Да бъдеш работохолик означава да черпиш сили от работата си

Адв. Антоанета Димоларова, управляващ съдружник на Адвокатско дружество „Антоанета Димоларова, Розалина Градинарова и съдружници“

-Г-жо Димоларова, вашият професионален път отдавна се е преплел със застраховането. Как точно се случи това?

 

-Това се случи съвсем случайно. През 1993 година започнах работа в холдинговата структура на Застрахователно акционерно дружество „България“, но не като застрахователен юрист. Основната ми дейност беше свързана с инвестиционната дейност на холдинга и неговите дъщерни дружества. Сега си давам сметка, че работата ми през този  период за мен беше школа за предприемачество – наблюдавах изграждането на цялата структура на дружествата от групата на „България холдинг” АД.  В началото  на 1996 година заедно с моята колежка и приятелка Данета Желева учредихме дружеството „Диа консулт“ ООД. Днес това ми се струва  едно много смело решение.

 

-Към този момент имахте ли вече очертан афинитет към застраховането?

 

-Все още не.  И двете с Данета Желева имахме едно и също амплоа и  работехме основно търговско и гражданско право. Преживяхме един  период, в който трябваше да се наложим като екип, на който може да се разчита. С времето започнахме да трупаме опит и да разширяваме кръга от клиенти. Това бяха години, през които учехме в движение и работехме. В професионално отношение можеше да се израства буквално за дни – работехме масова приватизация, касова приватизация, лицензирахме застрахователни компании, пенсионни фондове, банки, работехме по реституционни претенции. Консултирахме търговски сделки, за които може само да се мечтае от гледна точка на професионалните предизвикателства.  Всеки ден имахме нови и разнообразни задачи. Периодът беше интересен и наситен с новости , но не бе свързан със застраховането. През 2003 год. нашият съвместен професионален път с Данета Желева беше разделен, като ние запазихме доброто си приятелство. Аз останах в сферата на адвокатурата и заедно с моята приятелка от студентските години адвокат Розалина Градинарова (която изкупи дяловете на Данета Желева) продължихме заедно в „Диа консулт”. През 2005 год. с оглед спазване изискванията на новия Закон за адвокатурата създадохме заедно с колеги от кантората Адвокатско дружество „Антоанета Димоларова, Розалина Градинарова и съдружници”. 

 

-Кога заработихте активно в сферата на застраховането?

 

-Разбира се, професионалната история на кантората е изключително богата - лицензиране на застрахователни дружества още по първия Закон за застраховането, реализирахме първото прехвърляне на застрахователен портфейл в България, ние работехме активно и по учредяването на Националното бюро на автомобилните застрахователи, както и при създаването на първия български застрахователен пул - ядрения пул. Имахме шанса да участваме във всички процеси на българския застрахователен пазар, които се случваха за пръв път в България, и да се учим „на ход” от невероятни български застрахователни специалисти. Всъщност нашето предимство като адвокати беше шансът да работим заедно със застрахователните компании и техните експерти, които ни подпомагаха  и обучаваха безрезервно.

Активната специализация на кантората започна през 2005 год. Поводът беше поканата от страна на г-жа Ралица Агайн да се включим активно в работата на Комисията по финансов надзор по изготвянето на Кодекс за застраховането като представители на Асоциация на българските застрахователи. 

За много кратък период се наложи да се запознаем с всички действащи застрахователни директиви, както и директивите, регулиращи изобщо финансовия сектор. Това беше втората голяма школа за нас. Екипът на КФН беше отлично подготвен и овладял материята на директивите.

Учехме се заедно с експертите на КФН, работехме с тях и аз съм изключително удовлетворена от този период, който бе време на  много голямо израстване на кантората.

 

-През различните години сте се срещали с различни представители на бранша. Какво не може да се научи от книгите и какво научихте от бранша?

