Мътният риск „Наводнение“

Да държим „ръка на пулса“, за да не стане мътното кърваво

Ранната пролет винаги е момент на „водни” тревоги. В България още е жив споменът от разрушителната водна стихия край с. Бисер миналата година, а и поутаилата се вече обществена болка от наводненията през 2005 и 2007 година. Затова в началото на април всички настръхнахме от новините за официално обявената във Видин „първа степен на готовност за реакция при  наводнения”, а в Лом - „втора степен на готовност”.

Причината бе критичното покачване на нивото на река Дунав по цялото българско поречие. Служители на „Напоителни системи" отводниха две села край Лом, а част от бетонната плоча в българския участък на Дунав-мост пропадна, при което пострадаха три автомобила. Само за 12 часа дупката се е разширила от 40 см на един метър.

Междувременно река Струма излезе от коритото си и заля стотици декари ниви и пасища край Петричко, а нивото на язовирите бе на сантиметри от преливане.

 Подценяване

 Едва ли има регион на тази планета, който да е защитен от наводнения. Въпреки това разрушителната сила на водата често се подценява .

Неотдавна в доклада Allianz Risk Pulse Клим Буут, член на Борда на директорите на Allianz SE, заяви, че „хората не са достатъчно запознати с рисковете, поставени от природните бедствия“. Застрахователят добави, че същото е валидно и за сключването на адекватни застраховки.

Факт е, че наводненията заемат най-голяма част от годишните природни бедствия не само в България, а и в цяла Европа. Но наводненията могат да причинят изключителни щети не само защото са най-често срещаните от всички природни бедствия.

През 2010 г. базата данни, отчитаща бедствията (EM-DAT), преброи приблизително 400 природни бедствия. Почти половината от тях бяха наводнения (182), засегнали около 179 млн. хора по целия свят. За целите на статистиката събития, причинили смъртта на поне 10 човека или повляли на поне 100, се смятат за природни бедствия.

Безспорно е и статистическите данни го потвърждават, че в държави с неадекватни предпазни мерки хората са особено засегнати от този вид природни бедствия.

Факт е, че четири от десетте най-кървави природни бедствия в историята на България от 1900 година насам се дължат именно на наводнения, а ни повече, ни по-малко от половината от десетте най-скъпи катаклизми са именно наводнения.

По данни на Международната база данни за бедствията EM-DAT, която обединява данни за бедствията по света от началото на миналия век у нас, са станали 13 мащабни наводнения, за които има данни от 1900 година насам. Те са отнели живота на 56 души и са нанесли вреди на още 51 510 души, като материалните загуби са в размер на 461 млн. и 400 хиляди долара. Сухите цифри сочат, че едно мащабно наводнение у нас взема кръвен данък точно 4,3 човешки живота и нанася поражения върху съдбите на още 3963 души, а материалните щети са средно 35 492 300 долара.

Скорошните факти се помнят лесно, статистиката пък като историята обхваща само контурите. Затова нека напомним, че през 2007 година в Цар Калоян водната стихия отне живота на 8 души, сред които и 7-годишно дете. Близо една трета от къщите бяха разрушени. За възстановяване на щетите държавата отпусна над 5 млн. лв., а други 600 000 лева бяха събрани от дарения. Наводненията през 2005 година пък засегнаха почти цялата страна – Монтана, Плевен, Враца, София, Пловдив. Хиляди души бяха евакуирани и останаха без домове, а материалните щети бяха близо 1 млрд. лв.

Зарът на пула

Решението „за“ или „против“ застрахователен пул, който да предлага защита срещу прищевките на все по-капризната природа за България, изглежда, е дадено в ръцете на самата природа. А тя май е любителка на играта „руска рулетка“. Държи в ръце следващото бедствие и едва когато гръмне, разбираме дали барабанът на пистолета е празен. Суетим се месец-два и чакаме следващото завъртане. А бронебойната жилетка  „катастрофичен пул“ все по-убедително се превръща в тема на интелектуални дебати без всякакви последици за практиката.

Глобалното затопляне често се посочва като основната причина за покачването на водните нива и до известна степен за наводненията, но това е само частично вярно. Рисковете нарастват допълнително от значителната човешка намеса по отношение на естествения път на реките и други човешки дейности и съпътстващите ги волни или неволни грешки. Крещящ пример за това бе планината от вода, която се изля върху село Бисер.

На фона на световните статистически данни заплашващите ни бедствия изглеждат малки, но какво означава малко за малката ни родина? И трябва ли да омаловажаваме риска?

