Защо селскостопанското застраховане буксува?

12 Ноември 2012 г.,zastrahovatel.com
ИЛЕАНА СТОЯНОВА

 

 

 

 

 

* Интересът към държавната помощ за съфинансиране на застрахователни премии е слаб

 

* България още не е спечелила доверието на Европейската комисия по земеделие

 

 

 

Причината за малкия процент застраховани земеделски площи  у нас не е само ограничените финансови възможности на производителите. И докато дребните стопани много по-рядко прибягват до застрахователни услуги, то средните и по-едрите арендатори също не са заинтересовани към застраховка на отглежданите земеделски култури.

На 23 март т.г. по информация на МЗХ  ДФ „Земеделие“ е определил  държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция. През 2012 година се отпускат 1 млн. лв., като срокът за кандидатстване изтече до 31 август т.г. Помощта касае земеделски производители, отглеждащи плодове и зеленчуци, а друго направление касае държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на пчелни кошери и пчелни семейства – пак 1 млн.лв.  Въпросът е усвояват ли се парите в достатъчна степен и ако не – каква е причината.

 

 

„Усвояването на парите по държавната помощ за съфинансиране на застрахователни премии е от компетенциите на ДФ „Земеделие” - обяснява за в. „Застраховател прес“  Станимир Няголов, главен експерт в Дирекция „Общо застраховане“ в  „Дженерали Застраховане“ АД. - Ние можем да споделим само мнение като страна по използване на тази помощ. 

По наше наблюдение интересът към помощта е слаб както от страна на земеделските производители, така и от страна на застрахователите. В компанията ни се сключват застраховки за ползване на съфинансиране при овощни култури, главно ябълкови градини. Нямаме сключена полица за застраховка на зеленчуци.

Бих искал да коментирам незаинтересоваността на застрахователите. Тя е продиктувана от факта, че фиксираното тарифно число не съответства на тарифните числа (дори и за най-ниския първи рисков клас) за покриване на изискуемите от ДФ „Земеделие” рискове и дължимата премия е твърде ниска.

Що се отнася до помощта при финансиране на премии при застраховане на пчелни кошери моето мнение е, че това подпомагане е много ново и все още не е набрало скорост.“

 

„От самото начало през месец март 2010г. на прилагането на Регламент № 1857/2006г. на Комисията за съфинансиране на застрахователната премия участваме в разискванията за приложението и у нас, следим развитието и всяка година  застраховаме бенефициентите по тази програма – споделя и Юксел Касаб, ръководител направление "Селскостопанско застраховане" в ЗАД „Армеец“.- През 2011г. за тази цел бяха заделени в отдел ,,Краткосрочни помощи” в ДФЗ 1,5 млн. лв., от които са усвоени 520 хил. лв. от 238 бенефициенти. За тази година се надяваме на по-добри параметри. Причините за частичното усвояване на тези средства според мен е и пропуск от страна на застрахователи, брокери и агенти, които, без да информират клиента за такава налична държавна помощ, бързат да ,,стигнат” до застрахователната полица. От друга страна, много потенциални бенефициенти имат резерви към административната част на  процедурата, свързана с подаване на молба, получаване на удостоверение и подписване на договор за получаване на държавната помощ. В такива случаи нашето задължение е да консултираме клиента, застрахователния агент или брокер за всяка стъпка от технологията и да им помогнем в реализирането на застраховката.“

 

Застрахователните компании, сключили споразумения по схемата за държавна помощ „Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на пчелни кошери с пчелни семейства” през 2012 г., през пролетта бяха две - ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД и ЗАД „ВИКТОРИЯ”.

 

Защо е толкова слаб интересът за застраховане на пчелни кошери?

 

Застраховането на пчелни кошери през последните години е много рисково начинание и повечето застрахователи гледат с безпокойство на покриването на рискове при пчелните семейства – обяснява Станимир Няголов.- Масово отсъства координация между пчеларите и производителите на земеделски култури по отношение на пръскането с растително защитни препарати, от които пчелите страдат и загиват. През изминалия зимен период на 2011/2012 г.  ниските температури и високата снежна покривка причиниха загиване на голям процент от пчелните семейства в редица пчелини из цяла България.

