Застраховка земетресение и за общинските имоти

07 Октомври 2012 г.,zastrahovatel.com
Готвят аналогични промени и в Закона за държавната собственост

 

 

Oбщините да застраховат всички застроени имоти - публична общинска собственост, срещу природни бедствия и земетресение. Това предвижда приетият в края на август от правителството проект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.

Решение за това кои имоти - частна общинска собственост, ще бъдат задължително застраховани, ще взема общинският съвет.

Предложената от кабинета мярка за ограничаване на последствията и за по-безболезнено преодоляване на щетите, предизвикани от природни бедствия, е разработена съвместно с Националното сдружение на общините в Република България.

Съществуващото в момента в Закона за общинската собственост задължение на общините да застраховат имотите си не определя обхвата на рисковете.

Приемането на новите текстове ще позволи компенсиране на общинските разходи при ремонтно-възстановителни работи на засегнати имоти - общинска собственост, и възобновяване на предоставяните на населението публични услуги, уточняват от правителствената пресслужба.

Необходима е по-добра координация между институциите на различни нива в България. Това заяви министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев в предаването „От петък до петък” на „Хоризонт”. Дончев смята, че природните бедствия, които сполетяха страната през последната година, са неоспоримо доказателство за това. В момента Томислав Дончев е начело на Междуведомствената комисия по възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, която е със седалище в Перник.

Има нужда от по-добър синхрон и координация в работата на институциите. В тази ситуация институциите нямат право да работят както обичайно. Рутинният маниер и скорост на работа не са достатъчни. Институциите трябва да работят на по-високи обороти, бих добавил, с по-висока съпричастност, заяви още министърът.

Предложението на Министерския съвет за задължително застраховане на сградите, публична общинска собственост, срещу природни бедствия ще бъде последвано от подобна промяна и в Закона за държавната собственост, обяви министърът по управление на евросредствата.

Това, което даде повод за промяна на закона, е задължението публичната общинска собственост да се застрахова и срещу катастрофичния риск „земетресение”. Нормално е тази промяна да бъде последвана от абсолютно аналогична промяна в Закона за държавната собственост, поясни той.

Но по-сериозното предизвикателство са имотите частна собственост, смята министър Дончев. Според него няколко са вариантите - би могло да се мисли за задължително застраховане - с всичките ползи и трудности, които би предизвикал един такъв модел. Алтернативен вариант е т.нар. „катастрофичен пул”. В следващите няколко месеца разчитам правителството да излезе с категорично решение в тази посока, отчитайки всички приоритети, свързани с превенция на риска и в минимална степен натоварвайки българските граждани. Дискусия по тази тема вече тече, добави министър Томислав Дончев.

До измененията в Закона за общинската собственост се стигна след наводненията в Харманлийско през февруари и силното земетресение в района на Перник в края на май тази година. Оказа се, че

 

част от общинските сгради са осигурени срещу някои рискове, но не и срещу земетресение

 

Заради липсата на застраховки се наложи щетите по имотите да се покриват от държавния бюджет.

В мотивите към законопроекта пише, че местните власти сключват застраховки за кражба, посегателства от трети лица, пожар, буря, свлачище, натрупване на лед и сняг и други, но застраховките срещу природни бедствия не покриват щети от земетресения, за което е нужна допълнителна полица. Същият режим важи и за държавните имоти. Очаква се предложение за промяната му.

Промените оставят на общините да определят лимита на застрахователното покритие според финансовите си възможности. С парите ще се покриват ремонтите на пострадалите от бедствия и земетресения сгради.

От сдружението на общините смятат, че новото изискване ще натовари минимално общинските бюджети.

Според досега използваните оценки на застрахователите осигуряването срещу земетресение и комплект от други катастрофични рискове, като пожар, наводнения и свлачища, излиза около 2 промила от стойността на застрахования имот. Или ако се застрахова имущество на обща стойност от 100 000 лв., годишната премия възлиза на около 200 лв. Застрахователите са категорични, че с увеличаване на броя на застрахованите обекти цената ще се понижи.

До момента общините не са правили оценка на разходите, които им предстоят,  коментира председателят на Националното сдружение на общините Гинка Чавдарова. Някои кметове са принципно против задължителното застраховане срещу земетресения в общините, които не попадат в сеизмично активни райони,обясни тя и добави, въпреки това нека мине една отчетна година, да се види какви са разходите - правилото може да се промени.

И в момента общините са задължени да застраховат сградите публична общинска собственост, но в сегашния закон не е изрично записано срещу какви рискове. В масовия случай не сме застраховани срещу земетресения, но в някои общини имат и това покритие, поясни Гинка Чавдарова.

По думите й общините преговарят със застрахователи да се регламентират по-точно и условията за изплащане на застраховки при такива инциденти. Целта е да получат повече гаранции, че застрахователите няма да ги лишават от обезщетения при инциденти с аргумент,че няма настъпило застрахователно събитие, сградата не е рухнала, уточни Чавдарова.

