Искам да се говори за България с чувство на гордост

ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ, председател на Съвета на директорите на "Алианц България Холдинг" АД

Искам да направя нещо не само в застраховането, защото България се нуждае от истинско производство, а не само от молове и хотели

 

- Ето ни пак в началото на Нова година, старата ще остане зад гърба ни. Каква беше тази година за „Алианц България Холдинг“?

- Трудна година. Година с доста изненади, като земетресението в Перник, взривовете в складовете край „Петолъчката“, които са застраховани при нас, а в селскостопанското застраховане - измръзването на рапицата. Бяха реализирани щети, които ние не сме очаквали. Въпреки това резултатите са позитивни. Данните показват, че въпреки трудната година сме изпълнили всички бизнес задачи и планове, по всички бизнес-линии и това ме радва. Затова сме застрахователи, за да покриваме всички рискове, иначе няма да има интерес от нашата дейност и предлагана услуга.

 

- А в другите сектори, г-н Желев?

- Банката също се представя много добре. От гледна точка на лошите кредити извън редовните считаме, че се движим около два пъти по-добре от пазара и ще приключим с печалба над планираната. Надяваме се, че по отношение на лошите кредити пазарът като цяло се подобрява. Истината е, че хората нямат желание да вземат заеми. Все по-трудно продаваме продуктите си. Хората искат да изплащат кредитите си, да намаляват своите задължения и както виждаме, спестяванията се увеличават, а самите кредитни портфейли намаляват.

 

- А какво е мнението ви относно проблема, който възникна с облагането на депозитите?

- Такава практика има в много страни и нищо чудно, че и България върви в тази посока. Тази практика има и позитивна страна, не само отрицателна. Отрицателната е по отношение на хората, които трябва да плащат допълнително данъци. Позитивната е, че това ще накара хората да бъдат малко повече предприемачи, да извадят парите си от банковите депозити и да погледнат други възможности за инвестиции.

 

- А в областта на осигуряването какви са резултатите ви?

- Много е интересно, че тази година сме едни от най-добрите по отношение на доходоносността. Реализираме близо 8 процента доходност и в трите фонда, които управляваме, което означава, че сме направили един много балансиран портфейл заедно с колегите от Мюнхен – Алианц инвестиционното управление. Те ни дават не само насоки, но и съвети къде да инвестираме. Бих казал, че ПОД „Алианц България“ инвестира в сравнително най-консервативните инструменти и същевременно се опитва да постигне един добър доход, което е съвсем нелека задача.

 

- В последния си коментар Калин Димитров, наш коментатор, каза, че застраховането отива „все по-назелено“, тоест подобрява се. Вашето впечатление?

- Моето впечатление е, че има две неща, които са ключови за застрахователния пазар в момента. От една страна, е важна ролята, която играе надзорът за налагане на критерии по отношение на минималните застрахователни резерви за Гражданска отговорност, а от друга страна, налице е по-добра комуникация на застрахователния надзор с Асоциацията на българските застрахователи. Ключова роля играе опитът да се вникне в детайлите на работата и проблемите на застрахователните компании. Това наистина води сектора към по-зелено.

Какво обаче означава това? Всички знаем какви са основните проблеми на системата „Зелена карта“, особено по отношение на товарните автомобили. Всички разумни застрахователи се принуждават да вдигнат премиите. На един камион, един влекач премията не може да бъде под 3000 лева. Има колеги обаче, които все още ги продават на 700-800 лева. Тоест, трябва да актуализираме минималните застрахователни резерви, за да направим сектора по-адекватен. Свидетели сме на щети за милиони евро, направени от български застраховани лица в Западна Европа. Ако ние наистина си правим ясно сметката, този сектор ще отиде на зелено. И аз съм сигурен, че изискванията на големите, чужди инвеститори в България в сектора - ДЗИ, Булстрад, Дженерали, Уника - при всички случаи ще търсят печалба. Няма дружество, което да не търси печалба. В този смисъл секторът ще има ли проблеми? Някои компании ще изпаднат ли зад борда? Аз мисля, че това също е интересен въпрос. Мисля, че може и да има такива, но това не трябва да ни плаши. Системата е достатъчно стабилна, за да се страхуваме, че може да бъде нарушен балансът.

