Проблемът с катастрофичния пул е финансов

Липсва консенсус кой и как да управлява парите

За мен най-добрият вариант е пулът да бъде изграден на частна основа

- Измина цяла година от наводнението в с. Бисер, а началото на април тази година също мина под знака на риска от наводнения. Този риск всяка пролет изважда на повърхността въпроса за необходимостта от изграждане на застрахователен катастрофичен пул. Г-н Вазов, какво според вас спира застрахователния бранш да бъде единен по въпроса за създаването му?

- Причините да нямаме застрахователен пул са много. Браншът няма единна позиция по много въпроси, включително и дали изобщо да се създава такъв пул и ако да – под каква форма, как да бъде организиран и структуриран. Очакванията обаче нещо да се случи сега са нереалистични. В момента сме пред избори и никой няма да направи нещо, което да не се ползва с масовата подкрепа на данъкоплатците.

- А какви са вариантите за намиране на решение, когато подходящият момент настъпи?

- На първо място под въпрос е как да се организира този застрахователен пул и дали да не бъде приложен подход, подобен на този при автомобилната застраховка „Гражданска отговорност“. Това означава застраховката на недвижимо имущество срещу риска наводнение и земетресение например да има задължителен характер, но всеки застраховател сам да определя цената на полицата, а и сам да презастрахова риска. Когато обаче застрахователите презастраховат риска самостоятелно, е доста по-скъпо.

Има и вариант, който не се харесва на никого. При него държавата въвежда допълнителен данък, чрез който се покриват всички катастрофични рискове. Трябва да се има предвид, че нито в практиката на Европа, нито в останалия свят този подход се радва на особено одобрение. Той се счита за допълнително данъчно бреме и винаги възникват съмнения как ще бъдат управлявани събраните пари.

- Какъв е според вас работещият вариант?

- Да бъде организирано дружество, което да е с частен характер, но и с регулация на държавата. Тук възникват някои други въпроси. Може да се реши държавата да има само регулаторни функции, а всички застрахователи да участват с определена квота. Те ще продават застрахователни полици и ще получават част от печалбата на това застрахователно дружество в съответствие със своето дялово участие. Друг е въпросът дали ще се реши държавата само да регулира новата структура на базата на специален нормативен акт, или да има участие в нея. По този въпрос отново има както аргументи „за“, така и „против“. Една голяма част от имуществото е държавно и би било редно държавата да има някакво участие, но доколко би било редно тя да участва като акционер, а не само като регулатор? Това е въпрос, който трябва да се изясни.

Независимо от формата на участие на държавата за мен най-добрият вариант е да се спрем на дружество с частен характер, при което застрахователната премия да бъде фиксирана за всички. В зависимост от това какво участие има всеки застраховател ще получава своя дял от печалбата. Тогава няма да има и дъмпинг, на какъвто сме свидетели при „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

- Ако се стигне до единно мнение по въпроса за структурата, какви други въпроси ще останат за изясняване?

- Възникват още много въпроси относно това как да се организира събирането на премиите,  каква да бъде премията за една такава застраховка и на каква база да бъде изчислявана тя. И още - какъв да е лимитът и дали изобщо да има фиксиран лимит.

Неизяснен е и въпросът за това как ще се отчитат щетите. Важно е да се постигне съгласие за това как ще се правят оценките на имотите и дали за база ще се взима данъчната оценка, пазарната, или застрахователят сам ще прави оценка на жилището по свои собствени критерии. Не е ясно и дали ще има минимален праг и ако да, какъв ще бъде той. Но има и много други въпроси, които са висящи.

- На какви решения са се спрели останалите европейски страни?

- В различните държави всички тези проблеми са решени по различен начин. Ние трябва да намерим мястото си и да изградим модел, който да съвпада с нашия манталитет и застрахователни нагласи.

В Испания например катастрофичните рискове са задължително включени в застраховката за недвижимо имущество. Застрахователните дружества събират премиите за покриване на катастрофични рискове и правят отчисления за консорциум, където средствата се акумулират. Този консорциум е създаден и управляван от държавата, като испанското правителство гарантира неограничено покритие, в случай че акумулираните средства не достигнат. Тук обаче възниква въпросът, след като държавата покрива щетите във всички случаи , каква ще бъде мотивацията на хората да сключват застраховки. Логичен е и въпросът от къде държавата ще черпи средства, за да гарантира неограничено покритие на щетите. Единственият начин е да си набавя пари за катастрофични щети чрез увеличаване на данъците  или да търси външни заеми. А това впоследствие пак ще рефлектира върху данъкоплатците. Точно затова аз  съм противник на идеята подобни дружества да бъдат изцяло държавна собственост.

