Кой се страхува от земетресения

25 Юни 2012 г.,zastrahovatel.com
ИЛЕАНА СТОЯНОВА

 

Много често казваме “Да не дава Господ!”.  Така е – с природата шега не бива. И възможностите на човешката цивилизация са твърде малко, когато става дума за геофизични процеси. Може би затова се страхуваме.

Лошото е, че  тази максима битува в нашето съзнание, без да ни подтикне да си извадим поуки и да действаме ефективно за бъдещето. Дали защото се страхуваме и не искаме да мислим за лоши неща, или защото живеем за мига. Мъдростта на човека обаче е в действието.

При  земетресенията възможностите за “противодействие” са ограничени и относителни, те са в сферата на превенцията. Какво може да се предвиди –

сеизмичноустойчиво строителство върху терен с добри геоложки дадености, а също така застраховане на строителните сгради.

Природните бедствия през последните 10-15 години засегнаха  Европа, а дори  Америка и Япония. Но там хората са богати. След ураганите  американските застрахователни компании  увеличиха двойно и тройно застрахователните премии. Но американските граждани осъзнават, че това е необходимост, за да се гарантира сигурността на имотите им, къщите им. Това никога не може да се случи в България, дори и застраховките на домашно имущество да струват по 20 лв. годишно.

 

 

Трябва да се съобразяваме с природните си дадености  като страна, без да се страхуваме перманентно, съветват учените сеизмолози.

Хората трябва да разберат, че България е сравнително сеизмична територия, казват те. И споделят, че доста рядко имаме земетресения, но те са силни, когато се случат.

Въпреки това се говори за катастрофални последствия от земетресенията именно поради краткостта им и силната концентрация на последствията върху дадена територия. Пострадалият участък може да се върне към нормални рамки на живот в течение на няколко десетилетия при ефективни възстановителни мероприятия. За България годишният риск за жертви от земетресения, оценен приблизително поради непълните данни от началото на 20 век, е сравним или малко по-нисък от световния (около 360 жертви от 1901 г. до 1990 г.,  акад. Й. Христосков, 1990/91).

Обезспокоителното е, че земетресенията стават на територията на страната, а не в морето като в Гърция. Истанбул е на около 30 км от епицентъра.

Българинът не си купува застраховката, а в същото време, когато пострада, очаква държавата да му възстанови щетите – възмущават се застрахователите. Няколко часа след земетресението на 22 май т.г. видеоматериал показва как перничанин от ромски произход се ядосва и възмущава, че държавата не е дошла да му поправи къщата. А става дума за къща на три ката.

Хората, които си купуват застраховки, си казват , че не е справедливо държавата да обезщетява едни, а други – не. Не е ясно обаче дали повечето собственици на застраховани имоти, които са претърпели щети от земетресението от 22 май, ще получат обезщетение.
Първо - защото в някои от застраховките не е включен рискът “земетресение”, който се купува допълнително с различна цена в в различни компании в зависимост от стойността на покритието. Второ - защото в някои застрахователни компании към този риск е с предвидено самоучастие (т.нар. “франшиз”). Това е записано в общите условия на застраховките, покриващи риска земетресение,  а именно, че щети на стойност под 2% от застрахователната сума застрахованият трябва да покрие сам.

По принцип цените на имуществените полици са с голям диапазон. Най-общо може да се каже, че започват от  около 20 лв.  годишно ( без включен риск „земетресение“, което при такава полица струва  допълнително още 10 лв.-15 лв.), а цялостното стойностно покритие е за около 10 000 лв. - 20 000 лв. А около 150 лв.-200 лв. струва стандартната имуществена полица за апартамент в София, около 70 кв.м. В нея са избрани от клиента рискове срещу пожар, битово наводнение,  природни бедствия, кражба чрез взлом и земетресение.

 

“Да, наистина малко ще са тези, които ще получат обезщетения за щети от последните земетресения, защото щетите на застрахованите имоти са доста незначими  и попадат във франшиза – сподели председателят на УС на АБЗ Данчо Данчев. – Редовно застрахованите сгради в Перник, които са пострадали, разбира се, ще си получат обезщетенията. Събираме информация за претенциите, отправени към застрахователните компании, и на 11 юни т.г. ще съобщим резултатите на специална пресконференция.”