 

- Вие казахте още в миналото ни интервю, че няма да е добре, ако някой фалира.

- Разбира се, лошо е за пазара.

 

- Освен това вие винаги споменавате и думата „стабилност“. Какво означава „стабилност“ на застрахователния пазар?

- Достатъчно капитал, за да посрещнеш върховете на рисковете, като от време на време се случва и „съвпадане“на тези върхове.

Ако си представим, че застраховането е покриване на рискове в една тоналност, която е от „долно до“ до „горно до“, ясно е, че от време на време има тоналности, които са над „горно до“ и под „долно до“. Тоест, ако има „натрупване“ и стане резонанс на такива тоналности, наистина може да се предизвика сътресение в системата. Ако си говорим за световните финансови институции, вие знаете, че 29 банки бяха определени като важни институции за финансовата система в световен мащаб. Международният валутен фонд и Г20 искат да определят същото и по отношение на застраховането. Ясно е, че за да са стабилни застрахователните компании, за да посрещнат такива резонанси, те трябва на първо място да имат достатъчно капитал.

Алианц досега изчисляваше покритието на всички катастрофични рискове, които ние евентуално трябва да покрием в България, на база 250-годишен период. В момента промениха методиката и започнаха да изчисляват на база най-лошото събитие, което може да случи на 1000 години. Това означава, че ние трябва да имаме достатъчно капитал, ако този резонанс се случи, било много голямо земетресение, наводнение или някакво друго катастрофично събитие. Какво значи това? Това значи, че ние поставяме много по-високи изисквания към себе си в сравнение с изискванията на „Платежоспособност II“. Давам един простичък пример, ако правим 150 млн. лева премия, трябва да имаме капитал 50 млн. лева. Погледнете застрахователните компании, които имат 150 млн. лева премии. Имат ли 50 млн. лева? Бих казал, че повече от половината нямат. Акционерите на тези застрахователи трябва да са готови да добавят средства, за да стабилизират тези компании. Това е стабилност.

Ние не гледаме границите на платежоспособност спрямо българските стандарти. В момента ние не само че вече работим според изискванията на „Платежоспособност II“. Нещо повече, изискванията на Алианц за общозастрахователните дружества са да имаме покритие поне 150% над „Платежоспособност II“, а за животозастрахователните дружества 170% над „Платежоспособност II“.

Накратко, става дума за силно капитализирани дружества, което пък поставя много високи изисквания към акционерите. Летвата се вдига. Алианц изпреварва времето. Логиката, която се следва, е, че ние трябва да сме готови. Кога ще се приеме „Платежоспособност II“ това е друга история, но ние трябва да сме платежоспособни към момента.

 

- В предишното си интервю в началото на вече изтеклата 2012 година вие казахте, че основното, което трябва да се прави, е да се трудим по 24 часа, седем дни в седмицата, защото трудът не създава само трудности, но и радости. Кои бяха трудностите и радостите на 2012 година?

- Ние положихме много усилия, за да сме сигурни, че системата е работеща, въпреки трудностите и конкуренцията на пазара, въпреки лошата икономическа обстановка в Европейския съюз. Аз казвам, ето, ние имахме трудности. Имало е трудности и по отношение на кредитните рискове в банката, и по отношение на пенсионния фонд. През годината е имало компании със затруднено положение, имало е компании, които са фалирали, а ние като кредитори е трябвало да провизираме... Но ако ние сме си правили добре сметката, като сравняваме лошото с доброто, плюсовете и минусите, плюсовете за голяма радост са преобладавали.

В условията на икономическа стагнация проблезите, за съжаление, са много. Сега, след края на 2012 годината, връщайки се към изминалия път, към трудностите, които срещнахме по пътя, ние можем да кажем, че успяхме да пребродим този трънлив отрязък от време, тази една година, и да стигнем до 2013 с успешни резултати. Радостта е най-голяма, когато човек жъне изпотен, спре и погледне назад към богатите плодове на своя труд. Понеже вие сте поет(бел. ред. Петър Андасаров) знаете, че коматът хляб тогава е най-сладък.

Аз бих казал, че радостта в момента е най-сладка, защото ние успяхме, въпреки тези трудности, да постигнем резултатите, които си бяхме поставили не само като мениджмънт, но и като акционери. Ние имаме едно пълно удовлетворение, че се справихме.