Според представители на застрахователния бранш обаче със сигурност има пропуски при застраховането на общинското и държавното имущество, което иначе се изисква по закон. Липсата на общовалидни и твърдо установени критерии за оценка на застрахователните предложения води до странни победители в търгове, предлагащи още по-странни оферти и разчитащи основно на неформални методи за достигане на положителен резултат, коментират запознати. Според тях много често водещият критерий при избора на застраховател е най-ниската цена, а тази цена много често се постига при орязване на покритите рискове. Не е за подценяване и фактът, че

 

държавното или общинското имущество се застрахова на балансова, а не на действителна стойност

 

Много често общински имоти, лечебни заведения и училища се застраховат върху стотици пъти по-малка от действителната стойност. Така собствениците не плащат високи премии, но и обезщетението е ниско, отбелязват застрахователи. Правят се много застраховки под реалната стойност на обектите, не се включват клаузи като земетресение и много други. Понякога застраховките, които се правят, са с много изключващи клаузи, така че на практика нямат покритие. Много често се плаща минимална сума за застраховка само за да се изпълни едно или друго задължение, а не се вниква в смисъла на това какви ще бъдат последствията, ако някой от изключените рискове се сбъдне. Ниската цена в много от случаите граничи с това застрахователят да търси начини как да не плати щетите, коментират експертите.

Към днешна дата кметовете са поискали съдействие от Министерство на регионалното развитие и благоустройството за 43 обществени сгради на територията на община Перник и 13 в община Радомир, каза министърът Лиляна Павлова в предаването Седмицата на Дарик. Не са постъпили такива искания от Столична община. Тя отбеляза, че огледите на частните сгради още не са приключили. Министър Павлова предупреди, че ще изпрати екипи от ДНСК, които да разглеждат достоверността на описите на щетите и документите за собственост, за да се избегнат злоупотреби.

Всички тези 43 плюс 13 сгради са застраховани, но нямат клауза срещу земетресение, което е парадоксално. А съгласно Закона за държавната собственост застроените имоти публична държавна собственост задължително се застраховат и тези средства трябва да са предвидени в бюджетите им. В Закона за общинската собственост е същото, поясни министърът.

Според регионалния министър застраховането на недвижимото имущество на частните лица също трябва да стане задължително. В България частната собственост е почти 98%. Няма нищо лошо, но след като сме собственици, трябва да се грижим за собствеността си, било тя движима или недвижима, уточни министър Павлова.

 За отстраняване на щетите от земетресението ще са необходими по-скоро експресни ремонти, отколкото събаряне и построяване наново, обясни министър Павлова. Единствено за двете детски градини в Перник ще се наложи да бъдат изградени наново. В училището в Радомир, което също пострада при земетресението от 22 май, ще се направи конструктивно укрепване, добави тя.

Подкрепям задължителната застраховка на общински и държавни сгради срещу всякакви бедствия. Това каза пред журналисти кметът на Столична община Йорданка Фандъкова. Още пролетта направих проверка колко от общинските сгради в София са застраховани срещу земетресения. За съжаление се случват подобни събития и когато стане, тогава започваме да търсим средства. Това е много отговорно и аз съм абсолютно „за”. Призовавам  хората да правят застраховки и на частните сгради, защото наистина, когато се случи нещастие, са необходими много големи ресурси, коментира кметът. Според нея Столична община още следващата година ще задължи районните кметове да застраховат всички общински сгради, като общината ще им предостави бюджет. Имаме около 600 общински сгради, от които около 400 сгради на училища, детски градини, читалища, социални центрове, социални домове. Изключително отговорно е те да бъдат застраховани срещу всякакви бедствия, заяви Йорданка Фандъкова.

На практика от години у нас се обсъжда как и дали да се въведе задължително застраховане за частните сгради

 

 

В България земетресенията са сред най-опасните природни бедствия, тъй като предизвикват огромни щети, реализирани за кратко време. Според сеизмолози близо 1/3 от територията на страната може да бъде разрушена само за 20 секунди. Затова преди повече от десет години Асоциацията на българските застрахователи постави въпроса пред Министерския съвет, като обясни идеята  да се създаде застрахователен пул за катастрофични рискове. Имаше дълъг период, в който застрахователите търсеха политическа подкрепа от правителството, от ресорните заместник-премиери, но без никаква реакция. И това буквално торпилира идеите им. Липсата на адекватна реакция дори предизвика разнобой сред самите застрахователи - една част подкрепят създаването на такъв пул, а други са против него.

