За несигурното здраве на здравното осигуряване

„Днес е денят, в който трябва за съжаление да ударим последния звънец на темата осигуряване или застраховане в България“. С тези думи започнаха пресконференцията на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване във връзка със  Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване (ЗИД на ЗЗО). С предлаганите  промени в Закона за здравно осигуряване България ще отговори на изискванията на Европейската комисия за приложение на Европейските директиви върху дейността на дружествата за доброволно здравно осигуряване, като бъдат прелицензирани в общозастрахователни компании по Кодекса за застраховането.

В официалното становище на асоциацията се казва, че съществуват двойни стандарти на Европа в случая и се налага въпросът защо директивите не се изисква да бъдат приложени и по отношение на доброволното пенсионно осигуряване и то да се осъществява от застрахователни компании, а не от самостоятелни пенсионноосигурителни дружества, след като пенсията е вид застраховка, както и застраховката „Заболяване“, съгласно същите директиви. Още един въпрос, поставян от здравноосигурителните компании, е без отговор от Българската делегация, съставена от администрация и политици, която през м. ноември 2011 година на среща в ЕК в Брюксел се договори, че дружествата за доброволно здравно осигуряване попадат в изключенията на Европейска директива „Платежоспособност 2“, приета от Европейския парламент през 2009 година, със срок за транспониране 30 октомври 2012 година, а два месеца по-късно страната ни получи ново предупреждение от същата комисия, за нарушения на директиви, които до три месеца трябва да бъдат променени.

Здравноосигурителните дружества припомниха и че България разполага и с отговор на питане на български евродепутат до ЕК относно приложението на Европейските директиви за неживотозастараховане към Българските дружества за доброволно здравно осигуряване и той е следният:

„Българските застрахователни дружества, които предоставят доброволно и търговско здравно осигуряване, не попадат в списъка на освободените институции в член 8 от Директива 2009/138/ЕО, в който са посочени ограничен брой институции с особени характеристики. Комисията не счита, че е необходимо този член да бъде изменен.

„Този проблем вече години наред не намери своето разрешение и днес се избра най-лесния път“, заяви д-р Мими Виткова, председател на АЛДДЗО и изпълнителен директор на Обединен здравноосигурителен фонд „Доверие“.

Съгласно законопроекта българските здравноосигурителни компании, които функционират на пазара от 2001 година, да бъдат изцяло прехвърлени в застрахователния сектор и ще бъдат лицензирани по Кодекса за застраховането.

Д-р Виткова изтъкна, че „Законът за здравното осигуряване ще остане една мъртва глава, която засега носи наименованието „Доброволно здравно осигуряване“, ще видим как тя ще бъде трансформирана по-нататък“.

По думите й представителите на бранша многократно са повтаряли, че проблемът не е само проблем на дружествата. Проблемът е как България планира своята политика в областта на здравното осигуряване. След този дълъг и мъчителен път, който е извървян, за съжаление „политическото бездействие у нас в много формати на управляващи мнозинства доведе до там, че българската политика да се прави изцяло от дирекции на Европейската комисия, под чийто диктат, използвам съзнателно тази силна дума, България съвсем сляпо ще прилага европейски директиви, които вече са отменени с нова директива“, сподели Виткова.

Към България е задвижена процедура по вече отменени директиви, но проблемът не е в това, подчерта председателят. Проблемът е отново български и нежеланието на българските политици да разберат, че здравеопазването има сериозни проблеми и единият от сериозните проблеми е проблемът за финансиране на системата.

„Нашата съдба се решава лесно. Всеки от нас ще намери своя път, както дружеството, така и хората, които работят за сектора. Въпросът е какво правим със здравноосигурителната система. Тя ще остане в ръцете само на здравноосигурителната каса с всички проблеми, които има там. Ще останат пак тези близо 50 % кешови плащания. Ще се купуват ставите, платната за херния, ще си плащаме избор на екип. От външната врата на болницата хората ще плащат, без да знаят за какво“, подчерта д-р Виткова.

Здравната система на България не страда само от финансов дефицит, смятат представителите на бранша. По думите им тя страда от „тежък безпорядък, от политическо късогледство и от нежелание да се видят проблемите и да се намери тяхното решение“. Няма страна в света, която да има идеална здравна система, обясниха специалистите. Въпреки този факт всяка държава  осъзнава своите проблеми, адаптира своите системи към променящите се условия и не пропуска страданието на хората да бъде техен личен проблем. „Заболяванията на хората са обществен проблем и за това и борбата с тях трябва да бъде обществен ангажимент“, каза още Виткова.

