Проблемът с необслужените лизингови вноски на некоректни платци удави и застраховането

Доста картинната народна сентенция на съвременността е в пълна сила както за българите, които около 7 години щастливо живяха „на кредит”,  а сега плачат, когато погасяват задълженията си,  така и за финансовия сектор на застраховането. Бизнесът едва-едва крета, да не кажем, че почти го няма.

В момента почти никоя застрахователна компания не продава финансови застраховки – особено застраховки на кредити, гаранции, разни финансови загуби. (В „Разни финансови загуби” се включват и „Застраховките на лизингови вноски”.) Ако пазарът на финансовите застраховки регистрира някакви резултати, те са нищожни, от порядъка на 1.3%  от целия портфейл за първото 6-месечие на 2012 г., и са единствено от продажбата на лизингови полици.

ИЛЕАНА СТОЯНОВА

Ренесансът на застраховките на финансови рискове бе в началото на 2000 г., когато бизнесът кипеше и застрахователите се оглеждаха за нови пазари. Финансовият сектор в България тогава бе един от най-стабилно развиващите се в икономиката  ни и бързо се въведоха различни форми на кредитиране от страна на банковите и на небанковите финансови институции. Съмнението към кредитираните и тогава бе налице. Затова застрахователите откликнаха с разнообразни продукти, свързани с финансовите  рискове, които покриваха риска от забава на плащане от страна на длъжника към кредитора.

Същността на застраховката “Финансов риск” е, че тя е гаранция за застрахования, че ще разполага с ликвидни парични средства във всеки момент от развитието на договора за кредит или лизинг при временни затруднения или цялостно неплащане от страна на  кредитополучателя или лизингополучателя .

А в групата застраховки  "Разни финансови загуби" "Застраховките на лизингови вноски" заемат над 75% като обем премиен приход. В основата на лизинга стоят две основни правоотношения - възникващи по повод на срочен договор за наем и отношения по кредит. В зависимост от различните видове лизинг има по-голямо или по-малко участие на кредитния елемент, като, естествено, разликата между видовете лизинг не е само в наличието на кредитиране по него.

Лизинговите застраховки, както ги наричат, могат да бъдат по договор за лизинг на моторни превозни средства или на имущество. Застрахователният договор се сключва с дружеството, което продава автомобили или имущество на лизинг и се застрахова финансовият му риск, т.е. рискът от неизплатените от лизингополучателя  вноски. И тъй като скъпите автомобили в апогея от 2000 г. до края на 2007 г. се купуваха разсрочено на вноски, на пазара лизинговите застраховки на превозните средства имаха най-голям оборот .

Днес цялата тази прекрасна идея звучи като научна фантастика. Защо?

Ако допреди кризата през 2008 г. всяка лизингова компания искаше да застрахова лизинга си и доста застрахователни дружества я сключваха, в момента продажбите й са нищожни. А и доста компании са претърпели финансови загуби, като продължават да изчистват стари задължения, тъй като това е „опашат бизнес” с 5-годишен срок на полиците.

В повечето застрахователни компании по принцип  лизинговите застраховки се правят само на леки и товарни автомобили, но новосключени полици вече не се продават. Проблемът е, че премията, която се натрупва, не е достатъчна, за да покрие кризисните нива. Оказа се, че тази застраховка е много рискова. По време на кризата дълговете станаха огромни, което направи застраховката губеща.

По принцип застрахователната сума е равна на кредита и с всяка година намалява с намаляване на главницата. А премията е от порядъка на 2%-3% от първоначалната застрахователна сума и се оказа твърде недостатъчна. Още повече че лизингополучателите прекратяват вноските си няколко месеца след купуване на возилото. През годините на кризата, та и до днес, застрахователните компании имат големи проблеми с тази застраховка.

В апогея на отдаването на стоки на лизинг първоначалната вноска е спаднала  дори до 5% от стойността на лизинга. Сега вноската е най-малко 20 на сто и въпреки това е недостатъчна. През последните две години ситуацията по "Застраховките на лизингови вноски" е малко по-добра и това дава възможност да се изчистят остатъчните задължения – застраховката е „опашата”  - има давностен срок 5 години. 

Амортизиран автомобил не може да бъде залог

Като залог за застрахователните компании лизингодателят определя автомобила, купен на лизинг. Това би било добре, ако автомобилът е в изправност, запазен добре и може веднага да се продаде. Застрахователят  го конфискува от нередовния лизингополучател и го продава, за да си възвърне дължимото покритие, което дължи на лизинговата фирма по застраховката. Оказва се обаче, че около 1%-2% от застрахованите на лизинг автомобили са сублимирали зад граница. А останалите са така лошо стопанисвани и експлоатирани до максимум, че са овехтели неимоверно, очукани, амортизирани и не могат да се продават по първоначалната им цена. Освен всичко друго е известно, че по принцип цените на новите автомобили паднаха по време на кризата. Срокът на застраховката е 5 години и това още повече усложнява ситуацията. Така застрахователят пие една студена вода и почти винаги губи от застраховката.