Първоначалната идея беше пулът да бъде насочен за защита от трите основни риска в България - земетресение, наводнение и свлачища. Предвиждаше се да започне да действа като пул срещу земетресение като най-сериозен катастрофичен риск. Правителството обмисляше възможността застраховането на имотите срещу природни бедствия да стане задължително, а застраховката да се нарича „Бедствие“ и да струва  от 20 до 200 лв. в зависимост от вида на имота, вида строителство и териториалното му разположение. Въпросът  обаче е политически и без широк обществен дебат и разбиране на необходимостта и смисъла на застраховането като вид взаимопомощ той не може да бъде наложен силово от никое правителство.

Трябва да се има предвид и фактът, че в обществото съществува негативно отношение към подобни данъчни тежести. Хората не вярват, че ще получат обезщетения, още повече когато бедствията не могат да се прогнозират. Статистиката обаче показва точно обратното, а именно, че в случай на кризисно събитие застрахователят е този, който подава ръка на изпадналия в затруднено положение. Това може би не е най-правилният поглед към проблема, но, от друга страна, трябва да си зададем и въпроса дали точно днес е моментът за подобни задължителни застраховки, които ще се прибавят към и без това изтънелия бюджет на българина. Дали не е възможна редукция на съществуващите данъци, като например за сметка на намаляване на необосновано високия данък смет се въведе задължително застраховане на жилищните имоти. Защото трябва да бъдем честни пред обществото. В момента държавата чрез различни бюджетни комисии изпълнява някаква социална функция при бедствия. Ако се въведе задължително застраховане за катастрофичния пул, хората сами ще си плащат и ще се грижат за евентуални поражения върху имотите си. Така няма ли да освободим напълно държавата от грижата за нейните поданици

 

След поредното бедствие всеки очаква държавата да се погрижи за него и да му осигури подслон. Някои застрахователи не са съгласни да участват в подобно пулово сътрудничество, защото това ще повлияе лошо на конкуренцията, тъй като повечето компании предлагат символични застраховки срещу земетресение в допълнение към пакета застраховка на домашно имущество и индустриален пожар. Затова застрахователи смятат, че тези застраховки няма да се харчат, ако има създаден специален пул при земетресения. Сериозен е и проблемът за правната форма на основаването на подобен пул. Инициаторите му пледираха той да е без държавно участие.

Обширно проучване в световен мащаб на правната уредба на задължителното застраховане на имуществото на гражданите срещу природни бедствия и аварии показва, че в повечето държави превес е даден на доброволното застраховане

 

Изключение в това отношение е правната уредба във Франция, Испания, Турция, Швейцария, Лихтенщайн, където е установено задължително застраховане, а в САЩ и Канада застраховката е задължителна само като условие за получаване на заем срещу ипотека. В повечето от  изброените страни задължителното застраховане е било въведено като резултат от зачестилото проявление на определено природно бедствие, характерно за даден район, и опустошителните последици от него, както и от нарастващите разходи за помощи, за покриване на причинените вреди. А всеки риск, който не може да се избегне, трябва да се управлява, ето защо в тези държави вследствие на обективно проявена обществена потребност и полза е предприета законова уредба на въпроса.

Тъй като у нас няма единно решение, а и скоро едва ли ще има, всеки сам трябва да поеме грижата за собственото си имущество. Гражданите за личната си собственост, а държавата - за инфраструктурата и държавната публична или общинска собственост. Факт е, че с промените в Закона за общинската собственост държавата направи първата крачка.

 

Гергана Иванова

 

 

 

Закон за държавната собственост

 

Чл. 12. (1) Застроените имоти - публична държавна собственост,

задължително се застраховат.

(2) По бюджетите на органите на държавната власт, които ползват

имоти - публична държавна собственост, се предвиждат необходимите средства за

заплащане на застрахователните вноски.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Министърът на отбраната и

министърът на вътрешните работи със заповед определят застроените имоти,

предоставени на Министерството на отбраната и от Министерството на вътрешните

работи, които задължително се застраховат.

 

Закон за общинската собственост

 

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2008 г.) (1) Застроените имоти - публична общинска собственост, задължително се застраховат.

(2) Общинският съвет определя имотите - общинска собственост, извън тези по ал. 1, които подлежат на задължително застраховане.

(3) Кметът на общината определя вещите - общинска собственост, които подлежат на задължително застраховане.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Застрахователните вноски се предвиждат по бюджетите на общината или на съответните организации и юридически лица на бюджетна издръжка, на които имотите и вещите по ал. 1 - 3 са предоставени за управление. Застрахователните вноски за имотите и вещите по ал. 1 - 3, предоставени под наем, за ползване или на концесия, са за сметка на наемателите, ползвателите или концесионерите, а в случаите на публично-частно партньорство - за сметка на определения в договора партньор.



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Анализ на дейността на застрахователното дружество"
проф.д.ик.н Христо Драганов, проф.д.ик.н Марин Ней, 1999
orange_li
orange_li
"Капиталовите системи: Ролята им за решаването на пенсионния "
Българската асоциация на дружествата за допълнител,