За месец-два забравихме за труса

- Г-н Георгиев, какви са резултатите на „Армеец” за миналата година?

За миналата година премийният приход е близо 162 млн. лв., което ни отрежда второ място на пазара и пазарен дял от 11,8%. През 2011 „Армеец” бе най-предпочитаният автомобилен застраховател, на първо място по застраховка „Каско” с приходи от близо 78 млн. лв. и пазарен дял от 17,6%. Разбира се, това са сухи цифри. По-скоро интересно е, че през всички тези години, в които има непрекъсващи световни кризи и свиване на застрахователния пазар като цяло, „Армеец” не е имал година, в която да е реализирал по-малко премии и да е направил по-малък пазарен дял. Всяка година дружеството увеличава премийния приход и пазарния си дял. Защо ги казвам двете неща? Можеш да намалиш премиите – от 100 милиона например да станат 98 милиона, а да си увеличиш пазарния дял, защото целият пазар пада. А при нас и увеличаваме премията – тоест получаваме повече пари, работим по-добре, предлагаме по-качествена услуга – и увеличаваме пазарния дял през всичките 11 г., откакто дружеството вече не е държавна собственост.

- На какво се дължи това, при положение, че пазарът върви надолу?

Дължи се на качеството на услугата, която предлагаме и професионализма и труда, който влагаме в ежедневната си работа.

- Как се отрази кризата на застрахователния пазар в конкретни цифри?

В последните две години имаме спад на пазара с 5-6% годишно. Хората дават по-малко пари за застраховки.

- При кои видове продукти се отрази това най-съществено?

Кризата се отразява върху всички продукти на пазара. Не е избирателно, защото в крайна сметка това не е чист разход за потенциалния потребител на застрахователна услуга. Това е по-скоро инвестиция. Да, разход е днес, но ако нещо се случи на третата година например се оказва, че е инвестиция. Измерител за благосъстоянието на всяка една нация освен брутен вътрешен продукт са и разходите за застраховки на едно семейство.

- От кой вид продукт би се лишил на първо място българинът?

От най-масовия, независимо, че при нас има ръст. Най-масовият продукт в България е автомобилното застраховане, „Каското” и „Гражданската отговорност”. Реално най-големите спадове са при колите. Това от една страна е хубаво.

- Защо?

Започнали сме да уважаваме повече интелекта си, здравето си, отколкото железата си. При другите продукти, например застраховките на имоти или при животозастраховането, спадът е по-малък.

- До какъв процент е намалял обхватът на застраховката „Гражданска отговорност”?

До около 70%. Обхватът пада през последните, кризисните години. Хората внасят по-малко пари.

- Какво предприеха застрахователите като реакция срещу кризата и по-специално „Армеец”?

Първата реакция беше като в супермаркета – ако можеш да намалиш цените, без да пострада качеството на услугата, което е малко вероятно. По принцип в теорията на застраховането застрахователят не печели от тези пари, които събира. Той печели от големия оборот и от инвестициите на този оборот. Иначе каквото влезе, горе-долу същото излиза под формата на обезщетения и разходи по дейността.

Като цяло за пазара цените могат да се свалят само временно. А сега навлизаме в трета кризисна година. Като се види, че не излизат сметките, цените пак завоалирано се качват. Затова кризата ни принуждава за същите пари нашите служители да извършват повече дейности. Освен това, добавяме допълнителни застрахователни покрития. Например по автомобилното застраховане за същата цена сме добавили безплатен асистънс за чужбина, безплатен адвокат, заместващ автомобил. Добавили сме повече услуги в същата цена.

- Излиза, че заради кризата услугите се подобряват.

Да, предлагат се повече възможности за същата стойност. Дори някъде на места и цената е намалена. По „Гражданска отговорност”, където се отказват хората, е абсолютно същата ситуация.

- Преди около месец влязоха в сила нови лимити на отговорност по Гражданската…

А, и както виждате, това не се отрази на цените. Напротив.

- Може би ще се отрази по-разтеглено във времето.

