За SОLVENCY II – с респект и с надежда за отсрочка

15 Юли 2012 г.,zastrahovatel.com
ИЛЕАНА СТОЯНОВА

Интересно е как застрахователните мениджъри приемат новите капиталови изисквания и стандарти за управление на риска, поставени от директивата SОLVENCY  II , които ще заменят досегашните изисквания, които поставяше SОLVENCY  I. 

Необходимостта от новата директива е продиктувана от изискванията за повече прозрачност и гаранции за потребителите на застрахователни услуги, да липсва каквато и да е възможност за фалит на застрахователна компания.

Вече е известна въздържаността на европейските застрахователи, по-голямата част от които вярват, че директивата е „прекалено предпазлива”.

Свръхрегулация? Да. Самата директива е в обем 669 страници с множество параграфи, с доста сложни математически формули за изчисляване на различните видове рискове – подписвачески, оперативен, финансов.

Дали това не е предпоставка за увеличаване на бюрокрацията?

Какви ще бъдат предизвикателствата и последствията от въвеждането на директивата и адаптирането на застрахователните компании? Дали и у нас скептицизмът взема връх? Има ли опасност от намаляване на играчите на пазара, фалити, сливания на компании?

Блиц анкета показва каква е нагласата на хората от бранша у нас.

 

 

 

Цветанка Крумова, член на УС и изпълнителен директор на ЗАД „Армеец“

 

Действително въвеждането на Европейската директива SОLVENCY  II

е предизвикателство за целия европейски пазар. За българския пазар не бих казала, че е предизвикателство по причина, че той е твърде малък за мащабите, които има в Европа.

SОLVENCY  IІ се въвежда с цел да се изпълняват задълженията от страна на застрахователите и презастрахователите и по този начин да се гарантират правата на потребителите на застрахователни услуги. Гарантира се устойчивостта на компаниите и се свежда до минимум възможността за фалита им, като се дава ранно предупреждение чрез системата за контрол до надзорния орган в съответната страна, за да може той да реагира и да вземе навременни мерки. Това е система, която трябва да промотира доверието в пазара чрез своята прозрачност, че 99.5% се елиминира възможността застрахователната компания да обяви фалит.

Директивата беше приета още през 2011 г. и вече е налице първото ниво на тези законодателни мерки и сега  очакваме да бъде изменена и паралелно върви процесът за т.нар. технически стандарти и приложими правила.

Юристите винаги се оплакваме, че много често законодателен акт се  прави от политици, а не от специалистите в дадена област. А в областта на финансовите услуги Европа постига голям напредък и именно SОLVENCY  IІ е добро доказателство за това. Как вече пряката демокрация формулира рамките в Европейския парламент, а другите органи изработват техническите правила.

От друга страна, трябва да се замислим дали не стигаме до крайности с тази технокрация, защото, ако се погледне второто ниво от мерки по прилагане на рамковата директива, там се сблъскваме с огромен текстови материал, с огромни технически правила, които все още се дискутират. Проблемът е дали ние ще се справим с тях, дали това не представлява свръхрегулация, дали не стигаме до крайности, като формулираме всеки детайл от дейността на застрахователя или презастрахователя. Като контрааргумент срещу това мога да илюстрирам, че ако внимателно се разгледа документът, става ясно, че ще имаме по-голяма свобода на действие, например по отношение на инвестициите.

Голяма част от мерките по прилагане на диретивата предстои да бъдат изработени.

Не очаквам каквито и да е размествания и фалити на нашия пазар.

Каквото и да си говорим обаче, „това упражнение” по прилагането в действие на SОLVENCY  IІ е твърде скъпо. Компаниите, които нямат чуждестранни фирми-майки, ще бъдат в доста затруднено положение, защото не могат да разчитат на каквато и да е финансова подкрепа. Българските застрахователи ще трябва да направят доста сериозна инвестиция и въпросът е как това ще се отрази върху пазара. Надяваме се обаче, че технологичното обновяване работи за бъдещето ни.