 

- И още нещо интересно стана през изминалата година. След интервюто с вас в началото на 2012 година проф. Драганов ви поздрави лично и коментира вашата позиция относно застрахователния интерес като мотивация за купуване на застраховки. Направи ли ви впечатление тази реакция на проф. Драганов?

- От една страна, ми направи силно впечатление реакцията на проф. Драганов и безспорно считам, че той е доайен в академичното застраховане и много голям авторитет. И второ – това е икономическата логика, която трябва да се следва при вземане на каквито и да било управленски решения. Безспорно решението на Министерски съвет за задължителното застраховане на общински и държавни имоти следва тази логика. Държавата е разбрала, че има застрахователен интерес и този интерес трябва да бъде задоволен, покрит от съответната протекция. Грешни са решения от типа „Ето, това е държавно и от единия джоб влиза в другия“. Така беше в соцвремето. Аз казвам, че не е точно така, защото, както описахме музикалната стълбица, винаги има резонанси, които даже и една силна държава не може да покрие. Тези резонанси, било катастрофични рискове, било експлозии, създадени от човешката глупост или човешка омраза, трябва да се предвиждат. Някой смятал ли е, че кулите в Ню Йорк ще паднат, и то едновременно? Не. Има неща, които ние трудно можем да предвидим, но трябва да сме готови, ако се случат. Тогава застрахователите започнаха да покриват и терористичния риск. Направиха пул и казаха – „Да, това може да се случи в един изключително голям размер“. Друг проблем е пиратството. Имаме много кораби на българския пазар, много моряци, които пътуват. Застрахователите покриват ли рисковете, свързани с тях? Да, покриват ги. Е, хубаво ли е да се сложи въоръжена охрана? Да, хубаво е. Рискове, за които не сме знаели допреди десет години, сега стават актуални.

 

- Това понятие „застрахователен интерес“ е тясно свързано с понятието -„застрахователна култура“. Как си кореспондират двете според вас?

- Отново трудът е в основата на всичко. Ако трудът ти е създал принадена стойност, ако твоето лично богатство, създадено от този изстрадан труд, е застрашено, тогава осъзнаваш трудностите, които биха се породили от загубата на съответния актив. Ако той е лесно придобит, получен даром, няма да има застрахователен интерес или този интерес ще межделее в небитието. Но ако придобитото наистина е изстрадано с много усилия, то, естествено, всеки си задава въпроса: „Аз трябва ли и мога ли да положа същите усилия, ако загубя постигнатото с едно земетресение, с един пожар или е по-добре да платя 20 - 30 – 100 лева“. Отговорът е: „Да, аз имам застрахователен интерес и е по-добре да покрия този интерес, отколкото 10-годишен труд да отиде на вятъра“.

Заради това казвам, че социализмът малко ни изврати. Нещата бяха толкова сигурни, знаехме, например че ще получим апартамент, имаше жилфонд, а застраховката беше задължителна, включена в данъците, и забравихме за тези неща, нашият труд оставаше малко в сянка. Но сега, като придобия актив, първо си задавам въпроса колко усилия съм положил и готов ли съм да го загубя с лека ръка, за да не застраховам. Постепенно тази култура ще дойде.

Второ, с увеличаване на активите все повече и повече хора ще си задават този въпрос. Ако човек има сламена колиба и няма пари за парче хляб, естествено, че последната грижа му е застраховката. Но ако човек има апартамент, кола, ако има деца, които учат и трябва да бъдат осигурени в случай на злополука, той си задава тези въпроси. Това е комбинация от фактори.

Интересно е какво забелязваме. В животозастраховането спада броят на застрахованите, но се качва броят на хората, които са с по-висок доход и търсят алтернативни застраховки, с инвестиционни фондове, рентни, застраховки в полза на децата и др. Ако имаме средна и над средната класа, ситуацията автоматично ще се промени.

 

- И през тази година основните проблеми бяха свързани с „Гражданска отговорност“ и „Каско“. Как ще се развива според вас застрахователният пазар в този сегмент?

- „Гражданска отговорност“ на автомобилистите трябва да расте като премии. Ясно е, че рисковете са големи, особено в чужбина. Човешкият живот започва да се цени все повече и България. Съдебните присъждания при смърт и при телесни увреждания се увеличават с качването на доходите на хората и това естествено ще доведе до увеличаване на премията, а материалните щети растат най-малко в съответствие с размера на инфлацията.