Да, безспорно, не може да не се отрази. Факт е, че нашата „Гражданска отговорност” е на най-ниска цена в ЕС, без обаче да имаме високо качество на пътищата и култура на шофиране. Отделно, ако погледнем статистиката, ние сме на първо място по смъртни случаи на глава от населението. Така че по никакъв начин тази цена не е оправдана, без дори да вземаме предвид лимитите. По-важна е практиката на съда за размера на отсъдените обезщетения. Лимитите са максимални. Не става за един ден – днес се увеличават от милион на милион и половина и утре съдът почва да присъжда с половин милион повече.

- Може би обезщетенията зависят повече от доходите?

Не само, зависят и от цената на услугите в здравеопазването. Има много неимуществени вреди, в които се изчисляват на правен език болки и страдания. Но те в крайна сметка се измерват в брой инжекции, гипс, лекарска помощ. Това е частта от болките и страданията, които са измерими. А цената на медицинските услуги не се е качила с 50% от вчера до днес. За неизмеримата част съдът присъжда нещо по практика, което също бавно се изменя. Така че лимитите не влияят от днес за утре, те влияят дългосрочно.

- В последните две години се налага практика застрахователите да искат доплащане по „Гражданска отговорност” за „Зелена карта” за тези, които смятат да пътуват в чужбина. Редно ли е да се прави това?

Много хора изобщо не могат да си позволят да отидат до нашето море, а камо ли да пътуват в чужбина. Това е преобладаващата част от хората. Разсъждавайки по тази логика, след като голямата част от хората нямат такива намерения, значи трябва да им се предлага продукт, който е по-евтин и включва само България. Ето затова се прави. Ако някой има работа или иска да ходи на екскурзия, плаща допълнително. Така че мисля, че това е чисто пазарен подход в улеснение на клиента. Адаптиран е към нашите условия. Ако отидете в Германия, там такова нещо няма. Ще ви събират със строй и дисциплина всичко.

- Веднага след земетресението в София и Перник излезе отново на дневен ред темата за създаването на катастрофичен пул. Какво е вашето мнение по въпроса трябва ли да има задължителна застраховка на имотите срещу природни бедствия?

Пазарната логика е, че не би трябвало да е задължителна. За съжаление ние сме в пазарна икономика по-малко от 20 г. Поради този факт, за да се приобщим по-бързо като пазарни настроения, може би за определен период от време е необходимо да има някакви бонуси, някакви преференции, които държавата би дала за сключване на такава застраховка. И при ясни ангажименти от страна на държавата. Защото сега ангажиментите на държавата не са ясни. Защото хората могат да искат държавата да им оправя жилищата, но това е неясен ангажимент. Други хора могат да имат повече права, но да не искат такава помощ. Може да няма къде да живеят. Ангажимент ли са на държавата бездомниците по улиците? Защо не ги оправи тях, а оправя къщите на хората? Именно поради тази причина е редно, има такива модерни варианти, такава практика в Европа, временно да се потърси с ясните ангажименти от страна на държавата някаква форма на стимулиране на тази застраховка.

- Какви ангажименти виждате?

Например пълна държавна гаранция, ако тя ще събира част от премиите.

- А какви стимули имате предвид?

Не искам да отиваме в конкретика, не говоря дори, че трябва да се намаляват данъците, ако имаш такава застраховка. Има много варианти, които могат да бъдат направени. Тогава дори няма да е задължителна, а пожелателна застраховка.

- Промени ли се по някакъв начин поведението на потребителите след земетресението?

Да, винаги след такива събития се търси повече този продукт. Търсенето обаче постепенно затихва. И ние се стряскахме, очаквахме нови земетресения, сънувахме ги. Но мина месец-два и ги забравихме. Забравяш и застраховката.

- Цената ли притеснява хората по принцип?

Имаме например лимитирана застраховка с минимален лимит 20 000 лв. С тези пари спокойно човек може да си покрие ремонта на къщата. А плаща само 20 лв. годишно.