 

Коста Чолаков, изпълнителен директор на  „Интерамерикан България“ ЗЕАД

 

За SОLVENCY  IІ бих искал да илюстрирам с един произволен пример. Как човек може да изяде слон? – На малки парченца.

Според мен въвеждането на директивата е огромно предизвикателство, но не чак толкова страшно. Ако се разгледа подробно, се вижда, че в компанията трябва да се създаде необходимата организация, а това означава нови инвестиции – за нов софтуер, а и за подготвени хора, които да умеят да прилагат на практика новите изисквания. Тази нова организация ще може навреме да диагностицира рисковете и да ги измерва . Срещу това навременно измерване на рисковете трябва да държим адекватен капитал. Ако рисковете в дадена компания са по-високи и са измерени като такива, съответно и капиталовите изисквания към тази компания ще бъдат по-високи.

Ако рисковете са малки и измерването им е по-ниско може да се окаже, че тази компания може да държи много по-малко капитал. Така SОLVENCY  IІ позволява или да бъдем по-добри организации и съответно да държим по- малък капитал, или ако не сме толкова добри и рискът при нас е доста по-висок, съответно трябва да държим по-висок капитал.

Според мен най-голямото предизвикателство при въвеждането на директивата е именно вътре в компаниите –  как ще съумеем да приложим директивата и да направим така, че хората, специалистите, екипите, мениджърите да отговарят адекватно на тези нови изисквания. С прилагането на тази директива се улеснява работата и на регулатора, защото „топката се прехвърля” в голяма степен на застрахователните компании. Там ще бъдат необходими повече инвестиции в нов софтуер и обучение на специалистите, но, от друга страна, тези инвестиции ще бъдат компенсирани с по-ниски капиталови изисквания, ако компанията е по-добре организирана.

 

 

Николай Генчев, председател на УС и главен изпълнителен директор на ЗД „УНИКА“ АД

 

Най-голямото предизвикателство според мен е промяната в мисленето на хората от индустрията – на мениджмънта и целия екип в компаниите.

Защото SОLVENCY  IІ не представлява само „планина” от сложни формули и модели, посредством които по-прецизно да изчислим колко капитал е необходим за съответните рискове. Въвеждането на директивата всъщност представлява друго ниво на осъзнаване на рисковете, много по-обосновано и по-детайлно да знаем как да управляваме тези рискове. Залага се на самооценката, самоконтрола и саморегулирането на застрахователното дружество.

На надзорните органи няма да им стане по-лесно с въвеждането на директивата, но все пак ще се знае, че отговорността е в ръцете на застрахователните компании. Еднакво трудно ще бъде според мен и на по-малките, и на големите застрахователни групи. Огромният обем на директивата само за да бъде изчетена и осмислена, ще изисква дълги месеци, дни и безсънни нощи. От друга страна, актюерите ще трябва да бъдат докарани до ръба на възможностите си в пресмятане на моделите и рисковете. Но в крайна сметка това ще доведе до по-добро разбиране на бизнеса, да се вникне в идеята на SОLVENCY  IІ. А именно – че дори и скромна компания с по-скромни ресурси би могла по най-добрия и възможен за нея начин да приложи стандарта.

Неуместно е да се смята, че въвеждането в действие на една директива, която по презумпция и по замисъл е създадена да заздрави бизнеса и да гарантира потребителите му – директива за платежоспособност, която да убеди в това потребителите и партньорите, че е достатъчно надеждна – да предизвика фалит. Би трябвало актюерските изчисления за капитала да доведат до такива изводи, че шансът да фалира да се изключва през следващите година-две. И гаранцията да е на 99.5 процента.