Застрахователите обясниха, че самоучастието е световна практика, макар не всички компании на пазара да я прилагат. ЗАД “Армеец”, ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” не предвиждат самоучастие, докато  “Интерамерикан България”ЗЕАД и “ДЗИ- Общо застраховане”ЕАД предвиждат 2%  от застрахователната сума самоучастие, но за сметка на това продават по най-ниски тарифи.  Застрахованите сами избират от коя компания да си купят полицата.

 

Все още у нас битува максимата “Колкото по-евтино толкова по-добре!”

 

 

Разумният гражданин обаче ще поиска съвет от специалист, ще се информира какви покрития ще получи в замяна; на каква стойност и кога се получава пълното покритие, кога – частични покрития и как се определят;  кои рискове не са включени в полицата; какво означава “франшиз”; има ли оплаквания, че конкретният застраховател не изплаща  навреме и в пълен размер обезщетенията.

Именно защото ни липсва застрахователна култура, понякога евтиното ни излиза по-скъпо.  Но е вярно също така, че парите ни са твърде оскъдни, та и застраховка за 150 лв.-200 лв. понякога ни е в повече. Защото е известно, че застраховките на имотите всъщност са за по-бедните граждани. Богатият ще бръкне в джоба при нужда и ще си плати ремонта при природно бедствие или авария.

Единици ще са тези, които ще получат обезщетения от земетресението на 22 май и последващите го афтършоци. В повечето от застрахованите сгради щетите са прекалено нищожни и по всяка вероятност не всички от пострадалите  в Перник  44 обекта и в Радомир – 13, са били застраховани.

 

Не бива да се разчита единствено държавата да взема решение за пострадалите

 

Да, вярно е това твърдение, но пък държавата не бива да изоставя своите граждани. Тя трябва да се държи така, че всички хора да имат усещането, че правят еднаква контрибуция, а държавата да помогне на тези граждани, които живеят в най-застрашените региони, на хората с нисък социален статус и ниски доходи. Защото те не са виновни, че живеят там. И ако  дълги години не е имало никакви наводнения по поречията на реките, дълги години не е имало стряскащо земетресение в земетръсните територии, то напоследък те зачестяват. В същото време на други места из страната няма наводнения и земетресения днес, но утре може  и там да има. Така държавата ще бъде един вид коректив , а хората ще имат усещането, че контрибуцията е справедлива.

 

Пул на принципа на взаимоспомагателните каси

 

Ето това означава  да се създаде един фонд или пул за катастрофични рискове с участието на държавата.

Този пул ще бъде на принципа на взаимоспомагателните каси – всички хора внасят пари, за да може при нужда да се помогне на пострадалите. Ние не откриваме Америка, защото този феномен съществува още от първобитнообщинния строй.

Трябва да е ясно, че създаването на пул на принципа на взаимоспомагателността не означава нов налог. Неясно защо колеги от медиите натрапват “данък земетресение” погрешно и дезинформират. Може би защото в България има печален опит със земетресението в Стражица през 1987 г.  Дотогава част от данъка на гражданите се разпределя във фонд за бедствия. А след това при земетресението не е ясно къде са отишли тези пари, защото хората дълго време живеят в дървени бараки.

В общи линии съществуващата практика  в напредналите страни и в тези, в които има създадени такива пулове, представя два модела на такива пулови образования.

Първият е със задължително застраховане на имотите на гражданите или смесено – задължително и допълнително доброволно. Ако направите сметка, ще видите, че при средна цена на задължителната застраховка на недвижим имот 20 лв. и 3 000 000 имота в страната стават 60 000 000 лева, които веднага ще стартират фонда.

Вторият модел е такъв, че пулът може да бъде създаден на доброволен принцип, но ако отделните застрахователни компании са съгласни за това.

 

Пул, създаден на доброволен принцип

 

В Испания и във Франция например са създадени подобни фондове от втория модел , в които участват всички опериращи на пазара застрахователни компании. Всяка застрахователна компания отделя определен процент от премиите си по всяка имуществена полица и този дял се натрупва директно в катастрофичен пул/фонд . Сумите, които се набират във фонда от застрахователните дружества, са задължителни по закон. Основната функция на пуловете, които са обединения на застрахователни дружества, е да покриват катастрофични рискове,  определени за такива от правителствата на страните Франция и Испания. При катастрофично събитие в даден регион на държавите фондът започва да действа. А типовете рискове, които покриват фондовете, са земетресение, огромен пожар, градушка, буря с катастрофични последствия.