Относно големия проблем дали застрахованите в България са 70% от всички регистрирани автомобили, повече или по-малко, аз бих казал, че трябва да се направи много ясна статистика. С г-н Пенев като нов председател на бюро „Зелена карта“ обсъдихме, че трябва да се уточни дали процентът, който не е покрит вкючва служебни автомобили със специално предназначение, които по принцип не подлежат на застраховка. Трябва да се провери дали има автомобили, които са спрени от движение, но не са със свалени регистрационни номера. Сигурно има такива. Ако се изчистят тези детайли, обхватът няма да е толкова лош.

Трябва да се опитаме да повишим обхвата и чрез налагане на санкции, и чрез осъзнаване от страна на застраховните лица, че това е в тяхна полза.

„Гражданска отговорност“ ще расте, а „Каско“-то, за съжаление, ще намалява, поради намаляване на търсенето на нови автомобили.

По-интересният въпрос е дали ще се повиши обхватът на застраховка на имущество, особено домашно, застраховка на имущество на фирми, застраховки „Живот“.

 

- Къде са нишите и резервите на българския пазар по отношение на нови продукти? Говори се, че най-големият потенциал е в имущественото и животозастраховането, а също и във финансовите линии и отговорности.

- Ако погледнем ситуацията в Германия, мисля, че там е най-здравият европейски пазар, половината застраховки са имуществени, половината „Живот“. От имущественото застраховане една трета е автомобилно, една трета са отговорности и една трета различни имущества. Сега да направим друг разрез – 90 % от немския застрахователния пазар е пазар на дребно, т.е. индивидуални застраховки на граждани, а 10% са на големите корпорации. В България пирамидата е абсолютно обърната - застраховките на дребно са твърде малко и всеки се опира на големи корпоративни клиенти, смятайки, че там е по-сладкият, по-интересният бизнес. Аз смятам, че ние трябва да работим за застраховките на дребно. Естествено, зависи от доходите на населението. В Германия един човек има средно седем застраховки. Нашата статистика сочи, че един клиент в Алианц България има 1,4 застраховки. При другите колеги не знам как е, но ние имаме да извървим още много път. Има ли потенциал? Да, безспорно има, но развитието зависи от културата и от застрахователния интерес.

 

- Говори се, че идната 2013 година ще бъде много подобна на 2012.

- От гледна точка на икономическа обстановка – да.

 

- Но прогнозите са, че ще вървим стабилно към едно измъкване от така наречената „криза“?

- Да, би трябвало.

 

- Какво научихме? Българският застрахователен пазар успя ли да научи нещо? Успя ли все пак да постави позитивен знак на преживяното?

- Според мен има тенденция за научаване на урок, но все още не сме издържали изпита. В момента учим за изпит, който ще бъде много интересен. Колегите от Съвета на бюрата казаха, че има три компании, които не плащат, и споменаха имената им. Аз нарочно няма да ги споменавам във вестника.

 

- Ние всички ги знаем.

- Това е изпитът. Ако се измъкнем от мониторинга, който има опасност да бъде наложен през март, значи сме издържали изпита. Как може да стане това? Като плащаме безусловно щетите си, независимо в какъв размер са станали. Затова сме застрахователи.

Дали на изпита ще има скъсани ученици? Може и да има. Но ако класът е преминал успешно в следващото отделение, може да се каже, че сме си свършили работата. Е, някой може да изостане, може и да напусне училището, но истината е, че сме научили нещо в процеса на подготовка за изпита.

 

- Има мнения, че съществува опасност от изтегляне на международни компании от застрахователния пазар в България поради неоправдани очаквания?

- Да. Това не е само е слух, а може реално да се случи в пазар като българския, който е твърде малък. Виждаме, че големите компании се опитват да фокусират бизнеса си, да се концентрират в пазари, които за тях са стратегически.

Например Алианц казва: „Пазар, където ние не сме в петицата и дори в тройката на водещите компании, не е интересен за нас“.