Регулацията може би доста „залита” с тази директива, и то с обратен знак – разходи за инвестиции в хора, в IT-системи. От друга страна, не бива много повече да ни е страх отколкото, когато въвеждахме SОLVENCY  I ,  международните счетоводни стандарти  и т.н. - преживели сме го. И тогава се смяташе, че по-малките групи ще пострадат, а големите ще оцелеят, но не се случи. Затова лично аз не очаквам въвеждането на директивата да доведе до особено реструктуриране на пазара, камо ли до сливания на компании или изчезване на играчи.

Виждаме, че прилагането на директивата пак се отложи, а се очаква  и допълнително отлагане във времето, това е добре, за да имаме повече време да осъзнаем в дълбочина регулацията. Никой не е против въвеждането на SОLVENCY  IІ, но ако може да се отложи още малко във времето, би било добре, за да се осмислят по-добре регулациите.

 

 

Стефан Софиянски, председател на УС и изпълнителен директор на ЗК „Лев Инс“ АД

 

Огромно предизвикателство е SОLVENCY  IІ, защото според мен нито браншът в Европа, нито в България е подготвен за въвеждането на директивата. Регулаторните органи и в Европа, и у нас също не са подготвени.

Затова предизвикателството е в това, че трябва да приложим нещо, което не е съвсем изяснено.

От друга страна, не е толкова сложно, колкото изглежда на пръв поглед. Българският застрахователен пазар направи проучване и резултатите, които се получиха, потвърдиха това. Според мен има готови стандартни модели, които се предлагат навън и биха могли да бъдат адаптирани към нашия пазар.

Не е нужно да се страхуваме, защото нашата работа се състои именно в това – застрахователят основно управлява рискове и ако го прави добре, печели. А SОLVENCY  IІ представлява това – оценка и управление на рискове.

 

 

 

 

Стоян Проданов, заместник - председател на СД и изпълнителен директор на ЗД „Бул инс“ АД

 

SОLVENCY  IІ е предизвикателство и всеки би го потвърдил. Става дума за съвсем нов модел, изискващ допълнителни усилия, и то не само в оперативната ни работа. От друга страна, степента на развитие на нашия пазар и нивото на икономиката ни ще направи по-лесно прилагането на тези модели. Линиите на бизнес у нас и на нашия застрахователен пазар са доста ограничени, инвестиционните алтернативи също не са много. Затова практическото прилагане на готови модели няма да се окаже толкова трудно.

Идеите на SОLVENCY  IІ започнаха да се разглеждат в добрите години за глобалната икономика – през 2009 г., а по проект започваме да я прилагаме през 2012-2013 г., когато икономическата криза е в разгара си и доста дълго време властва в Европа. Виждаме, че горещото желание за бързо прилагане на тези стандарти малко се поохлади, и се предполага, че ще има ново отлагане за реалното влизане в действие на директивата. Добре е да започнем да се готвим, но ще ни е нужно повече време.

Смятам, че компаниите в България ще се справят с това предизвикателство, но прилагането на директивата не е нещо, което ще стимулира пазара или обратното – дестимулира. Дисциплинирането на пазара е важно, но има много по-належащи въпроси на дневен ред, които трябва да бъдат решавани.

 

 

 

Здравко Шушков, зам.изпълнителен директор на  „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД

 

Доколкото ми е известно, задължителното прилагане на SОLVENCY  IІ ще се отложи за 2014 г. В условията на криза това е  много сериозна инвестиция за застрахователните компании и при свиващите се пазари и трудното им развитие ще се наложи да се направи такава солидна инвестиция, която ще облагодетелства предимно консултанти и IT- специалисти. Това може би ще бъде шанс да съживи икономиката.

Прилагането на директивата ще затрудни както чисто българските, така и застрахователите с фирми-майки в Западна Европа.

 

  

 

* Анкетата е на база мнения на застрахователите по време на форума “Шумът на парите”

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Застраховането в България"
доц. д-р Алекси Тасев , 2012
orange_li
"Презастраховане"
ЯНАКИ АНДРЕЕВ,
orange_li
"Застрахователен пазар"
Боян Илиев, Ирена Мишева, 2005