Неотдавна Саймън Форман, директор АОН РЕ за Централна и Източна Европа, и Матю Игъл, представител на АОН, Великобритания, и ръководител на отдела за катастрофично моделиране и актюерни инструменти, които гостуваха у нас, бяха помолени да отговорят на въпроса дали по-ниският у нас риск от наводнения означава, че няма необходимост от застрахователен пул и че застрахователите могат да предложат и самостоятелни продукти. В отговор на този въпрос Матю Игъл дебело подчерта, че в България има нисък риск, но само относително по-нисък, а не „изобщо нисък“, а Саймън Форман директно заяви, че според експертното му мнение определено има нужда от такова обединение, защото така полиците ще станат по-достъпни за  домакинствата. Според Форман, ако държавата и застрахователите обединят усилията си, тогава „резултатите ще бъдат фантастични“.

Плаващите пясъци на данните

Един от най-хлъзгавите моменти в борбата за овладяване на риска „наводнение“ е липсата на адекватни карти на този риск за България. За да се стигне до каквото и да било решение за по-адекватна защита от риска „наводнение“, и то предприето мащабно под формата на държавна политика, е нужно да се предприемат няколко важни крачки, за да е възможно оценяването на риска. За нуждата от карта на риска от наводнения в България застрахователите говорят не от днес и не от вчера. Съществуват и насоки от Европейския съюз, който прие дългосрочна европейска директива за наводненията. Тя цели да наложи дългосрочна защита срещу притока на водите.

До края на 2011 година трябваше да бъде съставена карта на заплахата от наводнение. Метролози, хидролози и математици трябваше да предвидят как ще прелеят водните маси след 20, 100 и 1000 години. Вторият етап е съставяне на карта от риска от наводнение. Срокът, поставен от ЕС, е до 2013 година. Тук става дума за потенциалните щети, които трябва да бъдат оценени от финансисти, икономисти и инженери. Последният етап е изготвяне на план за управление на риска от наводнения, който трябва да бъде готов до 2015 година. В него е включено и изграждането на нова защитна инфраструктура и подсилване на вече съществуващите диги и стени. Работата по изготвянето на всички тези документи е в ход и макар че изоставаме по някои от показателите, особено в някои региони на страната, то по всичко личи, че скоро застрахователите и всички останали юридически субекти и институции, ангажирани в една или друга степен в борбата за овладяване на риска „наводнение“, ще имат възможност най-сетне да базират своята работа на реални, актуални бази данни.

България се счита за „пощадена“ от природата. Ако сравняваме себе си с райони като Калифорния, Китай или Япония, ще стигнем до заключението, че „можем да я караме и така“. Но нека не забравяме думите на идеалиста Джагаров, с които сме израснали: „Земя като една човешка длан“, защото земята ни е благословена с блага природа, но е само колкото дланта на САЩ или Япония. Точно затова всяка педя от нея трябва да ни бъде стократно по-скъпа. Ние нямаме какво да губим, защото имаме само най-необходимото.

ТАБЛИЦА 1

Топ 10 на природните бедствия в България (1900 – 2013 г.)  по брой засегнати

Място           Бедствие      Дата   Засегнати (души)

1          Наводнение  02.01.2012 г.            37950

2          Наводнение  08.04.2005 г.            12000

3          Буря   03.08.1993 г.            5000

4          Земетресение           12.07.1986 г.            3060

5          Наводнение  22.05.2007г. 1000

6          Буря   16.05.1999 г.            850

7          Земетресение           20.02.2006    527

8          Естремни температури       20.11.1998    323

9          Земетресение           22.05.2012    210

10       Наводнение  14.12.1997    200

Източник: „EM-DAT“: Международна база данни за бедствия (OFDA/CRED International Disaster Database, www.em-dat.net – Universite Catholique de Louvain – Brussels - Be)

Таблица 2

Топ 10 на природните бедствия в България (1900 – 2013 г.)  по нанесени щети

Място           Бедствие      Дата   Щети (в долари)

1          Наводнение  07.02.2005    247 000 000

2          Наводнение  14.08.2005    200 000 000

3          Пожар            07.01.2000    17 600 000

4          Наводнение  26.05.2005    10 000 000

5          Наводнение  02.01.2012    4 400 000

6          Пожар            юли 2007      2 454 000

7          Наводнение  08.10.2002    1 000 000

8          Естремни температури       юни 2000      50 000

Източник: „EM-DAT“: Международна база данни за бедствия (OFDA/CRED International Disaster Database, www.em-dat.net – Universite Catholique de Louvain – Brussels - Be)

Таблица 3

Топ 10 на значимите наводнения по брой убити (1900 – 2013 г.)

Място           Държава       Дата   Брой убити

1          Китай  юли 1931      3 700 000

2          Китай  юли 1959      2 000 000

3          Китай  юли 1939      500 000

4          Китай  1935   142 000

5          Китай  1911   100 000

6          Китай  юли 1949      57 000

7          Гватемала      окт. 1949       40 000

8          Китай  авг. 1954        30 000

9          Венецуела     15.12.1999    30 000

10       Бангладеш     юли 1974      28 700

Източник: „EM-DAT“: Международна база данни за бедствия (OFDA/CRED International Disaster Database, www.em-dat.net – Universite Catholique de Louvain – Brussels - Be)