Здравно осигуряване и здравно застраховане в България

29 Септември 2013 г.,zastrahovatel.com
Анна Уолф

 

Преобразуването на здравноосигурителните фондове в застрахователни компании минава безшумно – поне що се отнася до широката общественост.

Секторът, който реализираше скромни годишни обороти от порядъка на 40 млн. лв., ще се влее в далеч по-могъщата застрахователна индустрия въпреки протестите на мнозина анализатори и браншовици.

Според критиците на идеята една добра схема, която е доказала ефективността си, бива заличена, за да започне нов градеж. Дали последствията ще са катастрофални или положителни все още никой не знае, но едно е ясно – пейзажът ще се промени коренно.

От досегашните здравни фондове някои получиха нов лиценз, други се вляха в застрахователни компании, а трети прекратиха дейността си. Тези, подали молби в Комисията по финансов надзор, се оплакват от дългата процедура при прегледа и одобрението на документите им и се опасяват, че може да затворят принудително врати предвид наближаващия краен срок – 7 август. Дотогава фондовете трябва да получат нов лиценз от КФН, както и да увеличат капитала си, чиято долна граница се вдига от два на 4.6 млн. лева.

 

Повратна точка

 

След седми август бившите здравни фондове ще бъдат регулирани и надзиравани като застрахователи, което означава по-често подаване на отчети и разкриване на по-подробна информация за финансовото състояние на дружеството. Освен това, ако компанията реши да стане истински застраховател и да предлага и други продукти освен здравно покритие, на нея ще й бъде забранено да включи в наименованието си думата "здравна".

Най-маломерният финансов сектор се надяваше, че правителството ще успее да се пребори с Брюксел и да докаже, че е част от осигурителната система и изпълнява социална функция, покривайки медицински услуги, които не са включени в списъка на НЗОК. Фирмите от бранша изтъкваха и че извършват контрол над здравната система, а ако бе изпълнена мечтата им да се въведе тристълбовата схема на осигуряване, подобна на пенсионната, те биха се явили като конкурент на монополиста НЗОК.

Но тъй като това не се случи, има ли наистина значение дали здравоосигурителните дружества ще си останат такива, или ще се преобразуват в застрахователи?

 

За потребителя

От гледна точка на потребителя една от по-рядко дискутираните опасности се крие в това, че независимо от възрастта и здравословното състояние на пациента един осигурителен фонд не може да откаже покритие, докато застрахователите разполагат с правото си да отхвърлят клиенти, преценени като рискови.

Какви други промени можем да очакваме? Някои от тях не са негативни. Водещи застрахователи решиха да пробват силите си в новата ниша, колкото и скромна да е тя, и предложиха свои здравни продукти, с което се разширява изборът на българина. Някои обаче не са съгласни с тази теза. Според критиците на идеята, от гледна точка на потребителя, реформите могат да се сравнят с навлизането на големите супермаркети на българския пазар. Както „Била” или „Кауфланд” доведоха до разорение кварталните бакалии, така сега едрите играчи – застрахователните дружества, ще разширят портфолиото си и ще задушат досегашните здравни фондове, решили да подновят лиценза си. Противниците на промените смятат, че това на практика означава ограничение на конкуренцията на пазара, като властта остава

 

в ръцете на гигантите

 

Дали тези опасения са обосновани, ще покаже бъдещето, но поне на първо време сериозни промени за клиентите не се очакват. Тъй като осигурителното покритие е обикновено с едногодишен срок, част от досегашните здравноосигурителни компании, които са подали документите си още в края на миналата година и чакат лиценз, успяха да намерят решение и допълват договорите с анекс, гласящ, че веднага след получаването на лиценза издателят на здравните карти ще ги смени и ще се продължи действието на договора при предишните условия. Нещо повече – поне в близките една-две години дружествата не смятат да променят предлаганото портфолио от услуги.

И докато потребителите нямат особени причини да се вълнуват, поне засега, от промените, а някои дори може да се възползват от новите продукти, разработвани от водещите играчи на застрахователния пазар, доброволните здравни фондове имат основания да се опасяват от бъдещето.

