Визия за политиките за защита от бедствия и аварии

Общ език намериха експертите от клуб „Визия 21“ и представители на МВР и МОСВ

Дали да бъдат въвеждани задължителни застраховки за защита на имуществото на хората срещу рискове като земетресение и наводнение или не, дали да се върви към създаването на застрахователен пул, или да се търсят алтернативни решения. Това са все въпроси, които търсят отговорите си по различни пътища. Какво прави държавата, за да защити адекватно гражданите и каква трябва да бъде ролята на застрахователната индустрия – на тези въпроси се опитаха да отговорят и представители на неправителствения сектор у нас, заедно с представители на различни министерства.

Публична дискусия, организирана  от Фондация „Фридрих Еберт“ и клуб „Визия 21“ на 15 юни в пресцентъра на БТА, представи серия от предложения, изработени от експертите в клуба, които са насочени към конкретни решения за подобряване на защитата от бедствия и аварии. Мерките бяха коментирани от представители на Министерството на вътрешните работи и Министерството на околната среда и водите, като подбраната тема по думите на организаторите не е случайна и въпреки че е замислена много преди да се случат честите земетресения, наводнения и други бедствия в нашата страна, се оказа навременна и изключително актуална.

„Визия 21“

Клубът, изграден от експерти от различни професионални направления – политици, икономисти, юристи, инженери, филолози, хора, обединени около идеята да се развие активно гражданско общество в България, има вече богата традиция в инициирането на промени в законодателството, но за пръв път организира публична дискусия по актуална тема. „Това е нашата първа публична дискусия, която организираме с Фондация „Фридрих Еберт“ и с представители от министерства“, заяви по време на откриването на форума Атанаска Тодорова, координатор на клуб „Визия 21“. Клубът е продължение на проекта на Фондация „Фридрих Еберт“ и  на Младежки форум „21 век“ на младежката организация на КНСБ - „Експертен клуб 21”.

Предложенията

Визията за политиките за защитата от бедствия и аварии съдържа 21 конкретни мерки за обезпечаване на сигурността на гражданите по отношение на защитата от бедствия и аварии, разпределени в три отделни тематични сектора. Едно от основните предложения относно политиките на възстановяване касае конкретни ангажименти, които трябва да бъдат поети, по мнението на експертите, от централната и местната власт  както за действието на различните органи на властта, така и за активизиране на личната отговорност на хората.

Създаването на застрахователни стимули е едно от централните предложения на „Визия 21“.

С цел осигуряване на прозрачност, ефективност и ефикасност при отпускане и разходване на средства при провеждане на политики за защита при бедствия и аварии предложението е да се наложи промяна на наложилия се модел на финансиране на дейностите по превенция, подпомагане и възстановяване и в тази връзка закриване на Междуведомствената комисия за въстановяване и подпомагане на Министерския съвет. Експертите считат, че финансирането на превантивните дейности, включени или не в националната програма и в годишния план за нейното изпълнение, следва да се предвиждат и осигуряват от бюджета на съответния компетентен орган.

Според специалистите в младежкия клуб всяко ведомство и община, съобразно своите компетенции и картата на рисковете зони, следва да е задължено да планира средства за превантивна дейност в бюджета си, които да се определят в размер не по-малък от определен процент, като по думите им процентът е въпрос на актюерски разчети, без право тези средства да се разходват за други дейности.

Изключително важно според експертите е и уреждането по нов начин на всички дейности по финансиране и възстановяване на щетите.

Стимулирането на личната отговорност трябва, по тяхно мнение, да се постави в центъра на усилията на всички институции. „В областта на защитата от природни рискове застраховането остава най-сериозният механизъм и възможност тези рискове да бъдат трансферирани“, се казва в мотивите за предложенията на „Визия 21“. В тази връзка техните предложения са да се пристъпи към ефективно задължително застраховане на сградите и съоръженията общинска и държавна собственост срещу природни бедствия, в това число и земетресения, както и повишаване на застрахователната култура на гражданите и въвеждане на редица стимули, в това число и облекчения при застраховане на собствеността.

Общ език при по-голямата част от предложенията на клуба се оказа, че има между експертите и представители на министерствата. В хода на ползотворната дискусия стана ясно, че повечето от предложенията вече са били отразени по един или друг начин в конкретни проекти, които ще бъдат разработени или които имат вече конкретна форма като подготвени предложения за изменение и допълнение на закони, както и поднормативни документи, които в най-скоро време, в повече случаи до месеци, ще бъдат приети от съответните властимащи институции.

Особено впечатление направи предложението за разгръщане на различни начини за стимулиране на застрахователната култура и заинтересоваността на хората да застраховат имотите си срещу различни рискове, включително и земетресение. Сред тях бяха изредени както позитивни, така и негативни. Сред позитивните бе посочен работещият пример на съфинансирането на земеделските застраховки, който повиши интереса от този вид застраховане, а сред негативните стимули – успешен опит от САЩ, при който държавата не подпомага финансово разрушена вследствие на природни бедствия собственост, ако собственикът няма сключена застраховка.