Интересен е фактът, че държави като Германия, Италия и Англия нямат изградени национални програми за катастрофични рискове. В Германия например няма такава програма, но вижте какъв е процентът на застрахователно покритие в имущественото застраховане. За България обаче е излишно да коментираме дали има необходимост от катастрофичен пул или не. Причината се корени в нашата народопсихология, в отношението към застраховането, и то не само в България, а в целия регион. Статистиката сочи, че от 3,7 млн. жилища в България, едва 300 хил. са застраховани срещу рисковете наводнение и земетресение. Няма как да се научат хората да застраховат имуществото си „за един ден“ особено с посланията, които отправяме към тях в моменти, когато имат нужда от помощ. Типичен пример за това е пернишкото земетресение от миналата година. 

- В България днес единствената подкрепа, която получават гражданите при катастрофични бедствия, идва от държавата. Мнението, което се формира в обикновения гражданин, е, че няма смисъла да се прави застраховка, а още по-малко застрахователен пул. Това ли се потвърди в Перник?

- Конкретният пример с Перник е, че хората, които си бяха направили застраховка „Земетресение“ бяха разочаровани. Средната щета от земетресението там е около 800 лева, но повечето от застраховките, които бяха сключени, предвиждаха самоучастие точно в тези граници. По различни причини хората обикновено не гледат тези неща. На практика застрахованите се оказаха ощетени, защото поеха самоучастието си, а тези, които нямаха застраховка, бяха обезщетени от държавата. Това е ясен сигнал към хората: „Не правете застраховка!“ Защо да плащат, като не могат след осъществяване на катастрофичен риск да вземат обезщетение нито от застрахователя, нито от държавата. Хората се запитаха: „Не е ли по-добре държавата по стар обичай да решава всички проблеми?!“

- Формираното обществено мнение определено не е в полза на застрахователния бранш. А какви са подводните камъни при въвеждането на катастрофичен пул?

- При въвеждането на застрахователен катастрофичен пул също трябва да се обърне специално внимание на хората какво точно ще прави този пул и за какво ще се използва. В Румъния например също, знаете, направиха катастрофичен пул. Оказа се обаче, че голяма част от хората не разбират за какво точно става дума. Те са решили, че имат задължителна застраховка и дори за най-обикновен теч, предизвикан от съсед, предявяват претенции към този пул. Причината е, че в Румъния е нямало предварителна разяснителна кампания. Румънските колеги не са отчели вероятността да бъдат засипани от огромен брой искове - над 500 000. Разбира се, повечето от тях са неоснователни и става въпрос за битови инциденти, но дори и самата обработка на подобен обем информация генерира огромен разход.

Първо трябва да се разясни на хората за какво се вземат премиите, къде ще отидат, как ще бъдат употребявани и как ще бъдат управлявани. Това са основните моменти.

- А как гледате на идеята за създаване на общ балкански пул?

- Идеята е много хубава, но на практика е трудно осъществима. Не е ясно например кое законодателство ще се следва.

- Членството ни в Европейския съюз не помага ли в това отношение?

- Ние, на Балканите, не всички членуваме в ЕС. Има членки на Европейския съюз, има кандидат-членки, а има и държави, които дори и не искат да си помислят за членство в съюза.

- Твърди се, че като цяло брокерите са „за“, а застрахователите, особено големите, са „против“ създаването на пул. Но сега действащото положение подлага бранша на огромен репутационен риск. Няма ли в крайна сметка това, от една страна, да подтикне застрахователите към единно мнение и да се върви в посока убеждаване на държавата да подкрепи промяната на статуквото?

- Засега липсват и двете. Първо , няма единно мнение на всички застрахователи. Няма я дори инициативата от тяхна страна за създаването на такъв пул. Обикновено за тези проблеми говорим ние, университетските преподаватели, или пък хората, свързани с държавната администрация, или такива, които имат идея за създаване на такъв пул.

- И в Румъния, и в Турция застрахователни пулове бяха създадени едва след като съседките ни преживяха мащабни катастрофични събития с големи щети. България също може би върви по този път, но ние сякаш сме по-издръжливи на природните предизвикателства.

-Ако трябва да сме честни, в България сравнително рядко се случват такъв тип катастрофични събития. (Наводнението в с. Бисер например от гледна точка на застрахователя не беше с катастрофичен характер.) Това означава, че в течение на годините в този пул, ако бъде създаден, ще бъдат акумулирани огромни средства. Тези средства трябва да бъдат управлявани от някой. Това е големият проблем. Затова са и всички тези спорове по организацията на национален катастрофичен фонд. От друга страна, както знаете, държавата винаги има своите амбиции, когато има събрани на едно място толкова много пари, от време на време да може да ги ползва. Мога да дам пример и със сребърния фонд и с много други. Именно затова няма единно решение. Всъщност проблемът е финансов. Не е нито застрахователен, нито въпрос на манталитет на живот. Проблемът е кой да управлява парите.

Разговаря Галина Маринова