Според нея  българската държава е абдикирала от системата на здравеопазването и с лесни решения като настоящото се опитва да демонстрира реформи, които не само не са реформи, а дори задълбочават проблемите в здравната система.

Тя обясни също, че страни като Германия, Дания, Испания, Ирландия отдавна са решили проблема първо, като в посочените директиви, които вече са отменени, си бяха осигурили отлагателен период относно здравноосигурителните си системи и дружества, които участват. В новата директива Solvency II, която трябва да влезе в сила края на октомври, ако срокът не бъде отложен, те императивно са упоменати като изключени държави от регулацията на директивите по неживотозастраховане заради спецификата на дейността и най-вече защото тези системи са поели и част от т.нар. „социален пакет“, припомни председателят на АЛДДЗО и допълни, че Франция е също сред тези страни, но тя има спечелено дело в Европейския съд, поради което е преценила, че не е необходимо да води тази битка.

„Какво са правили нашите представители в Европейския парламент и в ЕК в периода на предприсъединяване и след, това не бих могла да кажа. Колкото до задвижването на процедурата никой не е казал, че трябва да ни кръстят застрахователи. Трябва да се изпълнят изискванията на вече отменените директиви поради това, че срокът за транспониране не е изтекъл, а той е 30 октомври. Има виждане, че този срок ще бъде удължен. Тоест няма как да се избегне наказателна процедура, ако параметрите на директивите не бъдат имплементирани към нашата дейност. Но пак казвам – никой не е казал, че ние трябва да бъдем лицензирани точно по Кодекса за застраховане, но изискванията трябва да бъдат изпълнени“, изтъкна Мими Виткова.

Д-р Мими Виткова, председател на АЛДДЗО

„Аз благодаря на всички медии, които в тези години иззеха ролята на политическите партии в България и изведоха на общественото внимание сериозните проблеми на българското здравеопазване, включително и тези на здравноосигурителната система. Аз съм заявявала многократно, че българските политически партии трябва да се учат от българските медии как се навлиза в дълбочина на проблематика, която засяга цялото общество.

Нашето прелицензиране предстои, здравноосигурителната система на България ще бъде демонтирана и тези осигурителни дружества, които имат днес за предмет на дейност единствено здравно осигуряване, ще се занимават в бъдеще със застраховки „Карго“, „Каско“ и застраховка „Заболяване“ включително. Това изцяло прехвърля дружествата във финансовия сектор и ги откъсва от системата на здравеопазването.

Не искаме да коментираме конкретно в детайли закона, но как например Агенцията за медицински одит, която надзирава нас, ще надзирава застрахователните компании. Законът в това отношение не коментира нищо. Има и много други детайли.

Проблемът е ще има ли развитие здравноосигурителният модел в България. Вторият е политиците забелязват ли колко несолидарна е българската здравноосигурителна система? Забелязват ли, че 50% процента от разходите за здравеопазване в България се плащат от джоба на болния. Процент, който е фрапиращ на фона на останалите европейски държави, където той е задължително под 20, а в някои от тях под 15%.

Тези несолидарни разходи са кешови плащания без контрол директно към здравните заведения. Вместо да се върви по пътя на увеличаване на размера на публичните разходи за здравеопазване и малкото средства, с които оперираме, а това са 40 млн. лв., след като се извърши процедурата по прелицензиране ще бъдат отново директни, кешови плащания. И върху тези пари няма да има контрол. Осигурителната система се лишава от допълнителни контролни функции, които изпълняваме ние. Ние всеки ден задаваме въпроси на институциите.

Това е част от нашата контролна функция. До момента не бе забелязано този контрол да се извършва от никой друг, освен от нас.

Всичко това искаме да споделим с вас, за да стигне до хората, които взимат решения. За да се видят дефектите в цялата здравна система, които ще продължават да се задълбочават. Проблемът не опира само до финансови средства. Необходимо е да се разгледа целият осигурителен модел.

Необходимо е държавата да се освободи от излишното плащане на здравни вноски за лица, които имат прекомерно високи доходи, за да може да поеме плащането на здравните вноски на така наречените социално слаби.

Необходимо е държавата да стане равностоен участник в здравноосигурителната система и за категорията граждани, за които тя се е ангажирала да плаща здравни вноски, да плаща върху реални доходи, а не на минимална база.

Недопустимо е държавата да повтори това абсурдно решение да национализира здравни вноски и да прави с тях пътища в момент, в който гражданите не могат да платят консумативите си за тежки операции. А те са задължени да поемат тези плащания.“