„Застраховката на лизингови вземания за автомобилите не е толкова страшна, ако обаче се прави при определени условия – твърди  д-р Пламен Ялъмов, изпълнителен директор на ЗАД "Алианц България"  и
първи изпълнителен вицепрезидент на "Алианц България Холдинг" АД, – защото първоначално застрахователите вземат като вноска 5% от цялата стойност, но автомобилът след месец-два, когато лизингополучателят спре да внася лизинга си, вече е непродаваем по първоначалната си цена  - возилото се обезценява с 20%-30%. Като има направени 1000 километра, цената спада рязко и не може да бъде адекватен залог. При положение че застрахователят първоначално е получил само 5 на сто от стойността на автомобила, той не може да си покрие останалите средства, които трябва да плати на лизинговата компания. Разликата между застрахователното покритие (щетата) и продажната цена става голяма и това поражда загуба. Когато започнахме да продаваме тези продукти преди 12 години цените на автомобилите бяха доста по-високи, а впоследствие драстично намаляха. Като се прибави и овехтяването поради лошо стопанисване – тогава ние сме в загуба, нямаме нужното покритие. Имали сме и случаи, когато се увеличава премията, но то беше нищожно в сравнение с обема автомобили, чиито лизинги не бяха обслужени от лизингополучателите. Затова от 2008 г. спряхме да продаваме лизингови застраховки.”

През последните две години ситуацията е по-добра.  В момента първоначалната вноска по лизинга е около 20% от стойността при нов автомобил и 30%-40% от стойността на автомобил секън-хенд; при камион – 25%-30%. Така се постига стабилност на пазара, докато се изчистят остатъчните  задължения по сключени стари договори. С 5-годишния срок на полицата рискът постепенно намалява, защото се плаща най-много през първата година от лизинга, през втората и третата – по-малко, и т.н. до петата година, защото главницата намалява стъпаловидно.

Застрахователите са мислили за необходимостта от увеличаване на застрахователната премия, която се плаща от лизинговата компания, но се калкулира в цената на лизинга. Нормалната тарифа би трябвало да бъде около 20% от остатъчната сума, но при това положение клиентите няма да могат да я плащат и така застраховката става непродаваема.

Преди време имаше компании, които работеха с лизинговите фирми. Тези дилъри на автомобили, които сами поемаха риска при продажбите на лизинг. В момента и те не са действащи.

„Според мен този пазар донесе доста финансови загуби в застрахователните компании – твърди П.Ялъмов.- Ние се справихме със ситуацията, защото успяхме бързо да съберем и продадем всички автомобили като залог. Това може да се види в отчетните данни, които се публикуват от КФН.”

Финансовите застраховки – жертва на финаново-икономическата криза

Покрай лизинговите застраховки и техния отлив да си припомним, че имаше и застраховки на банкови кредити. В момента няма застраховател, който да се нагърби с такива рискове – и това е обяснимо.

Е, ясно е едно: кризата удави и финансовите застраховки.

„Пазарът на финансовите застраховки се промени драматично след началото на глобалната финансова криза – обясни и доц. Стоян Проданов, член на УС  и изпълнителен директор на ЗД „Бул Инс” АД.-

Финансови застраховки – застраховки на кредити, гаранции, разни финансови загуби и лизингови застраховки – се предлагаха от немалко компании, но през последните две години на практика са спрени от продажба. Причините са ясни. По време на криза редица стопански субекти, домакинства и фирми изпитват сериозни финансови затруднения, което води до фалити и неплащане на кредити и задължения – а в крайна сметка за застрахователите това води до изключително висока щетимост по тези полици.”

Според Проданов за повечето застрахователни компании  лизинговата полица се е оказала губеща, затова през последните две години те са преустановили продажбата й.

Калкулациите, твърди той, които са правени преди началото на кризата, в един сравнително спокоен 10 -12-годишен период на икономическо развитие и на ръст в икономиката в света, а и в България, показваха, че  полицата може да бъде успешно продавана и да реализира печалба за застрахователите. Икономическата среда тогава беше съвсем различна – калкулациите бяха правени при нормални равнища на фалити на фирми и домакинства. След старта на кризата обаче нивата на тези фалити се увеличават драматично, 4-5 пъти повече от преди. Естествено е, че това води до много неблагоприятно развитие на щетимостта по застраховката на финансовия риск по лизинговите договори и днес са налице последиците върху този бизнес. Така финансовите застраховки изчезват от българския застрахователен пазар. Няма и презастрахователи, при които може да се пласира този риск.

При застраховката на финансовия риск по лизинговите договори има особености, които липсват при застраховките на кредити, гаранции, разни финансови загуби  и други разновидности на финансовите застраховки. При тази застраховка насреща стои актив (автомобил, стока, имот, електроуред и т.н.), който може да служи за залог и да бъде продаден, като по този начин лимитира щетата по полицата. Затова, според Проданов, тази застраховка не е така губеща както другите финансови застраховки. Въпреки всичко, обяснява той,  натрупването на много щети по нея, както и неблагоприятните тенденции в цените на автомобилите (т.е. поевтиняването им) доведе до ликвидирането и на този пазар. Така в момента застрахователите се стремят да продават колкото се може по-бързо иззетите автомобили от  лизингополучатели поради неплащане на вноските, за да минимизират загубите по покритието на тази полица. Чувствителното намаляване на цените на нови автомобили днес води до затруднение да се продаде автомобил на цената, на която е бил купен преди години, т.е. цените са значително по-ниски от тези, по които е фиксиран лизинговият договор и всъщност, по които трябва да се ликвидира щетата. Като се калкулират и средствата за възстановяване на амортизирания автомобил, т.е. разходите за ремонта му, накрая застрахователят калкулира загуби.

Според  доц. Проданов всички застрахователи, които са били активни в този сегмент, имат неблагоприятни финансови последици от тези полици.

Финансовите застраховки са свързани с нормалното функциониране на икономиката, когато тя се възстанови, ще бъде възможно отново да се продават тези полици. За съжаление години след началото на световната криза от 2008 г. има сериозни съмнения за бързото възстановяване на глобалната икономика. Няма основания за прекален оптимизъм и за следващите 1-2 години, а скорошни перспективи за значим дял на финансовите застраховки са немислими.