия извън границите на България, в крайна сметка вашето бюро, респективно вашият гаранционен фонд, няма да бъдат в състояние да финансират всички случаи, а това може да доведе до много тежки последствия, включително до отпадане на членство в системата „Зелена карта“.

            - Каква е реакцията на българските институции? Сигурни сме, че всички тези тревожни факти, които споделяте сега с нас, сте ги поставили и в комуникацията си със съответните институции.

            - Към настоящия момент имам усещането, че те са твърде пасивни специално за мерките по ограничаване броя на незастраховани български МПС.

            - Какво имате предвид?

            - Те чакат какво ще се случи.

            - А какво ще се случи и кога, ако те останат толкова пасивни, колкото са и в момента?

            - Трудно е да се каже кога, защото ние разбираме ситуацията. Не е толкова лесно да се променят навиците в страната, да се убедят хората да закупят полица, да се убеди полицията да проверява дали те са застраховани или не, да се промени манталитетът на органите, които са ангажирани с регистрацията на МПС, и което е от особено голямо значение, всички контролни органи трябва да подкрепят тези инициативи на сто процента. Ние ще направим всичко възможно да предадем всички необходими идеи на всички институции и институционални нива. Ако видим, че няма реакция, ще се обърнем директно към Европейската комисия.

            - Никой не иска да преживее последствията на „нетолерантността”. Тя е нежелана мярка, но има ли други работещи механизми, които са изпитани във вашата практика и които са ефективни, за да могат институциите, отговорни за промените, да бъдат задвижени?

            - Примерът е България. Когато се прие решението за приемане на страната ви в Европейския съюз и когато течеше подготвителният период за подписване на Многостранното гаранционно споразумение, г-н Табов говори за това в изложението си, благодарение на мерките, които бяха предприети тогава за контрол на пътя, нивото на незастраховано шофиране бе намалено на под 5%. По това време беше извършена подмяна на регистрационните табели, промени се начинът на проверка на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и т.н. Така че имате вътре в собствената си държава позитивен пример. Не е нужно да търсим примери в Германия, в Ирландия... макар че Великобритания е много добър пример. Застрахователният пазар във Великобритания е много развит пазар и въпреки това само преди няколко години имаха проблем с незастрахованото шофиране. За да бъде преодолян проблемът, се въведе строга политика. Ако някой не е застрахован, полицията има право да конфискува колата му и ако същият този водач не представи полица в рамките на определен срок, автомобилът бива унищожаван незабавно. И те унищожиха хиляди автомобили. Така че нивото на незастраховано шофиране от 10% сега е около 2%. Така че ето два примера - единия от вашия собствен пазар, а другия от Великобритания. Така че вие като журналисти трябва да предадете това съобщение на всички хора, на пазара, на читателите си.

            Но на международно ниво ние трябва да бъдем дипломатични. Не можем да отидем и директно да кажем - ако не направите това и това, аз ще направя това и това. Вървим твърдо в една определена посока, крачка по крачка. Аз вече имах няколко разговора с представители на пазара. По време на последната конференция, посветена на българския и румънския пазар, на която присъстваха представители на всички надзорни институции, аз отправих много ясно послание и ще го повторя - ще пиша писма, но в крайна сметка очаквам реакция. Защото последната реакция, последната дума ще има Европейската комисия и няма да бъде приятно.