 

-Всичко се научава в практиката. На нашия пазар специализираната застрахователна литература е много оскъдна, защото с тази специфична материя работят изключително малко специалисти. В нашите висши училища няма достатъчно дългогодишни  традиции, застрахователната школа е в Свищов. Висшето училище по застраховане е младо учебно заведение. Десет години е много кратък срок за науката. Това е недостатъчно време, за да създадеш школи, екипи от учени, които да израснат, да напишат трудове, които да бъдат публикувани и да започнат да се обсъждат. Десет години са малко. Затова казвам, че ние всички се учим „работейки”. Налага се да четем учебници на чуждестранни автори, както и публикации, статии и материали от чуждестранния печат. Много трудно човек може да намери всичко, което му е нужно, а често е невъзможно да се намери.

 

-Вие самата не сте ли се изкушавали да издадете книга, в която да съберете знанията, натрупани от опита?

 

-Много пъти съм се изкушавала, но нашата работа е много динамична, защото като бизнес-адвокати ние работим с големи корпоративни клиенти, които изискват почти 24- часов денонощен сервиз. Писането изисква малко по-различна нагласа, повече концентрация и усамотяване. Аз трудно мога да си позволя творчески отпуск.

 

-Вие сте млада, може би още не е дошъл моментът?

 

-Може би. Тази мисъл винаги ме е изкушавала, но писането е и много отговорно начинание, защото човек трябва да пише, когато има какво да каже и може да бъде полезен.

 

-Кой е най-важният урок от практическата ви работа, който бихте искали да предадете на хората, които тепърва стъпват на това поприще?

 

-Адвокатската работа е труд и четене, изключително много четене и ежедневно поддържане на форма. Изключително сме взискателни в това отношение и към всички колеги в кантората и считаме, че от принципа за поддържане на квалификацията на високо ниво не трябва да се отстъпва, защото рутината е способна да убие всичко добро.

 

-Ролята на застрахователя промени ли се след европеизирането на  България?

 

-Би трябвало. Застрахователната култура все повече навлиза и би трябвало застрахователното проникване да става по-високо. За съжаление кризата върна числата в изходна позиция. В крайна сметка купуването на застрахователна защита не е само въпрос на желание, а и на финансови възможности.

 

-Считате ли се за успял човек в собствените си очи?

 

-Аз съм зодия „Козирог”, което означава, че съм много самокритична и в никакъв случай нямам самочувствие на успял човек. В живота всичко е относително - едно е как се виждаме в собствените си очи, а съвсем друго как ни виждат околните.

 

-Какво е за вас уважението? Кои хора заслужават да бъдат почитани?

 

-Аз обичам да работя с хора, от които се респектирам и от които имам какво да  науча. Те категорично завоюват моето уважение. Работата с клиента е въпрос на взаимно доверие и както казва моят колега адв. Градинарова : „Всеки клиент си заслужава адвоката, който има“. Изискванията и на клиента, и на адвоката трябва да съвпадат. Всички на пазара сме точно там, където трябва да бъдем. Всеки е на мястото, което заслужава.

 

-А заслужават ли хората съдбата си?

 

-Да, и това е вярно. В своя живот човек стига дотам, докъдето има сили и възможности. Това разбиране ми носи вътрешно спокойствие и мир. Без тях човек може да загуби равновесие. Аз съм много амбициозен човек, но и трябва да можеш да си казваш - аз имам това, защото толкова мога. 

 

-А справедлив ли е животът?

 

-Не, не е справедлив, но всеки си е на мястото.

 

-Какво е отношението ви към семейство, род и родина?

 

-За мен семейството е много важно. Аз имам многодетно семейство, успях да родя три деца, които отглеждам, работейки, разбира се, с помощта на моите близки. Всички винаги сме работили вкъщи, и аз, и съпругът ми, който е изключително ангажиран и работещ човек. Въпреки това някак си успяхме през всичките тези години да отгледаме децата си и да балансираме бизнеса със семейството.

