Селскостопанското субсидирано застраховане – крехко, но с огромен потенциал

25 Март 2013 г.,zastrahovatel.com
Галина Маринова

Няколко дни преди кабинетът Борисов да стъпи на плаващи пясъци, министърът на земеделието Мирослав Найденов обеща на пчеларите „светло бъдеще“ и субсидиране, което да избегне опашките пред държавните институции. Обеща да се прекрати системата „кой превари – той завари“. Дали ще бъде достатъчно това, за да спре жуженето на недоволството сред земеделските производители, тепърва ще разберем.

Факт е обаче, че съфинансирането на полици в земеделието, поне за момента, съществува по-скоро „за колорит“, отколкото, за да осъществява реална подкрепа на отрасъла, който слага хляба на трапезата ни. Анализът на причините сякаш и тук зависи по-скоро от това каква е целта на анализатора. Ако подходът му е революционен, то по правило се изважда на бял свят някой „виновник“ и се очаква това само по себе си да разреши проблема. Еволюционният подход е много по-муден, трудоемък и изисква последователност и търпение като при земеделска работа. Нужно е да изореш, да подбереш добри семена, да ги положиш в земята по правилния начин и след това да се грижиш гарваните да не изкълват посевите, преди да имат време крехките кълнове на успеха да подадат глава над черната земя. Нужно е, не на последно място, когато плодовете на твоя труд натежат върху класовете, да не позволиш буйните коне на комшията да овършеят нивата, преди да си я пожънал.

Еволюционният подход изисква да се анализират резултатите, и то в широк контекст, диахронно и в съпоставка с развитието на сектора не само в нашия двор, но и „отвъд плета“.

 

Държавната помощ

 

„Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция“ крачка по крачка утъпква тъничка пътека, по която да бъдат развити застрахователни земеделски програми за съфинансиране. По тази пътечка миналата година тръгна и програмата „ Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на пчелни кошери с пчелни семейства“. Тринадесет са застрахователните компании на българския пазар, които работят с програмата за подпомагане на селскостопанската защита, и шест - тези, които работят с пчеларите за предлагането на съфинансирани полици за защита. Общият обем на този пазар в България към момента обаче е 360 000 лева – цифра, която говори сама за себе си, когато става дума за държава, която счита себе си за традиционно земеделска.

Експертите имат повод да поспорят дали причината за анемичното селскостопанско застраховане е в липсата на адекватна политика или липсата на традиции, но е факт, че и по света субсидираните земеделски застрахователни програми не са с големи традиции. Ефективността им обаче е неоспорима.

Обемът на пазара на субсидираните земеделски полици в България засега е по-скоро барометър за нивото на финансирането на селското ни стопанство чрез европейски фондове. За миналата година в цяла България са кандидатствали само двама пчелари по новата програма, за която бяха отделени от бюджета 1 000 000 лева.

Данните сочат, че за държавната  „Помощ за съфинансиране на застрахователните премии при застраховане на селскостопанска продукция“ през 2012 година са кандидатствали 128 земеделски производители, а усвоените средства са в размер на 357 868, 96 лв. За държавната  „Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на пчелни кошери с пчелни семейства“ са кандидатствали само двама пчелни производители, като усвоените средства са в размер на 720 лева.

Ниските нива на усвояемост на тази държавна помощ може би поставят под въпрос нейната полза. Съмненията обаче не трябва да ни отклоняват от пътя, който в световната практика е пожънал успехи. Субсидираните застрахователни земеделски програми отдавна са доказали, че са най-доброто решение за защита на аграрната продукция, която е ключова не само за всяка икономика по света, но и за физическото оцеляване на една нация. Пътят обаче, който трябва да извървим, е дълъг и минава преди всичко през адекватни и последователни държавни решения.