Дългият период на суша през това лято пък ще доведе до неподготвено за зимуване поколение пчели за следващата зима и по преценка на някои пчелари напролет ще има още повече празни кошери.

Застрахователите оценяват риска за изява на неблагоприятни фактори (покрити или непокрити от общите им условия), които ще въздействат върху пчелните семейства, и преценяват, че застраховката е рискова и не трябва да се продава.

 

Участието на ЗАД ,,Армеец” в тази програма за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на пчелни кошери с пчелни семейства  започна от  месец април 2012 година, като ние проследихме и предварителните фази в подготовката на тази държавна помощ – обясни Ю.Касаб.

 Слабият интерес на пчеларите към тази застраховка след тежката зима се дължи и на загубите, които понесоха от продължителните снеговалежи и неблагоприятното време през зимните месеци в края на януари и февруари т.г. Причина за загиналите 30% пчелни семейства в страната се оказа невъзможността на пчелите да направят очистително облитане. През зимата пчелите консумират мед и в техния организъм се отделя топлинна енергия, която те оползотворяват, събрани плътно в кълбо. Зимуването на пчелите е в тясна връзка с протичащите в дебелото им черво физиологични процеси, които изискват да направят очистителни облитания в края на месец януари и февруари, твърди Касаб. При невъзможност от извършване на тези облитания,  както се случи тази зима, пчелните семейства загиват. Застрахователен интерес за пчеларите, посочен  в разговори с тях, представлява и покритието против риска кражба (тъй като в две общини в страната вече се прилага ограничението на наличие до пет пчелни кошера в границите на населените места), както и отравянето на пчелните семейства при нерегламентираните пръскания с препарати в земеделието. Мисля, че ние застрахователите бихме могли да дискутираме техните предложения, допълва Юксел Касаб .

 

 

Намаляване на обемите в селскостопанското застраховане

 

Според Станимир Няголов причините за намаляване на обемите в селскостопанското застраховане са комплексни. Застраховането започна да инкасира загуби след премахването на задължителното застраховане на земеделските култури.

По същото време, 1992 – 1993 г., беше извършен геноцид върху животновъдството в България, унищожиха се племенни стада, големи ферми, започна раздържавяване в животновъдния сектор, без ясни представи какво ще се прави по-нататък. Създаде се възможност за неограничен, в голямата си част контрабанден внос на животинска продукция (който продължава и днес) и българското животновъдство се срина.

Приоритет на развитието стана производството на полска продукция, при това от твърде ограничен набор култури. Обособиха се две категории земеделски производители – бедни, които едва се крепят, и арендатори (по-малки, средни и големи), които в никой случай не могат да бъдат определени като бедни. Една обиколка из страната, твърди Няголов, може да ви даде информация за техниката (земеделски машини, складова база, автомобили), с която те разполагат, и тогава да ги отчислите от групата на бедните земеделски производители. При тях се наблюдава незаинтересованост към застраховка на отглежданите земеделски култури. Обяснението е, че отглеждайки културите на големи площи, те разпределят пространствено риска и премиите за застраховка са много по-големи от цената на увредената продукция.

След въвеждането на плащанията на площ със субсидии от ЕС всички земеделски производители започнаха да получават средства, адекватни на обработваните от тях площи, което повиши още повече благосъстоянието им.

Що се отнася до размера на тези плащания моето лично мнение е, твърди Станимир Няголов, че ние не можем да искаме плащания на европейски пари наравно с утвърдените страни-членки на ЕС. България още не е спечелила доверието на Европейската комисия по земеделие с безпристрастно разпределение на средствата от ЕС (свидетели сме на редица скандали и афери с европари) и не можем да се надяваме на максимално отваряне на фондовете към една все още недобре функционираща държавна администрация.  

 

В България 55% от населението е пряко или косвено свързано с различните  подотрасли на селското стопанство. Усилията на държавата и постигнатия  напредък за усвояване на средства по европроектите, както и за подпомагане на земеделските производители са видни, обяснява Юксел Касаб . Много често обаче при разговор клиентите задават въпроси, свързани с участие в проекти, финансирани от ДФ,,Земеделие”, което означава, че трябва да се увеличава информираността  на земеделците. Решението на този проблем  от своя страна ще повиши усвояемостта на евросредствата.