 

-Кога човек намира щастието? Вие щастлива ли сте?

 

-Не знам как точно трябва да се дефинира думата „щастие“. Човек трябва да има вътрешен мир, баланс и вътрешен покой. Трябва да приема много хладнокръвно това, което му се случва, и да върви смело напред. Има и много тежки моменти и човек трябва да е смел.

Опитвам се да бъда смела. Опитвам се да внушавам и на децата си да бъдат смели, защото иначе много трудно се оцелява.

 

-Кое ви помага да преценявате риска?

 

-Вътрешното чувство. Аз считам, че съм интуитивен човек и в много голяма степен се доверявам на вътрешните си усещания. Жените по принцип са по-интуитивни.

 

-Вие сте човек, който говори с изключително удоволствие за бизнеса си. Считате ли себе си за работохолик?

 

-Да.

 

-А какъв смисъл влагате в тази дума?

 

-Да бъдеш работохолик означава да черпиш сили от работа си. Ако работата ти те изтощава, ти не можеш да я работиш. На това се опитвам да науча и своите деца. Човек трябва да учи и да работи това, което му доставя удоволствие, и ако тук направиш погрешен избор – няма спасение. Работата трябва да носи удовлетворение, иначе как ще ставаш сутрин и ще излизаш от къщи?! Аз не мога да си го представя.

 

-Съществува ли истинската любов?

 

-Аз вярвам, че съществува, че я има. Ние сме се женили по любов. Мога да кажа, че имам едно прекрасно семейство.

 

-Как любовта осмисля живота на човек?

 

-Човек трябва да работи и да живее с две неща както трябва. Едното, разбира се, е работата, а другото е любовта, независимо в какво и измерение  е тя. Човек може да бъде истински щастлив само ако и двете неща са в равновесие.

 

-Какво прави домът дом?

 

-Разбирателството и любовта. Тази зима за мен бе едно невероятно преживяване, защото всичките ми деца бяха вкъщи. Голямата ми дъщеря вече 10 години учи в чужбина, а големият ми син – пет. Тази година за пръв път заради сесии, изпити и кандидатстване те бяха вкъщи с малкия си брат и беше много хубаво. Преживяването беше невероятно, защото през всичките тези години ми липсваха, липсваше ми възможността да общувам с тях всеки ден. Сега открих колко са пораснали и колко са самостоятелни големите ми деца и това ми достави страхотно удовлетворение и ме изпълва с гордост. Виждам, че вървят по своя път и знаят какво искат от живота.

 

-Какви са хората, с които предпочитате да общувате, и личностите, с които ви е приятно да разговаряте?

 

-Както клиентите ни подбират, така и ние подбираме клиентите, защото ние не разменяме само пари помежду си. Почтеността и доверието са задължителни в нашата работа. Понякога при теб идва клиент и ти казва повече, отколкото знае семейството му за неговите лични проблеми или бизнес. Човек трябва да си дава сметка за това и да бъде отговорен. Това не е неестествено и се налага от професията ни, както е при лекарската професия. В нашия занаят почтеността е много важна. За съжаление животът предложи тежки уроци на много клиенти, които бяха излъгани от колеги. За мен най-страшното, от което човек трябва да се плаши в нашата професия, е невежеството. Две са най-важните неща в работата на адвоката – от една страна, трябва да си висококвалифициран и отговорен и от друга – да си почтен и да работиш с доверие – да могат да ти се доверят и да можеш да се довериш.

 

-Кои са хората, на които вярвате?

 

-Аз приемам, че съм открит човек. Ценя  честните и почтените хора.

 

-В какъв процент от случаите успява интуицията ви да ви покаже, че това е един чист, откровен и чист човек?

 

-В голямата си част. Опитът, който трупам с годините, ми помага. Бизнесът те научава да бъдеш интуитивен и да преценяваш хората.