Първо, те сега са принудени да начислят 2% данък върху услугите си, от който до момента бяха освободени. Дори тази тежест да бъде прехвърлена към клиента, тя пак ще се отрази на дружествата от сектора, които и без това разчитат на малобройната група на по-заможните българи и корпорации.

 

Изводите

 

Накратко какви са изводите? Надеждите, че секторът ще заработи по тристълбовия модел на пенсионната система и част от задължителната здравна вноска ще се внася в частен фонд, се сринаха. На първо време това означава, че българският пациент ще продължи да разчита предимно на Здравната каса с целия й хаос и корупция. В бизнес план - и в бъдеще дружествата от бранша ще зависят най-вече от същата ограничена целева група. С други думи – шансовете за повишаването на приходите са нищожни.

А как стои въпросът по света? По принцип има три основни вида здравни системи – предимно държавна, като във Великобритания предимно застрахователна, като в

Германия, Франция, Япония и др., и предимно частна – в САЩ.

Разбира се, нито един от тези модели не фунционира в чист вид и в повечето страни превес взема ту една, ту друга здравноосигурителна схема.

Финансирането на такива системи се извършва от три източника: застрахователни премии,  данъци върху дохода на работодателите, удръжки от заплатите на работниците и чрез държавния бюджет.

 

Бюджетното финансиране

 

Плюс на бюджетното финансиране е, че държавата засилва влиянието и контрола си над здравеопазването и организациите, предлагащи медицински застраховки.

Основен недостатък обаче е опасността от създаване на монополи, игнориране на  правата на пациентите, липса на избор на лекар и болница и т.н.

При частните осигурителни системи пациентите получават възможността за избор на лекар и медицинско заведение, а компаниите упражняват контрол върху използването на осигурителните фондове. Проблем при този модел обаче остава покритието на най-бедните словете на населението, на възрастните и инвалидите.

Тъй като Европа често следва примера на Германия, каква е схемата там? Днес социалното здравно осигуряване в най-голямата икономика на Стария континент обхваща 90% от населението, докато 8% разчитат на частни услуги, а за 2-та процента, които са под прага на бедността, разходите се поемат от държавата.

В Япония също надделява моделът на национално задължително здравно осигуряване. Тук всички граждани, независимо от социалното си и финансово положение, разполагат с равен достъп до медицински услуги и медикаменти. Не случайно продължителността на живота е със седем години по-висока, отколкото в България, и достига до 80 години, а детската смъртност е най-ниската в света – 4.4 на 1,000.

 

Глобалното изключение

 

САЩ са известни като глобалното изключение и разчитат на преобладаващо частна система на здравно осигуряване, която покрива около 80% от населението, а продукти се предлагат от приблизително 1500 различни компании.

Заедно с частното здравно осигуряване в САЩ действат и две правителствени програми, които са с държавно финансиране -  Medicare за грижа за възрастни хора  след 65 години, и Medicaid - за безработни, бедни и някои групи от хора с увреждания. Заслужава си да се отбележи обаче, че едва 46% от американците с ниски доходи са в състояние да се регистрират и да получават обезщетения в рамките на Medicaid, а при Medicare пациентите са принудени да плащат допълнително за първия ден на хоспитализация, при посещение на лекар и за почти всички дългосрочни грижи в старчески домове.

 

Малцина ще се трогнат

 

А в България едно остава ясно – малцина ще се трогнат от бъдещето на здравноосигурителните дружества, които реализираха скромни обороти на фона на ограничения си кръг клиенти. Единодушното мнение сред анализаторите обаче е, че за да се разрешат хроничните проблеми на българската медицина, трябва да бъде демонополизирана здравната каса чрез въвеждането на тристълбовия модел. За съжаление подобен проект не бе в приоритетите на никое от досегашните правителства и шансът страната ни да извърши необходимата крачка остават нищожни. А ако някой ден управляващите се вслушат в гласа на разума и се решат на реформи, секторът за пореден път ще претърпи значителни сътресения и промени. И градежът ще започне наново от кота нула.



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Управление на риска"
Христо Драганов, 2003
orange_li
orange_li
"Застрахователен пазар"
Боян Илиев, Ирена Мишева, 2005