Поради интензитета на рисковите фактори извършването на профилактични огледи за установяване на приложените агротехнически мероприятия се оказва полезно както за клиента, така и за застрахователя, споделя Ю. Касаб. При тези огледи се установяват и последиците от екстремните явления, някои от които са незастрахователни събития, като суша, болести и повреди от неприятели и гризачи, както и щети от посегателство върху селскостопанските имоти. Извършването на тези огледи с хабилитирани научни работници позволява на клиентите ни да получат и компетентна консултация  за прилагането на защитни мерки според технологията на отглеждането на културите.

„В животновъдството миналата 2011 г. започна с установяване през месец януари на заболяването шап по преживните животни в Югоизточна България, допълва Ю. Касаб. Наложи се да информираме клиентите си за зоотехническите изисквания в условията на тази епидемиологична обстановка. Тъй като според държавните предписания се ограничи движението и търговията с живи животни в този район, се наложи временно да се редуцира застрахователното покритие по заболяването шап и да се усилят наблюденията, тъй като в района имаме крупни клиенти.

На 31.08.2012 г. Световната организация по здравеопазване на животните обяви страната ни за ,,свободна от заболяването шап без ваксинация”.

Въпреки  различните рискови фактори в селскостопанското производство фактът, че има значително нарастване на премийния приход в селскостопанските застраховки за същия период на миналата година, е показател за качествено обслужване на клиента дори при тежки климатични условия.“

 

Според специалистите твърдението, че прекалено високите рискови фактори карат застрахователите да намаляват съзнателно процента на застрахованата реколта и животни в портфейла си,  не е вярно. През годините на криза бизнесът намалява и всеки застраховател е длъжен да направи прецизна преценка на риска при всеки застрахователен продукт. От друга страна, имаме дългогодишни комплексни клиенти, които застраховат не само земеделски култури и животни, и компанията не може да си позволи да загуби този бизнес, споделя  Станимир Няголов. Процентът на селскостопанското застраховане в портфейла на дружеството му е стабилен, дори за последната година отбелязва известно увеличение.

 

Застрахователите очертават картината на изминалата зима и първото шестмесечие на 2012 г.

 

като тежка за реколтата

 

Върху щетимостта на зимните култури повлияха дългите периоди с екстремно ниски температури.

„Първото полугодие на 2012 г.  може да се характеризира като наситено със застрахователни събития, респективно изплатени обезщетения по застраховка „земеделски култури”. Това бе обусловено от тежките климатични условия през зимата, довели до изява на рисковете „измръзване и изтегляне” и отчасти „киша” при застрахованите зимни култури – житни и рапица  - сподели за в. „Застраховател прес“  Станимир Няголов - Пораженията от тези рискове обаче бяха заложени още по време на сеитбата на тези култури през извънредно сухата есен на 2011 година, когато не се осъществи нормално поникване на посевите и те не можаха да се развият до подходящата за презимуване фаза.

Както и през други зими, снежната покривка на територията на страната не беше еднаква. В Източна България благодарение и на силните ветрове, отвяващи снежната покривка от посевите, се наблюдаваха най-мащабните поражения по зимните култури.

В края на май над страната преминаха няколко градоносни фронта, предизвикали поражения от падналите градушки.“

Напоследък се наблюдава едно изместване на зимния период  от средата на декември към средата на януари до средата на март. Декември трайно се ориентира като есенен месец с по-високи от зимните температури. Първите периоди с температури под минус 15 градуса се регистрират след 16-18 януари и обикновено се задържат по 3-4 дни. Тази зима периодите с екстремно ниски температури траеха по 8-10 дни и недобре развитите през есента растения трайно измръзнаха – обяснява Няголов.

Рапицата, която прекара повече от 45-50 дни  след сеитбата в суха почва, бе провокирана да поникне от дъждовете, паднали в средата на октомври, след което настъпи отново дълъг сух период. Развитите първа до втора двойка същински листа не бяха достатъчни на растенията за посрещане на зимните студове и посевите масово измръзнаха още през първия студен период 18 - 26 януари.