Мая Георгиева-Котларска, водещ експерт при изготвяне на становището на „Визия 21“

Първо бих искала да благодаря на Фондация „Фридрих Еберт“ за предоставената ни възможност като активни млади хора, граждани на обществото, да изложим своите виждания за това как трябва да бъде изградена защитата, политиката за защита от бедствия и аварии. Заедно с колегите често сме се замисляли за някои на пръв поглед лесни неща, които могат да бъдат коригирани, но, така или иначе, продължават да се повтарят. По наше мнение, ако те бъдат отработени, биха могли да допринесат за по-добрата политика за защита от бедствия и аварии. Като цяло идеята ни е акцентът да се премести върху превантивните мероприятия, а не да се реагира и „да се тича“ след събитията.

Ина Ахмедова, водещ експерт при изготвяне на становището на „Визия 21“

Разработваме темата от доста време, но събитията от последните месеци, свързани с наводненията и последвалите земетресения в страната, провокираха допълнително размисъл и идеи. Ние считаме, че политиката по финансиране на възстановяване на щетите трябва да бъде поставена на нова основа. Съществуващата понастоящем междуведомствена комисия за защита на населението при бедствия и аварии, чиято функция до голяма степен е да отпуска средства за превенция и възстановяване, изигра своята роля през годините. Трябва да се търсят нови начини и виждания за финансиране на възстановяването,като се наблегне на личната отговорност на гражданите, на общините и на всяко едно държавно ведомство.

Потенциалът на природните бедствия за причиняване на щети постоянно нараства, което се дължи на непрекъснатата индустриализация и разрастването на икономическите центрове. България се намира в една много сериозна сеизмична зона. Нараства и потенциалът за наводнения, което се дължи на промяната в характеристиката на валежите. Като се има предвид всичко това, става ясно, че опасността от настъпване на катастрофи и бедствия става все по-реална.

Ние считаме, че е необходимо да се намери начин за транспониране на риска. Този начин би могъл да бъде застраховането.

Безспорно е, че държавата и общините трябва да застраховат собствеността си срещу природни бедствия и едно от тези природни бедствия трябва да бъде и земетресението. Както е добре известно, рискът земетресение представлява допълнително покритие. Държавата и общините трябва да изискват да се покрива този риск, което до момента не се случва. От друга страна, ние считаме, че населението, гражданите, трябва да бъдат стимулирани да застраховат собствения си риск, собственото си имущество.

Тревожно е, че липсва информираност по отношение на катастрофичните рискове. Слава богу няма разрушителни земетресения от доста години насам и се надяваме да бъде така, но все пак считаме, че държавата трябва да предвиди стимули за застраховане на имуществото на гражданите било чрез данъчни облекчения или  чрез въвеждане на задължително застраховане. Може да се мисли и в тази посока за създаване на катастрофичен пул. Има различен опит и на държавите около нас и в Европа. Знаете, че в Турция и в Румъния съществуват катастрофични пулове, във Франция и в другите европейски държави имат сериозна презастрахователна програма, която държавата поддържа.

По този начин гражданите ще могат да разчитат на едно реално обезщетяване в случай на катастрофично събитие, което да се извършва по прозрачен, бърз и ефективен начин. Съществуващата понастоящем Комисия за защита на населението при бедствия и аварии е най-добре да бъде закрита, тъй като тя изигра своята роля през годините.

Гл. комисар ген. Николай Николов, директор на Дирекция "Пожарна безопасност и защита на  населението" в МВР

Целта ни е ефективна превенция

Позволете ни да благодаря за възможността да изкажем нашето виждане по проблема. Поздравления за темата, която е изключително значима.

Основен приоритет на Главната дирекция като структура на Министерството на вътрешните работи е осигуряването на ефективна защита на населението при бедствия и аварии. Нашите усилия са насочени на първо място към ефективна превантивна дейност, както и организиране, координация и ръководство на спасителните и неотложно възстановителните работи.

Даваме си сметка, че превенцията е на първо място, след това е добрата организация и планирането и накрая реакцията.

С цел подобряване на дейността в областта на защитата бе създадена солидна институционална и нормативна база, която е укрепена чрез изграждане на капацитет, улесняване на потока от информация и ефективни механизми за координация, добро управление и насърчаване на подходящи политики.

Изключително важен момент на държавното ръководство в областта на предотвратяването на последиците от бедствия е Националната програма за защита при бедствия. Тя е насочена към създаването на ефективна, адекватна ресурсно и технически осигурена национална, интегрирана система за превенция и определяне на целите, приоритетите и задачите на защита при бедствия за срок от пет години.

За изпълнение на тази национална програма се приемат годишни планове, като за 2013 година вече е сформирана междуведомствена работна група.