Във Франция и Испания пуловете представляват сдружения на частните застрахователни дружества. Дейността им обаче се наблюдава от държавния надзорен орган в съответната страна. Във Франция пулът е публично-частно партньорство на принципа на националната солидарност. Там участва презастраховател, гарантиран от държавата, както и частните застрахователни дружества. Според специалистите френският модел е подходящ за нашата държава.

 

 

Европейският опит показва, че пулове  за земетресения и за наводнения са създадени в Швейцария, Франция, Испания, Турция, Румъния, Холандия.

За съжаление българите все още не могат да отделят индивидуално средства за застраховка на имуществото срещу земетресение. Не повече от 10%-12% са тези, които си позволяват застраховката.

Държавният фонд “Бедствие” беше преместен и е под контрола на МВР, в момента дори не се знае с колко пари разполага, сподели наскоро изпълнителният директор на ЗД “Бул инс” АД Петрозар Петков.  Освен това той смята, че българските граждани са свикнали държавата да поема отговорност за нанесените щети върху имуществото им. Не е ясно обаче при голямо земетресение дали държавата ще се справи финансово. Защото след катастрофичните земетресения в Чирпан през 1923 г. и в Свищов през 1977 г. до момента подобни не са се случвали и не се знае дали това няма да предизвика финансови трусове в държавата и в застрахователните компании.

 

Застрахователите не са единни в идеите за пул

 

За съжаление всяко  изказване в подкрепа на солидарността в застраховането на имотите в един пул се тълкува като спречкване на интереси между застрахователите. Има много противници на идеята за пул,без да се анализира в детайли какво точно е съдържанието му и как ще работи той.

Различни са вижданията, а и различни са интересите и част от големите застрахователни компании не са съгласни,  защото покриват риска земетресение в своите имуществени полици.

Противниците на задължителната застраховка смятат, че ще се опорочи идеята за доброволно застраховане на имотите, ще се получи както е със задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, която вместо да е осъзната потребност от потребителите, носещи отговорност за причинени произшествия на пътя, просто формално се приема като един вид непосилен налог.

Противниците на идеята твърдят, че един пул със задължително застраховане на имотите ще противоречи на елементарната икономическа логика, че не могат да се налагат застраховки, които не предполагат доброволност и т.н. По тази тема никой не се е изказал мотивирано как ще изглежда един такъв фонд. Голяма част от застрахователите се изказват неподготвени, без да разбират  катастрофичните рискове, твърдят експерти.

Очевидно е обаче, че не липсва международен опит, защото всяка държава търси за себе си начин  да организира противодействието на това, което  ни поднася природата. Търси се способ, икономически обоснован и най-евтин, за цялото общество. Само с усилията на всички заинтересовани страни трябва да се говори по темата, за да се реши каква превенция имаме срещу катаклизмите на природата. Защото в последно време природата не ни щади, а и може да се очакват още бедствия и трябва да се търси противодействие.

Никой не е казал, че всички застрахователи ще участват в такъв фонд, защото не всички имат еднакви познания, финансови възможности, капацитетът, с който разполагат, е различен, твърдят специалистите. Така една част от компаниите биха могли да се включат в пула с по-голям дял, други – с по-малък, а трети изобщо да не участват.

Почти десетина от всички 18 общозастрахователни компании, които оперират на пазара, имат изградени презастрахователни програми, където рисковете от земетресение и наводнение е покрит риск. Тези застрахователи имат добре изградени презастрахователни покрития и рискът е разпределен така, че в 90% се носи от презастрахователите, само 10% се носи в България. Всички големи застрахователи, опериращи на пазара, имат презастрахователни покрития на стойност от порядъка на милиони евро.

Според по-далновидните застрахователи пулът е единствената форма на сдружение на застрахователни компании, които имат достатъчен капацитет да покриват катастрофични рискове. Този фонд ще покрива рискове за имуществото на хората от цялата страна, а не само на определена прослойка от обществото.

 

 

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Застраховането в България"
доц. д-р Алекси Тасев , 2012
orange_li
"Здравно застраховане"
д-р Ирена Мишева ,
orange_li
"Икономика на застраховането"
Проф. д-р Велеслав Гаврийски ,