Подобна беше картината и при късно поникналите зимни житни култури, които не успяха да влязат във фаза „братене” и измръзнаха главно в участъците с отвята снежна покривка.

Компания „Дженерали Застраховане“ АД регистрира повишаване на изплатените обезщетения с около 15% в сравнение със същия период на 2011 г. благодарение на решението да не се застрахова зимна рапица през есенния период  2011/2012 г.

В края на ноември м.г. е извършен оглед на всички предложени за застраховане посеви с рапица  и е направена преценка в колко от площите културата е развита до фаза „розетка” и е готова за посрещане на зимата. Обходени са били няколко десетки хиляди декара , засети с рапица, от които за застраховка са били одобрени едва 3900 дка. От тях през зимата са измръзнали около 650-700 дка, на които е изплатено обезщетение с предписание за презасяване с пролетна култура.

При зимните житни култури традиционно компанията е изплатила по-големи обезщетения на измръзнал ечемик и частично на слаби пшенични посеви.

От застрахованите в компания „Дженерали Застраховане“ АД производители на земеделска продукция най-големи щети са претърпели посевите им в Източна България – районите на Каварна, Провадия, Нови пазар, Карнобат, Ямбол, Елхово.  Това се случва благодарение на по-ниската снежна покривка, която на места е отвята от силните североизточни ветрове.

По-слабо са пострадали посевите в Шумен и Търговище. Там снежната покривка е била по-висока. Измръзване се регистрира при късно поникнали зимни житни култури и особено при недостатъчно развитите посеви от рапица.  В централната част на Северна България са пострадали единствено посеви от рапица.

 

„Трудно би могло да се даде отделна статистика  на застрахователни събития и изплатени обезщетения по застраховки за земеделски култури и животни, защото  то влиза в рамките на имущественото застраховане, сподели и Юксел Касаб от ЗАД „Армеец“.

При различните застрахователи данните за изплатените обезщетения се отнасят или към вида „Щети на имущество” (където влизат преимуществено рисковете градушка, кражба и земетресение), или към „Пожар и природни бедствия”. Има и компании, които разпределят селскостопанските застраховки между двата вида в зависимост от покритите рискове.

По данни на КФН към 30.06.2012 г. платените обезщетения общо при имуществените застраховки (т.е. „Щети на имущество” плюс „Пожар и природни бедствия”) възлизат на 33 млн. лв. В тази цифра влизат и изплатените суми по селскостопански застраховки.

 

„Тежките климатични условия в началото на 2012 г. бяха предшествани от сериозно засушаване в края на лятото и началото на есента на 2011г., обяснява Юксел Касаб.  Забави се както поникването, така и предзимното фенологично развитие на есенниците. Дори навреме засятата рапица в много райони не успя да достигне определената зрялост за презимуване и се наложи земеделските производители да разорават значителна част от посевите с тази култура.

Свързвайки в климатично отношение годините 2000, 2007, 2011 и ?????????сегашната??????????? 2012 година, наблюдаваме климатичен цикъл с увеличаване на екстремните природни явления включително суши и наводнения. Тази тенденция изисква от нас застрахователите детайлна преценка за въздействието на факторите и условията, при които се сключват селскостопанските застраховки. Изпълнението на това условие позволява да се поддържа квотата на щетите при този вид застраховки в приемливи граници.“

Минималните температури през изминалия зимен период, обяснява Ю.Касаб, достигнаха до минус 23 градуса в Горнотракийската низина и до минус 29 градуса в регионите покрай р. Дунав. Измръзнаха площи, засети с ечемик, мека и твърда пшеница. В Източна България  поради силния вятър на места посевите останаха и без снежна покривка, което подсили ефекта от студа. В районите със значителна снежна покривка въздействието на ниските температури се ограничи. Младите трайни насаждения и лозята също претърпяха значителни повреди от студа, особено в ниските части на страната.

Въпреки отрицателните температури обаче при огледи в лозови масиви в Източна България с надморска височина около 500 метра не бяха наблюдавани измръзвания, допълва Касаб.

 

 

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Имуществено и лично Застраховане"
Христо Драганов Марин Нейков, 2000
orange_li
"Управление на риска"
Христо Драганов, 2003
orange_li