 

-Любим филм или филм, който бихте гледали отново?

 

-„Гордост и предразсъдъци“. Той е много странен, романтичен филм, който не се вписва в адвокатската професия.

 

-Класика! А книгите, към които се връщате?

 

-Аз чета много мемоарна литература. Напоследък открих, че на нашия книжен пазар вече има голямо разнообразие на автори от целия свят. Преоткрих за себе си изключително много съвременни автори и съвременни книги, които чета с голям интерес. За мен е истинско удоволствие, че изчетох доста азиатски, близкоизточни и африкански автори и установих, че съм била много предубедена. Не съм голям почитател на американската литература, може би заради  пренасищането с американско кино и цялата халтура, която ни залива. Обожавам Исабел Алиенде. Тя е един невероятен автор. 

 

-А какво е отношението ви към „Книгата на книгите“?

 

-Това е много деликатна тема. Аз не мога да кажа, че съм религиозен човек, но от друга страна, не съм краен материалист. Не бих заела нито едната, нито другата крайност. Приемам, че може би има отвъдно, че може би има друг свят, не мога да кажа, че живеем в един едноизмерен свят, всичко е тук и всичко ни е ясно.

 

-За какво се молите и за какво трябва да се молим?

 

-Трябва да имаме едно подредено общество – политически и икономически добре подредено. За това се моля. За да ни носи радост работата, за да се живее спокойно и уверено за утрешния ден. В крайна сметка животът може да бъде и много семпъл.

 

-Каква е музиката, която обичате?

 

-Обичам джаз.

 

-Кой е любимият ви цвят?

 

-Червен. 

 

-Стигат ли ви парите и обичате ли да пазарувате?

 

-Парите никога не стигат, но не обичам да пазарувам. Аз пазарувам няколко пъти в годината, когато започват сезоните. Ненавиждам да ходя по магазините.

 

-Това значи ли, че модата не ви изкушава?

 

-Напротив, изкушава ме. Аз съм много суетна, но обикалянето по магазини за мен е много отегчително. Вярна съм на няколко марки, които харесам. Отивам,  купувам и приключвам.

 

-Правите ли компромиси? С кого и към какво?

 

-Разбира се, че правя. Всички правим компромиси. Не вярвам на човек, който казва, че е толкова принципен, че не прави компромиси. Животът е сложен и не е само черно и бяло. И в работата се налага да правиш компромиси, и в личния живот - животът е баланс.

 

-Трите неща, без които не бихте могли да живеете?

 

-Не мога да живея без две неща - работата и семейството си.

 

-Най-уважаваната черта в характера на хората?

 

-Почтеността. Пак до това опираме. Всички характери са сложни, хората са сложни, но всички недостатъци на един човек са простими, ако той е почтен и честен.

 

-Всичко останало са грешки?

 

-Да, а никой не е безгрешен.

 

-Какви са вашите лични застраховки?

 

-Имам всичко, което е необходимо като екзистенцминимум - имуществени, лични и професионални застраховки. Всичко, което е нужно.

 

-Четете ли в. „Застраховател прес“?

 

-Да, разбира се. Ние имаме дългогодишно и активно сътрудничество и ще продължаваме да работим заедно. За нас това е място за изразяване на професионални становища. Бихме се радвали да продължим съвместната си работа и за в бъдеще.

 

-Какво ще ни пожелаете по случай 18-годишнината ни?

 

-Българското право е приело, че на 18 години настъпва зрелостта за човека. Ако приемем, че вие 18 години сте се готвили за навлизането в зрелостта,  ще ви пожелая изданието да стане два пъти по-голямо като обем. Без вас пазарът да не  може да съществува и всички да се допитват до вас и да ви четат. Много тежко е да се работи в тази толкова специализирана материя на застраховането. Не е лесно, но факт е, че вестникът оцелява вече толкова много години, е много показателен за това, че се справяте отлично.