Знаем, че има международни компании в България, които са извън тази класация. Техните усилия да управляват компания с малък пазарен дял са съпоставими с усилията по управление на голяма компания, а и репутационният риск е също голям, че можеш да направиш грешка, да подведеш било клиенти, било институции, било контрагенти, инвеститори. Съществува и рискът да бъдеш подложен на корупционен натиск. Това са репутационни рискове и са също толкова големи за малките компании, колкото и за големите.

Рискът международни компании да напуснат българския пазар съществува. Дали това ще повлияе на пазара отрицателно? Според мен пазарът ще се саморегулира, но в известен смисъл международните компании налагат стандарт. Налагат се модели, правят се изследвания, за които се отделя голям ресурс и инвестиции. Например Алианц има 280 анализатори, които наблюдават пазарите. Може ли само „Алианц България“ да си позволи това? Не може. Ние ползваме чужд опит и знания, актюерство. Когато говорим за изчисленията на катастрофичния риск, естествено, че не го правим ние, а колегите в Германия.

 

- Ще рефлектира ли изтеглянето на международни компании върху българския пазар?

- Със сигурност.

 

- Надявате ли се да дойдат други чужди застрахователи на нашия малък пазар?

- Не. Пазарът е достатъчно неатрактивен за голямо съжаление. Защото е важно да имаме външни инвеститори и някой да ни налага стандарти, да води хорото по правилния начин. Иначе, като объркаме ритъма и единият играе ръченица, а другият „Дунавско“, става страшно.

 

- Достатъчно ли е регулиран пазарът, за да заделя достатъчно резерви?

- Вече казах за автомобилното застраховане. Считам, че резервът за влекачите и за товарните автомобили, например, трябва да бъде 3000 лева, а не 700 лева. Тоест актюерите на Надзора трябва да седнат заедно с актюерите на водещите застрахователни компании и да прегледат сметките. Тези сметки ще покажат, че трябва да завишим минималните резерви по ГО. Това трябва да се отрази в цената.

 

- Това трябва да се отрази и в регулаторната система?

- Разбира се. Надзорът прави стъпки, полага усилия, които аз адмирирам, но наистина трябват усилия, които ние самите трябва да разберем, че са в полза на пазара. Сигурно не са в полза на клиента, защото трябва да плаща повече, но по-добре ли е да фалира някой, или да има финансови трудности.

 

- Има един интересен въпрос, понеже опряхме до актюерите. Едно време България имаше двама изключителни актюери, братя Илиеви.

- Особено Любо Илиев всеки знае, че беше невероятен.

 

- Много малко се говори в последно време за актюерството изобщо. Днес не се говори дори и за една изявена личност актюер. Защо?

- Не се говори, защото не се познава същността на работата. Това е много специфична професия, която работи с математически модели, за да изрази и оцени застрахователния риск и след това да го превърне в съответните счетоводни изразявания и описания. Да се постигне сертифициране за актюер не е никак проста задача. Имаме много добри математици. Българските успехи на олимпиадите по математика са доказателство. Ако имаме ясен интерес, създаден в младите, можем да създаваме нелоши актюери. Това е напълно конвертируема професия в световен мащаб. Ако имаме един качествен актюер, той много лесно може да се коадаптира във всяка една европейска страна.

Това е много дефицитна професия. А с математическите дарби, които има българският народ, можем да развиваме тази професия.

 

- А има ли дефицит на българския пазар за актюери?

- Има дефицит за качествени актюери. Те трябва да бъдат в Надзора и във всяка една компания и трябва да си говорят на един език. Ние като ръководители трябва да слушаме и да говорим техния език и ако моделите са устойчиви и сходими, естествено, не можем да спорим дали резервът да е толкова или толкова. Естествено, големият риск на застрахователите е дали достатъчно са провизирали. И вторият риск е къде са инвестирали. Ако си инвестирал акции на един неликвиден пазар, не можеш да имаш ясна представа за финансовото състояние на компанията.

 

- Това пък ме навежда на един друг въпрос за така наречената „кадрова политика“. Това е нещо, на което специално в „Алианц България Холдинг“ се обръща много сериозно внимание. Бихте ли коментирали с две-три думи?