 

Спецификата

 

Селскостопанското застраховане е труден застрахователен сегмент. Той се различава значително от другите направления на покриване на общозастрахователен риск, защото в този случай се застраховат развиващи се биологични обекти. Когато се касае за застраховка на реколтата, обектите, които първоначално се приемат за застраховане, са кълновете на растенията, които впоследствие ще формират реколтата или, с други думи, стоковата продукция става реалност след определен период от време. Когато човек застрахова зърно, което се съхранява в склад, застрахованият обект не се променя, като зърното остава в същото състояние, в което е прието за застраховка, както в началото, така и в края на договора. Съответно застраховането на зърно или друга селскостопанска продукция (напр. кореноплодни култури), когато се съхранява в имот, не се различава от осигуряването на друго имущество. Докато при застраховането на очаквана реколта, ние сме изправени пред напълно различен рисков профил, защото самият подсигуряван обект не съществува в момента на застраховането.

Говорейки за застраховане на добитък, ние също имаме работа с трансформация на биологични организми до края на застрахователния договор. Обектът на застраховането може да се различава значително от този, при който е била сключена застраховката. Теглото на животното обикновено се увеличава; предназначението или начинът на употреба на животното също могат да се променят.

 

Репутационният риск

 

Поради посочените по-горе особености на земеделските застраховки се изисква специален подход към поемането на риска. Специалистите в застрахователната компания трябва да притежават специфични професионални знания и опит, за да представят правилните предложения за застрахователна защита в селското стопанство.

Когато застрахователите нямат достатъчно опит в селскостопанското застраховане, те включват допълнителни клаузи в договора, за да си запазят възможности да ограничат прекомерните плащания. Това почти винаги води до ерозия на качеството на покритието и повишава нивото на застрахователния репутационен риск.

В България, както и в Европа и в държавите от ОНД, практиката на застрахователния пазар  в областта на селското стопанство обикновено се практикува под лиценза на имущественото застраховане. По този начин става невъзможно за надзорниците на застрахователния пазар да получават данни, касаещи конкретно селскостопанското застраховане. Не се предоставят отчетни данни по типове и видове застрахована собственост. Това обикновено е основната причина, поради която официална статистика за аграрното застраховане липсва. Още повече че персоналът на застрахователните надзорни органи в множество европейски страни няма възможност да проверява качеството на полиците и осигуряваните покрития отделно за селскостопанското застраховане.

Експертите отчитат, че отсъствието на правилен надзор над дейността на застрахователните компании в аграрния сегмент води до ниско качество на застрахователните услуги, пагубен ценови дъмпинг и формално или схематично застраховане.

В развиващите се пазари фермерите често нямат доверие на застрахователите. Според експертите основната причина, която предизвиква такава липса на доверие към бранша, е липсата на стандарти в индустрията. Застрахователните компании извършват застрахователните процедури по различен начин, прибягват към ниски премии, но въвеждат лимитиращи клаузи в застрахователните договори, които са „бомба със закъснител“ за репутационния риск. Всичко това се гарнира с особено сложни текстове на договорите.

 

Надзорът

 

Оказва се, че проблемите на българския пазар съвсем не са изолиран случай. В цяла Европа експертите коментират, че персоналът на местните надзорни застрахователни институции често не разбира спецификата на аграрния бизнес и аграрното застраховане. Те не могат критично да оценят  правилността на формулировката на застрахователните договори и особеностите на процедурите, използвани от земеделските застрахователи. В някои случаи застрахователните компании нямат отделни, обособени, разписани процедури за сключване на агрополици и за оценяване на щетите. Дори и да има такива документи, те често съществуват само формално.

Системата на регулация и надзор над дейността на застрахователните компании трябва да гарантира качествена услуга на застрахователи, бенефициенти и ищци, а също да насърчава стабилността в небанковата финансова сфера. Застрахователната индустрия, както и останалите компоненти на финансовата система, се променят под въздействието на социални, технолочни и глобално икономически фактори. Точно за това системата на застрахователния надзор и застрахователната практика трябва непрекъснато да се осъвременява и подобрява.