Планът е почти готов, и то в срокове, изпреварващи внасянето на националния бюджет в парламента на РБългария. Целта е мероприятията, които са заложени в Националната програма, да бъдат осигурени и с финансиране от съответните ведомствени, общински и областни бюджети.

Националният план се разработва под ръководството на министъра на вътрешните работи с участието на представители на министерствата, представители на местната власт и неправителствени организации.

В момента експертна работна група актуализира националния план в частта наводнения и земетресения, като задължителна част на плана в процес на актуализиране е и външният авариен план на АЕЦ „Козлодуй“.

Във връзка с повишаване на ефективността, както и мерките по планиране, е предвидено да бъде организирана от нас съвсем скоро национална конференция „Поуки от земетресението в Перник“, на която да бъдат анализирани позитивните и негативните страни на реакцията и възстановяване по време на бедствия, както и да се чуе мнението на представителите на местната, на централната власт и разбира се, на научните среди и гражданското общество.

През октомври миналата година в Закона за защита при бедствия бяха направени съществени допълнения в плановете за защита при бедствия на различни нива както по тяхното съдържание, така и по разработването и съгласуването им.

Както мащабните наводнения през 2005 и 2006 година, така и последното в с. Бисер тази година показаха, че е от изключителна важност не само наличието на планове за защита при бедствия на всички нива, но и тяхното добро познаване и използване в съответните структури, които реагират първоначално при възникване на заплахи, свързани с отговорността за гражданите и инфраструктурата.

В момента се обсъжда  и разработва Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор до 2015 година и предстои приемането й в най-скоро време.

Имайки предвид, че икономическите последствия от бедствия могат да имат негативен ефект върху икономическия ръст не само на области от национално ниво, но и върху цели региони в Европейския съюз, българското правителство предложи спешни промени в областта на управлението на водните ресурси.

Подготви се проект за закон за изменение и допълнение на закона за водите, с което се цели, първо – осигуряване на контрол по техническото състояние и безопасност на всички язовири в страната с цел опазване на живота и здравето на населението, минимализиране на рисковете за икономиката и опазване на имуществото. Второ - създаване и поддържане на единен регистър на всички съоръжения във водния сектор – държавна и общинска собственост, който да съдържа и данни за техническото състояние и параметри на хидротехническите съоръжения. И трето - определяне на административнонаказателни мерки при неосигуряване на изискванията за техническата годност и безопасна експлоатация на язовирите.

Подобряването на превенцията при бедствия и въвеждането на изискванията на директива 2008-114 на ЕС от 2 декември 2008 година относно европейски критични инфраструктури и оценка на необходимостта от подобряване на тяхната защита са също част от последните промени в Закона за защита при бедствия.

Едновременно с промените в закона  се предвижда и приемането на няколко поднормативни акта като Наредба за условията, реда и органите за извършване на анализ, оценка и картографиране на рисковете от бедствия и Наредба за реда, начина и компетентните органи за установяване на критичните инфраструктури и обектите им и оценка на риска за тях.

С първата наредба се цели да се определят основните видове рискове, включително сеизмичен и геоложки, както и тяхното картографиране. Създадени са работни групи за разработване със заповед на министър-председателя на РБългария, в които участват експерти от държавните институции, бизнеса, научните среди и неправителствения сектор. Наредбата за установяване на критичните инфраструктури е пред финализиране, а Наредбата за оценка и картографиране на рисковете от бедствия е в процес на обсъждане и двете се очаква да бъдат приети от Министерски съвет през есента на тази година.

В процес на разработване е и Наредба за евакуацията и разсредоточаване по ЗЗБ, която се очаква да бъде приета до края на тази година. Разработена е и Наредба за защита на паметниците на културата при бедствия и във военно действие.

Разработена е и Стратегия за развитие на доброволните формирования, тя включва определяне развитието на доброволните формирования през 2012 – 2020 година.  Доброволните формирования ще се изграждат и формират в съответствие с добрите европейски практики. Целевите групи, към които е насочена стратегията, са, на първо място, общините, гражданите на РБългария, институциите и НПО. За изпълнение на дейностите, предвидени в стратегиите, ще се разработят програми за финансиране на обучението, стимулирането, популяризирането и осигуряването на екипировка и оборудване. Предвижда се и провеждането на кръгла маса с международно участие по въпросите за развитие на доброволчеството през есента.

С последните промени на Закона за защита при бедствия се предвиди също създаване на консултативен съвет за подпомагане на Министерски съвет във формирането на държавната политика за защита при бедствия. Консултативният съвет ще обединява усилията на ведомствата, БАН, висшите училища, Националното сдружение на общините в РБългария и юридически лица, имащи отношение към защитата при бедствия. Съветът ще изпълнява функцията на Национална платформа за намаляване на риска от бедствия в изпълнение на рамката за действие от Киото – 2005-2015 година, приета от 168 правителства.

Галина Маринова