- Ние обръщаме огромно внимание на две неща. „Алианц Мюнхен“ следи отблизо развитието на своите кадри и разгръща потенциала им. За пръв път ние разполагаме с досиета на всички хора, които са „потенциали“, и започваме да ги обучаваме. Направихме „Алианц мастър клас“, чийто основен спонсор съм аз. Тази инициатива е предназначена за хора, които имат желание да получат една степен по-високо образование, и е спонсорирана от нашата компания. Кандидатстваха 220 човека, от които избрахме 40. Първият семестър мина много успешно. Това са млади хора до 35 години с познания по английски език, които са положили успешно тестове. Имаше много голяма конкуренция. Предстоят още три семестъра. Ние искаме да дадем друг кръгозор. В допълнение на тази инициатива двама изявени от мастър-класовете ще изпратим на мастър-обучение в Триест за наша сметка. Досега там сме изпратили вече пет-шест души. Изпратихме и един колега за MBA-обучение в Берлин. Отличилите се от „Алианц мастър клас“ също ще имат възможност да продължат обучението си за MBA в един институт в Берлин, спонсориран от „Алианц“, Германия. Ние считаме, че точно в това направление трябва да се влагат огромни ресурси, и то не само от компанията-майка, но и от нас. Това са бъдещите ни кадри и аз мога да кажа, че на българския пазар ние сме дали добри професионалисти.

 

- Тази година бе особена за българското застраховане. Отбелязахме множество празници. Българското застраховане е било водещо в доста голям отрязък от време и гласът ни се е чувал по света. Какво да направим, за да възвърне браншът добрата си форма?

- В балкански мащаб ние действително сме били водещи. Какво да направим? Простички неща. Брутният вътрешен продукт на глава от населението трябва да стане номер едно на Балканите. Основната ни цел трябва да бъде създаване на наистина добра средна класа, да имаме сравнително заможно население. Ако си възвърнем прозвището „прусаците на Балканите“, ако бъдем честни, безкомпромисни към лъжата, корупцията, измамата и далаверата, ще пожънем успех. Тези негативни качества за съжаление ние присадихме по време на социалистическия период. Аз бих го нарекъл минаване от западноевропейска култура към „азиатщина“. Сега трябва да се върнем към западноевропейските ценности и стандарти и да успеем да извървим този път. Ние го вървим, естествено, с всички трудности, които наблюдаваме около нас. Ние можем да си възвърнем позициите. Имаме шанс. Виждаме проблемите в Гърция, Кипър, Косово, Македония, Албания, Сърбия. Не е преувеличено, като казваме, че България е остров на политическа и макроикономическа стабилност. Ние трябва да слезем на по-ниско ниво, да работим за средно- и микроикономическа стабилност. Това означава фирмите да са здрави, семейството, като основна клетка на обществото, да е здраво. Ако направим всичко това, имаме шанс да си възвърнем позициите. Бъгаринът е спестовен, не е прахосник. Той е замесен от друго тесто, не е средиземноморският търговец. Венецианският, ливанският, турският, гръцкият, еврейският, арменският, грузинският търговец е човек, който основно се е занимавал с търговия, с мореплаване и услуги. Докато българинът се е занимавал основно със земеделие, здраво стъпил на земята. Промишлеността след Руско-турската война се развива много бурно и слава Богу. Вярно е, че това става с много чуждестранни инвестиции, но също и с български инвестиции. Българинът е станал най-богатата нация на Балканите. Не може ли да се възвърне това? Може, но трябва работа. Не може 40 % от младото население да бъде безработно. Тези хора могат да произвеждат принаден продукт и трябва да имат желание да го правят.

 

- Каква беше изминалата 2012 годината за самия Димитър Желев в личен план?

- Годината беше много щастлива. Аз бих споделил няколко неща, които са важни за мен. Първо, с колегите от Германия постигнах лична удовлетвореност. Казах им: „Аз съм се занимавал със застраховане 20 години и ще продължавам да се занимавам от гледна точка на това, че аз ще остана изпълнителен директор на „Алианц България Холдинг“ да контролирам, но оперативната дейност по отношение на застрахователните и пенсионните фондове от 1 януари 2013 година ще поеме г-н Ялъмов“.

 

- Това е ваше предложение?