 

Кръгът от рискове

 

Значението на застрахователния сектор става все по-голямо по отношение на осигуряване на финансова стабилност в обществото и това значение напоследък все по-интензивно нараства. Този факт има своето влияние върху застрахователната надзорна система. За да се постигне ефективно регулиране на застрахователната дейност, надзорните органи трябва да се фокусират върху по-широк кръг от рискове. Трябва да съдействат за минимализиране на пропуските в законодателството, касаещо определянето на правилата за застрахователен надзор. Всички тези проблеми касаят и аграрното застраховане.

Спецификата на аргозастраховането не се взема предвид в законодателното регулиране на застрахователния надзор в повечето държави по света. Това се дължи на факта, че до 90-те години на миналия век застрахователните компании предлагаха основно застрахователни покрития срещу щети от градушка. Този тип аграрно застраховане е много по-лесно в сравнение с мултирисковото застраховане. Щетите върху реколтата, които се нанасят от градушки, са лесни за идентифициране, а количеството на загубите може да бъде калкулирано без съществени затруднения. Точно затова застраховките срещу щети от градушка могат да бъдат предлагани чрез лиценза за имуществено застраховане, което изглежда логично за европейските държави. Много държави извън Стария континент също се опитват да модифицират застрахователния надзор в съответствие с европейските директиви и съответно аграрното застраховане се практикува по традиция чрез лиценза за имуществено застраховане.

 

Мултирисковото застраховане

 

Трябва да отбележим, че многорисковото застраховане за посеви е в своя ранен етап на развитие в повечето европейски държави. Франция (2005 г.), Италия (2003 г.) и Полша (2005 г.) започнаха да прилагат субсидирани мултирискови програми от съвсем скоро. Програми за субсидирано мултирисково застраховане съществуват отдавна само в Испания (1978 г.), Португалия (1996 г.) и Австрия (1995 г.). В други европейски държави програмите за мултирисково застраховане, както частно, така и субсидирано, почти липсват.

Изключително важно за застрахователните компании е да следват унифицирани правила за изчисляване на добивите от реколтата за застрахователни цели, както и да възприемат общи принципи за изчисленията в агрозастраховането, считат експертите. Това е изключително важно и за самоучастието, и за изчисляването на покритията при субсидиращите аграрни програми.

Тъй като в аграрното застраховане се застраховат бъдещите резултати от селскостопанска дейност, е изключително важно да се вземат под внимание цените на аграрната продукция, изчислени специално за застрахователни цели. Когато се извършват калкулациите за единица продукция за аграрнозастрахователни цели , специалистите трябва да вземат под внимание цените на суровините в продължение на няколко години, както и най-високите и най-ниските исторически цени. Това е от голямо значение за годините, когато цените намаляват рязко поради различни причини. В предишни години, когато в периода след прибиране на реколтата цените спадаха рязко, застрахователите изплащаха обезщетения, като се вземаха предвид пазарните цени, които към момента са били много по-ниски от цената, определена в застрахователния договор. Основният аргумент, използван от тези застрахователи в тяхна полза, е, че размерът на обезщетението не може да надвишава размера на действително претърпените вреди. Но в този случай застрахователите не вземет предвид размера на производствените разходи, които са много по-високи от действителните разходи за културата в годините, когато цените са ниски. Това е доста разумна логика от гледна точка на застрахователите, но резултатът е, че земеделците се разочароват от подобни практики и в следващите години земеделските застрахователни обеми значително намаляват.

 

Рисковите зони

 

Друг важен аспект е изчисляването на ставките на премиите според рисковите зони за някои култури или групи култури, животинските видове и различни видове застрахователни продукти. Говорейки за доброволните (не субсидирани) селскостопански застрахователни програми, застрахователните дружества трябва да имат възможност да коригират ставките на премиите, считат специалистите. За да се запази платежоспособността на застрахователите, минималните нива трябва да се определят от гледна точка на структурата на ставките на премиите. Особеността на земеделските застраховки е във  възможността за катастрофично настъпване (системни рискове, като например суша, измръзване и т.н.), когато почти всички осигурени клиенти могат да загубят посевите или животните си. Ръководителят или управителят на земеделската застрахователна програма  трябва да бъде уверен, че застрахователните компании ще бъдат в състояние да покрият загубите на своите клиенти във времето за сметка на събираните премии и натрупаните резерви. Съотношението на загубите в определени години или за някои култури може да бъде много високо. То може да надвишава 400%, така че застрахователните дружества и  надзорният орган на застрахователния пазар трябва да контролират нивата на ставките на премиите, за да се избегне дъмпинг.

 

Разпределението на функциите

 

В повечето случаи надзорните органи на застрахователния пазар нямат възможност и не притежават достатъчно професионални познания, за да контролират посочените по-горе аспекти на земеделските застраховки. Ето защо в много страни, в които има въведени програми на субсидирана селскостопанска застраховка, като САЩ, Канада, Испания, Полша, Румъния, Индия, Русия, и т.н., застрахователният надзорен орган  контролира агрозастрахователната дейност на компаниите съвместно с Министерството на земеделието или друг публичен орган, който е отговорен за застрахователната земеделска програма. Международната асоциация на застрахователните надзори (International Association of the Insurance Supervisors) подкрепя разпределението на надзорните функции между няколко публични органа за отделни сегменти на застрахователния пазар. Освен това тази асоциация препоръчва орган на застрахователния надзор да информира правителството за необходимостта от по-внимателен застрахователен надзор над отделните сегменти на застрахователния пазар, с цел да се повиши качеството на надзора.

 

ТАБЛИЦА 1

 

„Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция“ – 2012 г.

 

Област           Усвоени средства (лв.)

Благоевград  6 480

Бургас            2 235

Варна  14 878,50

Велико Търново       112,50

Видин 518,57

Добрич          18 011,88

Кърджали      459,36

Кюстендил    1 362,24

Ловеч 13 724,70

Пазарджик     1 047,76

Перник           319,86

Плевен           8 160

Пловдив         116 585,14

Русе   3 755,71

Силистра        52 246,05

Сливен           29 706,10

Смолян          450

София-град   4 917,29

София област           25 343,40

Стара Загора 29 862,42

Търговище    7 284,27

Хасково         17 462,36

Ямбол            2 945,85

 

ТАБЛИЦА 2

 

Застрахователни компании, сключили споразумения по схема за държавна помощ „Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция“ – 2012 г.

 

ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД

ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД

ЗАД „ВИКТОРИЯ“

ЗАД „БУЛ ИНС“ АД

„ЗД Евроинс“ АД

ЗАД „Армеец“

„Интерамерикан България“ ЗЕАД

ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“

„Дженерали Застраховане“ АД

ЗАД „Алианц България“

ЗК „Уника“ АД

„ХДИ Застраховане“ АД

„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД

 

ТАБЛИЦА 3

 

„Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на пчелни кошери с пчелни семейства“ – 2012 г.

 

Област           Усвоени средства (лв.)

Добрич          91

Хасково         630

 

ТАБЛИЦА 4

 

Застрахователни компании, сключили споразумения по схема за държавна помощ „Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на пчелни кошери и пчелни семейства“ – 2012 г.

 

ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД

ЗАД „ВИКТОРИЯ“

„ЗД Евроинс“ АД

ЗАД „Армеец“

„ХДИ Застраховане“ АД

ЗАД „Алианц България“



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Застрахователен пазар"
Боян Илиев, Ирена Мишева, 2005
orange_li
"Здравно застраховане"
д-р Ирена Мишева ,
orange_li
"Застрахователно право "
Велеслав Гаврийски,