- Не само че е мое предложение, но и бе прието много добре от колегите от Мюнхен. Естествено, те добре познават Пламен Ялъмов, който от 10 години е моя „дясна ръка“. Считам, че това е невероятен личен успех, защото аз и колегите ми сме поканили най-големия застраховател в света, той е дошъл в България, има ни доверие и казва: „Този пазар е стратегически важен за нас, ще останем на него и заедно ще продължаваме да работим.“ Дори нещо повече, говорейки за обучението и кадрите, гордея се, че ние сме създали хора, които във всеки един момент, когато имаме необходимост, можем да се обърнем към собствените си висши кадри и да предложим работещо решение на акционерите. Изключително съм удовлетворен от реакцията на колегите в Германия, включително Майкъл Дикман, който е изпълнителен директор на „Алианц”, казва: „Да, аз Пламен го знам и считам, че той ще се справи. Щом г-н Желев е дал това предложение, ние като партньори трябва да го подкрепим“. Така че от 1 януари Пламен Ялъмов е на този стол.

 

- Честито да му е.

- Но пак ще се срещаме. Аз не съм излязъл от застраховането. Сега съм Председател на Съвета на директорите на „Алианц България Холдинг“. Считам този пост за знак на признание и уважение от страна на колегите за всичко това, което сме направили заедно. С тази длъжност оставам, но се оттеглям от оперативното ръководство в застраховането.

 

- Вие заявихте това свое намерение и на една церемония по награждаване на застраховател на годината.

- Точно така. Аз съм инвеститор и като инвеститор искам в тази държава нещата да се развиват по-добре. Винаги с голямо удоволствие пак ще се срещаме и ще говорим за застраховане, защото то все пак ме вълува, защото аз съм вложил и влагам доста в него. Искам този пазар да се развива по нормални стандарти.

 

- А каква е мечтата ви за следващата година?

- Това е много интересен въпрос. Мечтата ми за следващата година е наистина да се опитаме да създадем по-добър имидж на България в света. Да разширим възможностите на българския бизнес, защото, излизайки от опеката на СИВ, той се почувства силно изолиран. Ние от водещи в каростроенето, в електрониката, да не говорим за информационните технологии, сега изоставаме. В селското стопанство се върнахме в най-основната му функция, житни и маслодайни култури. Правим ли консерви? Много малко. Имаме ли принаден продукт в животновъдството? Недостатъчно. Моето желание е през следващата година да имам възможност да вложа част от усилията си в тази посока.

Искам да направя нещо не само в застраховането, но да работя за българския бизнес, за да се говори за България с чувство на гордост на световните пазари.

В момента аз съм и един от основните инвеститори в „Индустриален холдинг България“. Там наистина се правят продукти, които се изнасят на международните пазари. Трябва да разширим гамата, да разширим възможностите, да направим нови продукти.

България се нуждае не само от молове и хотели. Тя се нуждае от истинско производство. Ние не трябва да се осланяме, че ноу-хау може да бъде само отвън. В миналото ни е имало и мощни български предприемачи, започвайки от Добри Желязков от Сливен, минавайки през габровските производители и фабриканти, а в Русе доста фабрики са се доказали на европейските пазари преди 9-ти Септември 1944 г.

Това е предизвикателството за мен. И след една година ще си говорим, надявам се, не само за застраховането, а как българският бизнес може наистина да произвежда. Ние като българи, независимо дали политици, икономисти, бизнесмени, заставайки до колегите си в Европейския съюз, да можем да кажем – това са най-хубавите ябълки, това са най-хубавите череши, това са най-хубавите сокове, това са най-хубавите машини, ние ги правим.

България не е родила своя международен играч. Примерно чехите са родили ЧЕС, който е международен играч. Коя е българската фирма международен играч? Ако заявим пред света „Тук ние сме най-добри, това е нашата марка“, ние ще определяме ритъма на международния пазар в тази област. Примерно гърците държат 20% от световната флота и са международен играч в тази сфера. Никой не може да ги забрави и да ги заобиколи.

 

- Твърде малък е пазарът ни, за да си позволим да не бъдем международни играчи.

- Абсолютно. Нашият пазар като вътрешна консумация е толкова малък, че ако някой иска да бъде значим, той трява да бъде международен играч. Имаме ли потенциал? Да. Имаме потенциал.

 

- За нас бе безкрайно удоволствие този разговор, г-н Желев. Много ви благодарим и ви желаем много успехи в благородните ви начинания.